РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Карлово, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100448 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът – ЕМ. П. М. твърди, че в началото на месец декември 2017г. с
ответницата водели преговори и постигнали устна уговорка тя да му
прехвърли свой недвижим имот. Споразумели се да й преведе по нейната
банкова сметка сума в размер на 15 000.00 лева, а тя да подготви
необходимите документи и да му продаде в изискуемата от закона форма
недвижимия имот. Поради това, на 08.12.2017г. превел посочената сума от
своята банкова сметка по банковата сметка на М. Г. ИВ.. До настоящия
момент обаче, същата все още не му е прехвърлила имота, нито му е върнала
заплатената сума. Не сключили дори и предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в изискуемата от закона писмена форма за
действителност.
Твърди, че заплатената от него на 08.12.2017 г. парична сума се явявала
платена при начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, тъй като постигнатата от тях устна договорка била нищожна, поради
липса на изискуемата от закона писмена форма за действителност на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Поради това,
1
М. Г. ИВ. дължала връщането на заплатената й без основание сума в размер
на 15 000.00 лева.
С допълнителна молба, депозирана във връзка с отстраняване на
нередовности по исковата молба, ищецът твърди, че реално постигната
договорка между страните няма, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ЗЗД, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот
следва да бъде в писмена форма за действителност. Тоест, каквото и устна
договорка да са постигнали страните, то същата е нищожна поради липса на
форма и не следва да бъде изследвана. В тази връзка, посочва, че страните са
водели предварителни преговори ищецът да закупи от ответницата недвижим
имот и той избързал да преведе по банковата й сметка сумата от 15 000 лева,
като част от продажната цена, без да се сключи какъвто и да е договор за
покупко-продажба на недвижим имот - нито предварителен, нито
окончателен, тоест не били завършени докрай преговорите и не са постигнати
никакви конкретни договорки. Поради това, нямало как да посочи, нито какъв
е срокът за прехвърляне на правото на собственост, нито каквито и да било
други договорки, тъй като такива не били постигнати в необходимата
законова форма. Не бил налице и отказ от договор, тъй като такъв не бил
сключван и не съществувал. По тази причина, отправят претенция по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно при начална липса на основание.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 15 000.00
лева, която същата е получила без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответницата - М. Г. ИВ. намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Намира посочените в исковата молба фактически твърдения
за неверни. Твърди, че ищецът е съпруг на нейната племенница - Г.А.С.. Към
2017г. двамата не са имали сключен граждански брак, а живеели във
фактическо съпружеско съжителство. С Г.А.С. притежавали в съсобственост
по наследство недвижим имот, който бил собственост на нейната майка - Г.С.
и представлявал - самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
№ 00702.508.80.7.67, с адрес на имота: гр.А., ул. „Г.К.” № 3, бл.4/8, ет.11,
2
ап.67; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой
нива 1, с площ 51.41 кв.м., ведно с таван № 68 с площ 11.15 кв.м. и 1.41%
ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж - СОС с КИ №
00702.508.80.7.68; 00702.508.80.7.66; под обекта - СОС с КИ №
00702.508.80.7.60 и над обекта - 00702.508.80.7.47. Твърди, че заедно със
съпругът й - С.П.И. притежавали общо 3/4 ид.ч. от този апартамент, а
племенницата й притежавала 1/4 ид.ч. от него.
През 2017г. с Г.А.С. и ищеца провели няколко разговора, за да им
продаде техните идеални части от имота, с цел те да станат собственици на
целия апартамент. Постигнали съгласие с двамата за сключване на договор за
покупко-продажба, като продажната цена била в размер на 15 000 лева. След
като постигнали съгласие, на 08.12.2017г. сключили договор за покупко-
продажба на недвижимия имот, описан по-горе, под формата на нотариален
акт. Нотариалният акт бил подписан пред Нотариус С.К. – град А. и бил под
№ *******г. В деня на сключване на договора за покупко-продажба и
подписване на нотариалния акт в кантората на Нотариус К., присъствали
ищецът и племенницата й. Не й станало известно защо ищецът не бил страна
по договора за покупко-продажба, не попитала племенницата й за причината
той да не фигурира в нотариалния акт. Посочената продажна цена в
нотариалния акт бил в размер на 6 600 лева, тъй като нотариусът ги
посъветвал да впишат продажна цена, близка до данъчната оценка.
Действителната цена на продадените 3/4 ид.ч. от имота бил 15 000 лева и тази
сума й била преведена по банков път, в деня на изповядване на сделката. По-
късно разбрала, че сумата била преведена не от банкова сметка на Г.А.С., а от
банкова сметка на ЕМ. П. М.. Този факт бил без значение за нея, тъй като
ищецът и племенницата й живеели заедно и сумата от 15 000 лева била
стойността на продадените от нея и съпруга й 3/4 ид.ч. от наследствения
недвижим имот, така както се били уговорили с тях двамата. Поради това
счита за неоснователни и неверни твърденията на ищеца, че й е превел сумата
от 15 000 лева, при липса на основание. Моли съда, да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира за направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представения отчет по сметка, издаден от Първа
инвестиционна банка АД, с титуляр - ЕМ. П. М., на 08.12.2017г. същият е
наредил превод по банкова сметка на М. Г. ИВ. в размер на 15 000.00 лева.
Посоченото основание е – покупко-продажба на имот.
Видно от представения нотариален акт № 83, том 8, рег. № 6957, дело
3
№ 1407/2017г. на нотариус С.К. гр. А., на 08.12.2017г., продавачите - М. Г.
ИВ. и С.П.И. се прехвърлили по силата на покупко-продажба на купувача -
Г.А.С., следния свой недвижим имот, съпружеска имуществена общност, а
именно – 3/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор № 00702.508.80.7.67, с адрес на имота: гр.А., ул. „Г.К.” № 3,
бл.4/8, ет.11, ап.67; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива 1, с площ 51.41 кв.м., ведно с таван № 68 с площ 11.15
кв.м. и 1.41% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж -
СОС с КИ № 00702.508.80.7.68; 00702.508.80.7.66; под обекта - СОС с КИ №
00702.508.80.7.60 и над обекта - 00702.508.80.7.47 за сумата от 6600.00 лева.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 20-00-
498/30.01.2017г. на Община А., М. Г. ИВ. и Г.А.С. са законни наследници на
Г. И. С.. Данните от цитирания документ сочат, че ответницата - М. Г. ИВ. е
имала брат – А.Г.С., починал на 15.01.2003г., като негов наследник е дъщеря
му - Г.А.С., т.е. М. Г. ИВ. е леля на Г.А.С..
Съгласно представената справка от имотния регистър, в Служба по
вписвания – А. за периода от 01.01.1992г. до 21.05.2020г. за лицето ЕМ. П. М.
е отразено само едно прехвърляне, а именно по силата на договор за покупко-
продажба от 11.12.2019г., продавачите – П. М. М. и Д.Н. М.а са прехвърлили
на купувача - ЕМ. П. М. – жилище, апартамент с площ от 97.060 кв.м., с
административен адрес: гр. А., ул. „Б.Б.” № 3, ет.3, ведно с прилежащите –
изба № 4, таван № 7, приземна стая № 5, както и предмет на сделката е бил и
гараж с площ от 15.120 кв.м., с административен адрес: гр. А., ул. „Б.Б.” № 3,
ет.1.
С протоколно определение от 20.10.2021 г., съдът е приел за безспорни,
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: Към датата на плащане
- 08.12.2017г., както и при сключване на договор за покупко-продажба,
оформен в нотариален акт от 08.12.2017г., ищецът ЕМ. П. М. не е бил в брак с
Г.А.С., както и че Г.А.С. е племенница на ответницата М. Г. ИВ., тоест
последната е нейна леля. Приел е за безспорно, ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че към настоящия момент - Г.А.С. и ЕМ. П. М. са в брак.
В изпълнение на дадените му от съда указва, съобразно разпоредбата на
чл. 127, ал. 4 от ГПК, за посочване на банкова сметка или друг начин за
плащане, ищецът представя документ, съдържащ се на лист 72 от делото,
4
видно от който банковата сметка за превеждане на сумата по предявения
осъдителен иск е – IBAN: ********, BIC: *****.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Задължението по чл. 55 от ЗЗД произтича от един от основните
принципи на действащото гражданско право – принципът за недопустимост
на неоснователното обогатяване. Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, включва три кумулативни елемента: даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на
престацията от друго лице; и липса на основание за разместване на блага в
правната сфера на даващия и на получаващия.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на
ответника процесната сума от 15 000.00 лева. Спорният въпрос се заключава
до това дали сумата е дължимо платена на ответника или разместването на
имуществени блага е без основание.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК, ответникът следва да установи по делото, че ищецът е престирал
основателно. В случая той се позовава постигната между страните договорка
за прехвърляне на недвижим имот, за което не е сключен договор в
необходимата за това форма за действителност, като е приел, че
прехвърляйки имота на лицето, с което ищеца е в фактическо съпружеско
съжителство е изпълнил поетия си ангажимент.
За да се приеме тезата на ответницата, която твърди, че с Г.А.С. и
ищеца провели няколко разговора, за да им продаде частта от имота, с цел те
да станат собственици на целия апартамент, като в тази връзка постигнали
съгласие с двамата за сключване на договор за покупко-продажба, като
продажната цена била в размер на 15 000 лева, този факт би могъл да бъде
удостоверен в сключения нотариален акт. Напротив, в нотариалния акт
единственото, което е удостоверено, че имотът се продава за сумата от
5
6600.00 лева, платена предварително от купувача. Ето защо, тезата на
ответницата се явява недоказана.
По делото е безспорно, че страните не са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, предварителният договор за покупко-продажба на
недвижим имот следва да бъде в писмена форма за действителност. Изводът
от тази разпоредба е, че устна договорка за прехвърляне на недвижим имот е
нищожна поради липса на форма. Въпреки това, ищецът по банков път е
превел на ответницата сумата от 15 000 лева, на основание - продажба на
имот, въпреки, че изначално липсва такъв. На практика, на посочения ден –
08.12.2017г., имотът вместо в патримониума на ищеца е прехвърлен в
патримониума на трето лице - Г.А.С..
Предвид изложеното следва, че страната неоснователно се е позовала на
цитирания договор за покупко-продажба. Не е доказано в настоящото
производство наличието на основание за извършеното от ищеца плащане,
доколкото видно от представения нотариален акт, на същата дата имота е
прехвърлен на трето лице, а именно - Г.А.С.. Искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че към
08.12.2017г., когато е сключен договора за покупко-продажба, оформен в
нотариален акт, ищецът ЕМ. П. М. е бил в фактическо съпружеско
съжителство с Г.А.С., на която дефакто е прехвърлен имота за сумата от
6600.00 лева, а към настоящия момент двамата са в брак.
По разноските в производство.
Съдът е отложил произнасянето си по направено от ищеца искане по
реда на чл. 92а от ГПК. В случая, по искане на ищеца, съдът е задължил
ответницата да представи доказателства за това, че в предходно съдебно
заседание не е могла да се яви. Процесуалния представител на ответницата, в
лицето на адв. П. представя епикризи и болнични листове. Процесуалния
представител на ищеца, в лицето на адв. Б. анализира, че голяма част от тези
документи касаят минали заболявания - епикризи от 2015г. и 2018г., които са
неотносими. Последната актуална епикриза от месец май 2021 г., в резултат
на която има няколко болнични листа, но в нито един не е отбелязано, че
ответницата е в такова състояние, което да не й позволява да се яви в съдебно
заседание. От друга страна твърди, че същата е имала достатъчно време по
6
всяко едно време да упълномощи адвокат, както се е случило към датата на
последното открито съдебно заседание, поради което счита, че тези
документи не доказват това, че същата не е могла да се яви в съдебно
заседание, съответно да упълномощи адвокат. Намира, че ответницата е
шиканирала процеса и с оглед на това представя доказателства за внесено
адвокатско възнаграждение за последното съдебно заседание в размер на 120
лева, анекс към договор за допълнително дължими 120 лева и моли съда да
наложи на ответницата глоба, както и да се присъдят разноски за последното
съдебно заседание, направени от ищеца.
Съдът констатира, че в действителност медицинската документация
представена от ответницата, съдържаща се на л.51-62 от делото касаят
диагностицирани заболявания, като две от епикризи са от 2015 и 2018 г.,
които са неотносими. Три от епикзизите са от 2021г., а именно от –
10.04.2021г., 20.04.2021г. и 05.05.2021г. Представените във връзка с това 7
броя болнични листове обхващат периода от 10.04.2021г. до 01.10.2021г., с
диагноза – инфаркт на миокарда, като в нито един от тях не е отбелязано, че
ответницата не е в състояние да се яви в съдебно заседание, т.е. в графа
„Режим на лечение“ не е отразено – „без право да напуска населеното място“,
а е предписано „домашно лечение“.
Съдът намира, че в представените болнични листове не е спазено
изискването на разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската
експертиза на работоспособността, да се впише възможността за явяване на
ответника, на който е издаден болничният лист, доколкото при определен
домашен амбулаторен или свободен режим ответника (осигурения) е длъжен,
ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по
образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Такова отбелязване в представените болнични листове не е налице и
следователно констатираното заболяване не е от вида на тези, които не
позволяват на лицето да се яви в съдебно заседание, или същият не попада в
хипотезата, на чл.18, ал.2 от НМЕР. Най-малкото, ответницата е имало
възможността на ангажира процесуален представител, който да я
7
представлява в процеса, както е сторено за последното открито съдебно
заседание и да не става причина за отлагане на делото. Ето защо, искането на
ищеца е основателно, като на ответницата следва да се наложил глоба в
размер на 50.00 лв., на основание чл.92а от ГПК, поради това, че с
процесуалното си поведение е станал причина за неоснователното отлагане на
производството по делото на 10.09.2021г., както и да поеме разноските за
новото заседание, включени в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК,
представен от ищцовата страна.
Предвид резултата от производство, право на разноски възниква
единствено за ищеца. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК, претендират се
разноски в размер на 2 287.30 лева. По отношение на адвокатското
възнаграждение (включително и допълнителното такова за съд.зас.) ответната
страна не е възразила, като плащането му е доказано. Ето защо
претендираната сума за съдебни разноски следва да бъде присъдена.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, прод. 1-во от ЗЗД, М. Г. ИВ. от гр.
А., ж.к. „З.”, ул. „Х.К.” № 3, вх. В, ет. 1, ап. 9 с ЕГН **********, да заплати на
ЕМ. П. М. от гр. А., ул. „Б.Б.” № 3, ет. 2, ап. 4 с ЕГН **********, сумата от
15 000.00 лева, която същата е получила без основание на 08.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА М. Г. ИВ. от гр. А., ж.к. „З.”, ул. „Х.К.” № 3, вх. В, ет. 1, ап. 9
с ЕГН ********** да заплати на ЕМ. П. М. от гр. А., ул. „Б.Б.” № 3, ет. 2, ап. 4
с ЕГН **********сумата от 2 287.30 лева, представляваща разноски по
делото.
БАНКОВАТА сметка, по която да се преведат присъдените суми на
ищеца е IBAN: ********, BIC: *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
НАЛАГА, на основание чл.92а от ГПК, на М. Г. ИВ. от гр. А., ж.к. „З.”,
8
ул. „Х.К.” № 3, вх. В, ет. 1, ап. 9 с ЕГН ********** глоба в размер на 50.00
лв., поради това, че с процесуалното си поведение е станала причина за
неоснователното отлагане на производството по делото на 10.09.2021г.
НА ОСНОВАНИЕ чл.92, ал. 1 от ГПК, срещу наложената глоба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението може да бъде подадена
молба за отмяната и до съда, който я е наложил.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9