Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 16.10.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №662 описа за 2014год, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника П.Н.Б., с
адрес: *** с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 123 от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 662/2014 г. на Ловешки РС.
Излага, че при
изпълнение на решението по делото е установено наличието на явна фактическа
грешка. В мотивите на решението, на стр.6 от него е посочено, че искът е
основателен и следва да се постанови исканата промяна в КК, като границата
между поземлен имот №69225.221.201 – собственост на ищеца С.Б. и поземлен имот
№ 69225.221.201 – собственост на ответника П.Б. следва да минава по калканната стена на двете сгради с идентификатори
69225.221.201.2 и 69225.221.200.5 и продължава по делената проектна линия
съгласно комбинираната скица на вещото лице инж. К.К. към основното заключение
на СТЕ / лист 69 от делото/. Изтъква, че на комбинираната скица, намираща се на
л.69 от делото границата между двете сгради не е показана по калканната стена, както е приел съдът, че е вярно да бъде
отразена. Отбелязва, че вярната граница е показана на комбинираната скица №2,
приложена към допълнителното заключение на СТЕ от 16.12.2014 г., като именно на
тази скица е показано, че границата между двете сгради е по калканната
им стена – през средата на калканната стена така,
както е прието да се отразява границата между сгради – близнаци.
МОЛИ да се извърши поправка в диспозитива
на решението, като се посочи, че по отношение на границата между сградите
меродавна е комбинираната скица №2 към СТЕ
от 16.12.2014 г.
Молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е подадена от легитимирана страна по делото –
ответникът П.Н.Б., поради което се явява допустима, ангажира компетентността на
сезирания съд и следва да бъде разгледана по същество.
В срока по чл.247, ал.2
от ГПК ищецът С.Н.Б. не е депозирал писмен отговор.
Съдът намира, че постъпилата молба за
поправяне на очевидни фактически грешки е основателна и следва да бъде уважена
по следните съображения:
По реда на чл.247 от ГПК подлежат на поправка допуснатите от съда очевидни фактически грешки,
изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното изразяване в текста на постановения съдебен акт. По този ред се
отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена,
номера, граници на спорен имот и др, които
обстоятелства са съществени за индивидуализацията на страните или спорното
право.
С Решение № 123 от
12.03.2015 г. по гр.дело № 662/2014 г.
Ловешки РС е признал за
установено по отношение на П.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** по предявения
срещу него от С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл.53,ал.2 от ЗКИР, че при заснемането на кадастралната карта на с.Стефаново,
общ.Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 – 31 / 22.06.2007г. на Изп. директор на АГКК е допусната грешка при нанасянето на
кадастралната граница между Поземлен имот 69225.221.201 – собственост на ищеца
и Поземлен имот 69225.221.200 – собственост на ответника, както и в
местоположението и конфигурацията на сградите с идентификатори 69225.221.201.2
и 69225.221.200.5, като границата следва да минава по калканната
стена на двете сгради /а не през сградата на ищеца/и продължава по зелената
проектна линия, съгласно комбинираната скица на вещото лице инж.К.К. към основното заключение на СТЕ-л.69 от делото.
Съдът е обявил за неразделна част
от горепосоченото решение комбинираната скица на вещото лице инж.К.К. към основното заключение на СТЕ - л.69 от делото.
Установява се, че в
мотивите на решението съдът и приел за безспорно между страните, че е налице
грешка в КК по отношение местоположението и конфигурацията на процесните сгради
69225.221.201.2 и 69225.221.200.5, както и че границата в частта между двете сгради следва да минава по калканната стена / общия зид./
С Решение № 220 от
27.07.2015 г. по в.гр.д.№ 255/2015 г. Ловешкият ОС е отменил
Решение № 123 от 12.03.2015 г. по гр.дело № 662/2014 г. Ловешки РС в обжалваната част, с която е
признато за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на П.Н.Б., че
при заснемането на кадастралната карта на с.Стефаново, обл.Ловеч,
одобрена със Заповед № РД-18-31 / 22.06.2007 г. на Изп.директор
на АГКК е допусната грешка при нанасянето на кад.граница
между поземлен имот 69225.221.201 – собственост на С.Б. и поземлен имот
69225.221.200 – собственост на П.Б., извън очертанията на сградите с
идентификатори 69225.221.201.2 и 69225.221.200.5, като вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил
предявения иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР в тази му част, като неоснователен и
недоказан.
Установява се, че въззивното производство се е развивало единствено по
отношение на спора има ли грешка при отразяване на имотната граница между ПИ
69225.221.201, собственост на С.Б. и ПИ 69225.221.200, собственост на П.Б.
извън конфигурацията на сградите.
В рамките на
настоящото производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка съдът
констатира, че още в първоинстанционното производство
съдът е приел за безспорно между страните, че е налице грешка в КК по отношение
местоположението и конфигурацията на процесните сгради 69225.221.201.2 и
69225.221.200.5, както и че границата в
частта между двете сгради следва да минава по калканната
стена / общия зид., което е отразил в мотивите към решение № 123 от
12.03.2015 г. по гр.дело № 662/
Констатира се
обаче, че съдът е обявил за неразделна част от решението си комбинираната скица
на в.л. инж. К. към основното заключение на СТЕ /л.69/ от делото, на която
границата между двете сгради не е показана по калканната
стена /общия зид/, която съдът е приел в мотивите си за вярната границата. Вярната
граница, съответстваща на волята на съда, е показана на комбинираната скица 2 на
в.л. К. към допълнителното заключение /л.88/ от делото, в което в.л. изрично е
посочило, че във варианта именно на скица 2 границата минава по средата на общия зид от
Настоящият състав
намира, че в конкретния случай се касае до допусната фактическа грешка в дизпозитива на решението при посочване на скицата, която
следва да бъде обявена за неразделна част от решението. Доколкото е налице
несъответствие между действителната воля на съда и нейното обективиране
в съдебния акт, тази грешка подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът намира, че поправката на допуснатата техническа
грешка не предполага призоваване на страните в открито съдебно заседание, поради
което произнасянето на състава е в закрито съдебно заседание.
Съобразявайки изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.247, ал.1 от ГПК, следва да се допусне поправка в диспозитива на решението
Настоящото решение следва да се
смята за неразделна част от Решение №123 от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 662/2014
г. по описа на ЛРС.
Предвид гореизложеното и основание
чл.247 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №123 от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 662/2014 г. по описа на Ловешки РС, като частта му, в която на стр.7 /л.101/, абзац втори от диспозитива, ред първи и втори отгоре-надолу, е посочено „ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение комбинираната скица на вещото лице инж.К.К. към основното заключение на СТЕ – л.69 от делото” да се счита заличена и вместо нея да се изписва и чете: „ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение комбинираната скица – 2 на вещото лице инж. К.К. към допълнителното заключение на СТЕ – л.88 от делото”
Настоящото решение е
неразделна част от Решение №123 от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 662/2014 г. по описа на Ловешки РС
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок
от съобщаването му пред Ловешки ОС.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: