Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 648
Година 26.11.2019 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На тринадесети ноември
Година две хиляди и деветнадесета,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 188 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл.288 ал.11 във вр. с ал.1 т.2 КЗ отм. и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
Е.М.Т. ЕГН ********** *** иска от съда да осъди ответника Гаранционен фонд гр.
София да й заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпила смърт на брат й Н.М.Т.ЕГН
**********, в резултат на ПТП от 18.07.2015г. на път 111 – 8602 гр.Кричим –
с.Устина, област Пловдив, причинено от А.Б.Ч., управляващ без да притежава
правоспособност МПС марка Форд, модел Кугър, регистрационен номер ND VW 87, както и обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от датата на
увреждането 18.07.2015г. до изплащане на сумата.
Твърди,
че е сестра на Н.М.Т., с когото е
отраснала в дома на родителите им в гр.**** и е живяла с него там до смъртта
му, настъпила в резултат на описаното ПТП, причинено от А.Ч.. Батко й Н. винаги
се е грижил за нея, защитавал я е, подкрепял я е както емоционално, така и
финансово. Имат връзка на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Н. Т. дълги години се е грижил за семейството, с баща си е пътувал и
работил в чужбина, за да набавя средства за издръжка, включително на ищцата.
Като брат и сестра са споделяли детството си и са преживели много трудни и
хубави моменти заедно. Когато Н. и баща му били в България, всички живеели в
едно домакинство, били заедно през ежедневието си, отношенията им били основани
на обич, взаимно уважение и подкрепа.
На
18.07.2015г. , на пътя гр. Кричим – с .Устина, област Пловдив, А.Б. Ч.
управлява МПС марка Форд, модел Кугър, регистрационен номер ND VW 87, без да притежава
правоспособност на водач на МПС, при което се движи с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост, както и със законовите ограничения,
поради което изгубва контрол над МПС, което управлява, навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска в движещия се по нея товарен автомобил Камаз. В
автомобила се вози Н. Т., на който е причинена смърт при удара с камиона. По
случая е образувано ДП № 225/2015 на РПУ Стамболийски, пр.пр. № 4760/2015 на
Окръжна прокуратура Пловдив, делото е внесено в съда и с влязла в сила Присъда
№ 39 от 25.04.2016г. на Окръжен съд Пловдив А.Ч. е признат за виновен за
причиняване на ПТП. Установеният механизъм на произшествието е приближаване към
десен завой от водача Ч. със скорост 119 км./ч., без задействане на спирачки
въпреки указателен знак А3 – Последователни опасни завои. Под въздействие на
центробежните сили лекият автомобил се насочва към лявата лента за насрещно
движение, с предна част към идващ насреща товарен автомобил, който се движи с
около 10км/ч, и виждайки МПС, задейства спирачките, но въпреки това настъпва
удар, след който двете МПС се установяват на място.На Н. Т., в резултат на
удара, са причинени тежки наранявания, несъвместими с живота.
След смъртта
на брат си, ищцата се чувства самотна, вече не може да разчита на моралната и
материална опора в негово лице. Променя се – изпада в тежка депресия, става
асоциална; и понастоящем изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие. Мъката, страданията
и болките й са ежедневни, не стихват и няма да стихнат до края на дните й.
Ищцата е знаела, че за всеки проблем
може да се уповава на брат си и да търси от него помощ и съвет, той я е
обгрижвал с внимание и любов, които не може да получи от друг в такъв чист и
безусловен вид. Не може да преодолее липсата му. Липсва й общуването между брат
и сестра и силно я измъчва. Допълнителен стрес е внезапността, неочаквана и не
с времето си смърт, тъй като брат й бил млад, трудоспособен и не е страдал от
заболявания. Ищцата виждала в брат си човек, на който може да се довери, да
потърси разбиране, подкрепа, съчувствие, опора в трудни моменти. Ищцата няма
деца и е изградила много силна връзка с детето на брат си, което гледала като
свое, радвала му се и съпреживявала радостите на брат си в личен план. След
смъртта му изгубва връзка с детето, защото майката напуска жилището им и
заживява с друг мъж, като прекъсва връзката на племенника с леля му, което не
би се случило, ако брат й бе жив.
Отправила е
към ответника уведомление за неимуществени вреди вх. № 24-01-788 от
19.10.2018г., по което е образувано щета рег. № 210386/19.10.2018г. С писмо
изх. № 24-01-788 от 31.10.2018г. се отказва изплащане на обезщетение.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Признава спазване на извънсъдебната процедура по отправяне
на искане и отказът да изплати обезщетение. Възразява, че ищцата не е
представила доказателства за силна привързаност с брат си, за наличие на трайна
и дълбока емоционална връзка и за настъпилите в резултат на смъртта му сериозни
като интензитет и продължителност морални болки и страдания, сравними по
интензитет с болките и страданията на най – близките на загиналия. Изложените
твърдения не разкриват наличието на особена близка привързаност по смисъла на
ТР № 1/2018 на ВКС – да има връзка, която да е изключително силна и то до
степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между брат и сестра.
Възразява, че отношенията им не се различават от нормалните между брат и
сестра, при които напълно естествено е братът да подкрепя сестрата в нейното
ежедневие. Възразява, че заявеният размер на обезщетението от 100 000лв. е
изключително завишен, не отговаря на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП 18.07.2015г.
Прави възражения за размер по пар.96 ал.1 от КЗ до 5 000лв. Възразява, че
искът не кореспондира с трайната практика на ВКС за понятието справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Третото лице –
помагач на ответника А.Б.Ч. не взима становище.
Съдът, като
прецени по отделно и в тяхната съвкупност ангажираните от страните
доказателства и наведените доводи и възражения, намери за установено следното:
По данни на
препис – извлечение от Акт за смърт № 0055 от 20.07.2015г., на 18.07.2015г.
около 21.00 часа в гр.Кричим е починал Н.М.Т., роден на ***г. Ищцата е негова
сестра, съгласно удостоверението за родствени връзки. Н. Т. е починал неженен,
с едно дете – М. Н.в Т. ЕГН **********, оставил е преживели родители – баща М.
М. Т. и майка С.А.Т.., както и две сестри – ищцата Е. и Ф. М.Т. ЕГН **********.
С влязла в
сила на 09.03.2018г. Присъда № 39 от 24.04.2016г. по нохд № 2155/2015г. на
Окръжен съд Пловдив, А.Б.Ч. е признат за
виновен за това, че на 18.07.2015г., на път III – 8602 км.20+500 гр.Кричим – с.Устина, област Пловдив, при
управление на МПС – лек автомобил Форд Кугър с номер на рамата WF0HT61L2X5220384, е нарушил
правилата за движение, а именно чл.47 ал.3 ППЗДвП и чл.20 ал.1 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – Е.Е.А.и Н.М.Т., като
деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което е
осъден на лишаване от свобода.
Ищцата
представя по делото писмени материали от досъдебното и съдебното производство,
между които писмо - отговор на МВР – Дирекция международно сътрудничество
/л.23/, според което автомобил Форд с рама WF0HT61L2X5220384 е бил регистриран в Германия от 21.11.2002г. до
15.09.2014г. с табели ЕI BC
22 на името на S.B.,
роден на ***г., На 15.09.2014г. автомобилът е бил снет от регистрация. Въз
основа това писмо съдът приема, че МПС, в което се е возил Н. Т. на
18.07.2015г., управлявано от помагача А.Ч., не е било регистрирано на
територията на България, въпреки че е било внесено, тъй като не е имало
регистрационни табели, издадени от МВР. С присъдата е установено, че лекият
автомобил Форд Кугър е закупен от бащата на А.Ч. през април 2015г., но все още
не е бил регистриран в КАТ.
Приложената
справка на л.24 от електронния сайт сочи, че автомобилът не е имал сключена
валидна застраховка Гражданска отговорност.
От изслушаната
САТЕ на в.л. С.М., изготвена компетентно, неоспорена от страните, на която
съдът дава вяра, от протоколите за оглед на местопроизшествието, от изслушаните
свидетели М. Т. и К.М., и от цитираната присъда, съгласно чл.300 от ГПК, се
доказва, че на 18.07.2015г. вечерта Н. Т. се е возил в лек автомобил Форд
Кугър, нерегистриран в България, внос от Германия, управляван от А.Ч., който не
е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. Автомобилът се е движел по
платното за движение на път гр.Кричим – с.Устина, в посока от запад на изток. В
същото време по същия път се движи товарен камион Камаз, управляван от Ю.И.Ч.,
по платно за движение от изток на запад, посока с. Устина – гр.Кричим, което се
явява насрещно за движещия се лек
автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била
около 120 км/ч и е била превишена за този пътен участък и пътната обстановка.
Скоростта на движение на товарния автомобил е била около 10 км/ч и не е била
превишена. При преминаване през десен завой на пътя, лекият автомобил Форд
Кугър се движи с технически несъобразена скорост от около 120 км/ч, при което под действието на центробежните
сили автомобилът се насочва към лявата лента за насрещно движение и водачът
губи контрол над него. В резултат настъпва удар в предната част на лекия
автомобил и в предната част на товарния камион. След удара автомобилите се
установяват на местата си. Водачът на товарния автомобил не е имал техническа
възможност да избегне произшествието, защото лекият автомобил Форд Кугър
навлиза в насрещното движение. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако се бе движил в неговата лента /дясна/
за движение като премине през завоя с технически съобразена скорост. Основна
причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е обстоятелството, че
А.Ч. се движи с технически несъобразена скорост при преминаване през десен
завой на пътя, при което навлиза в лявата лента за насрещно движение. Той е
имал техническата възможност да избегне ПТП, ако се е движел по дясна лента
като премине завоя с технически съобразена скорост. От правна гледна точка
наличието на противоправно поведение деликт , което в случая изпълнява и състав
на престъпление по НК, извършителят – А.Ч., неговата вина и настъпилата смърт
на две лица като пряка причинно – следствена връзка от поведението на Ч., са
установени с влязлата в сила присъда.
От изслушаната СМЕ на в.л. д-р З.Н., изготвена
компетентно, неоспорена от страните, която съдът кредитира, се доказва, че на Н. Т. е било причинено:
тежка черепно – мозъчна травма с многофрагментно счупване на костите на покрива
и основата на черепа и на лицевите кости, с разкъсване на мозъчното вещество и
с липса на части от него, с разкъсване на меките тъкани на главата и на
мозъчните обвивки, с кръвоизливи в черепната кухина и в запазените части на
мозъчното вещество, като тези увреждания са причинили деформация на главата.
Счупени са също подезичната кост, хрущялите на ларингса и тялото на трети
гръден прешлен. Тези увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени при травма вътре в
автомобила, като са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП, поради което и
на основание чл.300 от ГПК съдът приема, че настъпилата смърт на Н. Т. е пряк
резултат на извършения от А.Ч. деликт, който е съставомерен.
От
ангажираните от ответника писмени материали – удостоверение за раждане № 1672
от 07.11.2011г. и Удостоверение за постоянен адрес, се установява, че М. Н. Т.
е син на Н. Т., роден на ***г., от майка К.В. М., която е постоянен адрес ***.
При съвкупната
преценката на гласните показания на св. М. Т., баща на ищцата и на починалия Н.
Т., и св. К.М., както помежду им, така и съотнесени към останалите писмени
материали, се доказва, че към момента на смъртта на Н. Т., той, с двете си
сестри, включително ищцата, с майка си и баща си, както и със сина си М. и
майката К., са живеели в една къща и в едно домакинство. Н. е по – голям от Е.
с пет години, израснали са заедно, много се уважават. След като се събира с К.,
живее пак при родителите с майката на детето му. Ищцата и сестра й не са
омъжени, нямат деца, живеели са и живеят с родителите си в една къща. Приживе
Н. и баща му М. са работили в чужбина, изпращали са пари за издръжка на
домакинството, Н. е изпращал пари и на сестра си Е.. Н. е работил във Франция,
стоял е два – три месеца и се е връщал, така е било две – три години. Е. и Н.
са били в добри отношения, както всички в къщата – разбирали са се, не е имало
кавги и разправии, погали са си, живели са винаги заедно. Смъртта на Н. Т. е
преживяна тежко както от Е., така и от родителите му, всички са взимали
лекарства, ходили са на гроба, още го посещават, всички страдат. Е. е плачела,
викала, много лошо се чувствала, било много трудно, още й е тежко. Е. е обичала
батко си и той я е обичал. След смъртта на брат си взимала успокоителни
хапчета. Докато К. е живяла при тях с детето, Е. също се е грижила за дето на
брат си. Съдът дава вяра на показанията на св. К.М. като по – точни,
безпристрастни, кореспондиращи на останалите данни по делото, според които тя е
живяла в дома на родителите на Н. докато е бил жив, гледала си е детето, всички
са помагали, защото няма друго внуче. Детето е било на 4 години, когато баща му
почива. След една, две години св. К.М. заминава за Германия с детето, гледа си
го, там живеят три години, след това се връщат. И сега пак всички взимат и
гледат детето, защото двете сестри нямат деца.
Не
се доказва, че майката К. е прекъснала връзката на ищцата като леля с
племенника й. Вижда се, че адресът на ищцата в гр.**** е ул. ****, а адресът на
св. К.М., на който бе призована, е съседен – в същия град на ул. „****. Св. М.
изнесе, че както преди заминаването й в Германия, така и след връщането й от
там с детето, роднините на покойния му баща го гледат, помагат й, взимат го,
поради което не се доказва, че лелята има преустановени взаимоотношения след
смъртта на Н. Т..
Не се доказва
установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й приживе,
която да се различава от обичайните семейни отношения между брат и сестра и да
има изключителен характер по смисъла на ТР № 1/21.06.2018г. на ВКС. Не се
доказва ищцата да търпи от смъртта на брат си продължителни болки и страдания в
резултат на такава връзка, чиято интензивност да конкурира болките и
страданията на бащата и майката и да
бъде справедливо обезщетяването им.
Няма спор и
ответникът признава, че извънсъдебно ищцата е отправила уведомление до
ответника и е поискала заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на което й е отказано, поради което са налице предпоставките на чл.288
ал.11 от КЗ отм. за сезиране на съда с претенцията.
С оглед
приетото за установено исковете са недоказани по основание и ще се отхвърля.
Мотивите за това са два.
На първо място
съдът намира, че не са налице законовите предпоставки да се иска плащане на
обезщетение от Гаранционния фонд, защото липса хипотеза на закона, при която
Гаранционния фонд плаща обезщетение в настоящия случа – ПТП, причинено от МПС,
което не е регистрирано на територията на страната в рамките на 30 дни от
придобиването му от приобретателя.
Съгласно чл.288 ал.1 т.2 б.Б от КЗ отм.,
фондът изплаща обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт не във всички
случаи на липса на сключена застраховка ГО за МПС, а само в изброените в чл.288
ал.1 т.2 от КЗ отм. хипотези. Когато МПС няма регистрация в Република България
/хипотезата касае случаи, когато в страната се внасят автомобили, които са
дерегистрирани в държавата по произход, но все още не са регистрирани в
България/ фондът изплаща обезщетение само ако ПТП е настъпило на територията на
Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което е било доставено
в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано
в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен
срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Т.е. отговорността на фонда се ангажира
само при ПТП, настъпило в рамките на 30 дена от приемане на нерегистрираното в
страната МПС от приобретателя. Данните по делото са, че лекият автомобил Форд
Кугър е имал предходна регистрация в държава – членка на ЕС – Германия. МПС е
със снета регистрация в Германия на 15.09.2014г., а бащата на извършителя А.Ч.
го закупува през април 2015г., но не го регистрира в КАТ. От 01.05.2015г. до
датата на ПТП 18.07.2015г. са изминали
повече от 30 дни, поради което не е налице изискването на закона и оттук не
може да бъде ангажирана отговорността на фонда.
На следващо
място, както се посочи, по делото не се доказва ищцата да е изградила с брат си
изключителни, трайни, дълбоки емоционални взаимоотношения, различаващи се от
обичайните за този вид родствени връзки, поради което в резултат на смъртта му
да е претърпяла болки и страдания с интензитет и продължителност, заслужаващи
по справедливост да бъдат обезщетени. Доказаните по делото отношения приживе
между ищцата и нейния брат са от кръга обичайни родствени отношения, типични за
семейството, живеещо в една къща и делящо общо домакинство, както и за лица,
израсли заедно в такова семейство.
При този изход
на делото на ответника ще се присъдят доказани разноски от 16лв. Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.Т. ЕГН
********** ***, съдебен адрес **** , чрез адв. С.А., против Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, съдебен адрес ***, АД „М.“ чрез адв. С.М., искове да й
заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпила смърт на брат й Н.М.Т.ЕГН **********, в
резултат на ПТП от 18.07.2015г. на път 111 – 8602 гр.Кричим – с.Устина, област
Пловдив, причинено от А.Б.Ч., управляващ без да притежава правоспособност МПС
марка Форд, модел Кугър, регистрационен номер ND VW 87, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от датата на
увреждането 18.07.2015г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА от Е.М.Т. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ****, чрез адв. С.А., да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
направените по делото разноски от 16 лв.
Решението е
постановено при участието на А.Б.Ч. ЕГН ********** *** като трето лице –
помагач на ответника.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: