№ 5127
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110213648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-016690 от 29.08.2022г.
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4. от ЗДвП на А. Б. М., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
200лв и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП.
Недоволна от НП е остА.ла М., която го обжалва в срок чрез адв. И.. В жалбата се
съдържат оплаквания, че са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не
фигурират данните на двамата свидетели по АУАН, АУАН не съдържал дадените от
жалбоподателя възражения и обяснения, липсвали имената и ЕГН на лицата, претърпели
имуществени вреди, посочване на конкретните нанесени щети, като не е отразено имало ли
е и съгласие между участниците в ПТП за неговия механизъм и не са отразени факти и
обстоятелства във връзка с нарушението по чл.123 от ЗДвП, а начинът на настъпване на
ПТП не бил установен. Прави оплаквания за противоречиво описание на фактическата
обстановка във връзка с нарушението по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4. от ЗДвП
вр.чл.25, ал.2 от ЗДвП. Намира наложеното наказание за явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призовА., не се явява,
представлява се от адв. И., който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата
1
аргументи, претендира разноски.
Въззиваемата стрА. е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирА. стрА. и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 12.05.2022 г. около 12:08 часа, на бул.Ал.Малинов жалбоподателката М.
управлявала лек автомобил Ленд Ровер Фрилендър 2-2.2 ТД, с регистрационен номер
СА****НХ. Същата се движела в средната лента за движение, като пътят имал три ленти за
движение в едната посока. По същия път и по същото време се движел и товарен автомобил
Мерцедес С рег.№СА****ВР, управляван от свидетеля АтА., който управлявал автомобила
си със скорост около 20 км/ч поради обстоятелството, че пред него имало задръстване от
спрели коли. Същият се движел в най-крайната лява лента за движение. Докато се движела
по бул.Александър Малинов с посока от ул. Анна Ахматова към ж.к.Дружба, на връзката с
бул.Цариградско шосе жалбоподателката М. решила да извърши маневра, като навлезе в
най-лявата пътна лента, но не се уверила, че по нея не се движат автомобили, а внезапно
завила с автомобила наляво, навлизайки частично в най-лявата пътна лента, където по това
време се движел малко по-назад от нея успоредно и в същата посока АтА.. По този начин М.
отнела предимството на АтА. и последвало ПТП, в резултат на което товарният автомобил
получил драскотина около 10 см на десния преден калник, а автомобилът на М. пострадал в
лявата си предна част и бил със счупено ляво огледало. Двата автомобила спрели и АтА. се
приближил до М., която била излязла от автомобила, в който пътували и други лица. М. се
държала арогантно, била уплашена и ругаела АтА., казвайки му, че иска да ги убие. Двата
автомобила били изместени и спрени извън платното за движение, като АтА. отново се
опитал да проведе диалог с М., която продължавала да вика и да крещи, казвайки му, че не е
нормален. Извадила телефона и почнала да снима, като след това двамата се качили в
автомобилите си, а АтА. помислил, че М. ще се обади на тел.112, за да съобщи за
произшествието, както по-рано и бил казал. Двамата водачи изобщо не обсъждали самото
ПТП, неговия механизъм и обстоятелствата кой от тях какво отношение има към вината за
негово настъпване. След около 3-4 минути обаче М. потеглила и тогава АтА. се свързал с
ОПП СДВР и съобщил за инцидента. На място пристигнал свидетелят К. и негов колега -
Станков, които съставили протокол за ПТП, скица и други документи.
По данните, съобщени от свидетеля АтА., М. била установена, призовА. в ОПП СДВР
и бил съставен АУАН№ АД143883, от 01.08.2022 г. от Антон С., в който било посочено,
че след реализиране на ПТП М. не уведомила органите на МВР и не остА.ла на
местопроизшествието. Същата попълнила и декларация във връзка с ПТП. В АУАН
2
липсвали данни дали между водачите имало разногласия, респективно имало ли е или не
съгласие във връзка с обстоятелствата, свързани с ПТП.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от М. не постъпили възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-016690 от 29.08.2022г. издадено от Д.Д.Д., на длъжност
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със
заповед per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4. от
ЗДвП на А. Б. М., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200лв и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП.
В НП за разлика в АУАН било посочено, че между водачите имало разногласия
във връзка с обстоятелствата на ПТП, а също и че М. не спазва предимството на водача на
ППС, което се намира в дясната пътна лента и е настъпило ПТП, обстоятелства, които не
били описани в АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитА.та в съдебното заседание свидетели С., АтА., К. и Л., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно:
АУАН, НП, декларация от водача на товарния автомобил , декларация на М., скица на ПТП,
протокол за ПТП, справка картон на водача, заповед от 28.10.2019г, заповед от 02.12.2021г.
и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетеля АтА., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се
подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали. От тях се установяват
действията на водача на товарния автомобил и на жалбоподателката М., механизмът на
настъпване на ПТП и действията на двамата водачи след това. Видно от съобщеното от
АтА., се установява кой автомобил как е бил разположен, неговото местонахождение, какви
маневри е предприел всеки от водачите, как е настъпило ПТП, респективно какво е било
поведението на всеки от водачите след това. От показанията на този свидетел се установява,
че действително М. се е движела в средната пътна лента, внезапно и без да осигури
предимство на АтА. е навлязла в лявата пътна лента, крайна, която е заемал той, като
нейното частично навлизане е причина за настъпване на ПТП. От показанията на този
свидетел се установява и арогантното поведение на М., ругатните и обидите, които е казала
по негов адрес, липсата на диалог въобще между двамата за изясняване на фактите. В случая
от показанията на този свидетел се установява безспорно нарушението на М. на правилата за
движение по пътищата във връзка със самото настъпване на ПТП. Отделно свидетелят дава
и точни данни за вредите, причинени по двата автомобила. От съобщеното от АтА. съдът
установи и обстоятелството, че не е обсъждано въобще произшествието и не са
обективирани разногласия във връзка с неговото настъпване. Доколкото показанията му
кореспондират с остА.лия доказателствен материал, съдът им дава вяра и не установи
доказателства, които да ги оборват.
Съдът дава вяра на показанията на служителите на ОПП СДВР С. и К., от чиито
показания се установяват обстоятелства във връзка с проверката и съставяне на АУАН
впоследствие. Свидетелите не са очевидци на ПТП и показанията им не изясняват
3
обстоятелства във връзка с неговия механизъм.
Свидетелят Л. дава показания във връзка с последващите му действия по
отремонтиране на автомобила на жалбоподателката, но показанията му касаят единствено
щетите от ПТП върху нейния автомобил, а съобщеното от него във връзка с ПТП е
производно доказателство, възпроизвеждащо разказ на самата М. и се ползва с
изключително ниска доказателствена стойност. Също така свидетелят не е бил насяно и не
са му съобщавани никакви детайли във връзка с ПТП и неговите показания не са източник
на информация за самото ПТП.
ОстА.лите доказателства са непротиворечиви и по-подробен А.лиз не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стрА.
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. РазгледА. по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Макар и нарушението на чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4. от ЗДвП вр. чл.25, ал.2
от ЗДвП да е доказано по несъмнен начин с оглед приетата и А.лизирА. от съда фактическа
обстановка, настоящият състав намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на М., което е
основание да бъде отменено наказателното постановление в тази част.
На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП не съдържа идентично
описание на нарушението на чл.25, ал.2 от ЗДвП, следствие на което е настъпило ПТП. Това
е така, доколкото в АУАН фактическата обстановка е описА. правилно, а именно, че поради
маневра, свързА. с частично навлизане в съседна пътна лента от дясна в лява М. не пропуска
и реализира ПТП с т.а. Мерцедес с рег.№СА****ВР, което действително е установено по
безспорен и категоричен начин. Подобни констатации е направил и АНО в НП, но в
нарушение на ЗАНН и в разрез с приетата фактическа обстановка е приел също, че не М. не
спазва предимството на водача на ППС, което се намира в дясната пътна лента и е
настъпило ПТП вследствие на това. В случая подобни факти, стА.ли част от
обстоятелствената част на НП, са неверни и не са се реализирали. Категорично е установено,
че М. не е навлизала в дясна лента, а е искала и се е престроила частично в лявата крайна от
средната, намираща се вдясно. В този смисъл е налице противоречие между приетата в
АУАН и НП фактическа обстановка, което е нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в тази
част и само на това основание НП следва да бъде отменено.
Отделно от това във връзка с посоченото нарушение на чл.25, ал.2 от ЗАНН съдът
констатира и друго нарушение, а именно неправилно приложение на материалния закон,
изразяващо се в неправилна правна квалификация на нарушението, доколкото от така
описаното в НП, а именно, че М. не спазва предимството на водача на ППС, което се намира
в дясната пътна лента и е настъпило ПТП вследствие на това АНО е направил извод, че
същата е нарушила чл.25, ал.2 изр. 2от ЗДвП, а именно, че когато при извършване на
маневра, която е свързА. с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
4
дясната пътна лента. В случая текстът е неприложим, доколкото АтА. от лявата крайна
лента изобщо не е искал да извършва маневра, свързА. с навлизане в лентата, заемА. от М.,
напротив, той е поддържал посока на движение само направо. Отделно от това дори и да се
приеме, че и двамата водачи са искали да извършат такава маневра едновременно, то
нарушение изобщо не е извършено, доколкото тогава именно АтА. е следвало да осигури
възможност на М. да извърши маневрата първа. В този смисъл съдът констатира и
нарушение при издаване на НП на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
По изложените аргументи НП в тази част подлежи на отмяна.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от
ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП
предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва: 1.
да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3.
между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4.
нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените
указания. Освен това от субективна стрА. е необходимо нарушителят към момента на
извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна стрА.; да е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на
обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да
бъде ангажирА. и при умишлени, и при непредпазливи деяния от стрА. на нарушителя/.
В случая не се установи нито от показанията на свидетеля АтА., нито от други
доказателствени източници, че между участниците в ПТП да е имало разногласия. Същите
не са обсъждали ПТП, не са изразили позициите си във връзка с механизма на възникване на
ПТП, респективно този състав на административно нарушение е неприложим в случая и
такова нарушение не е извършено.
Отделно от това липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН, че
между участниците е имало разногласия или несъгласие, каквито обстоятелства са посочени
едва в НП, което е съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост
между възприетата с АУАН фактическа обстановка и тази, приета от АНО в НП. В АУАН е
посочено, че водачът не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по
5
територия, което в никой случай не са инкриминирани факти, навеждащи на нарушение по
цитирА.та разпоредба, доколкото липсва описание на съществен елемент от обективната
съставомерност на нарушението – липсата на съгласие. Липсва припокриване между
установените в АУАН фактически положения и дадена правна квалификация на
нарушението, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП в тази
част и на това основание. Недопустимо е за пръв път в НП да се навеждат факти, свързани с
липата на съгласие за причините на ПТП. Доколкото АУАН е съставен в нарушение на
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН при непълна обстоятелствена част, е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на М. да разбере за какво
нарушение ѝ е повдигнато обвинение, респективно не е могла да се защити в пълен обем при
положение, че едва с НП са вменени факти, че липсва съгласие за механизма и вината на
ПТП. Чл. 53, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение в случай, че в АУАН
фактическата обстановка не отразява всички елементи от обективната съставомерност на
нарушението.
Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в
своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 480 лева адвокатско
възнаграждение, чието плащане е доказал, респективно същото следва да му бъде
присъдено.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 22-4332-016690 от
29.08.2022г. издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение
на чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4. от ЗДвП на А. Б. М., с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200лв и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер
на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З
б.В от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Б. М., с
ЕГН ********** сумата от 480 лева – разноски пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6