№ 362
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **** (чрез адв. Х.) срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (на кратко : Електронен фиш) с № **********, с
който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от
Закона за пътищата (ЗП) в размер на 167 (сто шестдесет и седем) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в
противоречие на материално-правните норми, при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Заявява се, че
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е неприложим за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Според
жалбоподателя в случая не е следвало да се издаде Електронен фиш, а е следвало да бъде
издаден Акт и Наказателно постановление. В жалбата се посочва, че нормите на чл.179, ал.3
от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание, насочени са към различни
адресати, визират различни по естество нарушения и предвиждат различни наказания. От
тук се прави извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, вкл. и да
възрази по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на
твърденията си. Във връзка с това се посочва, че разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за
нормативните актове забранява обосноваването на наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на
1
съществуващата правна уредба. На следващо место в жалбата се посочва, че предвидената в
чл.179, ал.3б от ЗДвП санкция е абсолютно определена и не предвижда възможност за
преценка на конкретните факти и тежестта, т.е. размерът на наказанието е еднакъв, без да се
прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането
е било частично. В този смисъл се сочи, че предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание
противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. На следващо место в жалбата се казва, че в Електронния фиш липсва
ясно и конкретно описание на нарушението. В тази насока се посочва, че не става ясно дали
в случая превозното средство няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация
за преминаване. Според жалбоподателя е недопустимо при ангажиране на административно
– наказателната отговорност на дадено лице да се съдържа алтернативност на
изпълнителното деяние. По-нататък в жалбата се посочва, че в Електронния фиш липсват
обстоятелства относно вида на техническото средство, неговия модел, годност и др., които са
от значение, тъй като всяко едно техническо средство подлежи на задължителни периодични
проверки, установяващи годно ли е то да бъде използвано от контролните органи, съгласно
законовите изисквания на чл.38 - чл.46 от Закона за измерванията. Липсвало и посочване на
мястото на извършване на нарушението. Поради това се твърди, че не може да се направи
преценка дали Електронният фиш е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят счита,
че словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна
норма. Сочи се и че жалбоподателят не е извършил нарушението. Излагат се твърдения, че
между ****, ***** и **** е сключен тристранен договор с отложено плащане, като
разрешеният на едноличния търговец кредитен лимит е в размер на 50 000 лева.
Жалбоподателят се позовава на фактура № **********, издадена от ***** за периода
01.07.2021 – 31.07.2021г., според която таксите, свързани с ТОЛ услуги на **** са в размер
на 13 192.45 лв., т.е. в размер значително под разрешения на едноличния търговец кредитен
лимит. Твърди се, че при движението на процесния товарен автомобил монтираното бордово
устройство е било включено и е било в изправност. По договора е съществувал баланс със
статус „активен“, като не е бил достигнат предупредителният лимит, нито е бил изчерпан
балансът по договора. Според жалбоподателя това означава, че от **** не е допуснато
преминаването през платена пътна мрежа на собствено превозно средство без да бъдат
заплатени съответните ТОЛ такси. Жалбоподателят счита, че съществува разминаване
между описанието на нарушението и изписаната правна квалификация, т.к. съгласно
словесното описание едноличният търговец не е заплатил дължимата такса за ползването на
платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация е допуснал управлението на
пътно превозно средство /ППС/ по платената пътна мрежа без да са изпълнени задълженията
във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. Жалбоподателят се
позовава и на чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. и заявява, че доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
2
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива
са предвидени в националното законодателство. Жалбоподателят сочи, че цитираната
разпоредба задължава Агенция „Пътна инфраструктура“ преди да започне
административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, § 7
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004г. на Комисията от 28.11.2019г. В случая
липсват доказателства, дори и доводи за изпълнението й. Във връзка с горното се цитират и
разпоредбите на чл.10б, ал.7 - ал.9 от ЗП (в редакция : ДВ бр. 14 от 2023г., в сила от
01.01.2024г.) като по-благоприятни за жалбоподателя. Поради всичко това се иска СРС да
отмени обжалвания Електронен фиш. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Жалбоподателят **** и неговият процесуален представител адв. Х. не се явяват пред
СРС, НО, 10 състав и не вземат становище по спора в съдебното заседание на 29.10.2024г.
В молба с вх. № 338730 от 24.10.2024г. адв. Х. посочва, че към месец септември
2022г. на път А-6 „Европа“ не е имало километър 50+427. Претендира се и за неспазване на
6-месечия срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Възразява се срещу приемането на приложените
справки за нарушения и за нарушител, както и снимките на ППС-то. Посочва се, че от
снимковия материал се вижда, че на него има повече от едно превозно средство и не ставало
ясно дали нарушението е извършено с превозното средство, което е собственост на
жалбоподателя. Освен това на снимката не се виждал и регистрационният номер на ППС.
Релевират се доводи и за заверката на документите, респ. за компетентността на направилото
ги лице. В молбата се преповтарят и аргументите от жалбата. Допълва се, че настъпилата
законодателна промяна в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП означава, че за нарушения на чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП след 13.02.2024г. може да се издава Електронен фиш. Цитира се и §6, т.63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Посочва се, че ТОЛ таксите се определят в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък. Поради това се приема, че дължимата
ТОЛ такса следва да е посочена конкретно в издадения Електронен фиш, а не размерът й да
подлежи на допълнителни тълкувания и изчисления. Не било ясно и в какво се изразява
неправомерното поведение на едноличния търговец – дали, че е нарушил забраната по
чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснал движението на ППС без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Прави се извод, че
несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови
разпоредби, вкл. и тези, с които се регламентират вида и размера на наказанието, е
основание за отмяна на Електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере
обвинението и да осъществи ефективно правото си на защита. Освен това в хода на
производството наказващият орган не е представил доказателства за разстоянието, което е
преминал товарният автомобил без да е начислена ТОЛ такса, съответно размерът на
3
дължимата ТОЛ такса и е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание
чл.179, ал.3б от ЗДвП. На следващо място адвокатът сочи, че не били представени
доказателства за изправността на техническото средство - устройство № 10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП. Като не е представил доказателства за изправността на техническото средство,
наказващият орган не би могъл да се ползва от презумтивната доказателствена сила на
представените от него доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, заедно с приложените към него изображения във вид на
снимков материал. А без доклада и двата броя статични изображения във вид на снимков
материал остава недоказано и нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Освен
това наказващият орган не би могъл да се ползва от представените по делото 2 бр. снимки
от 05.07.2021г., тъй като те не доказвали по безспорен начин, че нарушението, за което е
издаден Електронният фиш, е извършено от едноличния търговец. На следващо място
адвокатът посочва, че от представените по делото материали по никакъв начин не се
извежда, че представените по делото 2 бр. снимки са заснети с техническо средство –
устройство № 10181, тъй като никъде в съдържащата се в снимките информация не
фигурира запис на устройство с № 10181. Сочи се, че на тях има отбелязване „SCP_1018“,
което не съвпада с номера на устройството. Уникалният номер на снимките също не
съдържа информация, която по някакъв начин да свърже снимката с устройството. Поради
това и по аргументи, изнесени в жалбата и преповторени в молбата с вх. №
338730/24.10.2024г., адв. Х. иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш като
незаконосъобразен, както и да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се
представлява от юрк. Г., която в съдебно заседание на 29.10.2024г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС процесуалният представител на АПИ
моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
Електронният фиш е правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с изискванията на
закона, съдържащ всички изискуеми реквизити и е издаден съгласно утвърден образец от
упълномощен орган. Според юрк. Г. нарушението е доказано и е налице правилна правна
квалификация на извършеното. Процесуалният представител на АПИ претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
В писмо с вх. № 261206 от 14.08.2024г., с което жалбата е препратена от АПИ –
Национално ТОЛ управление на СРС, заедно с административно – наказателната преписка,
се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбите на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, за нарушение, което е установено и заснето от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец,
утвърден от Управителния съвет на АПИ. Твърди се, че обжалваният Електронен фиш
притежава всички задължителни реквизити, изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Посочва се,
че подадената от **** жалба е неоснователна и недоказана, като се иска съдът да потвърди
4
процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ управление с вх. № 332774/21.10.2024г., в което се твърди, че техническо средство №
10181 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка
(СКТ) и е автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на
път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра, нарастващ километър, попадащо на
територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП се
приема, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП,
като за всяко установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага
снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или
нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото
се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и
нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен
анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и
екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП
нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване
на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като
техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер,
снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал
регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че
не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата
автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на
вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се
твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг,
която сигнализира за настъпили неизправности в някой от техните елементи, като в случай
на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и
правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата
неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните
технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като
служели за количествено измерване на определени величини – скорост на движение, както и
за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното
съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от
5
електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189,
ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни
средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на
определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по
аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложено на лист 37-40 от делото) се
казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане
на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. С писмото се заявява, че пътен участък км. 50 + 427 на
път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране
на нарушението от СКТ № 10181, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира
Доклад с изх. № 66-Сф-232/17.02.2023г. на Директора на Областно пътно управление –
София и писмо с изх. № 66-Сф-111/31.01.2024г. от Директора на Областно пътно управление
– София. Твърди се, че пътният участък при км. 50+427 от републикански път А-6, съвпадащ
със Северна скоростна тангента, е бил изграден и въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване № СТ-05-2615/30.12.2015г., издадено от Дирекция „Национален строителен
контрол“. Във връзка с това се цитира чл.10, ал.3 от ЗП и въз основа на Решение на
Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса се приема, че
процесният участък от път А-6 попада в категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ
такса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
**** е собственик на влекач **** с рег. № **** (със стар рег. № ****) - с технически
допустима максимална маса 18200, с допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 44000, категория на превозното средство – N3, екологична категория – ЕВРО 4, с
брой оси – 2. Това превозно средство е имало монтирано бордово устройство.
За това, както и за други ППС – собственост на **** е подписан Тристранен договор
№ ********* между ****, ***** и **** за предоставяне срещу заплащане на услуга за
електронно сбиране на пътни такси на база изминато разстояние, като за месец юли 2021г.
**** е платило на ***** дължимите такси.
На 05.07.2021г. в 11:23 часа ППС с рег. № **** е преминало през сегмент №
********** на път А-3, а на 05.07.2021г. в 14:21 часа – през сегмент № **********.
Техническо средство SCP_1018_Dir:1 FC11 с ID № 018107 е разположено в ТОЛ
секция 10181, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ
километър. На 05.07.2021г. в 12:56 часа, при ТОЛ-секция 10181, на път А-6, 50+427 км.,
посока нарастващ километър, влекач **** с рег. № **** бил заснет да се движи и
6
автоматично било установено, че няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-
декларация за преминаването.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10181, срещу **** е съставен
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** за това, че на 05.07.2021г., в 12:56 часа, е установено нарушение №
C72BC6ED611A3288E053021F160A7855 с ППС влекач **** с рег. № ****, с технически
допустима максимална маса 18200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
в община Столична, за движение по път А-6, км. 50+427, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е
квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП на **** е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния
фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание ****
дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на
притежаваното ППС в размер на 167 лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на **** и е получен на 09.04.2024г., след
което е обжалван с жалба, подадена по пощата на 23.04.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : Тристранен договор №
*********, Приложение към Тристранен договор № 13677 и фактура № ********** от
02.08.2021г.; плик от жалба; извлечение от информационната система на АПИ за нарушение
№ C72BC6ED611A3288E053021F16ОA7855; снимков материал от техническо средство
SCP_1018_Dir:1 FC11 с ID № 018107 (2 бр.); извлечение от системата на АПИ за
собственика на ППС с рег. № ****; известие за доставяне на Електронен фиш; детайлна
справка за движение на ППС с рег. № **** на 05.07.2021г.; справка за собствеността на ППС
с рег. № ****, както и извлечение от информационната система на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10181 - с приложена карта.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП.
Извлечението от информационната система на АПИ за нарушение №
C72BC6ED611A3288E053021F16ОA7855 (приложено на лист 17 от делото), както и
извлечението от информационната система на АПИ за местоположението на техническо
средство с № 10181 - с приложена карта (на лист 46-48 от делото) са обективни и достоверни
писмени доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията.
7
От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът установява, че техническо
средство с № 10181 се намира между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, 50+427 км., посока
нарастващ километър. Същевременно писменото доказателство, приложено на лист 17 от
делото намира опора и в снимковия материал, приложен на лист 18 и лист 19 от делото –
относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, датата и часа на заснемане.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по
делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 18 и лист 19 от делото се установява, че техническо средство
SCP_1018_Dir:1 FC11 с ID № 018107 е заснело влекач **** с рег. № **** на 05.07.2021г. в
12:56 часа, а от извлечението от информационната система на АПИ на лист 17 от делото се
доказва, че по същото време и за същото превозно средство е констатирано нарушение с №
C72BC6ED611A3288E053021F16ОA7855, за което е издаден процесният Електронен фиш.
Приложените по делото извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС с
рег. № **** и справка за собствеността на ППС с рег. № **** (на лист 20 и лист 34 от
делото) са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява марка, модел, стар и нов
регистрационен номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустима
максимална маса, допустима максимална маса на състав от превозни средства, категория на
превозното средство, екологична категория, брой оси и пр.
Детайлната справка за движението на ППС с рег. № **** на 05.07.2021г. се
характеризира като обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я
кредитира и установява, че ППС с рег. № **** има регистрирано преминаване през сегмент
№ ********** на път А-3 на 05.07.2021г. в 11:23 часа, след което има регистрирано
преминаване през сегмент № ********** в 14:21 часа на 05.07.2021г. Според настоящия
съдебен състав с тази справка не може да се разколебае доказателствената сила на
кредитираните по-горе писмени доказателства, особено като се имат предвид разпоредбите
на чл.189е, ал.8 от ЗДвП и чл.189, ал.15 от ЗДвП, нито може да се обори направеният по-горе
извод, че техническо средство SCP_1018_Dir:1 FC11 с ID № 018107 е заснело влекач **** с
рег. № **** на 05.07.2021г. в 12:56 часа и е било констатирано нарушение с №
C72BC6ED611A3288E053021F16ОA7855.
Приложените на лист 15 и лист 21 от делото плик от жалба и известие за доставяне
на Електронен фиш имат достоверна дата и взаимно се допълват. Поради това съдът ги
кредитира и приема, че обжалваният Електронен фиш е бил получен на 09.04.2024г. и е бил
обжалван с жалба, изпратена по пощата на 23.04.2024г. Това означава, че жалбата е подадена
в законоустановения срок за обжалване на процесния Електронен фиш.
Наличните на лист 9 – лист 14 от делото Тристранен договор № *********,
Приложение към Тристранен договор № 13677 и фактура № ********** от 02.08.2021г. се
явяват относими, информативни, достоверни, обективни и непредубедени писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че между ****, ***** и **** е
имало сключен Тристранен договор за предоставяне срещу заплащане на услуга за
8
електронно сбиране на пътни такси на база изминато разстояние по отношение на няколко
превозни средства – собственост на ****, едно от които е и това с рег. № ****, което според
справката на лист 34 от делото отговаря на ППС с нов рег. № ****, т.е. процесното превозно
средство. Освен това – от Приложението на лист 10-13 от делото се установява, че ППС с
рег. № ****, което означава, че и ППС с рег. № ****, има монтирано бордово устройство. От
цитираната по-горе фактурата се доказва, че за месец юли 2021г. **** е платило на *****
дължимите такси по Тристранния договор.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. (на лист 41-45 от делото) и
Разрешението за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от
пътното платно и на земи в обхвата на пътя № РСПП-407/26.11.2019г. (на лист 51-52 от
делото) се отнасят до Автомагистрала „Европа“, ССТ „София – Кулата“ при км. 1+050.
Макар този участък да е „м/у II-18 и п.в. Илиянци“, доколкото посочените на лист 42 от
делото координати се различават от тези, вписани в извлечението от информационната
система на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181 (на лист 46 от
делото), както и защото кредитираните по-горе писмени доказателства сочат, че процесното
нарушение е реализирано на път А-6, км. 50+427, а цитираните документи се отнасят за „км.
1+050“, то се налага изводът, че Протоколът за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. и
Разрешението за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от
пътното платно и на земи в обхвата на пътя № РСПП-407/26.11.2019г. касаят място,
различно от това, на което е извършено нарушението. Поради това съдът приема тези
писмени документи, приложени по делото, за неотносими към предмета на доказване и
съответно ги остави извън доказателствената маса.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и приложените на лист 22, лист 49
и лист 50 от делото документи, тъй като по своето естество те съдържат свидетелски
показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави
Становището, писмото и Доклада се явяват негодни и като писмени, и като гласни
доказателства. Освен това документите на лист 49 – 50 от делото касаят други дела на СРС.
Не без значение е и обстоятелството, че цитираното в Доклада на лист 50 от делото
приложение е коментираното по-горе Разрешение за специално ползване на пътищата чрез
временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя № РСПП-
407/26.11.2019г., което този съдебен състав счита за неотносимо към предмета на доказване
по делото. Поради всичко това СРС, НО, 10 състав остави извън доказателствената маса
книжата, приложени на лист 22, лист 49 и лист 50 от делото.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
9
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на **** е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на ****
като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на
ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно
чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се
наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в
размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в
него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се
ангажира административната отговорност на **** като собственик на въпросното ППС. В
Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № **** изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална
маса 18200, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 и че се е движило по път
А-6, км. 50+427, посока нарастващ километър, който е квалифициран като път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от
ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП -
не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното си средство,
нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като
нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера
и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от
ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (както словесно е
посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има разминаване между
словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
10
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение и доводите на жалбоподателя за недопустимост за въвеждане в
Електронния фиш на алтернативност на деянието са напълно основателни.
Според чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, ако до влизане в сила на
Наказателното постановление, респ. Електронния фиш последват различни нормативни
разпоредби - прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Воден от това
принципно положение СРС приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП в редакцията й преди измененията в закона, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024г.,
в сила от 13.02.2024г. Според чл.189ж, ал. 1, изр.1 от ЗДвП (в сила до 13.02.2024г.) за
нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствие на контролен орган
11
и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Според сега действащата редакция на същата разпоредба -
Електронен фиш се издава при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. Видимо действащата
преди 13.02.2024г. норма на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП е по-благоприятна за
жалбоподателя от действащата сега разпоредба. Поради това и на основание чл.3 от ЗАНН
съдът следва да се съобрази с разпоредбата на закона, действаща до 13.02.2024г.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно
наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това
означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са
насочени към различни адресати.
От гореизложеното следва, че има още едно съществено процесуално нарушение,
което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш,
тъй като по-благоприятната за жалбоподателя редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща
само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на
**** нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до
13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на
административната отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от
ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим
чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл.
от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване
на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл е и Решение № 4438 от
05.07.2023г. на АССГ - XIII касационен състав по дело № 3117/2023г.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение №
4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и
12
законодателна промяна от 2024г.
На следващо место - според чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая **** за
въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните
на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването
на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се
явява е преждевременно действие. Предвид това възраженията на жалбоподателя в тази
връзка също се приемат за основателни.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Въпреки това и само за пълнота на изложението, във връзка с доводите, релевирани
от жалбоподателя, настоящият съдебен състав следва да посочи, че не споделя мнението, че
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл. Този състав на СРС е на мнение, че няма
законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление. В ЗДвП
законодателят е посочил, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила
Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани
в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е
посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на
издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства,
поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално
основание. Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
13
специалните правила на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
Във връзка с доводите, релевирани в жалбата, настоящият съдебен състав следва да
посочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не било посочено мястото на
извършване на нарушението. Видно от самия Електронен фиш, в него е записано, че
нарушението е извършено на път А-6, 50+427 км., посока нарастващ километър. Съдът
приема, че в конкретния Електронен фиш в достатъчна пълнота и по ясен начин е отразено
мястото на извършване на нарушението, поради което тези доводи от жалбата следва да се
приемат за неоснователни.
Непосочването в Електронния фиш на вида на техническото средство, неговия модел,
годност и пр. не представлява съществено процесуално нарушение, както твърди
жалбоподателят, тъй като фактическият състав на чл.102, ал.2 от ЗДвП или на чл.179, ал.3б
от ЗДвП не налага в Електронния фиш задължително да бъдат посочени данни за
техническото средство, с което е установено нарушението.
По съществото на спора следва да се приеме, че доколкото нарушението е извършено
на 05.07.2021г. (т.е. преди повече от 3 години); ППС с рег. № **** е имало монтирано
бордово устройство; нарушителят е имал подписан Тристранен договор за предоставяне
срещу заплащане на услуга за електронно сбиране на пътни такси на база изминато
разстояние; за месец юли 2021г. **** е платило на ***** дължимите такси и за ППС с рег. №
**** има платени такси за преминаване през други сегменти на 05.07.2021г. /преди и след
процесния час/, то дори и да се приеме, че е реализиран съставът на нарушението по чл.102,
ал.2 от ЗДвП, следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. В случая, обаче, това е без значение, тъй
като има редица допуснати в хода на административно-наказателното производство
процесуални нарушения, заради които обжалваният Електронен фиш следва да се отмени на
формално основание.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като с молба с вх. № 338730/24.10.2024г. от адв. Х. е
представен списък с разноски. Посочената в него сума от 550 лева съответства по размер на
уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – видно от лист 8 и
лист 70 от делото. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
14
размери на адвокатските възнаграждения при „имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2500 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв.
+ 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 400 плюс 150 или общо 550 лева. Поради това и
съгласно чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва
да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на платената сума от 550 лева, който размер съответства и на минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно цитираната по-горе Наредба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на ЕТ „*** - ***“ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер
на 167 (сто шестдесет и седем) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „*** - ***“ с ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : гр. ****, с физическо лице – търговец : С.П.К.
сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева за направени по делото разноски от страна на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15