Р Е Ш Е Н И Е
№175
гр.
Велико Търново, 27.6.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №662 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.
Жалбоподателят
„Агро Еко 2013“ ЕООД – град Златарица, чрез представителя си ***Т., е обжалвал
като незаконосъобразен акт за установяване на публично държавно вземане
№01-041-2600/336/20.09.2021 година на областния директор на ДФ „Земеделие“ на
област Велико Търново. В жалбата се поддържа, че акта е издаден при същкествени
нарушения на административно-производствените правила, необоснован е и
противоречи на закона, доколкото посочения в него като правно основание Регламент
се прилага само до 2020 година и не обхваща 2021 година.
Ответникът, областният директор
на ДФ „Земеделие“ – Велико Търново, чрез представителя си *** А.отрича
основателността на жалбата, като намира оспорения акт за законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Процесният
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 13.10.2021 година, идно от приложеното
известие за доставяне /лист 25 от делото/, като жалбата е подадена в съда чрез
оператора „Еконт“ на 27.10.2021 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят
е засегнат от посочения акт, тъй като той установява н негова тежест дължимо
публично вземане в размер от 5 568, 96 лева.
Какво
се констатира от фактическа страна въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата, събрани от съда?
На
2.07.2021 година е изготвено и изпратено до управителя на жалбоподателя писмо
№01-041-2600/317 от ответника, като в него е отбелязано, че съгласно указанията
за прилагане на схемата за държавна помощ de minimis /съгласно Регламент /ЕС/ №1408/2013, максималния
размер на помощта de minimis
за едно и също предприятие не може да надхвърля левовата равностойност на
25 000 евро или 48 895, 75 лева за период от три бюджетни години. Посочено
е, че получените средства за тригодишния период по тази схема съгласно
Регламента на регистрираните по Наредба №3 от 1999 година земеделски стопани,
отглеждащи крави и юници са в общ размер от 61 520, 05 лева, като те са
разпределени на общо 5 земеделски стопани /четири търговски дружества и
физическото лице Г.К.Т./.
В
писмото е вписано и, че по т.8 от утвърдените указания за прилагане на схемата
за държавна помощ de minimis
за земеделските стопани, отглеждащи крави или юници, биволи, овце – майки и/или
кози-майки, при деклариране на неверни данни, вземането става изискуемо и
земеделският стопанин възстановява получените средства в едно със законната
лихва от датата на получаването им. Посочено е, че е наложен процент на
корекция 79, 27 % от получените суми на свързаните лица по помощта за 2021 г.
като надплатените средства на трите получили помощта дружества /сред които е и
жалбоподателят/ са посочения в писмото размер, като за дружеството жалбоподател
този размер съвпада с установения с АУПДВ. В писмото е посомчено, че дружеството
може в 14 дневен срок да представи писмени възражения и при необходимост да
приложи към тях доказателства.
Видно
от известието за доставяне /лист 30 от делото/ посоченото писмо е връчено на
дружеството – жалбоподател чрез лицето И.И..
От
приложените и утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите на
28.01.2021 година Указания за помощта
de minimis съгласно Регламент (ЕС)
№1408/2013 година на регистрираните по Наредба №3/1999 година земеделски
стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или
кози-майки, основанието за подпомагането е Регламент /ЕС/ №1408/2013 година на
Комисията от 18 декември 2013 г., изменен с Регламент /ЕС/ 2019/316 от 21
февруали2019 година за прилагане на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis в селскостопанския сектор, чл.12, ал.1, т.1 и
ал.2, т.1, буква „а“ от ЗПЗП и решение на УС на ДФЗ от 27.01.2021 година. В
това решение е определен обхвата на помощта, размера и за едно животно,
бенефициерите и условията, на които те следва да отговарят, специфичните
изисквания, реда за кандидатстване, документите, необходими за кандидатстване,
начина на контрол при отпускането на помощта и прочие. В т.9 от тях изрично е
предвидено, че помощта представлява вид държавна помощ, предоставена при условията,
предвидени в правото на ЕС и на националното законодателство, като в
съответствие с чл.10 от Закона за държавните помощи ДФЗ е администратор на
помощта, в частта по прилагането и предоставянето и. Абсолютно същите правила
са били предвидени и за държавните помощи de minimis в утвърдените на 07.08.2020 година и на
25.06.2019 година указания на същия министър.
От
преписката е видно, че жалбоподателят подава заявление 04/604287/0231412 от
20.08.2020 година за държавна помощ с оглед отглежданите от него овце-майки,
като е декларирал получена минимална помощ от 1.1.2018 година до момента на
декларирането от 3056,39 лв., липса на отпусната по други регламенти минимална
държавна помощ и свързаност по смисъла на т.3,4,1 във връзка с т.2.2.2. от
релевантните за тази година Указания на регистрирани земеделски стопани, както
следва: „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД, Г.К.Т., „Агро Солей“ ЕООД, „Чобанче“
ЕООД, „Зоомилк“ ЕООД, „Дунавски пастири“ ООД-. Подадено е заявление от
жалбоподателя за подпомагане с минимална помощ №04/604287/0280096 от 10.02.2021
година, като отново е поискана държавна помощ за отглеждането на овце-майки,
декларирано е получаването на de minimis в
размер от 2086, 55 лева от началото на 2019 година до декларирането, като са
декларирано едно свързано лице – „Дунавски пастири“ ООД.
Не
се спори, че дружеството е получило минималните помощи, както следва: 2086,55
лева по първото заявление на 23.10.2020 година и 7025 лева по второто
заявление. Не е спорно и, че твърдените като свързани с него лица Г.К.Т.,
„Зоомил“, „Никополис Ад Иструм“ и „Агро Солей“ също са получили помощи de minimis, като датите не получаването са отразени в
уведомителното писмо, находящо се на лист 221 от делото.
По
същият начин, от преписката се установява, че са подадени заявления за
подпомагане от земеделския производител Г.К.Т. за 2019г. /от 9.07.2019; 2020 г.
/от 20.08.2020/ и 2021 г. /от 8.02.2021 г./, 20, от „Зоомилк“ ЕООД за 2019 г.
/09.07.2019г./, за 2020 г. /от 20.08.2020 /, за 2021 г. /от 10.02.2021 г./, от
„Никополис Ад Иструм“ ЕООД за 2021 гоздина /от 10.02.2021 година/ и от „Агро
Солей“ ЕООД за 2021 година /от 10.02.2021 година, като те са подписани от
техният законен представител Г.Т.. С всички заявления е поискано тях е поискано
минимално подпомагане съгласно Регламент /ЕС/ №1408/2013 година на Комисията,
като са декларирани и ефективно получените до момента на подаването на
заявлението минимални помощи.
Какви са изводите на съда?
Процесният акт за установяване
на публично държавно вземане е валиден административен акт.
Администрирането на този вид
държавна помощ на ниво Общностно законодателство е уредено чрез разпоредбите на
(ЕС) № 1408/2013 НА КОМИСИЯТА от
18 декември 2013 година
относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на
Европейския съюз към
помощта de minimis в селскостопанския сектор /Регламента/. Този Регламент обаче
не третира процедурата по възстановяване на неправомерно получена държавна
помощ, като в случая на Общностно ниво е приложим Регламент(ЕС) 2015/1589 НА СЪВЕТА от 13 юли 2015
година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от
Договора за функционирането на Европейския съюз, а на национално ниво е
приложим националният правен режим, уреден в специалния ЗДП.
Тъй като става въпрос за
публично вземане, което третира възстановяване на неправомерно получена
държавна помощ, предоставена въз основа на Регламента, определянето на
компетентния орган, администриращ този вид помощ и съответно отговарящ за
възстановяването и, става в съответствие с разпоредбите на специалния ЗДП.
Според разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗДП „Неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от
задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на
Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от
администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното
вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“.
Така от самата разпоредба
следва, че предметната /материалната/ компетентност за издаване на акт за
установяване на вземане като процесното, претендиращо да установява всъщност
неправомерно получена минимална помощ по смисъла на §1,т.19 от ДР на ЗДП,
принадлежи на администратора на конкретната минимална държавна помощ. Всъщност
безспорно е, а и от самият акт се установява, че приетата като подлежаща на
възстановяване помощ е помощ de minimis
в селскостопанския сектор. При това положение наблюдението, прозрачността,
координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на
държавните помощи и минималните помощи в областта на земеделието се реализират
от министъра на земеделието, горите и храните по силата на тези му специфични
законови правомощия – чл.8 от ЗДП. От друга страна именно този орган на власт
определя/овластява администраторите на държавни помощи с оглед специалната
разпоредба на чл.10 от ЗДП, която впрочем прави неприложимо правилото на
чл.166, ал.2 от АПК.
При това положение следва да
е налице определяне/овластяване на администратор на процесната помощ от
министъра на земеделието, храните и горите.
В случая са налице три такива
акта – Указания за помощта
de minimis
съгласно Регламент (ЕС)
№1408/2013 година на регистрираните по Наредба №3/1999 година земеделски
стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или
кози-майки, издадени на 25.06.2019 г, 7.08.2020 г. и на 28.01.2021 г., като в
т.9,2 и от трите акта е предвидено, че ДФ „Земеделие“ е администратор в частта
по прилагането и предоставянето.
Ответникът
черпи делегирано му правомощие /материална компетентност/ за издаването на
АУПДВ от заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021 година на ИД на фонда и по-конкретно,
от делегационното изявление по т.VII, т.1 от
тази заповед. Тъй като администрирането на помощта е възложено на
ДФ“Земеделие“, то ИД на фонда може да издава актове като процесния по силата на
чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, като ова му правомощие може да се делегира по силата на
чл.20а, ал.6 от същия закон.
Няма
допуснати съществени нарушения на администартивно – производствените правила
при издаването на АУПДВ, тъй като жалбоподателя е уведомен за началото на
производството и му е осигурена възможност да изрази становище и да сочи
доказателства в негова подкрепа.
Актът
е и формално законосъобразен, доколкото съдържа съобразените от ответника факти
и обстоятелства, обуславящи и
разпоредителната му част.
Съдът
намира, че актът е в синхрон с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на §1, т.19 от ЗДП "Неправомерно получена
минимална помощ" е минимална помощ, предоставена в нарушение на
регламент за минимална помощ.“.
Както
правилно е констатирал и ответника, земеделският производител Г.К.Т. е
едноличен собственик и управител на дружеството – жалбоподател, като освен това
е и собственик на капитала и управител на
„Зоомилк“ ЕООД, биле е към момента на получаването на помощите de minimis собственик на капитала
и управител на „Никополис Ад Иструм“ ЕООД и управител и собственик на капитала
на „Агро Солеи“ ЕООД. Впрочем тези обстоятелства са общодостъпни и видни от
вписванията в ТР към АВ.
При
това положение е налице хипотезата на чл.2, §2, изречение последно във връзка с
буква „а“ на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1408/2013 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2013 година
относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на
Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор. Според
чл.2,§2, буква „а“ от този Регламент „За целите на настоящия регламент „едно и
също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си
поне един вид от следните взаимоотношения: дадено предприятие
притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго
предприятие;“. Изречение последно от тази разпоредба предвижда следното: „Предприятия,
поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г),
посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и
също предприятие.“. В случая изброените дружества поддържат посочените
взаимоотношения по буква „а“ чрез земеделският производител Тончев, поради
което те правилно са разгледани като едно и също предприятие.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, §2 от Регламента „Общият размер на помощта de minimis,
предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля
20 000 EUR за период от три бюджетни години.“. Съответно според разпоредбата на
чл.3а от този Регламент “ Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 дадена държава
членка може да реши, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно
и също предприятие, не надхвърля 25 000 EUR за период от три бюджетни години и
че общият кумулативен размер на помощта de minimis, предоставена за период от
три бюджетни години, не надхвърля националния лимит, посочен в приложение II,
при следните условия: а) за мерки за помощта, от които се ползва само един
продуктов сектор, общата кумулативна сума, предоставяна за период от три
бюджетни години, не надхвърля секторния лимит, определен в член 2, параграф 4;
б) държавата членка разполага с национален централен регистър в
съответствие с член 6, параграф 2.“.
Няма
спор, че именно този размер е и максималния допустим за едно и също предприятие
в рамките на трите бюджетни години.
Няма
спор, а и от представените доказателства /приемо – предавателни протоколи за
плащания от 907.2019 година, протокол за изплащане /прихващане на дължими
помощи de minimis на
регистрирани земеделски стопани, отглеждащи овце –майки, които не са
реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по схемата за
обвързано подпомагане за овце-майки под селекционен контрол за 2018 година, протокол
№6 за изплащане на държавни минимални помощи съгласно Регламент /ЕС/ №408/2013
на регистрираните земеделски стопани, отглеждащи крави и /или юници, и/или
биволи, овце – майки и/или кози – майки към 20.10.2020 годна, протокол №2 от
22.12.2020 година за изплащане/прихващане на дължими суми от предоставена
минимална държавна помощ съгласно Регламент 1408/2013, приемо – предавателен
протокол №1 за оторизация на плащания №001 от 25.02.2021 година по схемата за
подпомагане на помощ de minimis,
протокол №2 за изплащане на държавна помощ de minimis на регистрираните земеделски стопани, отглеждащи
крави и /или юници, и/или биволи, овце – майки и/или кози – майки към
04.03.2021 година/, се установява получаването на помощите от посочените в акта
земеделски производители за периода 2019, 2020 и 2021 години.
От
заключението на експерта по допуснатата от съда експертиза, която следва да се
кредитира се установява, че Г.К.Д. като земеделски производител е получил
минимална помощ за 2019 година от 35 926, 24 лв. и за 2020 година от 1525,
96 лв.; дружеството жалбоподател е получило такава помощ за 2020 година от 2
9086, 55 лв. и за 2021 година от 7025 лв.; „Зоомилк“ ЕООД е получило минимална
помощ за 2019 година от 1770 лв., за 2020 година от 984, 30 лв. и за 2021
година от 7000 лв. „Никополис Ад Иструм“ ЕООД е получило минимална помощ за
2020 година от 1520 лв.и за 2021 година от 1900 лв. и „Агро Солей „ ЕООД е
получило минимална помощ за 2019 година от 1782 лв. Общият размер, който са
получили тези субекти, представляващи от гледна точка на Регламент /ЕС/ №408/2013 едно и също предприятие е от
61 520, 05 лева. При това отпуснатите средства надхвърлят равностойността
на сумата от 25 00 евро със сумата от 12 624,30 лева.
Що
се касае до размера на установената като недължима от конкретното дружество
помощ, то ВЛ констатира, че сумата, посочена за установяване чрез АУРДВ
представлява процент на надплащане, който е изчислен по следния начин:
надплатената сума е отнесена към общия размер на последно полученшите средства
за минимална помощ за 2021 година – 15 925 лв., като резултатът е умножен
по 100, за да се получи процентно съотношение. Полученото процентно съотношение
от 79, 27 процента е получено, като надплатената по минималните помощи сума от
общо 12 624,30 лева е съотнесена към размера на минималните помощи,
получени за 2021 година /от 15 925 лв./ и резултатът е умножен по 100. Това
пък процентно съотношение е съотнесено към получените от бенефициерите
средства, като е констатирано, че те са в размер, както следва: за
жалбоподателя - 5568, 96 лв., за
„Зоомилк“ от 5 549, 14 лева и за „Никополис Ад Иструм“ от 1 506,20
лв. В случая е потвърден посочения механизъм на изчислението на неправомерно
получената минимална помощ от настоящият бенефициер, описан и в мотивите на
спорното АУПДВ. С оглед на изложеното съдът приема, че законосъобразно е
определен размера на неправомерно получената от оспорващото дружество минимална
помощ в оспорения АУПДВ.
Жалбата
е неоснователна.
Следва
на ответника да се възстановят сторените разноски за експертиза от 300 лева,
като му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Агро Еко 2013“
ЕООД – град Златарица, ЕИК *********, против акт за установяване на публично
държавно вземане №01-041-2600/336/20.09.2021 година на областния директор на ДФ
„Земеделие“ на област Велико Търново.
ОСЪЖДА „Агро Еко 2013“ ЕООД – град
Златарица, ЕИК *********, да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски в размер от 400
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: