РЕШЕНИЕ
№ 139
Разград, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I състав, в съдебно заседание
на двадесет и девети ноември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело №
101 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 и чл. 219 ЗУТ.
Предмет на оспорване е Отказ на кмета на Община –
Разград да издаде заповед за учредяване на право на преминаване през чужд
поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, обективиран в Писмо изх. №
94-00-297-1 от 02.05.2023 г. Жалбоподателите М. В. Й., Б. Т. В. и А. И. С. твърдят, че отказът е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като нямат достъп до имотите си в гр. Разград, м. „Обзор“ и не
е постигнато съгласие със съседа им Е. Р. А. да преминават
през неговия имот. Молят оспореният акт да бъде отменен и преписката да бъде
върната на административния орган със задължителни указания за продължаване на
процедурата по учредяване на право на преминаване. Претендират разноски.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения, че към момента на постановяване на отказа жалбоподателите са имали
пешеходен достъп до имотите си, с оглед на което законосъобразно е отказано
учредяване право на преминаване.
Заинтересованото лице Е. Р. А. възразява, че жалбоподателите имат пешеходен достъп
до имотите си през общински път, а с оглед предприетата
от него процедура по промяна предназначението на неговия имот и застрояването
му, учредяването на право на преминаване през него би довело до влошаване на
условията на ползването му. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на
разноските по делото.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателите са собственици на поземлени имоти в
гр. Разград, местност „Обзор“, вид територия – земеделска и начин на трайно
ползване – лозе, с идентификатори по КККР на гр. Разград, както следва: М. В. Й. – № 61710.612.4338; Б. Т. В. – №
61710.612.4337 и А. И. С. – №
61710.612.5314. Имотите са застроени, като сградите са построени на северните
им граници. От южната им страна се намира поземлен имот с идентификатор №
61710.612.5268, собственост на заинтересованото лице Е. Р. А.
Между имотите на жалбоподателите и на заинтересованото
лице се намира имот с идентификатор №
61710.612.5033 – общински път, който води към пътя гр. Разград – с. Дянково.
Тъй като общинският път се стеснявал към пътя гр.
Разград – с. Дянково и в тази му част имало минимална ширина, с писмо от
20.02.2023 г. жалбоподателите помолили Е. Р. А. доброволно да уредят отношенията си, като с писмен
договор с нотариална заверка на подписите да бъде определено пространство с
минимална ширина от неговия имот, което да се използва за преминаване.
Писмото е било изпратено на А. с обратна разписка, която се е върнала с отбелязване,
че лицето отказва да получи пратката.
С молба вх. № 94-00-297 от 20.03.2023 г.
жалбоподателите сезирали Община – Разград с искане за учредяване право на
преминаване през имота на А. по реда на чл.
192, ал. 2 ЗУТ.
Служители от Дирекция „Устройство на територията,
кадастър и контрол на строителството“ в Община – Разград извършили проверка на
място, резултатите от която са отразени в Констативен протокол от 27.03.2023 г.
При проверката било установено, че на север от имот с идентификатор
61710.612.5268 има неподравнена пътека, която тръгва от шосе Разград – Дянково
със ширина 2,20 м, минава от юг на имоти с идентификатори № 61710.612.5350, №
61710.612.4337, № 61710.612.5314 и № 61710.612.4338 и завършва при имот №
61710.612.4334. При имот № 61710.612.4337 пътеката се стеснява до 1 м. Имот №
61710.612.5268 е ограден от три страни с оградна мрежа със стълбове от стоманени
профили и тръби, а към шосето е частично ограден.
Последвало издаването на оспореното Писмо изх. №
94-00-297-1 от 02.05.2023 г. от кмета на Община - Разград, в което е прието, че
между собствениците няма постигнато съгласие за доброволно уреждане на отношенията,
но не са налице останалите предпоставки по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Счетено е, че
достъпът до имотите на заявителите се осъществява от поземлен имот с
идентификатор № 61710.612.5023 – общинска собственост, НТП за селскостопански,
горски, ведомствен път, и от имот с идентификатор № 61710.612.5033 – общинска
собственост, НТП за селскостопански, горски, ведомствен път. Административният
орган е преценил, че намесата му е допустима само при липсата на друг подходящ
начин за достъп, а в случая има достъп, въпреки че той не е транспортен, а
пешеходен. Поради това е отказал да издаде заповед за учредяване право на
преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ.
Междувременно, заинтересованото лице Е. А. е предприело
действия за промяна на предназначението на собствения си поземлен имот №
61710.612.5268 за осигуряване възможност за изграждане на магазин, във връзка с
което представя Писмо/становище изх. № И-894 от 28.02.2023 г. от РИОСВ – Русе,
Решение № КЗЗ-18 от 08.09.2023 г. на Комисията за земеделските земи към МЗХ за
утвърждаване на площадка за проектиране, Протокол за трасиране, означаване и
координиране на поземлен имот № 61710.612.5268 от 20.09.2023 г., проект за
ПУП-ПЗ и др.
Не се спори по делото, че след трасирането
заинтересованото лице е поставило ограда на имота си, в резултат от което
жалбоподателите достигат до техните имоти през имот с идентификатор №
61710.612.5350, собственост на неучастващо по делото лице.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е
установила, че в кадастралния план е заснета хоризонталната проекция на
съществуващия слог между имотите на жалбоподателите и имота на заинтересованото
лице. Проекцията на тази теренна форма неправилно е заснета като „полски път“ с
идентификатор № 61710.612.5033, какъвто път между имотите на жалбоподателите и
имота на заинтересованото лице, никога не е съществувал. Вещото лице сочи, че
разстоянията между границите на имотите на жалбоподателите и имота на
заинтересованото лице са от 1.15 м до 0.80 м според проекцията на съществуващия
слог. Не е възможно преминаването с транспортно средство между имотите на
жалбоподателите и имота на заинтересованото лице.
Според вещото лице пешеходен достъп до имотите на
жалбоподателите е възможен в границите на пешеходната пътека северно от същите.
Транспортен достъп от южната страна на имотите на жалбоподателите е
препоръчително да стане през територията на имот с идентификатор №
61710.612.5268, като за целта е необходимо да бъде изработен нов устройствен
план за същия имот, съгласно който да се осъществи отчуждаването на част от
имота, без да се компрометира застрояването в същия. Ведно с това,
жалбоподателите следва да осигурят необходимата територия от собствените им
имоти за преминаване на новия път. Осъществяването на транспортен достъп до
имотите на жалбоподателите през имота на заинтересованото лице би обезсмилило
реализацията на предвидените от него инвестиционни намерения.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че имот с
идентификатор № 61710.612.5350 е разкопан на границата с имот № 61710.612.5268
и двата имота затварят достъпа към пътя гр. Разград – с. Дянково. Според вещото
лице, за да се премине по начина, по който искат жалбоподателите /с транспортно
средство/, трябва да се изработи ПУП и да се обособи път. Другата възможност за
транспортен достъп е да се навлезе в имот с идентификатор 61710.612.5350 и
едновременно с това жалбоподателите да отстъпят малко навътре от имотите
си. От северната страна на техните имоти
не може да се движи автомобил, защото при строежа на главния път Русе – Варна
пътят гр. Разград – с. Дянково е бил понижен, за да се постави мостово
съоръжение.
Въз основа
на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от лица с правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок и против акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение
на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореният
отказ е издаден от кмета на Община - Разград в кръга на неговата материална и
териториална компетентност по чл. 192, ал. 2 ЗУТ.
Актът е в
установената писмена форма, има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК и
при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Относно
материалната законосъобразност на отказа съдът намира следното:
Съгласно чл.
192, ал. 1 ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с
писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 192, ал. 2 ЗУТ,
когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на
общината.
За да се
учреди право на преминаване през чужд имот по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е необходимо
да се установят три кумулативни предпоставки: отсъствие на съгласие между
собствениците на поземлените имоти; липса на възможност за преминаване към
господстващите имоти и икономическа нецелесъобразност на друго техническо
решение. В разглеждания случай първата предпоставка е налице – между
собствениците на имоти с идентификатори № 61710.612.4338, № 61710.612.4337 и № 61710.612.5314, от една
страна, и собственика на имот с идентификатор № 61710.612.5268, от друга
страна, не е постигнато съгласие. Доказана е и втората предпоставка –
невъзможност за преминаване към имотите на жалбоподателите. Следва да се
отбележи, че поисканият сервитут за право на преминаване по чл. 192, ал. 2 ЗУТ
осигурява само пешеходен достъп, докато сервитутът за временен път по чл. 190 ЗУТ е с по-широко съдържание и осигурява достъп с транспортни средства. В този
смисъл е съдебната практика, изразена в Решение № 7405 от 17.06.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 4729/2021 г., II о., Решение № 3796 от 11.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 6646/2019 г., II о., Решение № 798 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 7717/2008 г., II о., Решение № 7272 от 9.07.2007 г. на ВАС по адм. д. №
4439/2007 г., II о.
Претенцията
на жалбоподателите е за учредяване на право на преминаване, а към момента на
издаване на оспорения отказ те са имали пешеходен достъп до имотите си. Към
настоящия момент обаче фактическото положение е променено: имот №
61710.612.5268 е ограден, имот № 61710.612.5033 – общински път не съществува
като свободна площ, имот № 61710.612.5350 е разкопан и изходът към пътя Разград
– Дянково е затворен. Поради това жалбоподателите се оказват лишени от
възможност да преминават към имотите си.
Съгласно чл.
142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Горепосочените новонастъпили факти са пряко относими към предмета на спора и са
от значение за правилното му решаване. Поради това оспореният отказ следва да
бъде отменен и преписката следва да бъде изпратена на административния орган,
който да изясни всички обстоятелства от значение за случая; да установи
границите на засегнатите имоти, включително тези на жалбоподателите, на имот с
идентификатор № 61710.612.5350 и на общинския път с идентификатор №
61710.612.5033; да изследва конкретните възможности за достъп до имотите на
жалбоподателите и да прецени икономически целесъобразните решения, след което
отново да се произнесе по основателността на заявлението за учредяване право на
преминаване.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателите имат
право на разноски, които са своевременно заявени и доказани в размера на 840
лв. /40 лв. държавна такса, 400 лв. депозит на вещо лице и 400 лв. адвокатско
възнаграждение/.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ на кмета на Община – Разград
да издаде заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот
по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, обективиран в Писмо изх. № 94-00-297-1 от
02.05.2023 г.
ИЗПРАЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне, при което да се съобразят дадените в настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община – Разград да заплати на М. В. Й., Б. Т. В. и А. И. С. за разноски по делото сумата 840 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ |