РЕШЕНИЕ № 260250
гр.Бургас, 19.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателна колегия, V-ти наказателен състав в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:МАЯ СТЕФАНОВА
При
секретаря Райна Жекова
Като
разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1503/20г по описа на БРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалбата на „Т.” ООД с ЕИК … със
седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“Ц. С. І“ № …, представлявано от
управителите И. К. Х. и Е. И. Х., чрез адв.С.А. *** (изрично упълномощен) със
съдебен адрес *** срещу наказателно постановление №115 от 19.08.2019г издадено от
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството
за нарушаване на чл.324 ал.1 предложение първо вр. чл.79 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) е наложена имуществена санкция в размер от 30 000
(тридесет хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че същата е била подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Едва в становище преди първото по делото заседание
жалбоподателят засяга възраженията си не само по спазване срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, но и по отношение на НП, като го
счита за незаконосъобразно и издадено при липса на доказателства като се
цитират Решения по описа на БРС и АдмС–Бургас. Моли съда да отмени
наказателното постановление. Претендират се разноски. Представя се списък на
разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
явява. За него се явява адв.А. надлежно упълномощен. Поддържа жалбата и
представя писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган, редовно призован явява
се ЮК надлежно упълномощен. Моли с дата да не уважава жалбата и да потвърди НП.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима тъй като е изпратена в
7-дневния преклузивен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН съдържа изискуемите от закона
реквизити изхожда от легитимно лице и производството пред БРС е редовно
образувано.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност установи следната фактическа
обстановка:
На
Свидетелката О.К. на длъжност главен инспектор в ГД „Контрол на съобщенията„ в
КРС извършила проверка по сигнал на г-жа К. С. за проведени разговори с нея от
служители на „В.“ ООД-Пловдив за реклама на стоки и покана за участие на
демонстрации с тези стоки. Г-жа С. се заинтересувала откъде знаят нейния
телефонен номер (което представлява лични данни) й било отговорено, че избират
номера на случаен принцип. Г-жа С. в сигнала твърдяла, че никога не е давала
съгласие за маркетингови обаждания на когото и да било още по-малко на В. ООД
или с БГ Л. и че не е била техен клиент. Мобилните номера ползвани от С. (…, …
и …) били за ограничен кръг служебни и лични цели.
Свидетелката
К. направила проверка по повод този сигнал и в хода на същата били съставени
констативни протоколи. Констатирано било, че към 20.02.2019г в гр.София „Т.“
ООД с ЕИК … предоставило обществена електронна съобщителна услуга на „У. П.“ ЕООД с ЕИК …, чрез използване на индивидуално
определен ограничен ресурс–номера от номерационния план на Република България,
а именно телефонен номер … (номер с географски код за достъп, обслужващ
административна област С.). Електронната съобщителна услуга включвала
техническо свързване чрез цитирания телефонен номер, което позволявало на „У. П.“
ЕООД с ЕИК … да осъществява телефонни обаждания чрез номер … (видно от КП
№№С-ОК-048/03.04.2019г и С-ОК-052/11.04.2019г ведно с приложения, съдържащи
данни за проведени разговори на 20.02.2019 г с номер … в продължение общо от 72
минути).
Телефонният
номер … бил предоставен от „Т.“ ООД на „У. П.“ ЕООД с ЕИК … по силата на
договор за предоставяне на услуги №95/28.12.2018г.
На
основание на тези проверки на 26.06.2019г свидетелката К. в присъствието на Ц.
М. на длъжност старши експерт в ГД „Контрол на съобщенията“ в КРС и в присъствието
на управителя И. Х. съставила акт за установяване на административно нарушение
№С-12б/26.06.2019г (лист 135 и 136 от делото). Посочено е в обстоятелствената
част на акта е че се съставя за това, че
на 20.02.2019г дружеството–жалбоподател е предоставило обществена електронна
телефонна услуга на „У. П.“ ЕООД с ЕИК … по силата на договор за предоставяне
на услуги №95/28.12.2018г без да има предоставено разрешение от КРС което се
изисква съгласно чл.79 от ЗЕС. Вписаната правна квалификация на нарушението е
по чл.324 ал.1 т.1 предложение първо вр.чл.79 от ЗЕС. Актът е подписан от
актосъставителя и от свидетеля по акта, както и от управителя на
дружеството–жалбоподател.
В
законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗАНН (лист 84 от делото) постъпило писмено
възражение по акта.
Като
взел под внимание приложените в преписката писмени доказателства, акта и
възражението на дружеството, на 19.08.2019г председателят на КРС издал атакуваното
НП №115 на 19.08.2019г, при идентична фактическа обстановка и при същата правна
квалификация на нарушението на дружеството. Била наложена имуществена санкция в
размер на 30 000 лева.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля К. като ги намира за безпристрастни и последователни. Същите напълно
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
С
оглед изложената по-горе фактология съдът намира от правна страна следното:
На
първо място и актът, и НП, са били издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. От
формална страна в двата акта са спазени императивните правила на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
и издаването на НП. Както в акта, така и в НП подробни и мотивирано е описано
изпълнителното деяние осъществено от жалбоподателя.
Безспорна
се установи, че жалбоподателят „Т.“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. е осъществило
от обективна страна нарушението на чл.324 ал.1 т.1 предложение първо вр. Чл.79
от ЗЕС. Съгласно чл.79 от ЗЕС за ползване на индивидуално определен и ограничен
ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква разрешение съгласно
чл.324 ал.1 предложение първо от ЗЕС. А съгласно текста на последната норма,
който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за
осъществяването на които е необходимо издаването на разрешение за ползване на
индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 30000 до 50000 лева.
В
т.43 от §1 на ДРЗЕС е дефинирано понятието „ограничен ресурс“, и това е: ресурсът,
ограничен по природни дадености или по технически причини –номера от
Националния план за разпределение на радиочестотния спектър и позициите на
геостационарната орбита, определена за Република България с международни
споразумения. Съгласно т.41 от §1 на ДР ЗЕС „обществената електронна съобщителна
услуга е тази услуга за пренасяне на глас и звук в реално време, чрез която се
осъществяват национални и международни повиквания и достъп до услуги за спешна
помощ, посредством номер или номера от национален или международен номерационен
план“. Съгласно т.39 от §1 на ДР ЗЕС „обществена електронна съобщителна мрежа“
е електронна съобщителна мрежа, използван изцяло или частично за предоставяне
на обществени електронни съобщителни услуги и/или за осъществяване на
електронни съобщения за неограничен кръг потребители по търговски начин, а
съгласно т.44 „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ е изграждането,
експлоатацията и предоставян на достъп до тази мрежа.
Съдът
не кредитира направеното възражение на жалбоподателя, че е можел да предоставя
комуникационна свързаност чрез процесния номер посочен в АУАН и в НП. Ако на жалбоподателя
му е бил необходим този номер и е предоставил услуги на свои „абонати“ защо е
ангажирал номера на първичния държател на обхвата, и то не по реда на
вторичното ползване на този номер, а като краен потребител. В това качество
жалбоподателят няма право да препродава тези услуги чрез този номер и да
извлича печалба. А тя се извлича чрез предоставяне на електронни съобщителни
услуги на краен ползвател срещу заплащане, чрез използване на номер от националната
телефонна мрежа, който не е получен от КРС по реда на ЗЕС чрез издаване на
разрешение за съответния ресурс или в хипотезата на вторично ползване на такъв
номер съгласно Наредба №1/2010г, която е цитирана в НП. Ползването на номер е
въз основа на разрешение за ползване на ресурси от контролния орган и това е
целта на закона. За да се ползва изключително право на публична собственост
върху тези номера, всяко лице следва да заплати на държавата определена сума,
защото чрез този ресурс му се дава право да предоставя услуги. Жалбоподателят
обаче е организирал така дейността си, че е заобиколил закона, като се е възползвал
в качеството си на ползвател на номерационния план на „Т. Б.“ ЕАД и вместо да
ползва услугите като краен потребител, той го е използвал за да конфигурира
свои собствени електронни съобщителни услуги и да го предоставя на трети лица. По
делото не се съдържат данни за това „Т. Б.“ ЕАД да е предоставило процесния номер вторично на
жалбоподателя, т.е. да го ползва с цел да препродава чрез номера електронни съобщителни
услуги на Т. Б. ЕАД с цел печалба, поради което е налице нарушение на чл.324
ал.1 т.1 предложение първо вр. чл.79 ЗЕС.
Съдът
не счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така
с оглед значимостта на обществените отношения , които са предмет на защитна с
разпоредбите на ЗЕС. Самият състав на нарушението не изисква настъпването на
конкретни вредни последици и следователно липсата на такива и или тяхната
незначителност не могат да бъдат критерий за „маловажност“ в разгледания казус.
Относно
размера на санкцията:
Същата
е определена в минималния предвиден в закона размер и съдът намира, че е справедлив
и с него могат да бъдат постигнати целите на наказанието съгласно чл.12 ЗАНН.
НП се явява законосъобразно
и следва да бъде безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода
на делото следва да бъде осъдено дружеството да заплати в размер на 80 лева
съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 предложение
първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 115 от 19.08.2019г
издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с
което на „Т.” ООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“Ц. С.
І“ № …, представлявано от управителите И. К. Х. и Е. И. Х. за нарушаване на
чл.324 ал.1 предложение първо вр. чл.79 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС) е наложена имуществена санкция в размер от 30 000 (тридесет хиляди)
лева.
ОСЪЖДА „Т.” ООД с ЕИК … със седалище и
адрес на управление в гр.Б., ул.“Ц. С. І“ № …, представлявано от управителите И.
К. Х. и Е. И. Х. да заплбати на КРС –София Юк възтнагрлаждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.