РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Попово, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Р. Р. С. с ЕГН: ********** от с. З.,
община Попово с адрес за призоваване чрез адв. Ц. Х. - гр. Попово ул. „Кирил и Методий“
№3 ПРОТИВ: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Явор Миланов за отмяна на незаконно уволнение,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за сумата от лв. -
обезщетение по чл. 225 от КТ, считано от 19.04.2022 г. до
19.10.2022г..
В исковата молба се твърди, че със заповед №159/18.04.2022г. на управителя на
„ВиК“-град Търговище било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника
по силата на което заемал длъжността „Отчетник измервателни уреди“ на основание чл.
330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед
№152 от 18.04.2022 год., считано от 18.04.2022 год.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, като се излага че посочените
предпоставки и основания в заповедта не били налице. Издадената от работодателя заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение била незаконосъобразна, тъй като ищецът не
бил извършил посоченото в нея нарушение на трудовите си задължения, а освен това при
издаване на същата, работодателя е допуснал съществени процедурни нарушения.
Твърди се, че уволнителната заповед, макар и обстоятелствена, не съдържа онези
необходими данни, които законодателят императивно предпоставя като условие за
1
законност. В същата липсвало описание на всяко нарушение, така както го е възприел
работодателя, с неговите обективни и субективни признаци, точно време на извършване, а
ако то е довело до увреждане на имуществото му - данни от какво произхожда вредата и
нейният приблизителен размер.
От друга страна било налице и противоречие между възприетите от работодателя
трудови нарушения, което възпрепятствало ищеца да разбере какво точно нарушение бил
извършил, как и по какъв начин го е извършил, съотв. имал ли е вина, и в какво се изразява
тя.
Ищецът твърди, че не му е бил правен инструктаж за работа с фискално устройство,
както и начините и сроковете, в които е следвало да прави необходимите отчети от
повереното му фискално устройство, като едва през м.03.2022год. вътрешният одитор В.
Атанасова му била разяснила начина по който следва да съставя отчетите от фискалното
устройство, както и подреждането им в касовата книга.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да се признае заповед №159/18.04.2022г. - за прекратяване на ТПО за
незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението
-„Отчетник измервателни уреди“ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 4369.56 лв. за период от 6 месеца, считано от
19.04.2022год., изчислени на база брутното му трудово възнаграждение /в размер на 728.26
лева/, начислено за месеца предхождащ датата на уволнението.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
Според ответника, Заповед №152/18.04.2022г. за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ е издадена правилно и законосъобразно.
Възразява се срещу твърдението на ищеца, че Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не съдържа задължителните законови реквизити, съгласно чл.195,
ал. 1 от КТ, като конкретизация на нарушението на трудовата дисциплина и дата или период
на извършеното нарушение.
Заповед №152/18.04.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
била ясно мотивирана и по начин, да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на свършването му и работникът е имал възможност да
разбере причината, поради която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
На следващо място се оспорват твърденията на ищеца, че никой не му е обяснил как
да работи с фискално устройство и как да си води касовата книга.
Според ответника неспособността и невъзможността поради незнание да се
изпълняват трудовите задължения, не освобождава от отговорност работника, а освен това
неизпълнението на посочените „Основни длъжностни задължения“ само по себе си,
представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина.
2
Излага се, че в конкретния случай е налице хипотезата на системност на
констатираните нарушения, които със своята повторяемост обективно сочели на значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения, а именно:
Със Заповед №72 от 31.01.2022г. е било наложено наказание „Забележка”;
Със Заповед №111 от 18.02.2022г. е било наложено наказание „Предупреждение за
уволнение”.
В рамките на една календарна година, при установена системност на
дисциплинарните нарушения, било наложено и най-тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение” със Заповед №152 от 18.04.2022г.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение,
с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Ц.
Х. - ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа предявените искове, като
пледира за тяхното уважаване.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р. М..
Процесуалният представител на страната оспорва исковете като пледира за тяхното
отхвърляне. Представя подробни писмени бележки, в които излага доводи за правилност и
законосъобразност на уволнението.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ ищецът носи тежестта
и следва да докаже, че е работил на безсрочен трудов договор при ответника, както и че
трудовият договор е прекратен.
Ответникът носи тежестта да докаже, че са спазени изискванията за
законосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО, поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не се спори между страните, че същите са се намирали в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Отчетник измервателни
уреди“.
От приложената по делото Заповед № 152/18.04.2022г. се установява, че на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушение на трудовата
дисциплина – неизпълнение на възложената работа и видно от Заповед 159/18.04.2022г.
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 18.04.2022 г.. Като основание за
прекратяването е посочено – поради дисциплинарно уволнение.
В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание,
работодателят е посочил, че от страна на ищеца са извършени нарушения на трудовата
дисциплина – неправилно водене на касова книга и липса на дневни и месечни отчети.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
3
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на
чл.195, ал.1 КТ е императивна.
От изложеното в заповедта не се установява спазването на визираната разпоредба от
страна на работодателя, тъй като конкретното нарушение не е описано подробно, точно и
ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което
работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на
извършване на нарушението – дата/и/ или период, какъвто в заповедта липсва.
Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното
производство, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидената в закона
форма.
Процесната заповед съдържа обобщено описание на нарушението, като липсва дори
минимална конкретика относно деянията, предмет на дисциплинарното производство, като
работодателят се е задоволил единствено с посочването, че ищецът е извършил нарушение
на трудовата дисциплина „неправилно водене на касова книга, липса на дневни и месечни
отчети“. Действително, в константната практика на ВКС се приема, че мотивите на
работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта
за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи,
към които заповедта препраща, при условие че тези документи са известни на работника,
или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието. В случая
обаче приложената по делото Докладна записка с вх. № 514/16.03.2022г., изготвена от
вътрешния одитор на ответното дружество и доведена до знанието на работника чрез
искането за даване на обяснение, констатира множество обстоятелства за период от четири
години.
Неопределеното посочване на "неправилно водене на касова книга " и "липса на
дневни и месечни отчети“ не позволява да се разбере кои от посочените в докладната
записка касови книги, дневни и месечни отчети работодателят е приел, че са били предмет
на нарушение и основание за търсене на дисциплинарна отговорност, колко са тези случаи и
за кой период се отнасят. Така например за съда остава неясно неводенето на касовата книга
за коя година е вменено на работника като нарушение, доколкото докладната записка, както
се посочи, обхваща период от четири години.
В хода на дисциплинарното производство, съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ,
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, като не е длъжен да приеме всичко изложено в докладната записка. Именно
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е акта, в който се обективира
волята на работодателя за реализиране на дисциплинарните си правомощия, което го
задължава точно и ясно да посочи кое от всичко описано в докладната записка приема за
нарушения на трудовата дисциплина и кои са фактите въз основна на които ангажира
дисциплинарната отговорност на работника.
От една страна това е необходимо за да бъде дадена възможност на работника да
упражни в пълна степен правото си на защита срещу акта на работодателя, а от друга
страна да бъдат очертани предметът и пределите на съдебния контрол, респ. да се установи
наличието на допуснати от ищеца дисциплинарни нарушения и да се прецени тяхната
тежест. Именно поради тази причина законодателят е поставил изискване за мотивиране на
заповедта за дисциплинарно наказание.
В случая настоящият състав намира процеснта заповед за немотивирана, което
поставя съда в невъзможност да разгледа спора по същество. Изложеното е достатъчно, за
4
да се приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, без да се
обсъждат останалите доводи на ищеца.
Предвид изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен следва да бъде
изцяло уважен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също се явява основателен, тъй като е обусловен от
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Щом уволнението е отменено, ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата преди това длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгл. чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Поради уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е налице първият от
кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ - незаконосъобразност на извършеното уволнение. По делото не се установи за исковия
период от 19.04.2022г. – 19.10.2022г. ищецът да е постъпил на друга работа, поради което
съдът намира, че и оставането на ищеца без работа е налице. Следователно за него се е
породило правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Видно от приложената по делото служебна бележка от ВиК – Търговище с изх. №
2189/08.09.2022г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец, предхождащ датата на уволнението /м. март 2022г./, е
665.31 лв., при което искът се явява основателен до размера от 3991.86 лв. /6 х 665.31 лв./,
като за разликата до пълния претендиран размер от 4369.56 лв. подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
По делото ищецът е направил разноски в размер на 800.00 лв. за адвокатски хонорар.
При определяне на пропорцията, имаща касателство към размера на разноските,
дължими от ответника, съдът съобрази, че са предявени два неоценяеми и един оценяем иск,
при което сумата от 800.00 лв. следва да бъде разделена на три равни части – по 266.67 лв.
за всеки от исковете. Така за оценяемия иск се следва сумата от 243.62 лв., пропорционално
на уважената част от него.
Ето защо, с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 776.96 лв., пропорционално на
уважената част от исковите претенции.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Попово сумата от
259.67 лв. /по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и 159.67 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение на Р. Р. С. с ЕГН: **********
от с. З., община Попово извършено със Заповед № 152/18.04.2022г. на Управителя на
„ВиК“ ООД – Търговище, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и
Заповед №159/18.04.2022г. на Управителя на „ВиК“ ООД – Търговище, с която трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 18.04.2022г..
5
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Р. Р. С. с ЕГН: **********
от с. З., община Попово, на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник
измервателни уреди - водопроводчик“ при „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “
ЕООД - град Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти
Януари“ №3 с ЕИК: *********, представлявано от управителя Явор
Миланов.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Явор Миланов, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. С. с ЕГН: **********
от с. З., община Попово, СУМАТА от /, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното му уволнение /19.04.2022г. – 19.10.2022г/,
като за разликата до пълния претендиран размер от 4369.56 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Явор Миланов, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. С. с ЕГН: **********
от с. Зараево, община Попово,, СУМАТА от лв. / стотинки/- разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Явор Миланов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС- Попово, СУМАТА от / за държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6