№ 277
гр. Пазарджик, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100964 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. ИВ. В. от гр. П*** срещу ЕЛ.
Т. Т. от с. Г., общ. П***, с която се иска разширяване на режима на лични отношения между
ищеца и детето на страните П. Д. В.а, родена през 2017 г., като той бъде упражняван по
следния начин: всяка седмица от петък до неделя, всеки вторник и четвъртък вечер, на
рождения ден на бащата всяка година, на всички официални празници през нечетните
години, 30 дни през лятото, определени едностранно от бащата с 14-дневно предизвестие до
майката, както и от от 1-ви до 10-ти април и от 1-ви до 10-ти октомври.
В исковата молба се заявява, че между страните е сключено споразумение за упражняването
на родителските права, одобрено от съда с решение от *** г. Два месеца след това е
предявен настоящият иск, като ищецът твърди, че повод за предявяването му е станало
"системното неспазване" на споразумението от страна на майката. Според него тя
"възпрепятства всячески" осъществяването на контакта му с детето, има непредсказуемо
поведение и непрекъснато му вдига скандали. Тък като постоянният му адрес бил в с. М.,
обл. П., ищецът купил апартамент в гр. П*** в близост до детската градина на детето с цел
да го вижда по често. Ответницата го "изнудвала" да и покаже апартамента, а след
категоричния му отказ се обадила на тел. 112 - целта и била да го уязви и да възпрепятства
контактите му с детето. Ищецът счита, че системното неспазване на споразумението е
достатъчно основание за изменение на определения режим на лични отношения -
възпрепятстването на контактите води до развитие на синдром на родителско отчуждение и
според константната практика на ВКС съдът следва дори служебно да следи за него и да
1
постанови мерки за преодоляването му.
Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска и отрича фактическите твърдения на
ищеца за възпрепятстване на контактите му с детето. Заявява, че не е ограничавала режима
на лични контакти и няма намерение да го прави, спазва споразумението и не счита, че има
основание за промяна на режима. Ответницата счита, че искането за разпит на свидетели е
неоснователно на този етап, защото не е ясно какво точно ще установяват те. Ако бъдат
допуснати, иска и на нея да и бъде дадена възможност да доведе трима свидетели. За
представените чатове заявява, че те са от м. юли 2019 г. - много преди споразумението, а
ответницата тогава е била афектирана от отношението на ищеца и неговата майка към нея -
майката и пишела от И. обидни съобщения. Сочи също, че представеното от ищеца като
писмено доказателство споразумение не е онова, което те са постигнали и което е одобрено
от съда с решението от *** г. - представено е предходно споразумение, което той не е
подписал.
Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Ищецът излага в устните състезания доводи за основателност на иска, свързани с по-
високата вече възраст на детето и данните от свидетелите, вкл. тези на ответната страна, че
то се разбира с баща си и той е грижовен родител. Позовава се и на данни на заключението
на вещото лице, за да обоснове извод, че на детето му липсва бащина фигура и това с
времето ще навреди на психическото му развитие и поведението му в бъдеще, а дори и към
момента детето вече започва да разбира значението на майката и бащата и липсата на
фигурата на бащата го кара да се затваря в себе си. Заявява още, че отчетените от вещото
лице нетипични за възрастта страхове на детето (от паяци, змии, буря, самолет и пр.) са
признак на начален стадий на родителско отчуждение.
Ответната страна счита иска за неоснователен изцяло, а предложения разширен режим – за
немотивиран. Счита, че обстоятелствата, при които съдът може да измени постановените по-
рано мерки, е необходимо да засягат интереса на детето по такъв начин, който да
рефлекткира непосредствено върху неговото здраве, обичайната му семейна среда или
социалното му обкръжение. Такива обстоятелства, налагащи изменение, няма, още повече,
че исковата молба е заведена два мсеца след влизане в сила на решението за предходно
определения режим. Сочи, че бащата и детето още не са готовиза режим на лчни контакти с
преспиване, още повече, че бащата не умее да обслужва детето и една от свидетелките
говори, че то е било подсечено по интимните части, когато е било при него с преспиване
през лятото. Остава неизяснен и въпросът кой и къде ще се грижи за детето в петък и събота
през нощта, когато бащата работи “на частно”.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните са родители на детето П., живеели са заедно на съпружески начала,
но са се разделили през 2019 г., когато детето е било съвсем малко. Към момента то е на 4
години и живее с майка си в село Г. в къщата на нейните родители. Бащата живее в с. М.,
2
обл. П., но е придобил и жилище в гр. П***. От раздялата си страните са били в обтегнати
отношения, но към *** г. по гр. дело 944/2020 г. на Пазарджишкия районен съд са
постигнали споразумение, утвърдено с решението по делото, за упражняване на
родителските права от майката и режим на лични отношения на детето с бащата.
Споразумението съдържа уговорка бащата да има право да взема детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10 до 17 ч. без преспиване, както и в четвъртък на
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 до 20 ч., отделно десет дни през лятото, от
които 7 с преспиване при бащата , и срещи на празници и рождени дни, подробно
описани в споразумението.
Настоящият иск е предявен на 16.03.2021 г. (пощенско клеймо от предишния ден) – два
месеца след споразумението. Видно от данните по делото, приложеният към исковата молба
проект за споразумение не е онзи, по който страните са се съгласили и който е утвърден с
решението на съда, а представените от ищеца разпечатки на интернет-чатове, съдържащи
закани от страна на майката, че бащата няма да види детето, докато не се научи как трябва
да се държи с нея, и подобни, са от период, предхождащ решението.
От показанията на всички свидетели непротиворечиво се установява, че в тези два месеца, а
и в месеците преди и след това бащата е можел да осъществява контакти с детето, които
след сключването на споразумението са следвали точно уговореното, или поне няма данни
за обратното. Не се събраха доказателства майката да пречи на срещите на детето и бащата.
Наистина тя не крие недоволството си от това, че бащата води със себе си на срещите с
детето и дори при вземането му от нейния дом и свои приятели, като например свидетеля Д.
Й, от когото според майката детето се притеснява и се плаши; тя изразява освен това
мнение, че поведението на бащата е насочено към конфронтация с нея, но не е създавала
пречки за вземането му в последните около две години. Установява се, включително от
показанията на свидетелките Т и Т, доведени от ответната страна, че детето се връща
спокойно от срещи с баща си. Свидетелката Т потвърждава да е чувала от ответницата, че
детето се смущава от приятелите на баща си и че се е връщало от срещи с него недоспало и
подсечено поради неумението му да го обслужва и неглижирането на дневния му режим.
Същата свидетелка твърди, че лично е присъствала на вземане на детето от бащата, при
което двамата със свидетеля Й стояли пред дома на майката и свирели съответно на гъдулка
и кавал, а детето изглеждало разстроено. Съдът не вижда причина да не кредитира тези
показания, но съпоставянето им с показанията на свидетелите Й и К води до извода, че
първоначалното смущение на детето от присъствието на външни за семейството лица е било
лесно преодолявано при тези срещи и те са преминавали като цяло при добро настроение и
спокойствие на детето. Нищо по-различно не добавят към тази част от фактите и
показанията на Р Т, а от другата част на показанията и може да се направи извод за известно
поведение на бащата, насочено към дразнене и създаване на проблеми на майката чрез
сигнали до различни държавни органи, че тя му създава пречки да упражнява правата си
като баща. Подобно поведение представлява и самото представяне към исковата молба на
друг, по-благоприятен проект за споразумение и на разпечатки от диалози, макар и сами по
3
себе си истински, но ненужно и манипулативно с оглед последвалото развитие представящи
майката в лоша светлина. Самото завеждане на иска само два месеца след споразумението
също е проява на подобно поведение. Прави впечтление и че поисканият режим на лични
отношения е такъв, че ако бъде удовлетворен изцяло, почти не би останала възможност и за
самата майка и нейните близки да контактуват с детето извън времето, в което то е на детска
градина или спи.
Вещото лице е категорично, че няма данни за родителско отчуждение. Споменатото в
заключението за нетипични за възрастта на детето страхове не могат да се свържат според
съда с недостатъчно пълноценния контакт на детето с бащата като причина. Описаното от
вещото лице, че при един от тестовете детето е нарисувало като свое семейство само
членовете на семейството на майката, без баща си и неговите близки, напълно се обяснява с
факта, че детето живее с близките на майка си и много вероятно влага в самото понятие за
семейство съдържание, свеждащо се до хората, с които човек съжителства, без това да
означава, че изпитва отчуждение към баща си. Данните от заключението, че детето не
винаги успява да осъществи пълноценен контакт с връстници и да се утвърди в отношенията
си с тях, както би желало, и че показва “неумение да изглади социално приемливо
поведение”, също не водят до извод това да е причинено от отчуждение от бащата.
Уговореният през м. януари 2021 г. режим на лични отношения без преспиване при бащата
извън лятната почивка е бил мотивиран не само с някакво неумение на бащата да обслужва
хигиенно детето (което междувременно на 4-годишна възраст би следвало да е престанало да
носи пелени и съответно – да се подсича), но и с това, че в петък и събота вечер бащата
работи като музикант в заведения. Неговата майка живее в чужбина, баща му е починал и
няма братя и сестри, съответно няма възможност да осигури лице, което да се грижи
редовно за детето през тези вечери. От друга страна, престоят на дете на 4-годишна възраст
всяка вечер до късно през нощта в увеселително заведение или заведение за хранене не е
счетено от споразумяващите се страни за подходящо. Няма данни към момента тази работна
заетост на бащата да е претърпяла изменения.
Съдът намира, че краткият изтекъл период от постигането на споразумението не налага
абсолютно никакви промени в него – не са настъпили обстоятелства, вкл. израстване на
детето за период от няколко месеца, които да обосноват подобни промени. Неуместно е
определянето на режим с пренощуване при бащата в петък и събота вечер при положение,
че в тези вечери и нощи той е на работа в заведение. Като цяло не се установяват основания
за изменение на вече определения режим, който по време напълно съответства на обичайно
определяното, макар и да не включва пренощуване, и искът следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Д. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ** срещу ЕЛ. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., общ. П***, ул. “***” ***, за изменение – разширяване на
4
действащия към настоящия момент режим на лични отношения на ищеца с общото
малолетно дете на страните П. Д. В.а, родителските права върху което се упражняват от
ответницата съобразно решение *** от *** г. по гр. дело 2944/2020 г. на Пазарджишкия
районен съд, с което е определен и актуалният режим на лични отношения с бащата
(ищеца).
Осъжда Д. ИВ. В. да заплати на ЕЛ. Т. Т. сумата 450 лв., представляваща направени от нея
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5