Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Даниела Недева
КНАХД №2608 по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от К.И.К. ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. С., против
решение № 1299 от 30.09.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20223110203267/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0819-003232 от 13.07.2022г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което на касатора
са наложени: 1/ за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и 2/ за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец. С решението са присъдени разноски
в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е постановено без да е изяснена фактическата
обстановка и при липсата на доказателства за извършено от касатора
нарушение. Отправя
се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени процесното НП.
В съдебно
заседание касатора, редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмени
бележки вх. № 18660/13.12.2022г., чрез пълномощника гл. юрисконсулт К Л А заявява,
че оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението е
постановено след пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти,
при правилно приложение на материалния закон, поради което моли касационната
жалба като неоснователна да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на К.И.К. ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление №22-0819-003232 от 13.07.2022г. на Началник група
в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което на К. за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец.
От фактическа страна ВРС приел за установено,
че на 21.03.2022г. К.
управлявал специален автомобил /платформа/ „Мерцедес“ с рег.№ У****ВА с
прикачено ремарке „Сириус ЗБ2С“ с peг.№ А****ЕМ, собственост на Г. К. Г.. Около
21:50ч. К. се намирал с управлявания от него автомобил на паркинг, находящ се в
гр.Варна, на ул. „Д.к“ пред вх.* на бл.№*. При излизане от паркинга, посока ул.
„Д.“, не оставил достатъчно странично разстояние между управлявания от него
автомобил и паркирания в ляво от него л.а. „Мерцедес“ с рег.№В****ТХ,
собственост на А.Ю. вследствие на което го блъснал с лявата част на прикаченото
към него ремарке, нанасяйки му имуществени вреди по дясното огледало и по двете
десни врати. К. спрял управлявания от него автомобил, слязъл от него, огледал
ударения автомобил, като след това се качил и потеглил без да остане на място и
да уведоми компетентните органи. Действията му били непосредствено възприети от
свидетелката А. Р., която в това време разхождала кучето си на паркинга и
видяла как К. блъска автомобила на Ю., слиза, оглежда го и след това потегля.
Тъй като К. не останал на място, Р. написала бележка, като оставила данните си,
описала ситуацията и номерът на ремаркето прикачено за автомобила управляван от
К.. Бележката оставила на автомобила на Ю.. На следващия ден собственикът на пострадалия
автомобил- Ю. подал жалба в Сектор ПП-Варна. По случая била извършена проверка
от мл.автоконтрольор в Сектор ПП-Варна-А. А.. Същият снел сведения на Ю. и на Р.,
огледал пострадалия автомобил и изготвил фотоснимки и протокол за ПТП, в който
описал причинените по автомобила на Ю. щети. В хода на проверката било
установено, че специален автомобил /платформа/ „Мерцедес“ с рег.№ У****ВА с
прикачено ремарке „Сириус ЗБ2С“ с peг.№ А****ЕМ е собственост на Г. К. Г. от
с.Палаузово, общ.Стралджа. На последният били снети писмени сведения от
органите на полицията в гр.Стралджа, в които посочил, че в процесната нощ
автомобилът се е управлявал от К., като попълнил и изискуемата декларация по
чл.188 от ЗДвП. Сведения по случая били снети и от К., който също потвърдил, че
е управлявал автомобила на Георгиев и двамата посочили, че не са разбрали за пътния
инцидент. На 24.05.2022г. срещу К. бил съставен АУАН, в който били описани
нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
бил предявен и връчен на 06.06.2022г. на К., който го подписал без възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
издал срещу К. процесното НП, с което били наложени: 1/ административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. НП
било връчено лично на К. на 06.08.2022г.
ВСР кредитирал показанията на Р. като
непротиворечиви, конкретни, логични и изцяло кореспондиращи с останалите гласни
и писмени доказателства по делото. Като логични и незаинтересовани от изхода на
делото, ВРС кредитирал и показанията на св. А., който снел сведенията на Ю. и Р.,
констатирал щетите по автомобила на Ю., извършил и оглед на неговия автомобил. ВРС
установил, че К.К. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М, ВЕ” от
2016г. През годините, в периода 2018г. до 2020г., срещу него били издадени и
влезли в сила общо 3 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В
периода от 2016г. до 2022г. срещу него били съставени общо 22 фиша за нарушения
на ЗДвП.
За да потвърди процесното НП, ВРС е
приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението
съответства на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон,
санкционните разпоредби и не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало
въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния
спор.
Съответни на закона са изводите на ВРС на
първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание да водят до
отмяна. От
приобщените по делото доказателства е видно, че АУАН и НП съдържат всички
реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН - датата и мястото на извършване,
пълно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават и с посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Правилни са
изводите на ВРС, че съставомерните факти, свързани с извършване на
административните нарушения от санкционирания К., са правилно описани в АУАН и
НП.
По делото не
е налице спор, че 21.03.2022г. К. е управлявал специален автомобил /платформа/
„Мерцедес“ с рег.№ У****ВА с прикачено ремарке „Сириус ЗБ2С“ с peг.№ А****ЕМ,
собственост на Г. К. Г., както и че около 21:50ч. се намирал с управлявания от
него автомобил на паркинг, находящ се в гр.Варна, на ул. „Д.“ пред вх.* на бл.№*.
Правилно ВРС е кредитирал показанията на св.Р., която е очевидец на описаното в
процесното НП нарушение. Нейните показания съответстват изцяло на механизма на
нанесените материални щети на автомобила собственост на А.Ю., както и на
съставения протокол от ПТП в тази връзка и на показанията на св.А. Правилен е
извода на ВРС, че К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, регламентиращ съобразяване на поведението на участниците
в движение по пътищата, което да не причинява имуществени вреди. За
установеното нарушение на горепосочената норма правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП и доколкото предвиденото административно
наказание глоба е в абсолютен размер от 20 лева съдът не разполага с правомощие
за неговото редуциране.
Съответни на
доказателствата по делото са изводите на ВРС и досежно възприетото от К.
съприкосновение между управляваното от него МПС и това собственост на Ю., както
и че е спрял, слязъл е от автомобила, огледал го е и въпреки това е потеглил, като
е напуснал произшествието. Предвид горното, правилно е ангажирана отговорността
на К. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП вменяващ задължение на
всеки водач на ППС, който е участник в ПТП, при което има причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Неизпълнението на това задължение правилно е квалифицирано като
нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Настоящият състав на съда споделя изцяло
изводите на ВРС за проявена от АНО снизходителност при определяне на
наказанието за посоченото нарушение, установените множество нарушения на ЗДвП, както
и в тази връзка отсъствие на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното
налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и
правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл.
221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1299 от 30.09.2022 г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20223110203267 по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ОД на МВР-Варна
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: