РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900401 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД; евентуални по чл.88 ал.1 от
ЗЗД; евентуални по чл.59 ЗЗД.
Ищецът „СМДЛ – МЕДИЦЕЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Клокотница“ № 13, ет.1, ап.3,
съдебен адрес ***, чрез адв. Н. Ш., иска осъждане на ответника „ЕРРАН“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
ул. „Тодор Александров“ № 2, съдебен адрес *** чрез адв. Г. Г., да плати
сумата от 319 965лв., представляваща получена без основание в периода от
07.05.2019г. до 20.04.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от
сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на сумата.
Евентуално, при отхвърляне на иска, иска осъждане на ответника да
плати сумата от 319 965лв., представляваща платена сума в периода
07.05.2019г. – 20.04.2022г. на неосъществено основание, ведно със законна
лихва върху главницата от сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на
сумата.
Евентуално при отхвърляне на втория иск, да осъди ответника да плати
сумата от 319 965лв., представляваща платена сума в периода 07.05.2019г. –
1
20.04.2022г. по развален договор, ведно със законна лихва върху главницата от
сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на сумата.
Евентуално при отхвърляне на третия иск, да осъди ответника да плати
обезщетение в размер на 319 965лв. за неоснователно обогатяване в периода
07.05.2019г. – 20.04.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от
сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на сумата.
Твърденията са, че З. Х. Д. е ЕСК и управител на ищцовото дружество,
което създава преди повече от 15 години с предмет на дейност – лабораторни
изследвания. Н.й Д. Д. е управител и ЕСК на ответното дружество, което
учредява в началото на 2015г. Д. и Д. **.
С НА от 24.01.2012г. ищецът купува недвижим имот в *** с площ от 931
кв.м. с идентификатор 00702.526.150, за който на 06.01.2015г. е одобрен
архитектурен проект и е издадено Разрешение за строителство № 1 от
06.01.2015г. на главния архитект на община **.
Н. Д. убедил З. Д. да изгради сградата поради наличие на опит, знания и
финансов ресурс, в резултат на което било учредено ответното дружество.
С НА от 21.11.2016г. е сключен договор между страните, по силата на
който ответникът се задължава да изгради изцяло предвидената за строеж в
имота сграда, представляваща медицински център, срещу което му е учредено
40/100 идеални части от правото на строеж на обектите от първи и втори етаж
на сградата и ½ идеална част от правото на строеж на обектите на трети и
четвърти етаж на сградата. Със същия нотариален акт е изповядана и
продажба от ищеца на ответника на 401/931 идеални части от поземления
имот.
На ответника са отпуснати кредити от УниКредит Булбанк АД.
Солидарни длъжници по договорите са както физическите лица З. Д. и Н.й Д.,
така и ищцовото дружество. За обезпечаване на кредитите са учредени
ипотеки както върху поземления имот и правото на строеж в него, така и
върху недвижими имоти, собственост на ищеца. Твърдението на ищеца е, че
това е в резултат на липса на средства и дейност на ответното дружество, с
които да гарантира кредитите.
Според ищеца, ответникът не само не разполагал с финансови
възможности и оборудване, но нямал и знания и опит, което наложило
2
ищцовото дружество да организира строителството чрез наемане на различни
подизпълнители. Това довело до забава на изграждането, приключило едва на
24.04.2019г. съгласно Удостоверение № 49 от 24.04.2019г. за въвеждане в
експлоатация.
В началото на май 2019г., с оглед личните отношения на ЕСК и
управители на дружествата, страните постигнали устна уговорка ответникът
да прехвърли на ищеца притежаваните идеални части от имота, а ищецът да
изплаща банковите кредити, както и да се учреди ново дружество
„Медицински център Нолекс“ ООД, в което ответникът да притежава 20 %,
въпреки че нямал медицинско образование. Поради това ответникът издал на
ищеца фактура № ********** от 01.05.2019г. за 629 904лв. с ДДС за цената на
правото на собственост от изградената сграда и поземления имот, което
трябва да прехвърли. На 28.06.2019г. е вписано новосъздаденото дружество
„Медицински център Нолекс“ ООД ЕИК *********, в което Н.й Д. има 20 %
от капитала.
От 07.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът превеждал по банков път на
ответника сумата по фактурата на вноски. Към 20.04.2022г. платените вноски
са в общ размер от 319 965лв. като това е единствената част от стойността на
фактурата, погасена чрез плащане на пари.
Въпреки устните уговорки и обещания, страните не сключват писмен
предварителен или окончателен договор за прехвърляне на правото на
собственост от сградата и земята, представляващи ПИ 00702.526.150.
Ответникът обещавал, но не изпълнил поетото задължения, и въпреки това
изисквал постоянно нови суми, за да погасява задълженията по кредитите.
Поради влошаване на отношенията и неизпълнено задължение, ищецът иска
осъждане на ответника да върне получената цена по фактурата като платена
при начална липса на основание.
Евентуално, при отхвърляне на иска, претендира връщане на сумата от
ответника като получена на неосъществено основание – поради несключен
договор за продажба в нотариална форма.
Евентуално, при отхвърляне на втория иск и приемане, че между
страните съществува сключен валиден и действащ договор, по който е платил
сумите, поради неизпълнението му от ответника прави изявление за
развалянето му с исковата молба и иска осъждане на ответника да върне
3
получените по разваления договор суми.
Евентуално, при отхвърляне на третия иск, претендира, че ответникът се
е обогатил с получените суми без да има основание за това, ищецът се е
обеднил с тяхната стойност, поради което иска обезщетяване поради
неоснователно обогатяване на ответника.
Уточнява, че не признава фактическите и правни твърдения в отговора
на ответника. Представеният от него Договор от 01.11.2016г. е предварителен
договор и той не действа след сключване на окончателния договор в
нотариална форма, с който се учредява правото на строеж. Дори да се приеме,
че договорът от 01.11.2016г. проявява действия след сключването на
окончателния договор на 21.11.2016г. в нотариална форма, то това действие и
неговото тълкуване не са в посочения от ответника смисъл.
Не признава, че фактурата от 01.05.2019г. е свързана с договора от
01.11.2016г. и със сделката, изповядана с НА от 21.11.2016г.
Възразява, че договорът от 01.11.2016г. и НА от 21.11.2016г. нямат
отношение по спора. Неотносим е и Договора за съвместна дейност от
01.06.2004г., който е подписан с цел страните да заявят намерения за бъдеща
евентуална съвместна дейност без поемане на конкретни и точни
ангажименти. Към 01.06.2004г. не са възникнали личните отношения между
ЕСК и управители на двете дружества. С документа са изразени намерения за
евентуални бъдещи действия, с него не е учредено дружество по ДЗЗД и
договорът не е проявил действие.
Евентуално възразява, че дружество по ЗЗД не е извършвало съвместна
дейност, не е имало никаква дейност, не е имало счетоводство, не са подавани
данъчни декларации, ГФО и документи към НАП, няма регистрация по
БУЛСТАТ.
Евентуално възразява, че договорът от 01.06.2004г. е недействителен,
защото има за предмет управление на лаборатории, за което чл.18 ал.3 от ЗЛЗ
изисква да се извършва от управител – ** по едно от направленията на
дейност на лабораторията, а Н. Д. **, поради което е налице нищожност по
смисъла на чл.26 ал.1, пр. първо и второ и ал.2, предложение първо,от ЗЗД.
Също евентуално възразява, че Н. Д. не е внасял никакви парични
средства – дружеството няма банкова сметка. Посочените лаборатории не са
4
съществували – на част от адресите е имало пунктове за пробовземане с
медицинско лице, на други не е имало, голяма част от пунктовете не са
работили и след това са били закрити.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Не признава
наведените фактически твърдения и правни доводи.
Възразява, че искът за разваляне на договор, който не е
идивидуализиран, е погасен по давност с изтичане на петгодишен давностен
срок.
Евентуално възразява, че искове за сумите, плати в периода от
07.05.2019г. до 20.06.2019г. включително, в общ размер на 18 200лв., са
погасени по давност поради изтичане на петгодишен давностен срок към
датата на сезиране на съда.
Възразява и, че по отношение на сключени между страните договори с
нотариалния акт от 21.11.2016г., изпълнен с въвеждане на строежа в
експлоатация с удостоверение на 24.04.2019г., е изтекла петгодишна
погасителна давност, на която се позовава, поради което този договор не може
да бъде развалян като погасено по давност право за това.
Твърди, че личните отношения между ЕСК и управителите на двете
дружества са довели до сключване на граждански брак между тях, който е
прекратен с Решение по гр.д. № 2056/2024г. на РС Асеновград, с оглед на
което се касае за свързани лица по смисъла на ДР на ТЗ.
Възразява, че не дължи плащане и връщане на суми на ищеца.
Твърди, че страните сключват договор от 01.11.2016г. и договор,
изповядан с нотариален акт от 21.11.2016г., по силата на които ответникът е
изградил проектираната в имота сграда по Разрешение за строеж № 1 от
06.01.2015г., като е сключил Договор за възлагане на строителство от
29.11.2016г. с „Ефект Билд“ ЕООД. Сградата е въведена в експлоатация с
Удостоверение № 49 от 24.04.2024г. Не признава, че управителят на ищеца е
извършвал действия по изграждане на сградата чрез наемане на
подизпълнители. Твърди, че възложител и инвеститор на СМР за обекта е бил
5
само той.
Твърди, че ищецът е имал задължение по договора от 01.11.2016г. да
финансира строителството на обекта като плати стойността на СМР и тази
уговорка не е изменяна или променяна. Поради липса на средства и при двете
страни са сключени договори за банков кредит, по който солидарно отговорни
са физически лице, които са ЕСК и управители на двете дружества по делото.
Това са договори за банкови кредити, сключени с УниКредит Булбанк АД, от
08.08.2017г. за 800 000лв., от 15.01.2019г. за 240 000лв. и от 19.02.2020г. за
109 000лв. За обезпечаване на кредитите са учредени договорни ипотеки с
нотариални актове от 11.08.2017г. и от 22.01.2019г.
Твърди, че ищецът е връчил на ответника нотариална покана от
25.01.2024г. за уреждане на отношенията, на която отговорил с нотариална
покана от 06.02.2024г.
Възразява, че по силата на договора от 01.11.2016г., нотариалния акт от
21.11.2016г. и договорите за кредит ищецът дължи финансиране на строежа и
плащане на кредитите. Поради това при плащане е посочвал „по Договор“.
Възражението, че с договора от 01.11.2016г. ищцовото дружество е поело
задължение да финансира строителството на сградата и с това плаща
стойността на СМР на сградата за своята част от правото на собственост,
както и стойността за частта от правото на собственост на ответника, срещу
поетото от него задължение да построи сградата и да я въведе в експлоатация,
което задължение ответникът е изпълнил.
Има неизпълнение на договорните задължения на ищеца да финансира
строителството на сградата, поради което с платените от ищеца суми, предмет
на делото, той е изпълнил договорното си задължение и за това платените по
фактурата от 01.05.2019г. суми са на правно основание.
Твърди, че фактура № 1 от 01.05.2019г. е издадена по договора от
01.11.2016г. и договора по НА от 21.11.2016г.
Признава, че сума в размер на 319 965лв. действително е платена и тя е
част от стойността по фактура № 1 от 01.05.2019г. като с плащането е погасена
задължение в този размер.
Възразява и, че има сключен Договор за съвместна дейност от
01.06.2004г., с нотариална заверка на подписите, и анекс към него от
6
01.03.2006г., с който е учредено дружество по чл.357 – 367 от ЗЗД, който
договор също създава договорни взаимоотношения. Договорът е между
физическото лице Н. Д. и ищеца. Твърди, че създаденото дружество по ЗДДС
е осъществявало дейност, реализирало е парични потоци и с част от тези суми
е погасено задължението по фактура № 1 от 01.05.2019г. на обща стойност
626 904лв. Непогасеният остатък от фактурата е в размер на 128 541.56лв. и
вземането е предмет на т.д. № 285/2024г. на ПОС.
Освен задължението по фактурата с остатък 128 541.56лв., ищецът има
непогасено задължение и по договора от 01.11.2016г. да финансира стойността
на СМР.
Уточнява, че посоченото във фактура № 1 от 01.05.2019г. основание е
прехвърляне на собственост върху недвижим имот по Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж IV категория – медицински център.
Изготвена е експертна оценка за имота за определяне на %
съотношение.
Не признава, че между страните съществуват други договори – устни
или писмени. Строителната и оттук придобивна стойност на сградата по
баланс е 1 376 000лв., съгласно записа в счетоводните документи на ответника
към 31.12.2019г. и от 20.03.2020г. Дължимото финансиране на строежа е в
размер на придобивната стойност от 1 376 000лв. С тази сума ответникът е
кредитор на ищеца. За частичното й погасяване са извършени плащанията.
Ищецът е плащал наем/обезщетение за ползване на идеалните части,
собственост на ответника.
Твърди, че плащането на ищеца от 318 650лв. по фактура № 1 от
01.05.2019г. е извършено с получени средства от банков кредит по сметка 753
– Финансиране на дълготрайни активи, в резултат на което ищецът е погасил
едно свое задължение, но е възникнало ново задължение към ответника по
договор за заем в размер на 318 650лв.
Остатъкът по фактурата е погасено чрез плащане в продължение на
години със средства, придобити от дейността на „СМДЛ – Медицел“ ЕООД,
„Нолекс“ ООД и ДЗЗД. Паричните средства са собственост на дружествата,
респективно на съдружниците, а не са лични средства на ищеца.
Твърди, че задължението на ищеца по фактура № 1 от 01.05.2019г. е
7
останало в размер на 318 650лв., но на ново основание – по договор за заем.
Твърди, че задълженията на ищеца са за отчетната стойност на
изградената сграда от 1 376 000лв., по фактура № 1 от 01.05.2019г. от
522 420лв. данъчна основа и 104 484лв. ДДС или общо 1 480 484лв., не се
доказва погасяване чрез плащане, поради което задължението съществува.
Поддържа, че в отношенията между страните остават да действат
клаузите на договора от 01.11.2016г. и те не са изменени, отменени или
дерогирани с нотариалния акт от 21.11.2016г.
Поддържа действителност на сключения договор за ДЗЗД.
ПРАВИ ЕВЕНТУАЛНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ:
Евентуално, ако исковете бъдат уважени, формулира възражение за
прихващане с вземането, което ответникът има към ищеца, в размер на
626 904лв. по фактура № 1 от 01.05.2019г., и в размер на 626 904лв. по
Договор от 01.11.2016г. за остатък от размера на дължимото от ищеца
финансиране за строителство на сградата.
Твърди, че с размера на надплатеното ищецът е погасявал задълженията
по възражението за прихващане.
Възраженията за прихващане формулира в следната евентуална
последователност: първо да се прихване с вземане в размер на 626 904лв. по
фактура № 1 от 01.05.2019г. до размера на по – малкото вземане, евентуално,
при недостиг на тази сума, да се прихване със сума в размер на 626 904лв.
като вземане по Договор от 01.11.2016г. за финансиране на строежа на
сградата.
Ангажира доказателства, не формулира претенция за разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
Страните са търговци по правно – организационна форма.
Ищецът е вписан в търговския регистър на 23.03.2010г. с едноличен
собственик на капитала и управител З. Х. Д. и с предмет на дейност –
извършване на морфологични, цитологични, биохимични, имунологични,
8
серологични и хистологични изследвания на биологични материали, както и
търговски сделки за нуждите на лабораторията и пациентите по смисъла на
ЗЛЗ, паразитологични, микробиологични и вирусологични изследвания.
Ответникът е вписан в търговския регистър на 27.01.2015г. с едноличен
собственик на капитала и управител Н. Д. Д. и предмет на дейност – търговска
и външнотърговска дейност, внос и износ, търговия на едро и дребно с
промишлени стоки и непромишлени стоки, производствена и преработвателна
дейност, комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност, търговско
посредничество, представителство, агентство и всяка друга, незабранена от
закона дейност.
Преди учредяването на ответника като търговско дружество, на
01.06.2024г., ищецът и физическото лице, което е ЕСК и управител на
ответника – Н. Д., са сключили писмен договор с нотариална заверка на
подписите, наименован Договор за съвместна дейност, с който са декларирали
намерението си за сътрудничество и съвместна дейност при експлоатация на
медицински лаборатории, функциониращи към ищеца, в изброени населени
места – Куклен, Садово, Лъки, Доспат, село Баните. Според договора,
страните по него участват с равни права и получават част от печалбата в
размер на 50 % за всеки съдружник. Предвидено е документацията и
счетоводството за съвместната дейност да се води от ищцовото дружество. С
чл.3 е маркирано, че до момента инвестициите са направени при равно
участие без да се конкретизира какви са и какви имуществени права включват.
С чл.4 е указано задължение на всеки съдружник да полага усилия и да
съдейства за постигане на общите цели като това е единствената норма,
разписваща задължения.
Договорът урежда правата на съдружниците, но не урежда какви
задължения имат, как всеки съдружник участва в разходите и в загубите, какво
конкретно имуществено право е внесъл за общата дейност и оттук
определените 50 % дялово участие в печалбата отговарят ли да внесеното
имущество. Постоянна е съдебната практика, според която нищожен е
договор за съвместна дейност, при който единият съдружник има само права,
но не и задължения, и при който в загубите и разходите не участват всички
съдружници. Доколкото представеният договор не разписва конкретни
задължения, не е ясно физическото лице с какво имущество участва и какви
9
задължения има, както и не е разписано загубите как се разпределят, нито как
се поемат разходите по дейността, се обосновава извод за нищожност на този
договор и оттук липса на правна стойност за черпене на аргументи.
По делото няма никакви данни след учредяване на ответника като
юридическо лице договорът да е изменен и/или да е сключен с ответника в
качеството му на юридическо лице, нито по някакъв начин да касае
последващо изградения медицински център чрез сключен за това анекс. По
делото нито е твърдяно, нито е доказано какви конкретно печалби по размер и
години от тази дейност е получавало лицето Н. Д., както и че тези парични
суми конкретно са внесени в имуществото на ответното юридическо лице и са
влагани при строителството на сградата, предмет на делото.
С оглед горното съдът приема, че представеният договор за съвместна
дейност не е сключен между страните по делото и с него не се доказват
парични постъпления в патримониума на ответника.
Съгласно НА № 16, том I, рег. № 135, дело № 16 от 24.01.2012г. на
Нотариус Арусяк Пейчева с рег. № 605 от НК, ищецът е закупил правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 00702.526.160 с
административен адрес ***, **, с площ от 931 кв.м.
На 01.11.2016г. страните сключват писмен договор, според чл.1 на който
закупеният от ищеца недвижим имот е с предвидено застрояване на Сграда за
обществено обслужване „Медицински център“ на четири етажа със застроена
площ от 391.57 кв.м. и разгърната застроена площ от 1707.03 кв.м. За
строителството е издадено Разрешение за строеж № 1 от 06.01.2015г. с
одобрен архитектурен проект от 06.01.2015г. С чл.2 ответникът е декларирал,
че разполага с организационни възможности, контакти и компетентност
относно строителството на сградата.
В чл.4 е материализирана волята ищецът да учреди по нотариален ред
на ответника безсрочно право на собственост върху 40/100 идеални части от
първи и втори етаж от сградата и ½ идеална част от трети и четвърти етаж от
сградата като си запази правото на строеж в останалия обем от 60/100 идеални
части от първи и втори етаж от сградата и ½ идеална част от трети и четвърти
етаж от сградата, а след нейното построяване да има право на ползване, което
ответникът ще учреди за притежаваното от него право на строеж, върху целия
първи и втори етаж. Също така е уговорено ищецът да продаде на ответника
10
по нотариален ред и 401/931 идеални части от правото на собственост върху
земята на поземления имот.
Срещу тези имуществени права ответникът е поел задължението да
построи и въведе в експлоатация предвидената за изграждане сграда като
поеме и изпълни всички задължения във връзка с това пряко или чрез трети
компетентни лица, за чийто действия ответникът отговаря като за свои.
След това обаче е посочено, че ищецът има задължение да финансира –
със собствени и/или заемни средства, строителството на сградата, в което се
включва изцяло и цената на правото на ползване на бъдещите първи и втори
етажа за период от пет години, считано от въвеждане в експлоатация. Казано е,
че при финансиране на строителството със заемни средства, страна по кредита
може да бъде която и да е страна по договора, но ако ответникът е
заемополучател, ищецът ще бъде съдлъжник или под каквато и да е друга
правна форма ще е солидарно задължен със заемополучателя. В този случай
евентуални плащания по кредита от ответника ще се считат за плащане на
цена на продаденото му право на собственост върху земята.
В края на договора страните са приели, че той има силата на
предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД относно сделките с вещни права,
които е предвидено да се сключат в нотариална форма.
На 21.11.2016г. страните сключват с НА № 116, том 1, рег. № 899, дело
№ 109 от 21.11.2016г. на Нотариус Радмила Йорданова с рег. № 695 на НК,
договор, с който ищецът учредява на ответника върху предвидената за
изграждане сграда в ПИ с идентификатор 00702.526.160 с административен
адрес ***, **, която е за обществено обслужване и с предназначение
„Медицински център“ на четири етажа, със ЗП от 391.57 кв.м. и ЗРП от
1707.03 кв.м., безсрочно право на строеж върху 40/100 идеални части от първи
и втори етаж, 1/2 идеални части от трети и четвърти етаж, срещу поето от
ответника задължение да изгради проектираната сграда. Данъчната оценка на
правото на строеж е 80 992.73 лв. Също така ищецът е продал на ответника
401/931 идеални части от правото на собственост върху поземления имот
срещу задължението на ответника да построи и въведе в експлоатация целия
предвиден за изграждане в имота обект. Данъчната оценка на прехвърлените
идеални части от правото на собственост върху земята е 9 022.50лв.
На 29.11.2016г. ответникът сключва Договор за възлагане на
11
строителството с „Ефект Билд“ ЕООД ЕИК *********, с който възлага на това
дружество да изпълни строителството на медицинския център с негови
материали, детайли, конструкции, инсталации, съоръжения, срещу обща цена
в размер на 863 425 лв. без ДДС, която е за цялостно завършване,
включително на вложените материали.
На 08.08.2017г. е сключен Договор за банков инвестиционен кредит
между УниКредит Булбанк АД и ответника за 800 000лв. за строителството на
медицинския център, описан в нотариалния акт от 21.11.2016г., по който
договор ищецът, както и физическите лица ЕСК и управители на ищеца и
ответника, са солидарни длъжници, а ищецът е и ипотекарен длъжник. С НА
№ 42, том II, рег. № 1663, дело № 227 от 11.08.2017г. на Нотариус Карамфила
Буюклиева с рег. № 277 от НК, ищецът е учредил в полза на банката
договорна ипотека върху притежавани от него недвижими имоти за
обезпечаване на договора за кредит от 08.08.2017г.
На 15.01.2019г. ответникът е сключил с УниКредит Булбанк АД втори
Договор за банков инвестиционен кредит в размер на 240 000лв. за
довършване на строителството на медицинския център в *** на **, по който
солидарен длъжник е както ЕСК и управител на ответното дружество, така и
ищеца и неговия ЕСК и управител. Ищецът пак е и ипотекарен длъжник. С
НА № 12, том I, рег. № 125, дело № 10 от 22.01.2019г. на Нотариус Карамфила
Буюклиева с рег. № 277 на НК, ищецът е учредил в полза на банката
договорна ипотека върху собствени недвижими имоти за обезпечаване на
договора за кредит от 15.10.2019г.
С Удостоверение № 49 от 24.04.2019г. сградата на „Медицнски център“ в
*** на **, със съсобственицити – страните по делото, е въведена в
експлоатация.
На 01.05.2019г. ответникът е издал на ищеца фактура № 1 на стойност
626 904лв. с ДДС, 522 420лв. без ДДС, с предмет „прехвърляне на собственост
върху недвижим имот съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж четвърта категория „Медицински център“ и Нотариален акт № 116 т.1
рег.899 дело 109 от 2016г.“.
Ответникът представя експертна оценка за определяне на пазарната
стойност на изградената сграда към 29.05.2019г., която е без подпис на
оценителите, поради което не представлява писмен документи и не може да се
12
коментира.
На 18.02.2020г. ответникът е сключил с УниКредит Булбанк АД Договор
за банков револвиращ кредит за сума от 109 000лв. с цел погасяване на
данъчни задължения по изпълнително дело от 18.06.2019г., по който
солидарни длъжници отново са физическите лица – ЕСК и управител на
ищеца и на ответника, както и ищцовото дружество.
Според представената от ответника Банкова референция от 22.05.2024г.
от УниКредит Булбанк АД, по трите сключени договора за банков кредит, за
периода от 23.01.2024г. до датата на издаване на документа, което е в хода на
делото, погасителните вноски за погасяване на задълженията по кредитите са
извършвани от ищеца.
Въз основа на постъпилите от УниКредит Булбанк АД справки и
разпечатки за движение на парични суми по банковите сметки на страните,
както и въз основа на счетоводните записи при страните, е изготвена и
изслушана ССчЕ на в.л. С., дадена обективно, компетентно и безпристрастно,
която съдът кредитира.
Констатира се, че претендираните за връща суми, описани в исковата
молба като конкретни плащания по дати от 07.05.2019г. до 20.04.2022г. и
размер, са извършени след издаване на фактура № 1 от 01.05.2019г. и всички
са по банков път. Тяхното нареждане от сметката на ищеца и постъпването им
по сметката на ответника се констатира както от получените от УниКредит
Булбанк АД справки, така и от заключението на експертизата. Вписаното в
платежните нареждания основание за плащане е „по договор“.
И двете страни са осчетоводили в счетоводството си плащането,
респективно получаването на сумите. И двете страни са осчетоводявали
сумите като плащане по фактура № 1 от 01.05.2019г. При ищеца това е ставала
чрез Дебит на сметка 401 Доставчици, аналитична партида 211 Ерран, на
Кредит на сметка 498/1. Вписаното основание е закупен дълготраен актив.
При ответника е взета стопанска операция Дебит на сметка 411 Клиенти
„Медицел“ ЕООД на Кредит на сметка 709 Приходи от други продажби.
Фактурата е закрита като погасена с последното плащане от 20.04.2022г.
Извършените плащания по фактурата за 2019г. са в общ размер на 52
600лв., за 2020г. са 92 405лв., за 2021г. са 156 960лв., за 2022г. са 18 000лв.,
13
всичко общо 319 965лв. – толкова, колкото се претендира от ищеца.
Вещото лице е констатирало, че ищецът е продължил да превежда суми
на ответника и след погасяване на фактурата с последното плащане от
20.04.2022г., но тези плащания вече са осчетоводявани от ищеца по Дебит на
сметка 1512 „По договор Ерран“ на Кредит на сметка 503 Разплащателна
сметка в лева и Кредит на сметка 501 Каса в брой, като вземания от ответника.
При ответника другите получавани от ищеца суми, без тези, предмет на
делото, са осчетоводявани по Кредит на сметка 159 Други заеми и дългове, т.е.
като негово задължение към ищеца.
Вещото лице констатира, че страните не са издали фактури през 2016г.
за насрещните престации по сключения на 21.11.2016г. договор за учредяване
на право на строеж и прехвърляне на право на собственост върху земята. В
заключението и в съдебното заседание обяснява, че доколкото и двете страни
са регистрирани по ЗДДС, при наличие на доставка, по която
възнаграждението е определено в стоки или услуги, се приема, че има две
насрещни доставки. Всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което
дава, и за купувач на това, което получава. В случая двете дружества е
следвало да издадат две насрещни фактури към датата на сделката, защото
данъчното събитие възниква по общите правила. Доставката с по – ранна дата
на възникване се смята за авансово плащане по втората доставка. В случая
доставката с по – ранна дата е доставката на ищеца по учредяване и
прехвърляне на вещните права – на право на строеж и на право на собственост
върху земята. За ответника има получаване на авансово плащане по облагаема
доставка, която ще извърши в бъдеще – строителството на сградата. Трябва да
се издаде данъчна фактура за получения аванс на стойност отстъпеното право
на строеж. Поради липса към този момент на документално обоснована
фактическа себестойност – стойност на придобиване, данъчната основа на
правото на строеж следва да бъде определено по пазарна цена /да му се
направи пазарна оценка/, а не по данъчна оценка. На тази стойност следва да
се издаде и фактурата за услугата строителство на сградата.
Или на 21.11.2016г. е следвало ищецът да издаде на ответника фактура за
правото на строеж, оценено по пазарна стойност, а ответникът е следвало да
издаде на ищеца фактура на същата стойност с основание – получено
авансово плащане на строеж. За правото на собственост върху идеални части
14
от земята е следвало ищецът да издаде на ответника фактура за продажба по
данъчна стойност.
Насрещната престация на ответника по сделката е доставка на услуга –
строителство на сградата, и за нея във фактурата, която ответникът трябва да
издаде, се посочва същата стойност – като тази на правото на строеж,
посочена в издадената от ищеца фактура. При завършване на строителството
и установяване на точната фактическа себестойност на строежа, при наличие
на разминаване с първоначално посочената стойност във фактурата, се издава
дебитно или кредитно известие към фактурата в зависимост от корекцията,
която трябва да се направи. Приема се, че това е стойността както на
предоставената услуга – строеж, така и стойността на насрещната престация –
учреденото право на строеж, тъй като сумите по двете фактури следва да са с
еднакви стойности с оглед на обстоятелството, че това са двете насрещни
престации по сделката.
Вещото лице констатира, че в счетоводството на ищеца не е осчетоводено
извършеното строителство на сградата, респективно правото на собственост
върху построените обекти в готовата сградата – при ищеца счетоводно не е
заведено правото на собственост, придобито в резултат на изграждане на
сградата, за запазеното право на строеж върху 60/100 идеални части от първи
и втори етаж и ½ идеална част от трети и четвърти етаж. Това обяснява с
факта, че при сделката на 21.11.2016г. не са издадени фактури при
изповядването й с нотариалния акт.
При ответника е осчетоводена като собствена цялата новопостроена
сграда. На първо място при ответника е осчетоводен договора за строителство
с „Ефект билд“ ЕООД като през 2017г. са осчетоводени получени от това
дружество фактури на обща стойност 537 461.04лв. и те са платени изцяло по
банков път. През 2018г. са осчетоводени получени фактури на обща стойност
489 629.17лв. от това дружество и те също са изцяло заплатени по банков път
до края на годината. През 2019г. осчетоводените фактури са на обща стойност
213 522.98лв., от тях по банков път са платени 208 385.80лв. Не е разплатена
към 31.12.2019г. сумата от 5 137.18лв. Извършената от вещото лице проверка
при „Ефект билд“ ЕООД и в ТД на НАП потвърждава наличие на идентични
счетоводни записи като тези при ответника и няма разминавания.
По отношение на поставената в сградата дограма и изслушания за това
15
свидетел по делото, вещото лице потвърждава, че при ищеца няма
осчетоводени фактури с издател „Бравис и Ко“ ЕООД. Проверката при
ответника, при „Бравис и Ко“ ЕООД и в ТД на НАП установява издадени на
ответника фактури през 2016г. и 2017г. от това дружество в размер на 24
253.80лв. и 97 693.60лв., които са разплатени.
При ответника през годините е отчетено строителството на сградата чрез
осчетоводяване и плащане на всички фактури като общо набраните разходи са
в размер на 1 376 308.50лв. без ДДС. Ответникът е заприходил цялата сграда в
своето счетоводство със следните стопански операции: Дебит на сметка 203
Сграда 9: жил. Апартамент мезонет 6.1. 255 кв.м. /3+4 етаж/ 224 973лв.; Дебит
на сметка 203 Сграда 8: жил. Апартамент мезонет 6.2. 230 кв.м. /3+4 етаж/
202 917лв.; Дебит на сметка 203 Сграда 7: жил. Апартамент мезонет 6.3 305
кв.м. /3+4 етаж/ 269 086лв.; Дебит на сметка 203 Сграда 6: Мед. Център 6.4
770 кв.м. /1+2 етаж/ 679 332.50лв. на Кредит на сметка 207 Разходи за
придобиване на дълготрайни активи 1 376 308.50лв.
Финансиране на строителството е установено, че е чрез банковите
кредити под № 88/351/08.08.2017г. в размер на 800 000лв., №
6/351/1501209/15.01.2019г. в размер на 240 000лв. и № 0021/351/19022020 от
19.02.2020г. за 91 000лв. Това се констатира от постъпилата по делото справка
от УниКредит Бубланк АД за движение на парични суми, получени и
наредени преводи по банковата сметка на ответника, от която се вижда, че
разплащане на фактурите към доставчиците е извършвано с усвояване на
сумите по кредитите.
При запознаване със счетоводните записи на ответника и справките от
УниКредит Булбанк АД, както и след проследяване на извършените от ищеца
към ответника парични преводи по банковите сметки и месечното погасяване
на задълженията по кредитите, вещото лице констатира, че месечните вноски
по банковите кредити са с парични суми, превеждани от ищеца на ответника
по банков път в деня на падежа на всяка вноска. Т.е. погасяване на кредитите е
извършено от ищеца, който ежемесечно е превеждал по сметка на ответника
дължимата сума за месечна вноска, която в същия ден е усвоявана от банката.
При проследяване на приходите и разходите от дейността на ответника,
както и финансовите му резултати, в годините от 2016г. до 2023г.
включително, вещото лице констатира, че дружеството ежегодно приключва
16
финансовата година на загуба. Приходи от услуги има в размер на 704.16лв.
през 2019г., 1741.67лв. през 2020г., 445.83лв. през 2021г., 29 978.86лв. през
2022г. и 16 931.15лв. през 2023г. За последните две години има други приходи
от 72 000лв. и 61 000лв. За този период касата на дружеството е захранвана от
собственика на капитала с парични средства в общ размер на 301 660лв. За
2016г. дружеството е на загуба от -6311.80 лв.; за 2017г. е на загуба от -14
141.85лв.; за 2018г. е на загуба от -61 803.14лв.; за 2019г. е на загуба от -370
441.67лв.; за 2020г. е на загуба от -120 475.80лв.; за 2021г. е на загуба от -57
684.10лв.; за 2022г. е на загуба то -11 646.42лв.
На 01.05.2019г. е издадена фактура № 1 с цел ищецът да може да
осчетоводи и заприходи придобитите в резултат на строителството вещни
права върху сграда /поради липса на издадени при изповядване на сделката
насрещни фактури за всяка една от престациите/, която фактура № 1 вещото
лице сочи, че е неправилно издадена и без основание, тъй като по силата на
НА от 21.11.2016г. ищецът е запазил собствеността си върху част от правото
на строеж и няма какво да му се прехвърля и придобива, защото е собственик
на част от построената сграда.
По отношение на договора от 01.11.2016г., от икономическа гледна точка,
вещото лице сочи липса на логика, защото ищецът учредява право на строеж
на ответника като в замяна на това прехвърляне на вещни права няма
финансова изгода ищецът да финансира строителството – едновременно да
заплаща стойността на цялото строителство и да отчуждава идеални части на
строеж от бъдещата сграда на ответника.
При така установените факти от правна страна съдът прави следните
изводи:
Както се посочи, договорът за съвместна дейност от 2004г. не е сключен с
ответното дружество, нито се доказва последващо изменение на този договор
и встъпване на ответника по него, поради което договорът няма връзка с
предмета на делото, защото не проявява правно действие по отношение на
ответника и последният като не е страна по договора, не може да черпи права
и да извлича изгодни за себе си правни последици от едно чуждо нему
правоотношение, което не касае имуществена му сфера.
17
Прочитът на договора от 01.11.2016г. сочи, че ищецът е поел само
задължения и че договорът не е възмезден, а дарствен, защото ищецът се
задължава да учреди право на строеж върху идеални части от бъдещата сграда
и да прехвърли право на собственост върху земята на ответника без насреща
да получи нещо в замяна. Поетото от ответника задължение да построи сграда
поради налична компетентност и контакти обаче не е задължение да изгради
бъдещия обект със собствени средства и оттук не е оценима имуществена
насрещна престация за вещните права, за да бъде договорът възмезден.
Ищецът се е задължил да финансира строителството на цялата сграда,
включително когато това става със заеми, като стане съдлъжник и ги заплаща
и това изключва възмездност на договорките.
В договора от 01.11.2016г. не е посочено защо и по повод на какво
ищецът е поел само имуществени задължения, а ответникът получава само
имуществени права без да дава нищо в замяна, което е характерно за
договорите за дарение. По делото не се доказва какво е основанието за
дарствената воля на ищцовото юридическо лице в договора от 01.11.2016г. В
исковата молба се твърди, че ЕСК и управителите на двете дружества са
заживели на съпружески начала, но това касае личните взаимоотношения
между физическите лица. Ответникът твърди дори сключен граждански брак,
прекратен със съдебно решение за развод, но не представя нито акт за
граждански брак, нито влязло в сила съдебно решение за прекратяването му.
Съдът има служебното задължение да следи за нищожност на договорите.
Съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
основанието, а според чл.226 ал.1 и ал.2 от ЗЗД обещанието за дарение не
произвежда действие, както и дарението, което се отнася до бъдещо
имущество, е нищожно. С оглед на това действието на договора следва да се
прецени на база окончателно сключен договор и там определените престации
на страните и през тази призма да се оцени дали представеният договор от
01.11.2016г. е изцяло предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за покупко –
продажба на вещни права като възмезден договор или не и какво е действието
на уговорката в договора от 01.11.2016г. за поемане на задължение от ищеца
да финансира строителството.
С нотариалния акт страните са изпълнили договора от 01.11.2016г., но с
тази разлика, че ответникът е поел задължението да изгради проектираната
18
сграда като насрещна престация на получените вещни права на строеж и
собственост, без каквото и да било условие строителството да се финансира
от ищеца. За това с нотариалния акт е материализирано, че е сключен
възмезден договор за продажба на учреденото право на строеж и на
прехвърленото право на собственост срещу задължението за построяване на
бъдещата сграда изцяло от и за сметка на ответника.
Тезата на ответника, че задължението на ищеца по договора от
01.11.2016г. да финансира строителството е останало и е действащо е теза в
този случай за симулативност на продажбата от 21.11.2016г., прикриваща
договор за дарение, за който е налице „контра летер“ и явно ответникът се
позовава на конвертиране на сделката по нотариалния акт от договор за
продажба на договор за дарение поради спазена форма и валидност на
изявленията и желан правен резултат по писмения договор от 01.11.2016г. Ако
тази теза се сподели, то отново се поставя въпроса за основанието за
дарствения акт на ищцовото дружество в полза на ответното дружество,
каквото не се твърди и не се доказва, което сочи на приложението на чл.26
ал.2 от ЗЗД.
От получените от УниКредит Булбанк АД справки и от счетоводните
записи при страните се доказа, че ищецът е изпълнил поетото по договора от
01.11.2016г. задължение и фактически е финансирал строителството на
сградата, защото обектът е построен със средства, получени по три договора за
банкови кредита, сключени от ответника, по които обаче ипотекарен длъжник
е ищеца, който за обезпечаването им е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху собствени имоти, и който ежемесечно е погасявал дължимите
по договорите вноски като е превеждал сумите по банковата сметка на
ответника в деня на падежа на месечната вноска, както и който в момента
продължава, вече пряко, да обслужва кредитите като плаща на банката
директно месечните вноски.
Или построената в имота и придобита в резултат на това в съсобственост
между страните по делото сграда на медицинския център не е изградена със
средства на ответника и за негова сметка така, както той се е задължил с
договора в нотариална форма от 21.11.2016г., а е със предоставени от банката
средства по заеми, които се погасяват от ищеца, включително и в хода на
делото. Следователно налице е дарение на придобитите от ответника
19
имуществени права върху недвижимия имот, за което липсва основание и
поради това то е нищожно.
Дори да се приеме валидност на уговорката в договора от 01.11.2016г.,
че ищецът има валидно задължение да финансира строителството на сградата,
то се доказа, че ищецът е изпълнил това задължение и продължава да го
изпълнява. Ответникът няма вземане от ищеца за финансирането на сградата,
защото то е с банкови кредити, които ищецът е плащал и продължава да
плаща. Не се доказва ответникът да е заплатил строителството със собствени
средства, за да има някакво вземане.
Също така с нотариалния акт от 21.11.2016г. ищецът си е запазил
правото на собственост върху 60/100 идеални части от първи и втори етаж и ½
идеална част от трети и четвърти етаж на сградата. След построяването й е
станал собственик на изградените етажи в този обем по приращение,
независимо, че липсва фактура и че не е осчетоводил новопридобитите в
резултат на строителството обекти. Издаването или не на фактура от
ответника не може да повлияе и промени така придобитото право на
собственост върху етажите от сградата, както и обратното – осчетоводяване на
всички етажи от сградата от ответника не го прави собственик върху цялата
сграда в пълен обем. Касае се за счетоводни записи, които не са оригинерно
придобивно основание и за това не правят ответника собственик на целия
новопостроен имот.
В резултат на това съдът приема, че по делото не се доказва годно
правно основание, на което ответникът да осчетоводи цялата построена сграда
като своя собственост и да продава идеални части от нея на ищеца по фактура
№ 1 от 01.05.2019г. за сумата от 626 904 лв. с ДДС, част от която му е
изплатена в размер на 319 965лв. Ищецът е съсобственик в сградата в обема, в
който си е запазил вещните права, финансирал е строителството на цялата
сграда, поради което няма правно основание повторно да заплаща цена за
придобиване на вещни права, каквито вече притежава. Фактурата е издадена
без основание, поради което и платената по нея обща сума от 319 965лв. е
сума, която е платена, респективно е получена от ответника без основание.
Като такава, подлежи на връщане по първия основен иск, заявен от ищеца.
Основателно е възражението на ответника за частично погасяване на
част от претендираните суми по давност, поради изтичане на пет годишна
20
давност от датата на плащането им до датата на сезиране на съда. Постоянна е
съдебната практика, че при разменени без основание престации или при
неоснователно обогатяване, давностният срок започва да тече от датата на
имущественото разместване, т.е. в случая от датата на даване и получаване на
сумите. Съдът е сезиран на 01.07.2025г. и за суми, дадени преди 01.07.2019г.
има погасяване на вземането за тях по давност. В резултат на това по давност е
погасено вземането за 5000лв., дадени на 07.05.2019г., 6700лв., дадени на
20.05.2019г., 2200лв., дадени на 05.06.2019г. и 4300лв., дадени на 20.06.2019г.,
общо за сумата в размер на 18 200лв. Остатъкът от 301 765лв. е дължим.
Искът в размер на погасената по давност сума от 18 200лв. следва да
бъде отхвърлен на всяко едно от заявените при условията на евентуалност
основания, защото погасяването по давност важи както при иска за дадено без
основание, така и при иска за обезщетение поради неоснователно обогатяване.
Искът за връщане на сумата като дадена по развален с исковата молба договор
е неоснователен, защото по делото не се доказа валидно сключен между
страните договор, по силата на който ищецът да дължи на ответника плащане
на 626 904лв. или 319 965лв., в резултат на което на договорно основание да е
платил 319 965лв.
Неоснователно е възражението за прихващане на ответника в размер на
626 904лв., заявено на евентуални основания. По делото не се доказва, че
ответникът има каквото и да било вземане от ищеца – нито по издадената без
основание фактура № 1 от 01.05.2019г. за вещно право, каквото ответникът не
притежава и поради това не може да продаде на собственика на вещното
право - ищеца, нито по договора от 01.11.2016г., който в дарствената си част се
констатира като нищожен поради липса на основание, евентуално дори да се
кредитира – се доказва, че ищецът изпълнява така поетото задължение, защото
той е погасявал и продължава да погасява задълженията по договорите за
кредит, осигурили финансиране на строителството.
При този изход на делото, по съразмерност, на ищеца се дължат
доказани разноски от 33 125.60лв. Възражението на ответника срещу размера
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е бланкетно, без никакви
мотиви и съображения, за да може да се разбере и обсъди, и неоснователно –
то съответства на размера по Наредбата за адвокатските възнаграждения с
начислено ДДС поради регистрацията за това.
21
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕРРАН“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Тодор Александров“ № 2, съдебен адрес ***
чрез адв. Г. Г.,
да плати на „СМДЛ – МЕДИЦЕЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Клокотница“ № 13, ет.1, ап.3,
съдебен адрес ***, чрез адв. Н. Ш., сумата от 301 765лв. /триста и един
седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща получена без основание в
периода от 09.07.2019г. до 20.04.2022г., ведно със законна лихва върху
главницата от сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на сумата и
направените по делото разноски от 33 125.60 лв. /тридесет и три хиляди сто
двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 301 765лв. до заявения от 319 965лв. както
на първото заявено основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, така и на евентуално
заявените основания: на неосъществено основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, ведно
със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 01.07.2024г. до
изплащане на сумата; като платена сума в периода 07.05.2019г. – 09.07.2019г.
по развален договор по чл.88 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД, ведно със
законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 01.07.2024г. до
изплащане на сумата; като обезщетение за неоснователно обогатяване на осн.
лл.59 от ЗЗД за периода 07.05.2019г. – 09.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от сезиране на съда на 01.07.2024г. до изплащане на сумата.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
22