№ 286
гр. Провадия, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20233130100663 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сгр.14 срещу К. Р. И. с ЕГН **********, адрес гр. *********, ул. „***********“
№ 32 за приемане на установено, че в полза на ищеца съществува вземането от ответника по
договор CARD-13085491, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 226/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, а именно: 950,42 лева –
главница по договор за кредит; 36,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2016
г. – 16.11.2017 г.; 438,30 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 23.02.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. В условия на евентуалност е
предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца процесните суми.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 16.12.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и К. Р.
И. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
12397344, в който било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00 лева и всички
задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта ще
възникнат за кредитополучателя след активирането . Твърди, че договорът между „БНП
1
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и К. Р. И. е сключен на 20.05.2016 г. –
моментът на първата трансакция по кредитната карта. След усвояването на суми по нея за
кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ищецът твърди, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпвал периода, в който
кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита. Съгласно договора,
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява при равни месечни вноски,
като се заплащат от кредитополучателя и таксите, предвидени в тарифата и дължи
обезщетение при забава в размер на действащата законна лихва. Посочва, че за договорите
от отворен тип не се изготвя погасителен план. При револвиращия кредит правото на
кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява с всяка погасена от него
сума многократно. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на усвоената сума и дали
ще бъде направено цялостно или частично плащане, не бил фиксиран и размерът на
месечната погасителна вноска и крайният падеж. Дължимата сума се погасява автоматично
със средствата, които постъпват по сметката, след което могат да бъдат отново използвани.
Ищецът твърди, че е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника на 16.11.2017
г.
Според ищеца към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника е в общ размер на 1037,07 лева
като на 01.11.2016 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради
което кредитната карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
Считано от 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД придобива търговското
предприятие на БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, при което правата и
задълженията му преминали върху приемащото дружество.
В условие на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме,
че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис на ответника.
С уточняващи молби посочва, че кредитната карта е получена от К. И. на 14.05.2016
г., за което представя писмени доказателства. Твърди, че в т. 21 от договора е уговорено, че с
получаването на кредитната карта ще бъде предоставен документ – приложение неразделна
част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата, а в общите условия на договора кредитополучателят
декларирал, че се е запознал с условията на договора за кредит. Сочи, че ответникът е
получил приложението, дала е съгласието си и се е запознала с условията и сключването на
2
договора. Твърди още, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е спазена. По отношение на
предсрочната изискуемост, твърди, че с изтичане на срока за погасяване по месечното
извлечение, вземането е станало изискуемо и като задължение без срок, кредиторът може да
иска изпълнението му веднага. Спирането на плащанията от длъжника имало за последица
преустановяване на действието на клаузата за разсрочено изплащане на използваната част от
револвиращия кредит, с оглед на което твърди, че към датата на подаване на заявлението
процесното вземане е било изискуемо в пълен размер.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските в заповедното
производство, както и в настоящото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Оспорва наличието на облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и К. Р. И., тъй като представеното Приложение към договора не било
подписано от ответника. Оспорва твърденията на ищеца, че кредитната карта е получена от
ответницата, поради което твърди, че не тя е усвоила сумата по кредита. Счита, че са налице
неравноправни клаузи, тъй като не била разписана методиката на формиране на годишния
процент на разходите по кредита и не било изяснено как посочените стойности на лихвения
процент се съотнасят към ГПР. Счита клаузата за дължима договорна лихва в размер на 35 %
за нищожна като противоречива на морала и добрите нрави, прекомерно висока и
надвишаваща трикратно законната лихва. Договорката, позволяваща на кредитора
едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя също се
твърди да е нищожна. Посочва, че не било ясно включена ли е застраховка. Оспорва
представеното месечно извлечение по кредитната карта, тъй като от него не се установявало
кой, по какъв начин и в какъв размер усвоявял кредита. Оспорва ответницата да е
получавала покана за доброволно изпълнение. Твърди, че установителният иск е
неоснователен поради това, че не била обявена предсрочната изискуемост на кредита на
ответника. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност в полза на
ответника в периода от 10.11.2017 г. до 28.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание процесуален представител на ответника моли за
отхвърляне на исковете. В представена писмена защита са развити подробни доводи за
неоснователност на претенцията.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК с предмет непогасено задължение по
договор за кредит. По делото са приобщени материалите по заповедното производство по
ч.гр.д. № 226/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, от които е видно, че на осн. чл.
410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумите 950,42 лева –
главница по договор револвиращ потребителски кредит с номер CARD-13085491 от
3
20.05.2016 г.; 36,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2016 г. – 16.11.2017 г.;
438,30 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 23.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
27.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12397344
от 16.12.2015 г., БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило паричен кредит на
К. Р. И. в размер на 930,56 лева за закупуване на TV SAMSUNG и компакт диск/CD система
PIONER. Съгласно чл. 12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00 лева не по-
късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита или разделът,
определящ условията за ползване на кредитна карта, не поражда действие. Представени са
приложение към договора, подписано единствено от кредитора, месечно извлечение по
кредитна карта към 13.10.2017 г., детайли по извлечението и покана за плащане на
задълженията, без доказателства за получаването от страна на ответника.
Уговорено е, че задълженията, произтичащи от договора и свързани с ползването на
предоставената кредитна карта, ще възникнат след активирането от страна на
кредитополучателя.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
видно от първото извлечение от кредитна карта с отчетен период 15.05.2016 г. до 15.06.2016
г. кредитният лимит е 1000,00 лева и датата на първата трансакция – 20.05.2016 г. Усвоената
главница е 974,00 лева като не е посочената дата на усвояване и начин. Общата начислена
сума е 1218,81 лева, включваща усвоената сума, 108,01 лева застрахователна премия, 136,80
лева банкови такси. Общо дължима възнаградителна лихва е посочена в размер на 453,14
лева, включва 451,23 лева възнаградителна лихва и 1,91 лева разноски събиране.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Претенцията е предявена в изискуемия едномесечен срок, считано от датата на
връчване на съобщението за постъпило възражение от длъжника и има за предмет
вземането, за което е издадена заповед по ч.гр.д. № 226/2023 г., поради което производството
е допустимо.
В представения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12397344 от 16.12.2015
г. се съдържа договорка за възможността на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредитна карта, но не са налице доказателства за ангажирането на ответника с условията на
кредитното правоотношение. Представеното приложение съдържа подпис единствено от
страна на кредитора, поради което съдът намира, че не може да се ползва с доказателствена
сила, да се противопостави на ответника и да го обвърже.
По направеното в писмения отговор възражение, че ответникът не е получил
4
кредитната карта, съдът намира, че представеното с молба вх. № 5460/24.07.2024 г.
потвърждение за извършена куриерска услуга от „МиБМ Експрес“ ООД за пратка с баркод
№ 919041613085491 не удостоверява с категоричност, че пратката е съдържала пластиката
на кредитната карта, поради което недоказани останаха твърденията на ищеца, че е
предадена на ответника. При липса на доказателства за това, усвояването на суми по
предоставения кредит не следва да ангажира отговорността на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ищецът не доказа възникването на валидно
договорно правоотношение за кредит с ответника, отговарящо на изискванията на ЗПК,
както и активирането именно от ответника на издадената кредитна карта, поради което
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед достигнатия извод, съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията,
свързани с наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора, както и за изтекла
погасителна давност, доколкото първоначалното възражение на ответника се основава на
твърдениято, че ищецът не му е предоставил кредитната карта, по която е извършено
усвояване на кредита.
На посочените основания следва да се отхвърли и предявения в евентуалност
осъдителен иск.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу К. Р. И. с ЕГН **********, адрес гр. *********, ул.
„***********“ № 32 за приемане на установено, че в полза на ищеца съществува вземането
от ответника по договор CARD-13085491, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 226/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия,
а именно: 950,42 лева – главница по договор за кредит; 36,02 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.11.2016 г. – 16.11.2017 г.; 438,30 лева – мораторна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 23.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.02.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД срещу К. Р. И. с ЕГН **********, адрес гр. *********, ул. „***********“ № 32 за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 950,42 лева – главница по договор за
кредит; 36,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2016 г. – 16.11.2017 г.; 438,30
лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 23.02.2023 г., ведно със законната
5
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
27.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6