Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1292
16.04.2018 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10884 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН Б. топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.Н.У., с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик
на имот, находящ се в гр. П., б. „Б.“ № …, ап. …, имала качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такава билa длъжна да заплаща месечно дължимите суми
за доставеното й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 35 от ОУ. С
оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна
енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответницата,
топлинна енергия на стойност 711.89 лева през периода от … г. до … г., която
същата не заплатила. Ищецът уточнява, че топлинната енергия е начислена за
отопление, БГВ и сградна инсталация, като в стойността била включена и цена за
дялово разпределение. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
50.11 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода …г. – …г.
Ответницата не била изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед
за посочените суми, ведно с разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът
подал възражение за недължимост на вземанията. Моли се исковете да бъдат
уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за
заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор на
исковата молба. След срока за отговор на исковата молба е
постъпило становище от ответницата, с което оспорва предявените претенции.
Твърди, че задълженията за които е била уведомена са платени, като в
изпратените й писма нямало искания за предишни периоди. Изтъква, че част от
периода не е бил отопляем.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН Б. топлофикация” ЕАД срещу С.Н.У., по което е
образувано ч. гр. дело № 14912/2016 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № …/…г., за процесните
суми, както и за разноските.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За
процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Предвид тази разпоредба, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна
енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Тези
обстоятелства се установяват от представения по делото нотариален акт и не се
оспорват от ответницата в подаденото от нея становище.
От
изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на от
апартамента, до който е доставяна ТЕ и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ
има качеството клиент на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР. Общите условия са били обявени съгласно чл. 150,
ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства.
Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма
ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
От приетата
по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че през процесния
период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната
мрежа като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Посочено, е че през
периода е начислявана топлинна енергия за отопление по отчетни стойности на 3
бр. отоплителни тела. По отношение на щранглира в банята е начислена ТЕ по
максимална мощност, тъй като не е била снабдена с ИРУ. Начисляването на ТЕ на
битова гореща вода е било извършвано по редовен отчет на водомерното
устройство. В рамките на процесния период, на ответницата е разпределена
топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битова гореща вода в общо
количество от 8.655690 MWh. В. л. констатира, че разпределението и
начисляването ТЕ съответства специалната методика, посочена в Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. Експертизата не е оспорена от страните
по делото в съдебното заседание, в което е приета. Съдът намира, че
заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде
кредитирано.
Приета е и
съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която стойността на топлинната енергия,
посочена в заключението на СТЕ като доставена на ответника за процесния период
от …г. до …г. e в размер 733.34 лева с ДДС. От нея е
отчетена сумата от 21.45 лева за погасяване на част от процесните задължение,
като след приспадането остават дължими 711.89 лева. Размерът на дължимото обезщетение за забава е
определен на 50.11 лева. Експертизата е изготвена въз основа на направените в
СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през процесния период. С
оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно,
поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите
по делото доказателства категорично се установява наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с
публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени задължения
към „ЕВН Б. топлофикация” ЕАД за потребена от него ТЕ в размер на 711.89 лева
за периода …г.-…г. Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода,
за който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на
изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 50.11
лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва
да бъде уважена изцяло.
Възраженията
на ответницата относно липсата на данни за процесните суми в изпратените до нея
писма не могат да обосноват неоснователност на претенциите. Всички съобщения за
просрочени задължение се отнасят до суми начислени за периоди след процесния.
Освен това страната следва да има предвид, че и двете съобщения са били изпратени
след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е станало на …г.
Не се
установява и погасяването на процесните суми. Във всички представени по делото
платежни нареждания са описани номерата на фактурите, по които е плащано и
никоя от тях не съответства на тези, които са издадени за процесните
задължения.
Неоснователни
са и възраженията относно температурите през процесния период. Температурата на
въздуха е включена във формулата за изчисляване на топлинната енергия, като от
приетата СТЕ се установява, че изчисленията са направени според законовите
изисквания.
С оглед
горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По
отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно
издадената заповед за изпълнение. Разноските на които има право ищеца в
заповедното производство са в размер на 25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, предвид пълното
уважаване на претенциите.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство следва да бъдат определени от съда съобразно
редакцията на чл. 78 ал. 8
от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на
постановяване на решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда правомощия на съда да определя
възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми, съществуващи в момента
на разглеждане на делото, са задължителни за съда независимо от това, кога са
възникнали материалноправните отношения по даден спор и следва да се прилагат и
по висящи производства, като в случая не са предвидени изключения в преходните
и заключителни разпоредби на закона за изменение на ГПК. (Определение № 46 от
22.02.2027г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 84 от 5.IX.1957 г. по гр. д. № 63/57 г., ОСГК). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП, съдът
определя възнаграждението на 50 лева, предвид едностранния характер на
заповедното производство и липсата на фактическа и правна сложност.
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за
държавна такса, 230 лева за СТЕ и ССЕ и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Н.У., ЕГН **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН Б. топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№ 37, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми:
главница в размер на 711.89 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода … г.–… г. за обект на
потребление, находящ се в гр. П., б. „Б.“ № …, ап. …, с ИТН …; 50.11 лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода … г.–…г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда– … г. до окончателното й погасяване,
за които суми е била издадена Заповед № …/…
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 14912/2016
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.Н.У., ЕГН **********,*** топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 480.00 лева /четиристотин и осемдесет
лева /- разноските по ч. гр. дело № 14912/2016 г. на ПРС и по настоящото
гр.д. № 10884/2017г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ