Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Георгиева като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА
гр.дело № 2175 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***
против против И.Й.Т., в която се твърди че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано
ч.гр.д. 1079/19г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която
ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 853,76лв, от която
751,19 лв главница за периода 01.10.2016г-31.12.2018г. и сумата 102,57лв лихва
за забава за периода 02.12.2016 - 14.12.2019г, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендира разноски
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който прави
възражение за недопустимост на предявения иск. Представени са доказателства за
платени суми след издаване на заповедта за изпълнение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ”***”ЕАД. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок. В представеното възражение
ответникът твърди, че в двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение частично е изпълнил задължернието, като
е внесъл сумата 400 лв , и се е задължил разликата да бъде заплатена в рамките
на шест месеца. Към възражението е представено платежно нареждане от
11.03.2019г. за сумата 400 лв платима от *** авансово плащане по ч. гр.д.
1097/2019г.Заповедния съд е изпратил съобщение на кредитора за отговор в 3
дневен срок. Във връзка с това указание
кредиторът изрично е заявил, че длъжникът е платил сумата 400 лв, с които
са покрити част от главницата 394,72 лв и част от лихвата в размер на 5,73 лв,
като длъжникът остава да заплати още 751,19 лв главница и 102,57 лв лихва,
както и таксите и разноските по делото. Съдът е указал на кредитора, че в
едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви иск за сумата 751,19
лв главница и 102,57 лв лихва, както и за таксите и разноските по делото. В
този смисъл съдът приема, че възраженията на ответника за недопустимост на
предявения иск са неоснователни предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
По същество ответникът
не оспорва сумите, а признава иска. Твърди, че на 11.03.2019г. е платил сумата
400 лв, а на 26.04.2019г. е превел по банкова сметка ***. По делото са
представени доказателства, че на 11.03.2019г. ответникът е платил сумата 400 лв
и на 28.05.2019г. е платил сумата 200
лв. Представени са доказателства, че на 09.07.2019г. ответникът е платил сумата
200 лв по сметка на ищеца или общо
заплатените суми от ответника са в размер на 800 лв.
Видно от заключението на
ВЛ, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно е, че неплатеното задължение за абонат № 104897 с потребител И.Й.Т.
съм датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в
размер на 1145,46 лв, след 21.02.2019г. до датата на изготвяне на заключението-
03.07.2019г. са платени суми в размер на 1000 лв. ВЛ е установило, че задължението
на ответника произтича от топлинна енергия
отдадена сградна инсталация за периода от 01.10.2016г.- 31.12.2018г. в размер
на 405,46 лв, ТЕ за БГВ-495,74 лв, такса услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.11.2016г.- 30.11.2018г. в размер на 16,48 лв.
Лихвата за забава считано от датата на изпадане на ответника в забава до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на
104,79 лв. ВЛ е установило, че след издаване на заповедта за изпълнение на
11.03.2019г. е платена сумата 400 лв, на 25.04.2019г. – 200 лв, на
28.05.2019г.- 200 лв, на 01.07.2019г.- 200 лв. и с тях са погасени задълженията
за главница и законна лихва, като неплатени остават сумите за държавни такси и
разноски по делата. В съдебно заседание
ВЛ е установило, че към 02.07.2019г. остатъкът по главницата е в размер на
277,64 лв, и не са погасени сумите за такси и разноски. Съдът намира, че следва
да бъде съобразено и направеното плащане на сумата 200 лв след изготвяне на
заключението на ВЛ, поради което приема че е погасена част от главницата и сумата за главница, която остава да дължи
ответника е в размер на 77,64 лв.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта на част от
вземанията на „***- ***” ЕАД гр. *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. На осн.чл.235 ал.3 от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако са от значение
за спорното право. По делото не се спори, че след подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК и след образуване на исковото производство дължимите от
ответника суми за главница и лихва са заплатени, като ответникът остава да
дължи сумата 77,64 лв за главница. С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е
основателен и доказан, но поради това че следва да се съобрази направеното
плащане в хода на делото следва да бъде признато за установено по отношение на ищеца,
че дълги на ответника сумата 77 ,64 лв представляваща неплатена главница, като
за разликата от 77,64 лв до 751,19 лв за
главница и за сумата 102,57 лв за мораторна лихва предявения установителен иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото не е представен списък на
разноските. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв в
исковото производство, както и разноски за ВЛ в размер на 150 лв. По отношение
на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв съдът намира
следното. По отношение на юрисконсултското възнаграждение съдът намира, че
същото е дължимо, но не в претендирания размер. Съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, както и
предвид това че юрисконсулта не се е явявал в съдебно заседание
възнаграждението за юрисконсулт по делото следва да бъде определено в размер на
50лв за исковото и 50 лв за заповедното производство.
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Прието е , че
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство ищецът е направил
разноски 25 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение,
които суми ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че И.Й.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на кредитора "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***
сумата 77 ,64 лв
Представляваща неплатена главница за периода 01.10.2016г.-
31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019
г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 1097/2019г. по описа на ПлРС
, като за разликата от 77,64 лв до 751,19 лв за главница и за сумата 102,57 лв
за мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “***” ЕАД гр.***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законен представител *** сумата 275 лв
представляваща деловодни разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***
представлявано от *** сумата 75 лв представляваща направени разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: