Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
При участието на
секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия
Киримов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК. Образувано е по
повод въззивна жалба, подадена от ищеца „М.К.“ ООД, срещу решение № 70928 от
20.03.2019 г. по гр. дело № 44178/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу З. „У.“ АД
искове по чл. 405, ал. 1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Според
жалбоподателя, решението на районния съд е неправилно, в подкрепа на което се
твърди, че настъпилото застрахователно събитие е от такова естество – при
разминаване с товарен автомобил е изхвръкнала буца с лед, която увредила
предното стъкло на автомобила, което няма как да бъде удостоверено със
съставяне на нарочен документ, като например протокол за ПТП, двустранен
протокол и др. Изразява се становище, че с оглед високия размер на
застрахователната премия би следвало подобен тип събития да бъдат приемани като
застрахователни такива без да се изисква доказване на събитието с нарочен протокол.
Още повече, че самият застраховател не изисква това от другата страна по
застрахователното правоотношение. В тази връзка се сочи, че в договора за
застраховка „Каско“ не се съдържа каквото и да е ограничение за изплащане на
щети, тъй като става въпрос за „пълно автокаско“, при което и съответно от
страна на застрахования се заплаща значително по-висок размер на застрахователна
премия. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат приети за
основателни и уважени. Претендира се присъждане в полза на страната на
направените пред двете съдебни инстанции разноски. В подаден от
ответната страна писмен отговор се изразява становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. В подкрепа на тази теза се изтъква, че ищецът не е
провел изискуемото от процесуалния закон доказване на своите твърдения, с оглед
на което районният съд правилно е отхвърлил предявените искове. В тази връзка
се сочи, че е налице разминаване между твърденията на ищеца в производството по
делото и тези, които същият е обективирал в качеството си на застрахован в
подаденото до застрахователя писмено уведомление за настъпила щета. За разлика
от наведеното с исковата молба твърдение, че предното стъкло на автомобила е
счупено в резултат от вандализъм, докато автомобилът се е намирал на паркинг, в
подаденото до застрахователя уведомление за щета било посочено, че
застрахователното събитие е настъпило по време на движение на автомобила, във
връзка с изхвръкнала буца лед. Заявява се, че в застрахователното дружество не
е постъпвало уведомление за настъпило застрахователно събитие, при което
процесното МПС да е повредено в резултат на вандализъм. Редом с това се
изтъква, че подобен тип застрахователни събития следва да се доказват с
документи, издадени от съответно компетентните да удостоверят това държавни
органи. Твърди се, че това е трета по ред щета от страна на застрахования,
заявена в един и същ застрахователен период с предходните две щети, поради
което е налице основание да се откаже плащане съгласно т. 12.4.1. от общите
условия (ОУ) на договора за застраховка. В случая е налице ограничаване на броя
застрахователни събития в съответния застрахователен период, които подлежат на
обезщетяване, а именно до 10 % от сумата за всяко събитие, но не повече от две
щети. Подобна клауза не е в противоречие с КЗ, тъй като обратното би било
свързано с поемане от страна на застрахователя на необосновано висок и
непредвидим риск. По тези съображения се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми. Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и становището на насрещната страна, въз основа на
събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното: Предявени са
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Основателността на исковата претенция по чл. 405,
ал. 1 от КЗ предполага ищецът да докаже, при условията на пълно и главно
доказване следните елементи от фактическия състав: възникване на
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска; причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, както и размер на вредите. За да опровергае
основателността на предявения иск, ответникът следва да докаже твърдените
правопогасяващи факти. По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа. По делото са
събрани следните писмени доказателства: застрахователна полица № 17900110306
/л. 5-6/; писмо-отговор по претенция № 171199001061 от 23.01.2018 г. /л. 7-8 и
л. 54/ протокол за оглед на МПС с рег. № *******/л. 9/; фактура от 12.03.2018
г. и фискален бон /л. 10/; общи условия по застраховка „Каско“ на моторни
превозни средства /л. 11-22/; опис на щета (ликвидационна преписка) №
17119001061 /л. 23/; уведомително писмо от С.З.до З. „У.“ АД по застраховка
„Каско“ на МПС, относно щета № 17119001061 /л. 24 и л. 55/; уведомление за щета
от 19.04.2017 г. по застраховки „Каско“ от Е.Б.В./л. 36/; решение № 1 от
18.05.2017 г. по щета № 17119000097 и фактура /л. 37/; оферта № 15.35.143654.17
от 20.04.2017 г. /л. 38/; уведомление по щета № 17119000195 от 08.06.2017 г.,
подадено от К.К./л. 39/; решение № 1 от 28.08.2017 г. по щета № 17119000195 /л.
40/; фактура /л. 41/; оферта № 15.35.145867.17 от 07.07.2017 г. /л. 42-46/; 2
броя фактури и фискален бон /л. 47-48/; уведомление за щета от 23.02.2018 г.
/л. 49/;. По делото е
безспорно, а и се установява от доказателствата, че в периода от 31.01.2017 г.
до 31.01.2018 г. помежду им е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица №
17900110306. Спорът се
концентрира по въпроса, настъпило ли е в периода на действие на застраховката,
а именно на 23.01.2018 г. застрахователно събитие, което да обоснове
ангажирането отговорността на застрахователя като страна по договорното
правоотношение. В тази връзка от
доказателствата по делото става ясно, че в периода на действие на застраховката
с полица № 17900110306, до застрахователя са подадени уведомление за щета от
19.04.2017 г. и от 08.06.2017 г. за процесното МПС с рег. № *******, по повод
на които са изплатени застрахователни обезщетения. Установява се и това, че на
23.01.2018 г. е подадено трето по ред за действието на договора, уведомление за
щета на МПС с рег. № *******, с претенция за изплащане на обезщетение чрез
заплащане на ремонт в доверен сервиз на застрахователя. Претенцията е
обоснована с твърдение, че при разминаване с товарен автомобил хвръква буца лед
и уврежда предно челно стъкло. Впоследствие са представени протокол за оглед на
МПС, извършен от представител на „В.2003“ ООД, фактура и касов бон за сумата от
440.00 лева. По повод на така подаденото уведомление, при застрахователя е
образувана щета № 17119001061, по която е съставен опис на щета № 17119001061 и
на 26.01.2018 г. е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение,
обоснован с обстоятелството, че претенцията се явява трета по ред и с
декларативен характер. Като основание за отказ е посочена т. 12.4.1 от общите
условия към договора за застраховка, която касае щети по декларация, на
паркинг, настъпили в резултат злоумишлени действия на трети лица, както и
случи, в които застрахованият не може да представи документ, издаден от
компетентните органи, протокол за ПТП, констативен протокол или двустранен
протокол, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие. Установява
се, че в посочения текст от общите условия, представляващи неразделна част на
процесния договор, при щети по декларация (каквато е конкретната), на паркинг,
в следствие на вандализъм/злоумишлени действия, рисковете по т. 5.1.7, буква
„б“ и „в“, както и когато застрахованият няма и/или не може да представи
документ, издаден от компетентните органи, протокол за ПТП, констативен
протокол, двустранен протокол по чл. 496, ал. 3, т. 5 от КЗ, удостоверяващ
настъпването на застрахователно събитие, застрахователят изплаща до 10% от
застрахователната сума по полицата за всяка щета, но не повече от две щети,
освен ако застрахователят, с оглед конкретното застрахователно събитие прецени,
че такъв документ не е необходим. С оглед на това
следва да се приеме, че действително в действащите към договора за застраховка
общи условия, по-конкретно в т. 12.4.1. е предвидено ограничение при
обезщетяването на щети с декларативен характер, какъвто се явява настоящата. С
оглед на това и предвид обстоятелството, че конкретната щета се явява трета по
ред щета за действието на договора, която, както и предходните две е с
декларативен характер, съответно образуването ѝ се основава единствено на
заявеното от страна на застрахованото лице. При положение, че става въпрос за
застрахователни събития, които по естеството си са такива, че не могат да бъдат
удостоверени по достоверен начин, т. е. с конкретен документ, съставен от
длъжностно, съвсем естествено е да бъде предвидено ограничение във връзка със
заплащането на обезщетение от страна на застрахователя. Противното би
означавало да се допусне произвол във връзка със заявяването, респ. със
заплащането на застрахователни обезщетения. В допълнение на това, следва да се
отбележи, че в уведомлението за щета, което ищецът е отправил до застрахователя
с искане за изплащане на обезщетение е описано горепосоченото застрахователно
събитие, което се твърди да е настъпило при движение на застрахованото МПС, а в
исковата молба се описват други факти на застрахователното събитие – свързани
със злоумишлени действия на трети лица по време на престой на автомобила на
паркинг. Това обстоятелство на свой ред създава съмнение относно настъпването
на застрахователното събитие, но така или иначе и в двата случая се касае до
щета от визираните в т. 12.4.1. от общите условия на договора за застраховка
„Каско“ на МПС. С оглед на това и предвид гореизложеното, следва правният
извод, че отказът на застрахователят да изплати претендираното обезщетение в
случая е законосъобразен. За пълнота на изложеното следва да се акцентира върху
това, че в случая водещ е не размерът на застрахователната премия по договора,
а е определящ характерът на самата щета, която не може да се установи
посредством убедителни доказателства за настъпването ѝ, т. е. обезщетението
в тези случаи се изплаща единствено въз основа на твърденията на застрахованото
лице. По изложените
мотиви, следва да се приеме, че макар някои от елементите на фактическия състав
на чл. 405, ал. 1 от КЗ да са налице,
липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като
се касае за случай, съставляващ изключение, при което съгласно ОУ към договора,
застрахователят е освободен от отговорността да обезщети щетите на
застрахованото лице. При неоснователност на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва
неоснователност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При този изход
на правния спор и съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право
да ѝ бъдат присъдени, направените във връзка с въззивното производство
разноски, за което е направено своевременно искане и е представен списък по чл.
80 от ГПК. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „М.К.“ ООД следва
да бъде осъдено да заплати на З. „У.“ АД сумата от 100.00 /сто/лева, представляваща
направени във връзка с въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на спора във въззивното производство, разноски в
полза на въззивника не следва да се присъждат. По тези мотиви,
съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70928 от
20.03.2019 г. по гр. дело № 44178/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 25-ти състав. ОСЪЖДА „М.К.“
ООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*******да
заплати на З. „У.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени във връзка с въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.