Р Е Ш
Е Н И Е
№ __183____
гр. Кубрат, 17.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 324 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл.78, ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.124 от ГПК.
М.И.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съд. адрес:***, пл. „Възраждане“ № 2, ет. 2, чрез адв. М. Димитрова, АК – Разград, като твърди, че: на 24.12.2018 г., пред паркинга на МОЛ – Русе, като участник в пътното движение - водач на собствения си лек автомобил „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, е претърпял пътно - транспортно произшествие – сблъсък с управляваното от Р.М.И., ЕГН ********** ***, МПС „Сузуки“ с рег. № **; ПТП е по вина на другия водач, който не го е пропуснал въпреки, че се е движел правомерно по път с предимство; виновния участник в ПТП не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е предявил претенцията си за обезвреда пред Г. фонд(ГФ), *** 660.36 лева, на колкото възлизала стойността на ремонтните работи по приложената към заявлението фактура № 1686/ 17.01.2019 г., платена от него за покупката на нови авточасти, консумативи и труд; по щета № 19110020/ 19.01.2019 г. по описа на Г. фонд с решения от 13.03.2019 г. и от 12.04.2019 г. на управителния съвет на ГФ на ищеца за причинените му имуществени вреди е определено обезщетение с първото в размер на 653.11 лева, а с второто размерът е увеличен със 144.12 лева, което му е изплатено в общия размер на 797.81 лева с платежни нареждания от 14.03. и от 16.04.2019 г., като счита, че изплатеното му обезщетение не покрива реално претърпените от него вреди, моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. фонд(ГФ), ***, да му заплати в обезщетение на действително претендираните при ПТП вреди сумата 3 862.55 (три хиляди осемстотин шестдесет и два лева, петдесет и пет ст.) лева, съставляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 797.81 лева и платените от него за ремонта на автомобила 4 660.36 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата претенция – 02.05.2019 г., до окончателното изпълнение, както и направените по делото разноски.
Ответникът - Г. фонд(ГФ), ***, представлявано от изп.директори **, на който е връчено съобщение на 06.06.2019 г., е дал писмен отговор в срок – вх. № 1774/ 25.05.2019 г., чрез пълномощник юриск. Калоян Янев, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Като не оспорва, че ГФ е сезиран от ищеца във връзка с обезвреждане на щетите, причинени на собствения му автомобил при ПТП от 24.12.2018 г. и по негово заявление е заведена щета № 19110020/ 19.01.2019 г.; с решения от 13.03.2019 г. и от 12.04.2019 г. на управителния съвет на ГФ на ищеца за причинените му имуществени вреди е определено обезщетение с първото в размер на 653.11 лева, а с второто размерът е увеличен със 144.12 лева, което му е изплатено в общия размер на 797.81 лева с платежни нареждания от 14.03. и от 16.04.2019 г., счита претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в предявения с исковата молба размер – 3 862.55 лева, или общо за сумата 4 660.36 лева, за прекомерно завишена и в разрез с разпоредбите на Наредба № 49/ 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.1 и т. 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Като е приел извършеното плащане, ищеца е изразил съгласие с определения му размер на обезщетение, и считайки същото за извънсъдебна спогодба, твърдят че той няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя, така и от деликвента. Претендира за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана; в случай, че съда я намери за основателна, оспорва същата по размер. Претендира присъждане на разноските си по делото в тежест на ищеца – напълно или частично, в зависимост от изхода на спора. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.възнаграждение в размер над минималния.
С писмения отговор и с отделна молба – вх. № 1775/ 25.06.2019 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, моли да бъде конституиран в качеството на трето лице – помагач на ответната страна Р.М.И., ЕГН ********** ***, който е прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП, за да се ползват срещу него от обвързващата доказателствена сила на мотивите при осъдително решение срещу ответника.
Конституираният в качеството на трето лице – помагач на ответната страна Р.М.И., ЕГН ********** ***, се явява в о.с.з. и ангажира становище, с което признава че е прекия и непосредствен причинител на вредите по процесното ПТП, че не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, но оспорва за поправянето на причинените от него щети да е необходима сумата, претендирана от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Твърдяните от ищеца с исковата молба факти и обстоятелства, а именно, че на 24.12.2018 г., пред паркинга на МОЛ – Русе, като участник в пътното движение - водач на собствения си лек автомобил „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, е претърпял пътно - транспортно произшествие – сблъсък с управляваното от Р.М.И., ЕГН ********** ***, МПС „Сузуки“ с рег. № **; ПТП е по вина на другия водач, който не го е пропуснал въпреки, че се е движел правомерно по път с предимство; виновния участник в ПТП не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства - Протокол за ПТП № 1616777/ 24.12.2018 г., актове за установяване на административно нарушение №№ 679940 и 051626 от 24.12.2019 г. и издадените въз основа на тях наказателни постановления №№ 18-1085-003870/ 08.01.2019 г. и 18-1085-003798 от 07.01.2019 г., като с първото от тях е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. И. за това, че в посоченото време и място е управлявал собственото си МПС, описано идентично, без да е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, а с второто е санкциониран за това, че в условията на нормална видимост и суха пътна настилка, управлявайки МПС, нарушил правилата за предимство, като на кръстовище регулирано с пътни знаци и наличие на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, в следствие на което се сблъскват, съставляващо административно нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП. Цитираните документи са приложени към писмо вх. № 2077/ 26.07.2019 г. на МВР, Сектор „Пътна полиция“ – гр. Русе, и не се оспорват от страните, вкл. и от трето лице помагач, на който са връчени по реда за това преписи и поради това, че не са обжалвани от него, по отношение на него са влезли в сила.
Видно от същите писмени доказателства, и *** делото по инициатива на ищеца и на ответното дружество, съдебна авто- техническа експертиза, не оспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, се установява, че: 1/ непосредствената причина за автопроизшествието е, че водача на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № **, при наличие на отнасящ се за него пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство !“, е навлязъл в кръстовище, регулирано с пътни знаци, без да пропусне движещият се по път с предимство л.а. „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС; 2/ конкретния механизъм на ПТП, съставлява челно-страничен сблъсък между лекия автомобил, управляван от ищеца, и мотоциклета, управляван от Р. И., причинен от водача на мотоциклета, навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се по път с предимство водач на лекия автомобил; 3/ щетите, описани в Опис на претенция № 70-07000-00017/ 18/ 28.12.2018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ (част от документите по щета № 19110020/ 19.01.2019 г. по описа на Г. фонд) от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г. могат да бъдат получени при описания по – горе механизъм на ПТП .
Между страните не се спори, че Р.М.И., ЕГН ********** ***, в качеството си на собственик и управляващ МПС „Сузуки“ с рег. **, при причиняването на ПТП, на 24.12.2018 г. не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посоченото МПС.
От представените от ответника документи, съставляващи преписка по щета № 210108/ 08.03.2018 г. – л. 58 до л. 95 от делото, се установява, че ищецът е завел пред представител на ответника претенция за отстраняване на претърпените при гореописаното ПТП щети по „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС , които са описани като „предна част – предна броня с маска, решетка декоративни елементи, спойлер и др.“, т.е. неконкретизирани, но от съставения Опис на претенция № 70-07000-00017/ 1018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г. са, посочените окончателно в 5 позиции: облицовка предна броня, горна част – за подмяна и боядисване; спойлер в облицовка предна броня долна част – за подмяна; спойлер, предна броня, средна част(метален фронтгард) – за подмяна; кора под предна броня – за подмяна; и решетка на преден ляв фар за мъгла – за подмяна.
Видно от приетия препис от Писмо изх. № 07-00-29-2/ 13.03.2019 г., определеното от ответника в полза на ищеца обезщетение за вредите по л. а. „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС , е в размер на 653.69 лв., увеличено със сумата 144.20 лева, в резултат на заявено оспорване и молба за увеличаване размера на обезщетението от пострадалия собственик на л.а. , с решение на Управителния съвет на ГФ, цитирано в изпратеното следващо писмо от 12.04.2019 г.
Част от преписката, водена от ответника, са представените от ищеца като доказателства за действително направените от него разходи за ремонт и подмяна на увредените детайли, претендирани от него в размер на 4 660.36 лева, в съответствие с Фактура № 1686/ 17.01.2019 г., работна карта – труд, поръчка за сервизно обслужване и касов бон, издадени от ЕТ „Рачо Ковача – Рачо Семов“ – гр. Исперих.
Установява се от представеното Банково бордеро, че сумата от общо 797.89 лева е преведена от ответника по посочената от ищеца банкова сметка.
От приетото заключение на назначената по делото по инициатива на ищеца и на ответното дружество, съдебна авто- техническа експертиза, не оспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, относно щетите се установява, че: 1/ Техническите увреждания на л.а. „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, са тези, съгласно Опис на претенция № 70-07000-00017/ 18/ 28.12.2018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г.: облицовка предна броня, горна част – п+б; спойлер в облицовка предна броня долна част – п; спойлер, предна броня, средна част(метален фронтгард) – п; кора под предна броня – п; и решетка на преден ляв фар за мъгла – п.; 2/ могат да бъдат получени по описания механизъм на ПТП; 3/ закупените авточасти и детайли, за които е съставена представената от ищеца Фактура № 1686/ 17.01.2019 г., работна карта – труд, поръчка за сервизно обслужване, издадени от ЕТ „Рачо Ковача – Рачо Семов“ – гр. Исперих, не се покриват с описаните вреди, констатирани в присъствието на ищеца и при двата огледа по Опис на претенция № 70-07000-00017/ 1018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г.; 4/ платената от ищеца сума в размер на 4 660.36 лева, с вкл. ДДС, нови авточасти, консумативи и труд, вложени в ремонта на увредения автомобил, не съответства на действителната стойност на увреденото имущество – части и детайли, респективно на реалните пазарни цени за такъв вид услуга; 5/ размерът на разходите, необходими за ремонт на процесното МПС по пазарни цени е 1 204.69 лв., като към датата на процесното ПТП пазарната цена на автомобила е 25 000.00 лв.; 6/ размера на щетата, респ. стойността на разходите, необходими за ремонт на л.а. „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС , съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, отразени в описа, по правилата на Наредба № 49 и Наредба № 24 за задължително застраховане, възлиза на 781.40 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: С оглед разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, ответният фонд е задължен за изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени вреди, причинени на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ, съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на същата разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако ГФ не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
Предвид разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ, неоснователно е заявеното с писмения отговор възражение на ответника за недопустимост на исковата претенция, поради наличието на извънсъдебна спогодба между страните с предмет прието от увреденото лице обезщетение в размера, определен от ГФ. Изплащането на определеното от ГФ обезщетение и постъпването на сумата по сметка на увреденото лице, не лишава последното от процесуалната възможност, като не е съгласно с размера на определеното му обезщетение, да предяви претенция пред съда за присъждане на разликата до претендираните от него като действителни вреди от увреждането на по – висока стойност.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск, срещу ГФ, в тежест на ищеца е да установи настъпило увреждане, в резултат от виновно и противоправно деяние на лице, което е управлявало автомобил, за който няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" към датата на инцидента, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Приетият по делото препис от Свидетелство за регистрация на МПС издадено от КАТ, удостоверява, че ищеца е собственик на л.а. „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, поради което и е легитимиран да претендира обезщетение за претърпените щети по автомобила, в резултат от настъпилото ПТП на 24.12.2018 г. По делото не е налице спор и от данните съдържащите се в преписката, водена от ответника, се установява, че вината за посоченото ПТП се носи от Р.И., като водач на МПС - мотоциклет „Сузуки“ с рег. **, както и че той не сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посоченото МПС.
Спорен между страните по делото е въпросът за реда, по който следва да се определи обезщетението, съответно какъв е неговият размер, тъй като видно от депозираното от ищеца уведомление за имуществени вреди от 28.12.2018 г. – л.73 от делото, той е претендирал да получи обезщетение, определено по приложени от него разходни документи от сервиза(фактури), конкретизирано в размер на 4 660.36 лева, с вкл. ДДС, а ответника е определил същото при условията на Наредба № 49/16.10.2014 г., във вр. с Наредба № 24/08.03.2006 г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, в размер на окончателно платените с банков превод 797.89 лв.
Действително, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл. 504 КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредба № 24 от 08.03.2006 г., методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочени норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 от КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл. 558, ал. 2 и ал. 5 от КЗ, се налага и извода, че Методиката по Наредба № 49/16.10.2014 г. вр. с Наредба № 24/08.03.2006 г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при преценка на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват и съображенията на ответника, че размера на обезщетението, не може да се определи на база необходими разходи за ремонт по средни пазарни стойности, тъй като ГФ не може да бъде приравнен на застраховател и по отношение на него е недопустимо отклонение от правилата по Наредба № 49 и Методиката по Наредба № 24. Очевидната цел на създаване на ГФ е предвиждане на ред за обезщетяване на лица пострадали по вина на водач, който не се ползва от договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, т. е. за осигуряване на заместваща застрахователно обезщетение, престация. Ако се приеме, че реда за обезщетяване на лица, пострадали при инцидент, предизвикан от застрахован водач, е различен от този при липса на застраховка, би се стигнало до различно третиране на двата вида пострадали, каквато очевидно не е целта на закона. Създаването на ГФ е именно с цел еднаквата и облекчена възможност за пострадалите при инцидент, който не е покрит застрахователен риск, да получат сигурно обезщетяване, подобно на лицата, на които се полага обезщетение по договор за застраховка „ГО“ . Ето защо реда за определяне и размера на обезщетението за вреди на двете групи лица следва да е еднакъв.
Воден от горното, съдът намира, че в случая размера на дължимото обезщетение на пострадалото лице, следва да се определи на база разходите, необходими за ремонт на процесното МПС по пазарни цени, които според заключението на вещото лице възлизат на 1 204.69 лева, и след приспадане на вече платеното обезщетение от 797.89 лева, на присъждане по делото подлежи разликата в размер на 406.80 лева.
Неоснователни са доводите на ищеца, че обема на свършената работа по ремонт и подмяна на увредените в резултат на ПТП части и детайли на собствения му автомобил и цената на същите се установяват единствено от представите по делото фактура и фискален бон, тъй като издателят им - ЕТ „Рачо Ковача – Рачо Семов“ – гр. Исперих, няма статута на „сервиза“ по смисъла на подписаното от него уведомление за имуществени вреди – л. 73 от делото, и обезвредата му не се дължи по условията на сключена застраховка „Каско“. Още в хода на инициираното от ищеца обезщетително производство пред ответния ГФ, водено като щета № 19110020/ 19.01.2019 г. по описа на същия, ответникът е оспорил претенцията на ищеца по размер и е разпоредил извършването на техническа експертиза по щетата, изготвена, видно от заключението – л. 64 от делото, от техн.експерт Н. Илиев, който е изчислил същата в размер на 653.69 лева за поправяне на същите по 5-те позиции вреди, констатирани в присъствието на ищеца и при двата огледа по Опис на претенция № 70-07000-00017/ 1018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г.. По повод възражение на ищеца в обезщетителното производство е извършена допълнителна техническа експертиза по щетата, изготвена, видно от заключението – л. 62 от делото, от същия техн.експерт, анализирал представената от ищеца фактура № 1686/ 17.01.2019 г. и признал като необходими и достатъчни за отстраняване на несъмнено констатираните увреди по автомобила на увредения сумата всичко до 797.81 лв., поради което на 16.04.2019 ГФ е превел разликата до същата. В хода на делото ответника – ГФ, обосновава възраженията си с годно доказателствено средство – заключение на вещо лице специалист, видно от което закупените авточасти и детайли, за които е съставена представената от ищеца Фактура № 1686/ 17.01.2019 г., работна карта – труд, поръчка за сервизно обслужване, издадени от ЕТ „Рачо Ковача – Рачо Семов“ – гр. Исперих, не се покриват с описаните вреди, констатирани в присъствието на ищеца и при двата огледа по Опис на претенция № 70-07000-00017/ 1018 г. на „Виена Иншурънс Груп Сервиз България“ от 31.12.2018 г. и от 07.01.2019 г., както и платената от ищеца сума в размер на 4 660.36 лева, с вкл. ДДС, за нови авточасти, консумативи и труд, вложени в ремонта на увредения автомобил, не съответства на действителната стойност на увреденото имущество – части и детайли, респективно на реалните пазарни цени за такъв вид услуга, което заключение не се оспори при изслушването на експертизата от ищеца, както и той не ангажира други годни доказателства – писмени, гласни, допълнително заключение на вещо лице, за да установи обратното.
Предвид изложеното на присъждане по делото подлежи сумата 406.80 лева, съставляваща разликата между дължимо обезщетение в размер на 1 204.69 лева, на колкото възлизат разходите, необходими за ремонт на процесното МПС по пазарни цени, и определеното и платено на 16.04.2019 г. обезщетение в общ размер на 797.89 лева. За разликата до предявения с исковата молба размер на обезщетение - 3 862.55 лева, исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди съдът намира следното: Съгласно чл. 558, ал.1 от КЗ фондът дължи лихва за забава при спазване на чл. 497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на молбата, депозирана пред ответника – 18.01.2019 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 19.04.2019 г., но след като ищецът претендира присъждането й, считано от по – късен момент, а именно датата на завеждане на исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, исковата претенция за обезщетението за забава чрез плащане на законната лихва върху присъдената сума, следва да се уважи, както е предявена, считано от датата на подаване на исковата претенция – 02.05.2019 г., до окончателното изпълнение.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част, съставляваща 11 % от претендираното обезщетение. Съгласно представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК, и представени в хода на делото платежни документи, ищецът е платил държ.такса за завеждане на делото в размер на 155.00 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 лева, и платено възнаграждение на един адвокат в размер на 500.00 лева. Заявеното от ответното дружество възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. На ищеца следва да бъдат присъдени 11 % от направените от него разноски общо в размер на 955.00 лева, или сумата 105.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска – 178.00 лева, съставляващи 89 % от направените от застрахователното дружество разноски, съгласно списък на същите – депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200.00 лева.
По компенсация, за присъждане в полза на ответника за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, остава сумата 73.00 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. фонд(ГФ), ***, представлявано от изп.директори **, да заплати на М.И.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съд. адрес:***, пл. „Възраждане“ № 2, ет. 2, чрез адв. М. Димитрова, АК – Разград, сумата 406.80 (четиристотин и шест лева, осемдесет ст.) лева, в обезщетение на действително претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил „Ауди“ КУ 5, рег. № **ВС, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2018 г. в гр. Русе, по вина на Р.М.И., ЕГН ********** ***, като водач на мотоциклет „Сузуки“ с рег. **, за който не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съставляваща разлика между изплатеното му до 16.04.2019 г. от ГФ обезщетение в общ размер на 797.89 лева и действително необходимите и достатъчни за отстраняване на щетите 1 204.69 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата претенция – 02.05.2019 г., до окончателното изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над сумата 406.80 лв., до предявения размер - 3 862.55 (три хиляди осемстотин шестдесет и два лева, петдесет и пет ст.) лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.И.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съд. адрес:***, пл. „Възраждане“ № 2, ет. 2, чрез адв. М. Димитрова, АК – Разград, да заплати на Г. фонд(ГФ), ***, представлявано от изп.директори **, за разноски по делото, по компенсация, сумата 73.00 (седемдесет и три) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград .
Районен съдия: /П/