№ 42
гр. С.З., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001447 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260068/19.08.2021 г., постановено по гр.д. №
28/2021г. по описа на Районен съд – Ч., с което съдът е отхвърлил
предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД против АНГ. Н. Б. за сумата от сумата от
1094,29 лв., от които 999.47 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.06.2020г. до
изплащане на вземането, 94,82 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г.
до 01.06.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №841/
24.07.2020 г. по гр. д. № 1513/ 2020 г. по описа на РС Казанлък, като
неоснователен.
Въззивникът „Т.С.“ ЕАД излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази
връзка. Направено е искане да се отмени изцяло решението и се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските
по делото. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на ищеца да
отговори на поставените във въззивната жалба два въпроса.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Б.
чрез пълномощника адв.К., в който е взето становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Направено е искане
да се потвърди първоинстанционното решение. Направено е искане също така
да се остави без уважение искането за назначаване на експертиза с
поставените задачи, като са изложени съображение в тази връзка.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е молба от „Т.С.“ ЕАД от 24.01.2022г., в която заявяват, че
следва да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в отсъствие на
страната. Поддържат въззивната жалба и не правят възражения по доклада.
Възразяват в случай, че въззиваемият направи доказателствени искания
същите да се уважат. Взема становище по същество на спора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД моли съда да признае за установено по отношение
АНГ. Н. Б., че дължи на „Т.С." сумата от 1 094, 29 лв., от които 999, 47 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 10.06.2020г. до изплащане на вземането, 94,82 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултеко
възнаграждение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва предявения иск като недопустима, неоснователна и
недоказана. На второ място заявява, че с преводни нареждания от 29.07.2020
г. ответникът е заплатил доброволно задълженията си към ищцовото
дружество, а именно - претендиралите в настоящото производство - главница
в размер на 999, 47 лв. и лихва в размер на 94, 82 лв. преди да получи
заповедта за изпълнение, изд. по ч.гр.д. 1513/2020 г. по описа на Районен съд -
2
Казанлък, видно от връченото му съобщение на 11.08.2020 г.
В хода на производството е конституирано като трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕООД, което не взема становище по настоящото производство.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1513/2020г. по описа на
Районен съд - Казанлък по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е
издал Заповед № 841/24. 07. 2020 г., с която е разпоредил АНГ. Н. Б. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 999, 47 лв. - главница, 94, 82 лв. законна лихва
върху главницата от 10.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както
и разноски в размер на 75 лв. от които 25 лв ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжника АНГ. Н. Б. е
подал възражение против издадената заповед за изпълнение, в което е
посочил, че имотът за който се претендира неплащане на топлинна енергия е
отдаден под наем и не се ползва от него, както и че преди получаване на
заповедта за изпълнение, наемателката е заплатила дължимата сума в пълен
размер. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за вземането си. В законоустановения срок е предявен иск за установяване на
вземанията, предмет на издадената заповед.
По делото не е спорно, че ответникът в качеството на собственик на
топлоснабдения имот за процесния период е клиент на „Т.С.“ ЕАД по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и реда, определени в съответната Наредба № 16-334/06.04.2007
г.
От страна на ответника са представени два броя платежни нареждания
от 29.07.2020 г., от които е видно, че претендираните суми от „Т.С.“ ЕАД по
издадената заповед за изпълнение за главница и лихва са заплатени.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че сумите за топлинна енергия, касаещи
процесния период: главница - 999, 47 лв. и лихва - 94, 82 лв. са платени на
ищеца на 29.07.2020 г.
С оглед факта, че по делото са представени безспорни доказателства, че
3
ответникът А.Б. е погасил изцяло задължението си по отношение на „Т.С.“
ЕАД за главница в размер на 999, 47 лв., начислена за периода м.05.2016г. до
м.04.2019г. и мораторна лихва за забава в размер на 94, 82 лв. следва да се
приеме, че предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на АНГ. Н. Б.
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260068/19.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 28/2021г. по описа на Районен съд – Ч..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.** да заплати на АНГ. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. К.**
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Делото е разгледано и решено при участието на трето лице помагач
на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
С.***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5