№ 3
гр. П. , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светослава И. Алексиева
като разгледа докладваното от Светослава И. Алексиева Административно
наказателно дело № 20201720201412 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №Пк-28-13/11.08.2020г., издадено от началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол - П., на основание чл.233 от
ЗУТ, във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията по чл. 239, ал.1, т. 2 от ЗУТ,
предоставени му със заповед № РД—13-171/13.06.2019г. на Началник ДНСК, на А. В.
Д., с ЕГН **********, във функциите му на гл. изпълнителен директор на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ********, е наложена глоба 100 /сто/ лева, за това, че А.Д., във
функциите си на управител на „А1 България“ ЕАД, което дружество е възложител на
строеж: „Базова станция PER 0047 MOSHINO NOVA, находяща се в УПИ I, кв.10 по
плана на град П., кв. Църква, съгласно разрешение за строеж №201 от 18.06.2012г.,
издадено от главния архитект на Община П., не е осигурил присъствието на
длъжностни лица, които да представят всички налични строителни книжа и документи
относно строителството за извършването на проверка на място на гореописания строеж
на 09.06.2020г. от 10.30 часа, с което не е изпълнил нареждането на Началника на
РДНСК – П., дадено с писмо с изх. № П-173-20-00-194/29.04.2020г., в нарушение на
чл.221, ал.4 от Закона за устройство на територията..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А.
В. Д., с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление. Излагат се възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на
1
наказателното постановление, както и че установените от контролните органи
фактически обстоятелства са получили неправилна правна оценка, което е довело до
издаване на наказателно постановление в нарушение на материалния закон.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К.И.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните
изисквания и в съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 23.04.2020г. в РДНСК постъпил сигнал от гражданин за незаконно преустройство
на базова станция на „А1 България“ ЕАД, находяща се в гр. П., кв. Църква. Изложени
били твърдения, че се инсталират допълнителни модули и се подменят антени, като се
изразявали съмнения, че броят им е различен от одобрения, както и опасения, че ще
бъде нарушено конструктивното натоварване на сградата и ще се увеличи мощността
на базовата станция. Въз основа на сигнала и наведените твърдения в РДНСК била
образувана преписка.
С писмо на началник РДНСК – П. с изх. №П-173-20-00-194/29.04.2020г., адресирано до
представляващите „А1 България“ ЕАД – А. В. Д. – главен изпълнителен директор, и
М.М. изпълнителен директор, до Кмета на Община П. и до подателя на сигнала, била
определена дата за проверка на строителството на „Базова станция PER 0047“,
находяща се в УПИ I, кв.10 по плана на град П., кв. Църква, като жалбоподателят бил
задължен да осигури присъствието на длъжностни лица на посочените място, дата и
час, които да представят всички налични строителни книжа и документи относно
извършваното строителство. Аналогично нареждане било отправено и към кмета на
Община П. - да осигури присъствието на длъжностни лица от общинската
администрация, които да представят всички налични строителни книжа и документи,
касаещи строежа. Писмото до жалбоподателя било адресирано и изпратено на адреса
на управление на представляваното от него търговско дружество „А1 България“ ЕАД и
било прието от друго лице на дата, предхождаща определената за проверка –
09.06.2020г..
На 09.06.2020г. работна група от представители на РДНСК – П. в състав:
свидетелката М.Д. - инспектор в РДНСК – П., и С.М. - технически сътрудник в РДНСК
2
– П., отишли на адреса, на който била разположена базовата станция . Община П.
осигурила присъствието на свой представител. Не се явили представители на ЮЛ –
„А1 България“ ЕАД като възложител на строеж: „Базова станция PER 0047 MOSHINO
NOVA, находяща се в УПИ I, кв.10 по плана на град П., кв. Църква, с административен
адрес: град П., кв. Църква, бл.1, вх. Д, съгласно разрешение за строеж №201 от
18.06.2012г., издадено от главния архитект на Община П.. По този начин не бил
осигурен достъп до строежа. Тези обстоятелства били удостоверени в съставен на
мястото констативен протокол №БС PER0047- Църква-1/09.06.2020г.
С писмо-покана, изх. №П-173-20-00-330803.07.2020г., получено на 07.07.2020г. в „А1
България“ ЕАД, двамата изпълнителни директори на дружеството А.Д. и М.М., на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН били поканени да се явят в 3-дневен срок за съставяне
на АУАН за извършено нарушение на чл.221, ал.4 от Закона за устройство на
територията. В указания срок законните представители на дружеството не с е явили,
не изпратили и свой пълномощник.
Поради това, на 14.07.2020г., в отсъствие на нарушителя, свид. М.Д. образувала срещу
А. В. Д. административнонаказателно производство с АУАН №ПК-28 от 14.07.2020 г.,
като приела, във функциите си на управител на възложителя на строежа - „А1
България“ ЕАД, като не е изпълнил нареждането на Началника на РДНСК – П. ,
дадено с цитираното по-горе писмо, е нарушил разпоредбата на чл.221, ал.4 от ЗУТ.
Административнонаказателно производство за аналогично нарушение било образувано
и срещу М.М..
Процесният АУАН бил предявен и връчен на пълномощник на „А1 България“ ЕАД –
юрисконсулт Г.Х. на 23.07.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 11.08.2020 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.233 от ЗУТ, във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията по чл. 239,
ал.1, т. 2 от ЗУТ, предоставени му със заповед № РД—13-171/13.06.2019г. на Началник
ДНСК, ангажирал административнаказателна отговорност на жалбоподателя за
посоченото нарушение.
Приетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на
свидетелката М. А. Д., както и от горепосочените документи, приети като писмени
доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение №ПК-
28 от 14.07.2020г, сигнал, вх. № П-173-20-00-379/23.04.2020г., писмо, изх. № П-173-20-
3
00-194/29.04.2020г. на началник РДНСК – П., констативен протокол, писмо-покана по
чл.40, ал.2 от ЗАНН, известия за доставяне, заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на
началник ДНСК, пълномощни с нотариална заверка, рег.№ 5005/29.05.2018г. и №
3885/26.06.2020г..
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
съобразявайки и доводите на страните, съдът констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на
обжалвания административнонаказателен акт, обосноваващи безусловната му отмяна.
Съображенията са следните:
Настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното
производство развило се срещу А.Д. е образувано в нарушение на правилото в чл.40,
ал.1 от ЗАНН за лично участие на нарушителя, тъй като е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие без да са
налице предпоставките в ал.2 на с.р., допускащи това - нарушителят да не може да
бъде намерен или след покана да не се е явил. В конкретния случай е безспорно, че
производството е образувано задочно, без присъствието на нарушителя, което е видно
от самото му съдържание и се потвърждава от разпитания свидетел. Предвид приетото
по делото писмо-покана и известие за доставяне към него, очевидно това е станало в
хипотезата на чл.40, ал.2, предл.2 от ЗАНН. Съдът приема обаче, че това действие е
извършено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е
доказано по несъмнен начин, че поканата за явяване с цел съставяне на АУАН е
стигнала до адресата си. Оттук произтича необоснованост на формирания извод, че
нарушителят не се е явил след покана.
От съдържанието на писмо-покана, изх. №П-173-20-00-330 от 03.07.2020г., се
установява, че представляващите „А1 България“ ЕАД са призовани да се явят в РДНСК
– П. за съставяне на акт за нарушение в 3-дневен срок от получаване на поканата.
Видно от приетото известие за доставяне, поканата е изпратена на адреса на
управление на търговското дружество, което жалбоподателят представлява и е връчена
на 07.07.2020г. на лице с фамилно име А., без да е ясно в какво качество я е приел.
Поради липсата на особени правила в ЗАНН за призоваване и връчване на призовки,
съобщения и книжа, в административнонаказателното производство са приложими
правилата на НПК /чл.178 и сл./, към които препраща изричната норма на чл.84 от
4
ЗАНН. В случая, предвид това, че адресати на поканата са представляващите
търговското дружество, но в лично качество, като ФЛ, то не са били налице условията
за връчване по реда на чл.178, ал.4 от НПК и чл.180, ал.5 от НПК. Оформянето на
разписката за връчване на поканата не е извършено в съответствие с процесуалните
изискания и не дава основание за извод, че същата е достигнала до адресата си, каквото
е и възражението на жалбоподателя .
Нередовно връчване на поканата за съставяне на акт води до извод за липса на
основание за законосъобразно образуване на административнонаказателното
производство в отсъствие на сочения като нарушител, което мотивира съдебния състав
да приеме, че същото е започнало без негово знание. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила пряко е засегнало правото на А.Д. за пълна и навременна
защита, тъй като е бил лишен от възможността непосредствено да участва в действията
слагащи начало на производството, да следи за стриктното им спазване, да направи
още на този етап съответни възражения, да посочи доказателства в своя защита.
От материалите по административнонаказателната преписка се установява, че в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а и след изтичането му, писмено възражение не е
депозирано, за да може то евентуално да се цени като индиция за довеждане на акта до
знанието на нарушителя.
Процесуалните правила са нарушени и от гледа точка неспазването на
изискванията за предявяване и връчване на препис от АУАН на нарушителя. Видно от
писмените доказателства по делото, реда за предявяване, подписване и връчване на
АУАН лично на нарушителя по чл.43, ал.4 от ЗАНН е напълно пренебрегнат. Действия
в тази насока въобще не са предприемани. Вместо това, актосъставителят е допуснал
до участие в производството друго лице, тъй като е предприел предявяване и връчване
на съставения акт на пълномощник, непритежаващ представителна власт. Видно е, че
съставеният в отсъствие на нарушителя акт е бил предявен на 23.07.2020г. и подписан
от юрисконсулт на „А1 България“ ЕАД Героги Хлибов, на когото е бил връчен и
екземпляр от документа. От представеното пълномощно с нотариална заверка на
подписите, рег. № 5005/29.05.2018г. се установява, че това лице е упълномощено да
представлява търговското дружество „А1 България“ ЕАД с изчерпателно посочени в
него права, а не изпълнителните директори на дружеството като физически лица.
Процесното административнонаказателно производство е образувано не срещу ЮЛ, а
срещу физическото лице А.Д., макар и във функциите му на изпълнителен директор
на „А1 България“ ЕАД.
При това положение съдът приема, че действията по чл.43, ал.4 и 5 ЗАНН не са
изпълнени като на практика АУАН, нито е предявяван на привлечения към
административнонаказаталена отговорност субект, нито му е връчван препис от него, с
5
което в най-висока степен са засегнати процесуалните му права, тъй като е бил
поставен в невъзможност да се защити чрез способите, предоставени му в
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство и да упражни
редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му
административнонаказателно обвинение и с правната квалификация на същото,
обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да
прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от
АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му
противоправно поведение..
Вместо да констатира допуснатите нарушения на процедурата по образуване на
производството и да упражни правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН – да върне
непредявения и неподписан акт на актосъставителя, наказващият орган е издал
наказателно постановление при допускане на поредно нарушение на процесуалните
правила. Като не е упражнил правомощията си за контрол на законосъобразността на
процесуалните правила за образуване на производството, наказващият орган е издал
незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна .
По тези съображения съдът приема нарушенията на процесуалните правила за
съществени, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно . При този извод не е необходимо разглеждане на спора по
същество и обсъждане твърденията и доводите на страните в насока извършено ли е
нарушението по чл.221, ал.4 от ЗУТ, подкрепя ли се то от събраните доказателства и
законосъобразно ли е ангажирана отговорност на жалбоподателя за него.
Предвид изхода на делото, претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на РДНСК – П. е неоснователна. Няма основание и за присъждане на
разноски на жалбоподателя, тъй като такива не са направени и не се претендират.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №Пк-28-13/11.08.2020г., издадено от
началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - П., с което на
основание чл.233 от ЗУТ, във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията по чл. 239,
ал.1, т. 2 от ЗУТ, предоставени му със заповед № РД—13-171/13.06.2019г. на Началник
ДНСК, на А. В. Д., с ЕГН **********, във функциите му на изпълнителен директор на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. С. - 1309,
район Илинден, ул. Кукуш №1, е наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение на
чл.221, ал.4 от Закона за устройство на територията.
6
Оставя без уважение искането на РДНСК – Перник за присъждане на
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7