РЕШЕНИЕ
№
………..
гр.
София, ………...2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна
Димитрова
Членове: Розалина Ботева
Любомир Игнатов
при
участието на секретаря Алина Тодорова………………………
като
разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело №
20201101007883 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 35920 от 08.02.2020г., постановено по гр. д. № 82095/2017г. на
Софийски районен съд, 52-ри състав, е осъдил „ЗАД ОЗК - З..” АД, ЕИК ********да
заплати на Б.И.К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
сумата 3000 лева, представляваща застрахователно дължимо въз основа на
застрахователна полица BG/23/116000469343 за застраховка „Гражданска
отговорност“, поради настъпило на 21.04.2016 г. ПТП в Румъния, причинено по
вина на застрахования В.С.М.изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинените травматични увреждания, заедно със законната лихва върху тази сума
от датата на исковата молба-21.11.2017г.. до окончателното й изплащане и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 482.56 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от датата на събитието-21.04.2016г. до датата на исковата
молба-20.11.2017г., като е отхвърлил иска по чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с
чл.45 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева, както и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над
уважения размер от 482.56 лева до пълния предявен размер от 1611.55 лева.
Решението
е обжалвано в неизгодната отхвърлителна част от ищеца в първоинстанционното
производство – Б.И.К., действащ чрез процесуалния си представител адв. И..
Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е необосновано е занижил размера на
паричния еквивалент на претърпените от Б.К. неимуществени вреди. Твърди се, че
съдът неправилно не е дооценил причинените на ищеца болки и страдания и
неправилно е определил размера на следващото му се обезщетение. Излагат се подробни съображения за
неправилност на решението в обжалваната част. Моли се в тази част решението да
бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен в пълен размер и да се присъдят
сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - „ЗАД ОЗК - З.” АД, е депозирал становище на 26.05.2021г.,
действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Т.. Оспорва се въззивната жалба, не представя нови
доказателства и взема становище по същество. Иска се присъждане на разноски в
полза на въззиваемото дружество пред въззивната инстанция и прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото
лице – помагач З. „У.“ АД изразява становище по въззивната жалба на 23.07.2020г,
в което изразява, че не би могла да бъде ангажирана отговорността за покриване
на част от претендираното обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, с оглед факта, че Д.В.не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с нея. На 10.05.2022г. е постъпила молба от З.
„У.“ АД, в която се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на
въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За
да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд,
съобразявайки характера и степента на уврежданията, установените по делото
обстоятелства, че на ищеца е причинена лека телесна повреда, като
продължителността на лечението и възстановяването му е продължило за срок до
около 3 до 4 седмици, но в конкретния
случай при пострадалия от раните са останали белези: един дъговиден - 2 см. с
кос ход в областта на лява вежда и втори линеен, хоризонтално разположен от
основата на носа до горен ляв клепач – 5 см., като не се установат
посттравматични усложнения и не са доказани от ищеца заявените от него
оплаквания за страхови изживявания, безпокойство и безсъние. Така установените
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от процесното
застрахователно събитие и са свързани с влошеното здравословно състояние на
ищеца. При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете общото
здравословно състояние на пострадалия след преминаване на възстановителния период,
възрастта, както и евентуални усложнения състоянието на ищеца след периода на
възстановяване. С оглед на посочените критерии съдът е приел, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента В.С.М.неимуществени вреди възлиза на 3000 лева като съответстващо
на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Изложените
правни аргументи от районния съд, въз основа на които е определил размера на
дължимото обезщетение за претърпените от Б.И.К. са законосъобразни, обосновани
са при правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни
са възраженията на въззивника за неправилна преценка на събраните доказателства
от страна на районния съд, която да е довела до определяне на занижен размер на
обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според настоящият съдебен
състав, не е занижен, а напротив, напълно съответства на установените по делото
обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира, че определеният от районния съд
размер на обезщетение (3000 лева) напълно съответства на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната отхвърлителна
част.
Въззиваемият
на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 350, 04 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 35920 от 08.02.2020г., постановено по гр. д. № 82095/2017г. на
Софийски районен съд, 52-ри състав.
ОСЪЖДА
Б.И.К. с ЕГН:********** да заплати на „ЗАД ОЗК - З..” АД с ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 350,04
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.