РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102597 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл., вр. § 19 ЗИД АПК, вр. чл.
37и, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Ж. Ч. Р. от с. M., общ. K. срещу Протокол
от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г.
на кмета на Община K., в частта му, с която е извършено разпределението на
пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г., Община K., за участие в
което жалбоподателката е подала Заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г.
Жалбоподателката твърди, че е подала заявление за участие в
процедурата по разпределение на пасищата, мерите и ливадите за землището
на с. Г., но не е допусната до участие в разпределението. Моли да бъде
отменен оспореният протокол в тази му част и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично. Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа жалбата, моли да бъде
уважена и претендира направените разноски. Депозирала е и писмена защита
по делото.
Ответната Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г.
1
на кмета на Община K., в състав: председател Д. Н. - гл. юрисконсулт и
членове Д. К. - специалист „СС“ и Г. Н. - специалист „СС“ и
заинтересованата страна Община K., редовно призовани, се представляват от
пълномощник - адвокат, чрез който излагат становище за неоснователност на
жалбата, молят за отхвърлянето й и претендират направените по делото
разноски. Твърдят законосъобразност на оспорения протокол поради
обстоятелството, че липсва съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването му, а
животновъдният обект на жалбоподателката в землището на с. Г. е
регистриран върху имот с начин на трайно ползване пасище, поради което
попада в изключението на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ и жалбоподателката няма
право да участва в разпределението на пасищата, мерите и ливадите в
землището на с. Г..
Заинтересованите страни А. С. А., И. С. С. и „ЕЛИТ МИЛК“ ЕООД,
редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от представената административна преписка,
жалбоподателката е подала Заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г. за
участие в процедурата по разпределението на пасищата, мерите и ливадите в
землището на с. Г., общ. K.. Към заявлението е приложена справка за животни
в ОЕЗ, издадена на 03.02.2020 г., от която се установява, че в землището на с.
Г., жалбоподателката има регистриран животновъден обект Пасище с №
********* /стар *********/ с общо 20 животински единици /ЖЕ/.
Видно от т. 11 на оспорения Протокол жалбоподателката не е
допусната до участие в разпределението и няма разпределени площи, като
площите в землището на с. Г. са разпределени за заявителите А. С. А., И. С.
С. и „ЕЛИТ МИЛК“ ЕООД.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице
геодезист, заключението на която съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. От него се установява, че за своята работа
Комисията, назначена със Заповед № РД 13-130/18.03.2020 г. на Кмета на
2
Община K., е изготвила протокол, в който правилно е описала подадените
заявления за разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ на Община K..
За всяко землище е записано дали има възможност да се осигурят животните
с необходимата им площ, определена в чл. 37 и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В протокола
не е определен и записан коефициент за намаление на разпределяните
площи при установен недостиг. От извършеното разпределение е видно, че
не е ползван коефициент. Стига се до драстични неточности при
разпределянето на площите. Така например в землището на с. Г., на И.С. С.
при заявени 42 ЖЕ, от тях 30 за месо и налични 31,747 дка, с протокола са
разпределени 611,353 дка, а на „Елит милк“ ЕООД при заявени 185 ЖЕ, от
които 119 за месо и налични 314,163 дка са разпределени 493,830 дка. В
случая е видно, че за около 4 пъти повече ЖЕ е разпределена по-малка площ.
Никъде в протокола не е извършено приравняване на площите към VIII-Х
категория, работи се едновременно с двете категории, което води до неточно
и неправилно разпределение. Не се прави разделяне на ЖЕ на две категории:
животни предназначени за мляко и животни за месо и автохронни.
В подадените от Ж. Ч. Р. 2 заявления, са описани и декларирани 2
животновъдни обекта: Животновъден обект № ********* (стар № *********)
- същият се намира в землището на с. M. (справка № 585378/10.03.2020 г) и
Животновъден обект № ********* (стар № *********) - същият се намира в
землището на с. Г. (справка № 593065/10.03.2020 г).
Декларираните животновъдни обекти са регистрирани по реда на
Закона за ветеринарномедицинската дейност. Видно от приложените
документи по делото за тях са издадени справки от Интегрираната
информационна система на БАБХ, същите отговарят на изискванията по §
2 в, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Вещото лице е посочило, че независимо от това, че Ж. Ч. Р. е подала
заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г., посочено в табл. № 5 от
заключението, тя не фигурира в протокола за разпределение на пасища, мери
и ливади от Общинския поземлен фонд за землището на с. Г.. В землището на
с. Г. тя няма разпределени площи.
Заявените животински единици и декларираните разполагаеми площи
не съответстват на разпределените с протокола площи. При вярно
разпределение и ползване на коефициент на редукция, на Ж. Ч. Р. е следвало
да бъдат разпределени както следва:
В землището на с. M. - 1342,347 дка;
В землището на с. Г. - 131,488 дка.
По делото е изслушана и съдебна ветеринарно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От него се установява, че в качеството си на
земеделски производител Ж. Ч. Р. от с. M., общ. K., обл. С. е заявила
3
животновъден обект с регистрационен № *********, регистриран в
информационната система на БАБХ ВетИС, като пасище на основание
представен документ за собственост на 44,798 декара използваема ливада в
м. К., в землището на с. Г., общ. K.. Издадено е Удостоверение за регистрация
на животновъден обект № 3888/08.10.2020 г., с капацитет 20 бр.
Към заключението е представено Постановление за възлагане на
недвижим имот, с което в собственост на „5 - КОВ - 2005“ ЕООД, с управител
Ж. Ч. Р., е възложена ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА с площ 44,798 дка в
землището на с. Г., общ. K., м. К..
Съдът не кредитира изявлението на вещото лице в съдебно заседание,
че според него като начин на трайно ползване на имота ливада и пасище е
едно и също, тъй като то противоречи на действащата нормативната уредба, а
именно Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, в чието Приложение № 3, Класификатор за начин на трайно
ползване на поземлените имоти, е направено изрично разграничение за
имотите: „Ливада“ - код 2700, „Пасище“ - код 2800 и „Мера“ - код 2810.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с
правен интерес в законоустановения 14-дневен срок по чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Разгледана по същество, съдът я намира и за основателна.
Оспорена е законосъобразността на Протокол от 02.04.2020 г. на
Комисия, назначена със Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на кмета на
Община K., в частта му по т. 11, с която е извършено разпределението на
пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г., Община K., за участие в
което жалбоподателката е подала Заявление с вх. № 94Ж-00-41/10.03.2020 г.,
но не е допусната до разпределението и няма разпределени площи.
При осъществяване на контрол за законосъобразност върху
административния акт, съдът следва да извърши преценка дали са спазени
всички установени в чл. 146 АПК условия за действителност на
административните актове: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената от закона форма, при спазване на
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените
правила, както и дали е налице съответствие с целта на закона.
4
В случая, оспореният протокол е издаден от компетентен орган, което
се установява от доказателствата по делото и за което страните не спорят,
като са спазени и административнопроизводствените правила за издаването
му.
Налице е обаче основанието по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като е налице
немотивираност на протокола в оспорената му част, а немотивираността на
административния акт по своята същност е издаване на акта при неспазване
на установената в закона форма.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да има
за съдържание фактическите и правни основания за издаването му. Това
изискване се отнася към формата на административния акт, тъй като не
съдържа административнопроизводствени правила, регламентиращи
действията на административния орган и страните, целящи издаването на
законосъобразен административен акт. Изискването административният акт
да съдържа мотиви нито е обвързано с предходно, нито предпоставя
последващо действие на органа при водене на административното
производство по издаване на акта. Изискването за форма на
административния акт, що се отнася до посочване в същия на фактически и
правни основания за издаването му, в съдебната практика трайно се приема за
изключително важно. Само при наличието на такива посочени основания
адресатът на акта може да осъществи гарантираното му от закона право на
защита, респективно съдът може да осъществи контрол за законосъобразност
на административния акт.
В случая липсват каквито и да било мотиви защо при подадено
заявление от жалбоподателката, същата не е допусната до разпределението на
пасища, мери и ливади в землището на с. Г., общ. K..
В оспорения административен акт не са посочени фактическите
основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ предписва пасищата, мерите и ливадите
на първо място да се разпределят между правоимащите - т. е. в протокола
следва да се съдържат конкретните факти, които обосновават, че съответният
заявител има право да участва в извършваното разпределение, съответно че
няма такова право. От представените документи по административната
5
преписка не следва, че жалбоподателката няма право да участва в
разпределението за това именно землище, ако се съди по съдържанието на
протокола, който не препраща към други документи, част от преписката,
които да се възприемат като мотивирали административния акт в тази му
част. В т. 11 на протокола за разпределение не става ясно по какви критерии,
т. е. какви са конкретните факти, въз основа на които е обосновано
разпределението на съответните площи в землището на с. Г., дали
разпределението е съразмерно, пропорционално, на притежаваните от всеки
от заявителите животински единици. В протокола (както и в други
документи), не са изложени съображения (фактически основания) и относно
начина, по който комисията е разпределила площите за ползване на всеки от
заявителите за землището на с. Г., съобразно притежавани или ползвани на
правно основание пасища, мери и ливади в съответното землище. Не става
ясно на какви основания жалбоподателката е изключена от разпределението.
Изложеното обосновава извод за извършено разпределение, немотивирано от
фактическа страна. В акта не са посочени фактически основания за
издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Протоколът, в оспорената
му т. 11, не е издаден в изискуемата форма, съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК, което води до неговата незаконосъобразност. По преписката
също не се намират документи, съдържащи обстоятелствата, които да
обосновават извършването на разпределение съобразно критериите по чл.
37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, към които протоколът следва да сочи.
Липсата на фактически основания за извършеното разпределение е
пречка да се извърши проверка за съответствие на разпределението с
материалноправната разпоредба на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следва да се
отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия
административен акт, така и в доказателствата към административната
преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е
позовал при постановяване на акта си или изрично да е препратил. Мотивите
са от съществено значение както за адресатите на административния акт, така
и за съда. Непосочването на фактически основания за издаване на оспорения
административен акт прави невъзможна съдебната проверка, както за
материалната му законосъобразност, така и за съответствието му с целта на
закона.
6
Защитната теза на ответната Комисия, изложена в съдебно заседание е,
че на жалбоподателката не са разпределени площи в землището на с. Г., тъй
като в това землище същата има регистриран животновъден обект - пасище, т.
е. такъв, регистриран върху имот с начин на трайно ползване пасище и
съответно изключен от участие в разпределението по силата на § 2в, т. 2 от
ДР на ЗСПЗЗ. Дори и да се приеме, че това именно е липсващото в оспорения
протокол фактическо основание за издаването му в частта по т. 11, с която на
жалбоподателката няма разпределени площи в землището на с. Г., то съдът
намира, че изложеното противоречи на материалноправния закон. Видно от
събраните по делото доказателства, в землището на с. Г. жалбоподателката е
регистрирала животновъден обект - пасище, но върху имот с начин на трайно
ползване „Ливада“. В Класификатора за начин на трайно ползване на
поземлените имоти - Приложение № 3 на Наредба № РД-02-20-5 от 15
декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, е направено изрично
разграничение за имотите с начин на трайно ползване „Ливада“, „Пасище“ и
„Мера“. Ето защо обектът на жалбоподателката в землището на с. Г. не
попада в изключението на § 2в, т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, съгласно което
„Животновъден обект“ е обект, регистриран по реда на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни
селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти
с начин на трайно ползване пасища и мери.
Предвид изложеното следва да бъде отменен като незаконосъобразен
оспореният Протокол от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед №
РД-13-130/18.03.2020 г. на кмета на Община K., в частта му по т. 11, с която
е извършено разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на
с. Г., Община K. за стопанската 2020/2021 г., като преписката следва да бъде
върната на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на
600,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Протокол от 02.04.2020 г. на Комисия, назначена със
Заповед № РД-13-130/18.03.2020 г. на кмета на Община K. в състав:
председател Д. Н. - гл. юрисконсулт и членове Д. К. - специалист „СС“ и Г. Н.
- специалист „СС“, в частта му по т. 11, с която е извършено
разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на с. Г.,
Община K. за стопанската 2020/2021 г. и ВРЪЩА преписката на Комисията
за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОБЩИНА KОТЕЛ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Kотел, пл. Възраждане № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Ч.
Р., ЕГН: **********, с адрес с. M., общ. K., ул. „*********“ № ** сумата от
600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8