Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 642/7.11.2023г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание, в състав:

                              

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПЕТРОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА

                                                                                МАРИЯ ХУБЧЕВА

                                               

при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на прокурор Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 897 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава XII  от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

          Образувано е по касационна  жалба на „Екоинвест“ ЕООД – гр. Пловдив, чрез пълномощника – адв. Б., срещу Решение № 336/14.07.2023г., постановено по НАХД № 572/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш  за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от А“ПИ“ – МРРБ /ЕФ/, с който на касатора, представляван от управителя О.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на ЕФ не са спазени изискванията за неговото съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик  неправилно е приел нарушението за  доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане  за спиране на съдебното производство, поради отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС и образувано дело №С-61/2023г.,  отмяна на обжалваното решение и издадения ЕФ, както и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба  -  редовно призован, изпраща  процесуален представител, който моли съда да отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК  и се явява  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.       

          Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът,  като извърши служебна проверка,  по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

ППС Влекач Скания Р 380, ЛА МНА, регистрационен номер РВ 0211 РР е собственост на дружеството- жалбоподател. Същото е с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. На 14.01.21г., в 13.01ч., ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкциониран с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Електроният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл.167а, ал.2 са посочени правомощията на служителите в А“ПИ“, както и актовете, които могат и следва да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл.167а, ал.2,т.8 от ЗДвП изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на А“ПИ „създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179,ал.3-3в от ЗДвП.

При издаване на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл.189ж,ал.1 от ЗДвП. Приемането на вътрешноведомствен акт, каквото представлява утвърждаване на образец на електронния фиш, издаван от този административно-наказващ орган при упражняване на правомощията му по ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя за извършено административно нарушение, не може да е основание за незаконосъобразност на електронен фиш, който не е издаден по утвърдения образец, стига да е издаден в писмена форма и да съдържа задължителни реквизити, регламентирани в закона.  Отделно от това видно от Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на председателя на А“ПИ“,   с която е утвърден образец на ЕФ, като задължителен негов елемент не е включена дата на издаване / генериране/ приключил процес по съставяне на ЕФ, доколкото меродавен факт за установяване на нарушението е чрез заснемането му на посочената в ЕФ дата, място и час. Посредством ангажираните в хода на съдебното производство доказателства е установено по несъмнен начин извършването на нарушението и неговия извършител, правилно е приложен материалния закон при посочване на санкционната норма и определяне на съответното наказание за извършеното административно нарушение.

Съответни на фактическата установеност са приложените правни основания - чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика, като в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева. Ако собственикът на пътното-превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва, съгласно т. 3 от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева. С оглед на изложеното, при издаване на ЕФ правилно органът е приложил и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно наказание „имуществена санкция“ за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик на ППС е юридическо лице.

По делото са събрани в достатъчен обем гласни, писмени и веществени доказателствени средства, описващи хронологично начина на монтиране, експлоатация и поддържка на бордовите устройства, вкл. справка от „Интелигентни трафик системи“ АД, от която е видно, че бордовите устройства, асоциирани към превозните средства са били изключени или неправилно включени в електрическото захранване и с изчерпана батерия, поради което въззивния  съд не е дерогирал принципа на служебното начало, като не е допуснал изслушването на поисканата едва с касационната жалба съдебно-техническа експертиза, доколкото не са били налице обстоятелствата, подлежащи на изясняване, посредством процесуалните способи, предвидени в разпоредбата на  чл.144 от НПК. Следва да се подчертае, че и  понастоящем не са налице обстоятелства, които да подлежат на изясняване чрез назначаване на експертиза, която да отговори на посочени в касационната жалба въпроси, а отделно от това е изминал немалък период от време, и е практически малка вероятността бордовите устройства да са във вида в който са били към момента на извършване на нарушението, поставените въпроси са хипотетични, отговора на които не би допринесъл за изясняване на обективната истина по делото. 

Въззивния съд е изложил мотиви относно липсата на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които се споделят и от касационната инстанция. В тази връзка  следва да се отчете и, че нарушението не се отличава от другите такива от подобен вид. Значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на деянието и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца и определят степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното, като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил налагането на подобни по размер административни санкции за този вид нарушения, е отчел характера  и спецификата им, и е съобразил характера на обществените отношения, които се засягат при допускането им.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Настоящия съдебен състав е на мнение, че нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е приложима само спрямо делото, по което е отправено запитване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да е обуславящ изхода на спора и по други дела, производствата по тях не подлежат на спиране поради необхващането им от хипотезите на чл. 631, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от ГПК, поради което отправеното с касационната жалба искане за спиране на съдебното производство по настоящото дело следва да бъде отклонено.

.С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336/14.07.2023г., постановено по НАХД № 572/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Екоинвест“ ЕООД – гр. Пловдив, чрез пълномощника – адв. Б. за спиране на настоящото съдебно производство, до произнасяне на Съда на ЕС по дело № С-61/2023г.

ОСЪЖДА „Екоинвест“ ЕООД – гр. Пловдив да заплати на А“ПИ“ сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        /п/       ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/                   2. /п/