№ 235
гр. Сливен, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20242200100008 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Н. З. Д. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, в която се твърди, че на 22.05.2023г., около 01:00 часа, на път І-6, при км
358, водачът Л. П. П. на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с
рег № *******, нарушава правилата по ЗДвП, като не спазва необходимата
дистанция и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, удря
отзад движещото се пред нея ППП с животинска тяга - каруца, с което
реализира ПТП. При инцидента е постР.л Н. З. Д. - пътник в каруцата. За
инцидента е образувано досъдебно производство № 96/2022г. по описа на РУ
на МВР Твърдица. След злополуката постР.лият е транспортиран и приет в
Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Д-р И.
Селимински“ АД, гр. Сливен, с оплаквания от болка в лява подбедрица и
болка в дясна половина на гръден кош, без спомен за инцидента, със загуба на
съзнание за неопределено време. Поставена му е окончателна диагноза:
Травматичен шок. Счупвания на други части на подбедрицата, закрито.
Изписан е на 25.05.2023 г., като е насочен към Отделение по ортопедия и
травматология за продължаване на лечението. Същият ден е приет за
оперативно лечение към същата болница. Извършени са му множество
прегледи и изследвания. Има поставена диагноза: Фрактура крурис синистри.
Изписан е на 05.06.23г., като му са дадени препоръки за носене на гипсова
имобилизация за 40 дни, както и да ходи с помощни средства, без да натоварва
оперирания крайник за период от три месеца. Назначена му е медикаментозна
терапия.
Въпреки спазваният от ищеца режим, болезнеността продължавала,
което е принудило ищеца отново да потърси лекарска помощ. На 25.09.2023 г.
е приет в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“
АД, гр. София, като е предприето оперативно лечение на 27.09.23г. и под
1
анестезия е извършено Ексцизия, като му е поставена диагноза: Вулнос лацеро
контузио регио крурис синистри. Статус пост РСОМ про фрактура. Открита
рана на други части на подбедрицата. На 21.11.23г., поради все още
продължаващата болезненост Д. отново е приет отново в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София с
оплаквания от болка в лява подбедрица и невъзможност за повдигане на
пръстите и ходилото на ляв долен крайник, както и изтръпване и мравучкане
на ляво ходило. На 22.11.23 г. на ищеца е проведена още една операция под
обща анестезия. Поставена му е окончателна диагноза: Множество счупвания
на подбедрицата, закрито. Изписан е на 27.11.2023 г., като са му дадени
препоръки за смяна на превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 14-тия
следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30-тия ден и му е
назначено медикаментозно лечение с препоръка за ползване на помощни
средства, без натоварване на оперирания крайник.
Във връзка с проведеното лечение ищецът е извършил разходи, като е
заплатил сума в общ размер на 3870 лв., за което са представени 2 бр. фактури.
Твърди се, че пътният инцидент е причинил на Н. Д. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и стР.ния, като с големи усилия се
справя в ежедневието си самостоятелно. СтР. от силни болки в областта на
левия крак и гърдите. Поради фрактурите в областта на ребрата изпитва
постоянни болки при дишане, като при продължително натоварване
болезнеността в областта на травмите се увеличава. Изпитва остри болки и
бодежи при вдишване и издишване, както и при всяко по-рязко движение на
снагата. Травмите в областта на левия крак са особено болезнени и мъчителни
и не му позволят да стъпва нормално и да ходи самостоятелно. Това от своя
страна в значителна степен затруднява и ограничава физическата му
активност. Не може да спи и на двете страни, често се буди, което влияе зле на
емоционалното му състояние. След произшествието ищецът е станал силно
тревожен, емоционално лабилен и се разстройва, без да има видима причина.
СтР. от чести приливи на страх и безпокойство. Напрегнат е, с честа смяна на
настроенията, тревожен и мрачен. Оплаква се от разсеяност и постоянна
напрегнатост. Притеснява се от белезите, вследствие на операциите, което е
причина за спад в самочувствието му.
Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което
присъди в полза на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, душевни болки и стР.ния в размер на 100000 лв., както и законната
лихва за забава, считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане и на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3870 лв. - разходи във връзка с изследвания и лечение, както и законната
лихва, считано от 22.06.2023г. до окончателното изплащане. Претендира се
присъждане на съдебно деловодни разноски, заявени са доказателствени
искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество. В законноустановеният срок е депозиран писмен отговор. В
същият се оспорват твърденията за настъпване на ПТП по посочения от ищеца
механизъм, като се твърди, че водача на лекия автомобил не е допуснал
2
нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Твърди се, че не е налице вина и
причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия
автомобил и настъпилият за ищеца вредоносен резултат. На следващо място
се оспорва наличието на причинна връзка между хоспитализацията на дата
25.09.23г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София и извършената операция
Ексцизия на лезия на друга мека тъкан и настъпилият пътен инцидент, тъй
като в издадената епикриза е отбелязано, че извършената хирургична
обработка и екстракция на отеосинтезни средства е била по повод и във връзка
с установена инфектирана псевдоартроза. Навеждат се твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постР.лия. Оспорва се
размера на исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди като
прекомерен, неотговарящ на правилото в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и
претенцията за заплащане на имуществени вреди, като се сочи, че няма данни
за необходимостта и връзката на заплатените разходи с проведеното лечение.
Оспорват се акцесорните искания за присъждане на законната лихва върху
претендираните главници. Заявени са доказателствени искания.
От фактическа страна се установява следното :
На 22.05.2023г., около 01:00 часа, на път І-6, при км 358, водачът Л. П. П.
на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег № *******,
нарушава правилата по ЗДвП, като не спазва необходимата дистанция и
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, удря отзад движещото
се пред нея ППП с животинска тяга - каруца, с което реализира ПТП. При
инцидента е постР.л Н. З. Д. - пътник в каруцата. За инцидента е образувано
досъдебно производство № 96/2022г. по описа на РУ на МВР Твърдица.
По делото е назначена съдебно – автотехническа експертиза изготвена
от вещо лице инж. Х. У., която в заключение установява :
Скоростта на движение на автомобила преди ПТП и към момента на
удара е около 104 km/h.
Скоростта на движение на каруцата към момента на удара е около 15,5
км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила при наличната пътна настилка е
била около 112 м.
Видимостта пред автомобила с възможност за възприемане на тъмния
обект каруца е била около 58 m пред автомобила. В момента на осветяване на
каруцата с челния фронт автомобила е бил на около 67 m от мястото на удара,
а каруцата на около 10 м.
Водачката е възприела каруцата на разстояние от около 52 m от мястото
на удара или с време на закъснение от около 0,2 s спрямо осветяването с
челния фронт на светлините. Това се обяснява с обстоятелството, че е налице
възприемането на тъмен неосветен и необозначен обект - каруца в тъмната
част на денонощието.
Съгласно обективните данни каруцата се е движила по платното за
движение и в средната част на пътна лента.
Мястото на удара между автомобила и каруцата е в дясната пътна лента
3
и спрямо платното за движение на 7,6 m след мерната линия и на ниво от 1,3
m до 1,8 m вдясно от разделителната линия на лентите за движение.
Ударът за автомобила е бил между челната дясна част на автомобила и
задната лява част на каруцата.
Водачката е имала техническата възможност да възприеме каруцата при
наличната видимост на около 58 m от нея при попътното движение. Това
отговаря на пълно осветяване при 1,5 lux осветеност на късите светлини на
фаровете.
Водачката на автомобила е нямала техническата възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост от около 104 km/h, опасна зона за
спиране от 112 m и неосветена със светлинен източник и необозначена със
светлоотразители каруца.
Водачката на автомобила е имала техническата възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост от около 73 km/h и по-ниска от
нея, при опасна зона за спиране от 67 m и неосветена със светлинен източник
и необозначена със светлоотразители каруца, както и при попътното
движение.
Водачката на автомобила е имала техническата възможност да
предотврати ПТП при определената скорост на движение в случай, че
каруцата е била обозначена със светлинен източник и възприемане на
разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП, са:
Основната техническа причина е движението на каруцата в тъмната част
на денонощието без светлинен източник и без нужното светлинно
обозначаване. Технически правилно е каруцата да бъде обозначена със
светлинен източник върху задния ляв габарит и два светлоотразителя на
челото на задната каната.
Движението на каруцата в средната част на дясната пътна лента.
Технически правилно е каруцата да се движи най в дясно на платното за
движение, а при възможност, каквато е налице и по десния банкет.
Техническа причина за настъпилото ПТП е и движението на автомобила
с технически несъобразена скорост с видимостта пред автомобила, ако се
приеме, че неосветената и необозначена каруца е предвидимо препятствие.
След злополуката постР.лият е транспортиран и приет в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД,
гр. Сливен, с оплаквания от болка в лява подбедрица и болка в дясна половина
на гръден кош, без спомен за инцидента, със загуба на съзнание за
неопределено време. Поставена му е окончателна диагноза: Травматичен шок.
Счупвания на други части на подбедрицата, закрито. Изписан е на 25.05.2023
г., като е насочен към Отделение по ортопедия и травматология за
продължаване на лечението. Същият ден е приет за оперативно лечение към
същата болница. Извършени са му множество прегледи и изследвания. Има
поставена диагноза: Фрактура крурис синистри. Изписан е на 05.06.23г., като
му са дадени препоръки за носене на гипсова имобилизация за 40 дни, както и
4
да ходи с помощни средства, без да натоварва оперирания крайник за период
от три месеца. Назначена му е медикаментозна терапия.
Въпреки спазваният от ищеца режим, болезнеността продължавала,
което е принудило ищеца отново да потърси лекарска помощ. На 25.09.2023 г.
е приет в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“
АД, гр. София, като е предприето оперативно лечение на 27.09.23г. и под
анестезия е извършено Ексцизия, като му е поставена диагноза: Вулнос лацеро
контузио регио крурис синистри. Статус пост РСОМ про фрактура. Открита
рана на други части на подбедрицата. На 21.11.23г., поради все още
продължаващата болезненост Д. отново е приет отново в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София с
оплаквания от болка в лява подбедрица и невъзможност за повдигане на
пръстите и ходилото на ляв долен крайник, както и изтръпване и мравучкане
на ляво ходило. На 22.11.23 г. на ищеца е проведена още една операция под
обща анестезия. Поставена му е окончателна диагноза: Множество счупвания
на подбедрицата, закрито. Изписан е на 27.11.2023 г., като са му дадени
препоръки за смяна на превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 14-тия
следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30-тия ден и му е
назначено медикаментозно лечение с препоръка за ползване на помощни
средства, без натоварване на оперирания крайник.
Вещото лице д-р Х. Х. е извършил личен преглед на ищеца на 14.06.2024 г.
при който констатира, че липсват данни за инфекция и здравословното
състояние на ищеца е възстановено. Долу на ходилото има дефицит от 10
градуса - движение на ходилото нагоре, което не пречи на походката и няма да
търпи някакви неудобства в тази връзка.
Налице е причинно следствена връзка между преживяното ПТП и
проведеното оперативно лечение. Получените увреждания се характеризират
като средна телесна повреда и трайно затрудняват движението на тялото,
снагата и крайниците за срок по- голям от едни месец. Получените
увреждания са били съпроводени със силна болка, дълго време. Не е
проведено балнеолечение и рехабилитация. В този случай провеждането на
такава би възстановила обема на движение долу в глезенната става, иначе в
коляното има пълен обем на движение.
Във връзка с проведеното лечение ищецът е извършил разходи, като е
заплатил сума в общ размер на 3870 лв., за което са представени 2 бр. фактури
за закупуване на материали, които не се поемат от НЗОК.
При разпита на свидетелите се установява, че ищецът е стР.л от силни
болки в областта на левия крак и гърдите. Изпитвал е остри болки и бодежи
при вдишване и издишване, както и при всяко по-рязко движение на снагата.
Травмите в областта на левия крак са били особено болезнени и мъчителни и
не са му позволявали да стъпва нормално и да ходи самостоятелно. Бил е на
легло 8 месеца и се е нуждаел от грижи за личната хигиена. Провел е
неколкократно антибиотична терапия. Не е можел да спи и на двете страни,
често се будил, което е повлияло зле на емоционалното му състояние. След
произшествието ищецът е станал силно тревожен, емоционално лабилен и се
5
разстройвал, без да има видима причина. Не гледа телевизия, не ползва
телефон. СтР. от чести приливи на страх и безпокойство. Напрегнат е, с честа
смяна на настроенията, тревожен и мрачен. Оплаква се от разсеяност и
постоянна напрегнатост. Притеснява се от белезите, вследствие на
операциите, което е причина за спад в самочувствието му.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
изцяло изслушаните по делото експертни заключения, като изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество :
Правна квалификация на претендираните права - чл. 432 ал.1 във вр. с чл.
380 от Кодекса на застраховането.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на ПТП между прекия причинител и ответника
по отношение на увреждащото МПС.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното пряко право на увреденото лице е необходимо кумулативното
осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер
следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на
постР.лия, периода на търпените вредните последици. По делото е установено
6
по безспорен начин от съдебно-медицинската експертиза, чието заключение
съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищецът е получил
средна телесна повреда, като е било извършено три пъти оперативно лечение
на получената фрактура, съчетано с продължителен прием на антибиотици.
Болките и стР.нията от фактурата и оперативното й лечение са били с висок
интензитет, като възстановителния период е продължил 8 месеца. Със
свидетелските показания също е установено, че ищецът е бил на постелен
режим, изцяло поставен в невъзможност сам да се обслужва за храна, вода и
др. нужди, изпитвал е силни болки и е разчитал изцяло на чужда помощ. От
значение при определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че
съгласно заключението на медицинската експертиза, ищецът понастоящем е
напълно оздравял, възстановен, като дефиците от 10 градуса на движение на
стъпалото не се отразява на походката. Според свидетелите след ПТП и
травмата ищецът е станал по-нервен, по-избухлив и раздразнителен, има
затруднения при намиране на работа и не работи. С оглед изложеното, съдът
намира, че за търпените от ищеца интензивни болки и стР.ния до пълното им
отзвучаване след 8 месеца, претърпените три оперативни интервенции,
продължителна антибиотична терапия, наред с другите болки, стР.ния и
неудобства, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 70 000
лева. Това е и обичайно присъжданият от съдебната практика размер на
обезщетенията за неимуществени вреди при подобен вид средни телесни
повреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между поведението на
постР.лия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. В ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС - т. 7 изрично е прието, че макар и постР.лият да не е
допринесъл за конкретното настъпване на произшествието, ако той с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, т. е. ако
поведението му е рисково, това е основание за приемане наличие на
съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на предвидим и очакван
7
риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково
поведение, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай. С оглед
така даденото разрешение, в случая е основателно и доказано възражението на
ответника за съпричиняване от ищеца на вредоностия резултат. Разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение ППС с животинска тяга да има два
бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад,
а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Нормата е
възпроизведена в чл. 15 ППЗДвП - за да участва в движението по пътищата,
всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта –
отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2 ЗДвП задължава през тъмната част на
денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга да носят
светлоотразителни жилетки. В чл. 106, ал. 1 ЗДвП и чл. 143-144 ППЗДвП са
посочени задълженията на водача на ППС с животинска тяга при
направляването на ППС. При тълкуване на горните разпоредби съдът приема,
че правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини
през нощта и за носене на светлоотразителни жилетки, са абсолютни и те се
отнасят не само за водача, но и за пътниците в каруцата, за разлика от
правилата на чл. 143-144 ППЗДвП, нарушението на които може да се вмени
само на водача на каруцата (В този смисъл е Решение № 1376 от 1.07.2017 г.
на САС по в. гр. д. № 116/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 288 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1930/2017 г., II т. о.,
ТК). Следователно, пътуването в тъмната част на денонощието в неосветена и
необозначена със светлоотразители каруца и без светлоотразителна жилетка,
съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата и т.к. то е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, следва да се
приеме, че с поведението си постР.лият обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. Безспорно е по делото и се установява от
заключението по автотехническата експертиза че каруцата, в която е пътувал
ищецът не е отговаряла на посочените изисквания, както и че ПТП е станало в
тъмната част на денонощието. В случая приносът на ищецът като постР.л е
конкретен и се изразява в извършването на определени действия – пътуване в
8
неосветена каруца и без светлоотразителна жилетка, които съставляват
нарушение на правилата за безопасно движение. Съответно качването и
возенето в такава каруца, през тъмната част на денонощието съставлява
действие, с което ищецът е допринесъл за собственото си увреждане. Налице
са рискови действия на ищеца, които съставляват поемане на предвидим и
очакван риск. Или при съпоставяне на поведението и действията на ищеца и
водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият
съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното
ПТП на ищеца – пътник в каруцата е в размер на 20 %.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при
приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП,
обезщетенията следва да бъдат намалени с размера на приетия принос на
ищеца от 20%, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП в размер на 56 000 лв., както и обезщетение за
имуществените вреди в размер на 3096 лева. За разликата над тези размери, до
предявения размер на иска за неимуществени вреди от 100 000 лв. и до
предявения размер на иска за имуществени вреди от 3870 лв., ищцовите
претенции следва да се отхвърлят.
Ищецът има право и на законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от уведомяването на застрахователя 22.06.2023г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца - адв. Р. М. моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, както
и удостоверение за регистрация по ДДС. Съобразно определените минимални
размери в НМРАВ следва да се присъди адвокатско възнаграждение върху
уважените размери на исковите претенции – сумата в размер на 9 151.20 лева
с вкл. ДДС с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – адвокатско
възнаграждение в размер на 4 555лева с вкл. ДДС.
9
На осн. Чл.78, ал.6 от ГПК разноските за вещо лице, сторени от
ответника следва да останат в негова тежест, като същия заплати по сметка на
СлОС допълнително сумата 250 – изготвяне на СМЕ.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на Сивески окръжен съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 2363.84 лева.
Водим от изложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление ******* ДА ЗАПЛАТИ на Н. З. Д. с ЕГН
********** с адрес ******* обезщетение за претърпените при настъпилото на
22.05.2023г. за неимуществени вреди/болки и стР.ния/ в размер на 56 000лева,
както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3096
лева, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от
22.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХЪВРЛЯ исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над постановения размер от 56 000 лева до
претендирания размер от 100 000 лева, като неоснователна.
ОТХЪВРЛЯ исковата претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди над постановения размер от 3096 лева до претендирания
размер от 3870лева като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление ******* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. М. САК с
личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ******* и адрес на
дейност ******* адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Н. З. Д. в размер на 9 151.20 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Н. З. Д. с ЕГН ********** с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ******* сумата в размер на 4555 лева - деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление ******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС
10
сумата в размер на 2363.84 лева - държавна такса, както и сумата 250 лева
възнаграждение на вещо лице по СМЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач И. А. И..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11