№ 15948
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110133972 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от .... против Г. М. П. и В. Р. П. установителен иск
за съществуване на вземане. Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на
топлоснабден имот, дължат сумата от 4 547,59 лв. за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г. . Искът е предявен в условията
на разделна отговорност по 1/2 за всеки от ответниците.
Ответниците оспорват иска по основание и размер. Основното им възражение е, че В. П. не
е клиент на ...., тъй като партидата е открита само на името на Г. П. със Заявление-
декларация от 02.11.2001 г.. В отговора на исковата молба Г. П. признава, че е съсобственик
на имота с 1/2 идеална част, но поради подадената от нея декларация, тя е единственият
клиент и поема изцяло отговорността за задълженията по партидата. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията и се оспорва
коректността на изчислените суми.
В хода на делото, фирмата за дялово разпределение ....., като трето лице помагач, представя
протоколи за неосигурен достъп. Тези документи са оспорени от ответниците, тъй като в
началото са били нечетливи и без дата. По разпореждане на съда са предоставени нови,
четими копия, които се приемат като доказателство.
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството „клиент
на топлинна енергия“ по отношение на ответника, облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение
на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем,
1
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за
ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово
разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово
разпределение“. Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и правопогасяващите и
правоизключващите си възражения.
По делото не се спори, че ответниците са собственици на имота в съотношение 1/2 ид. ч. за
всеки един. Представени са и псимени доказателства.
По претенцията спрямо В. П.: Въз основа на представената Заявление-декларация от
02.11.2001 г., съдът намира, че искът спрямо този ответник е неоснователен. Г. П., като
съсобственик, е подала декларация за откриване на партида на свое име, което я конституира
като страна по договора за топлоснабдяване. Това обстоятелство изключва наличието на
договорно правоотношение с другия съсобственик, който не е направил такова изрично
волеизявление.
Това е така, тъй като Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса,
дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на
ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., „изброяването в нормата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.“. Според тълкуването,
възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците, респективно титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й“. Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона
дадено от ВКС, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на
топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено
2
ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на
свое име със заявление до доставчика. ВКС приема още, че договорът между реално
ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за
откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Като се
съобрази възприетото от ВКС тълкуване на ЗЕ за наличието на правоотношение за доставка
на ТЕ следва, че с подаването на молба - декларация ответницата е направила изрично
волеизявление до ответното дружество за откриване на партида на нейно име за имота,
поради което следва да се приеме за основателно възражението на ответника П., че през
процесния период ответницата П. е станала страна по договора за доставка на ТЕ с ищеца в
съответствие с посоченото задължително за съда тълкуване на ЗЕ./Така РЕШЕНИЕ № 3445
от 11.06.2024 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, по
Въззивно гражданско дело № 20231100504648 по описа за 2023 година/
По претенцията спрямо Г. П.: По отношение на Г. П., съдът приема, че с подадената
декларация тя е станала клиент и е приела отговорността за задълженията по партидата. С
оглед направеното признание в отговор на искова молба, че последната е именно клиент на
дружеството, съдът намира, че искът срещу нея е основателен в пълен размер.
Вещото лице Д. В. потвърждава, че за процесния период няма извършени плащания.
Изчислената обща сума на главницата за топлинна енергия и дялово разпределение е 4
058,19 лв. , а лихвата е 489,40 лв..При изчисленията на общата фактура ВЛ В. е използвала
метода на изчисляване на ДДС-то за м.5 и м.6.2022г. в размер на 20%, а за м.7.2022г. до
м.4.2023г. – в размер на 9% .
Общата незаплатена стойност на фактурите е 4 058,19 лв.. Сумат а за топлинна енергия за
отопление имот – 2 537,04 лв.; Сума за топлинна енергия за БГВ – 1 503,51 лв.; Общо
главница за топлинна енергия (ТЕ) – 3 996,95 лв.; Общо главница за такса дялово
разпределение (ДР) – 61,24 лв.; Общо главница ТЕ и ДР – 4 058,19 лв.
Вещото лице Т. К. дава заключение за начина на отчитане на топлинната енергия. Имотът е в
сграда с непрекъснато топлоподаване. Вещото лице заключава, че дяловото разпределение,
извършено от фирма ..... за етажната собственост и процесния имот, е в съответствие с
методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Установено е, че
„разпределената енергия“, която се заплаща от потребителите, съответства на отчетената
енергия от общия топломер в абонатната станция, след като се намали с технологичните
разходи. Разпределението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) е
изчислено по методиката, описана в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.. Разпределението
на топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно Наредба № 16-334 от
04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице заключава, че извършените
измервания в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с
изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуалните цени на ТЕ за
процесния период. Експертизата потвърждава, че ежемесечно за абонатната станция се
3
отчисляват „технологични разходи“ или „загуби в АС“, които са за сметка на ...., съгласно
действащата наредба. Вещото лице извършва проверка на тези разходи за май 2021 г. и юни
2021 г. и установява, че те съответстват на нормативните изисквания. Вещото лице
установява, че общият топломер е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол.
Представени са документи за метрологичен контрол, включително Свидетелства за годност,
издадени от лицензирана лаборатория ..... през м.03.2021 г. и м.07.2023 г.. Топломерът е бил
изправен.
В съдебно заседание тя посочва, че е имало сторно на отчета за периода 2022/2023 г..
Съдът приема, че отчетът за този период е направен през месец май, тъй като това е
посочено от третото лице помагач , а вещото лице потвърждава, че е по-вероятно проверката
да е била извършена през май заради извършеното сторниране. Тези данни са отчетени,
въпреки че проверката е след крайния срок на отчета (30.04.), като е извършено сторниране
на данните, които не следват да се вземат предвид след края на месец април, поради което
съдът не приема възражението на ответниците, че по този начин е опорочена проверката.
По отношение на договора за дялово разпределение: Съдът приема, че е налице Договор
№ .... г. между .... и ...... Този договор е сключен за срок от 3 години, влиза в сила от
01.05.2020 г. и изтича на 01.05.2023 г.. Тъй като процесният период от май 2021 г. до април
2023 г. попада изцяло в срока на договора, съдът счита, че услугата дялово разпределение е
извършвана на валидно правно основание.
По претенцията за лихви:
Възражението на ответниците за липса на покана за плащане на лихви за забава
е неоснователно. Това е така, тъй като когато задължението за заплащане на топлинна
енергия е скрепено с конкретен срок за изпълнение (в случая 45-дневен срок съгласно
Общите условия ), длъжникът изпада в забава без необходимост от изпращане на покана.
По възражението за погасителна давност:
Съдът намира, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
давностният срок за периодични плащания е три години. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 25.03.2024 г.. Предявените вземания са за периода от май 2021
г. до април 2023 г. . Към датата на подаване на заявлението не е изтекъл тригодишният
давностен срок за нито едно от вземанията.
По разноските.
Разноски се дължат на ответника В. П. за отвхърлената част от исковата аоретенция,
предявена срещу него. Съгласно предсатевен списък се претендира Адвокатски хонорар за
заповедното дело: 350 лв. и Адвокатски хонорар за исковото дело: 400 лв. Общата сума на
претендираните разноски от В. П. е 750 лв.. Адвокат Л. Г. заявява, че е предоставил
безплатна правна защита на клиентите си, тъй като са „близки“ по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да определи минималното
възнаграждение и да осъди насрещната страна да го заплати на адвоката, като за да прецени
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди съдът съобразно Решение от
4
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. следва да извърши съвкупна преценка на
фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
съдържанието и броя на въведените в спора
факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
процеса, обема работа, ангажираността на адвоката, броя молби и активното му поведение,
като вземе предвид, че СЕС е приело, че наредба № 1/2004 ВАС не преследва легитимна цел
и може да определи възнаграждение , като ползва същата за ориентир, но тя не е
задължителна за съда, то с оглед безспорния характер на заповедното производство, както и
това, в което се изразява защитата по него, а именно попълване на бланка по образец за
възражение, определя възнаграждение за предотавена безплатна правна помощ и съдействие
в заповедното произовдство в размер на 250 лв. и 400 лв. за исковото производство - като
взе предвид изявършените съдебно процесуални действия - събиране на доказателства и два
броя експертизи - две открити съдебни заседания, както и явяването на адвокат на същите.
.... е направила по делото разноски по отношение на двамата ответници, общо в размер на:
Държавна такса: 140,95 лв. / 2 = 70,48 лв. за ответницата Г. П. ; Депозит за СТЕ: 350,00 лв.
/ 2 = 175,00 лв. за ответницата Г. П.; Депозит за ССчЕ: 350,00 лв. / 2 = 175,00 лв . за
ответницата Г. П.; юрисконсултско възнаграждение: 100,00 лв. / 2 = 50,00 лв. за
ответницата Г. П.
Поради което общо дължими разноски от Г. П. са в размер на 45,48лв. + 25,00 лв. или
70,48 лв. ( разноски, сторени в заповедното производство) и 70,48лв. + 175,00 лв. + 175,00
лв. + 50,00 лв. или общо 470,48 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 , ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД., че Г. М. П., с ЕГН: **********,
дължи на ...., с ЕИК: .., сумата в размер на 1 998,47 BGN (хиляда деветстотин деветдесет и
осем лева и 47 стотинки) главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г, ведно със законна лихва за периода от 25.03.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до
22.02.2024 г. в размер на 238,69 BGN (двеста тридесет и осем лева и 69 стотинки), главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 30,62 BGN (тридесет лева и 62 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
25.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,01 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение начислена за периода 16.07.221г. до 22.02.2024г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2024г. по ч.
5
гр. д. № 17304 по описа на съда за 2024 г., по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Р. П., с ЕГН: **********, дължи на
...., с ЕИК: .., сумата в размер на 1 998,47 BGN (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и
47 стотинки) главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, ведно
със законна лихва за периода от 25.03.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 22.02.2024 г. в размер на
238,69 BGN (двеста тридесет и осем лева и 69 стотинки), главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 30,62 BGN
(тридесет лева и 62 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 25.03.2024г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 6,01 лв. мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение начислена за периода 16.07.221г. до 22.02.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2024г. по ч. гр. д. № 17304
по описа на съда за 2024 г., по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г. М. П., с ЕГН: **********, да заплати на ...., с ЕИК: .., направените по делото
разноски в размер на 70,48 лв. - разноски, сторени в заповедното производство и сумата в
размер на 470,48 лв. - разноски, сторени в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК: .., да заплати на адвокат Л. С. Г., с личен номер от САК: .....,
разноски по делото в размер на 650,00 лв. (шест стотин и петдесет лева), от които: 250,00
лв. за защита по заповедното дело и 400,00 лв. за защита по исковото дело, разноски за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие, определени по размер от съда.
Решението подлежи на обжалвне пред СГС в дву седичен срок с въззивна жалба от
получаване на препис.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца ..... с
ЕИК: ......
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6