№ 14976
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110104302 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 25266/24.01.2025г., депозирана от ПК „Х.Я.“, ЕИК
............, срещу „С.В.“ АД, ............... с която е предявен частичен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 1 250,00 лева, като част от вземане в
общ размер 5 453,17 лева, представляваща цена за предоставени ВиК услуги за имот,
находящ се на адрес: обл. София, ..................... въз основа на Констативен протокол №
12509/2025 по клиентски номер .....................
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника. В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, в който искът се оспорва като недопустим.
Съдът, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните, намира, че
предявеният иск се явява недопустим, поради което производството по делото следва да се
прекрати по следните съображения:
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право се допуска само когато ищецът има интерес да
установи това със съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието
на която съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство.
Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият е предмет на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
В него е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен иск. В
тази връзка Върховният касационен съд изяснява, че предмет на всяко гражданско дело е
претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба и
1
което следва да бъде индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите го
юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът
претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при
предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното решение е
формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика от
вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен
(тъй като с това решение е отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на
основанието на вземането в пълен обем), респ. при уважаване на частичния иск силата на
пресъдено нещо на решението обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така
че е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен
интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би
получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер и
установяване на основанието на това
вземане в пълен обем, но същите са напълно неприложими в хипотезата на
предявен частичен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК.
При отрицателен установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази,
каквато би била, ако ответникът по отрицателния иск беше предявил положителен
установителен иск за същото вземане. В този смисъл от правилата на доказването следва, че
уважаване на отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен
установителен иск за същото вземане между същите страни при разменено процесуално
качество ищец – ответник, респ. отхвърлянето на отрицателен установителен иск е
равнозначно на уважаването на положителен установителен иск (виж Определение №
67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на II г. о. на ВКС, Определение № 288/16.06.2010 г.
по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013
г. на I г. о. на ВКС). За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение
каква процесуална роля заема страната в процеса. Предявяването на претенцията изцяло или
частично не променя правилата, касаещи доказателствената тежест и формирането на сила
на пресъдено нещо по отношение на спорното право. Следователно уважаването на
частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или
изцяло предявен положителен установителен или осъдителен иск – т. е. уважаването на
частичния отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува
изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на
съответното дело.
Силата на пресъдено нещо ще разпростре действието си и за непредявената част,
2
доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК. В тази хипотеза последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата
би бил недопустим поради формираната вече сила на пресъдено нещо за целия размер на
вземането. В последващото производство – това за непредявената част, не би имало нито
един нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции – по първия частичен
отрицателен установителен иск и по следващия, идентични. Щом двете претенции имат
един и същ предмет, то няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни
производства.
След като силата на пресъдено нещо на уважения частичен отрицателен установителен
иск е равнозначна на силата на пресъдено нещо на уважения отрицателен установителен иск
за цялото вземане, то при изначални твърдения на ищеца, че „не дължи“ цялото вземане, той
няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск. Това е така, тъй
като в действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът
цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция
той би ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а
защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй
като в този случай ще се формира сила на пресъдено нещо за съществуване в полза на
ответника на вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да
се приеме за съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на
този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той
търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл
да получи по това дело.
Сходна теза е застъпена и в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г. по
тълк. д. № 4/2021 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, според които отказът от иска е
проявление на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6 ГПК, но този принцип
не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите основни начала в
гражданския процес. Принципът на участие на страните цели да им даде възможност да
въздействат върху крайния акт на производството. Тази възможност за въздействие трябва
да е еднаква за всяка една от тях, за да не бъде някоя от страните ощетена спрямо другата.
Принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да
защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Съдът
следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да
прилага закона еднакво спрямо всички (чл. 9 ГПК). Участващите в съдебните производства
са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и в
съответствие с добрите нрави (чл. 3 ГПК).
В обобщение, след като силата на пресъдено нещо на уважения частичния отрицателен
установителен иск е равнозначна на силата на пресъдено нещо на уважения отрицателен
3
установителен иск за цялото вземане, то при изначални твърдения на ищеца, че не дължи
цялото вземане, той няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен
иск. Това е така, тъй като в действителност с предявяването на частичен отрицателен
установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, т. е. с
тази частична претенция той би ограничил не собствената си защита в рамките на
образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при
отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване
в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска.
Относно недопустимостта на частичния отрицателен установителен иск – виж Цолова,
К. Частичният иск. Сиби, С., 2012, с. 54-56, също и рецензия на монографията Частичният
иск от Мингова, А., в която рецензия, т. 6 е посочено „ недопустим е и частичен
отрицателен установителен иск, доколкото ищецът по него търси защита като
отрича съществуването не само на част, но на целия размер на спорното право“,
както и решение по в. гр. д. № 3076 по описа за 2022 г. на СГС, решение по в. гр. д. № 7382
по описа за 2021 г. на СГС, определение № 4784 от 03.12.2021 г. по в. ч. гр. д. №
13976/2021 г. по описа на СГС и определение № 4625 от 19.05.2022 г. по в. ч. гр. д. №
1512/2022 г. по описа на СГС.
Освен гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че разрешение противно на
изложените по-горе съображения, би довело до злоупотреба с права. Съдът не следва да дава
защита на злоупотреба с право и не може да бъде подкрепено тълкуване на закона, влизащо
в разрез с този принцип. С предявяването на отрицателен установителен иск /още повече
частичен ОУИ/ длъжникът винаги би могъл да препятства упражняването на правата на
кредитора по установяване предявеното вземане, респ. би се поставил под сериозен риск
сигурността на гражданския оборот предвид реалната възможност да изтече погасителната
давност за вече съдебно предявено вземане. Още повече, ако да би се приела допустимост на
частичен отрицателен иск, то това би дало възможност на длъжника да предяви стотици
подобни производства за по няколко лева, което освен че би засегнало интересите на
кредитора, със сигурност ще затрудни съда с оглед очертаване предмета на спора по всеки
един от частичните отрицателни искове – кои няколко лева от общото вземане са предмет на
всяко отделно производство. С предявяването на частичния ОУИ длъжникът по същество
търси защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане, което от своя страна
създава възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на закона, вкл. на разпоредбите
за родова подсъдност. Подобно поведение не отговаря на духа и принципите на ГПК и не
следва да бъде поощрявано от съда. Законът не допуска да се създадат две или повече
процесуални правоотношение, когато спорът може да бъде разрешен само в един процес,
като именно процесуалните норми като чл. 126 ГПК, препятстващи воденето на успоредни
/паралелни/ производства, са израз на волята на законодателя за противопоставянето на
злоупотребата с права.
С оглед на изложеното, предявените искове се явяват недопустими и подадената искова
молба следва да се върне на основание чл.130 ГПК, а производството по делото да се
4
прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4302/2025г. по описа на СРС, 55 състав,
образувано по искова молба с вх. № 25266/24.01.2025г., с която от ПК 'Х.Я." срещу "С.В."
АД е предявен частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за сумата от 1 250,00 лева, като част от вземане в общ размер 5 453,17 лева,
представляваща цена за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: обл. София,
..................... въз основа на Констативен протокол № 12509/2025 по клиентски номер
.....................
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5