Р Е Ш Е Н И Е
№ 929/15.12.2021г.
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1107 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на А.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р – 16001319006694-091-001/27.05.2020 г., потвърден с Решение № 463/24.08.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажират се писмени и гласни доказателства. Молят съда да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт, евентуално да измени същия. Претендират сторените по делото разноски. Излагат се и допълнителни съображения в писмена защита.
Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният му представител в писмено становище моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатския хонорар от ответната страна в случай на уважаване на жалбата.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С атакувания Ревизионен акт № Р – 16001319006694-091-001/27.05.2020 г., на А.А.К. допълнително са установени следните данъчни задължения:
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 443,74 лева главница и 1 507,34 лева лихва.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 157,45 лева главница и 1 111,53 лева лихва.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 4 583,35 лева главница и 1 894,69 лева лихва.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 207,40 лева главница и 64,70 лева лихва.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 200,00 лева главница и 42,11 лева лихва.
Общо в размер на 9 591,94 лева главница и 4 620,37 лева лихва.
Във връзка с ревизионното производство, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден ревизионен доклад № Р-16001319006694-092-001/09.04.2020 г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания ревизионен акт.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Ревизираното лице (РЛ) по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през периода, попадащ в обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „Меги - А.К.“ и е подавало в законоустановените срокове ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните години, в които в приложение № 2 - доходи от дейност като ЕТ декларира получените резултати от основната дейност - разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал в обект - цех за преработка на дървен материал с адрес - местност Бучемиша в района на гр. Велинград. А.К. е посочил, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. не е извършвал друга дейност освен дейността на фирмата - за преработка и търговия с дървен материал. Няма доходи по трудови правоотношения, от наеми, стипендии, от доходи в селско стопанство и др. Разходите за издръжка на семейството са поети от съпругата, която има доходи от трудови възнаграждения.
По отношение на банковата му сметка, по която има постъпления от различни физически лица, А.К. твърди, че част от преводите са от фактури, издадени от едноличния търговец, а друга част са от връщане на заеми по банкова сметка. През годините лицето е давало заеми на физически лица за 3-6 месеца съгласно договори за заем. Заемите са давани в брой, но са връщани по банкова сметка. Заемите не са декларирани с данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като са връщани преди края на годината и не е оставало салдо над 5 000,00 лв. за следващата година. Представени са договори за заем.
Органите по приходите са анализирали твърденията на А.К., че част от постъпленията в банковата му сметка представляват плащане по фактури за продажба на стока от ЕТ. Изискана е информация и документи кога сумите са постъпили в касата на фирмата и как са отразени счетоводно. Изискани са счетоводни справки, от които е видно, че сумите са внесени в касата на фирмата. Представено е писмено обяснение и аналитичен регистър на сметка 501 на едноличния търговец, в който се съдържат данни за № и дата на фактура, по която е направено плащането и сумата, която представлява целият размер на стойността по фактурите. Ръчно в забележка е добавено обяснение за направени допълнителни плащания по изброените по-горе фактури. Не са представени първични счетоводни документи - приходни касови ордери, документиращи постъпването на сумите, изтеглени от банковата сметка на А.К. в касата на ЕТ. В счетоводството на ЕТ е отразено плащането на цялата стойност на фактурата към датата на касовия бон не са взети сторно операции за неплатените суми. Поради това органите по приходите не са приели обясненията на А.К. относно постъпленията по банковата му сметка.
Освен това на посочените като заемополучатели лица са изпратени ИПДПОЗЛ, и в отговор част от тях твърдят, че не познават А.К. и не са получавали заемни средства от него. Част от лицата са потвърдили получаването и връщането на заемите, но не са представени документи /разписки или др./, удостоверяващи кога са предадени сумите от А.К. на лицата, с каква цел са давани заемите, какво е обезпечението по тях и има ли плащана лихва. От А.К. също не са представени годни доказателства за произхода на сумите, които е предоставял като заеми на лицата. Твърдението му, че същите са от получени овърдрафти от „Райфайзенбанк“ ЕАД, като тези заеми са отразени в счетоводството на ЕТ и няма представени документи сумите да са предоставени за ползване от А.К..
След анализ на посочените факти и доказателства органите по приходите са направили извод, че А.К. не е доказал основанието за направените преводи от физически лица по банковата му сметка. Поради това се приема, че същите представляват доходи от други източници, които не са декларирани от А.К. и на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ получените плащания следва да се обложат с данък по ЗДДФЛ. По години преводите са както следва: 2013 г. - 1 740,00 лв.; 2014 г. - 21 574,50 лв.; 2015 г. - 45 833,50 лв.; 2016 г. - 2 074,00 лв.; 2017 г. - 2 000,00 лв.
Освен това е установено, че през 2013 г. в едноличния търговец „Меги - А.К.“ е осчетоводена вноска от А.К. в касата на фирмата в размер на 25 000,00 лв. Съгласно обяснение на А.К., сумата, внесена в касата на ЕТ е от получено дарение и е представена дарителска декларация от 25.11.2019 г. Дарител е лицето З. Р.Д. - майка на съпругата му С. К.. Други документи във връзка с произхода на сумата не са представени. В представената дарителска декларация от 25.11.2019 г. З. Р. Д. е декларирала, че през м. 11.2012 г. е предоставила на дъщеря си С. Р. К.сума в размер на 20 000,00 лв. В процеса на ревизията е изпратено ИИНП № 16001319006694-141-001/03.12.2019 г. Лицето не е открито на адреса по чл. 8 от ДОПК и съответно изготвено ИПДПОЗЛ не е връчено. От страна на лицето не са представени документи, от които да е видно, че сумата е налична и е предоставена на С. Р. К./съпруга на ревизираното лице/.
Извършена е справка в ИС на НАП относно доходите на лицето З. Р. Д. за ревизирания период и е установено, че лицето е работило във фирма „Конкор“ ООД и е получило нетно възнаграждение от трудови правоотношения в размери както следва: 3 930,17 лв. за 2012 г., 3 379,75 лв. за 2013 г., 660.40 лв. за 2014 г., 3 337,70 лв. за 2015 г., 6 941,04 лв. за 2016 г. и 1 616,82 лв. за 2017 г. Въз основа на тези констатации органите по приходите не са приели за реално дарението, което А.К. твърди, че е получил от майката на съпругата си. Едновременно с внесените парични средства в едноличния търговец са правени разходи за издръжка и живот и са внасяни суми в банковите сметки. От органите по приходите са събрани доказателства за приходите и разходите на лицето по години за целите на съпоставката им. В хода на ревизионните действия, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица - службите по вписванията, отдел „Местни данъци и такси”, банките, Обл. дирекция „Полиция”. От информацията по събраните доказателства и присъединените такива са установени приходите /ресурсите/ и разходите на А.К. за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Според доказателствата и анализа, който са направили органите по приходите, лицето не е разполагало с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи през 2013 г.
При тези обстоятелства, в ревизионния доклад, респективно в ревизионния акт, е посочено, че за този данъчен период /2013 г./ са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На А.К. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и са връчени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие в следните размери: 2013 г. - 22 694,49 лв.
По банковите сметки на лицето са постъпили парични средства от физически лица в общ размер на 1 740,00 лв. Сбора от двете суми е формирал облагаемия доход на лицето от доходи с неустановен произход в размер на 24 434,47 лв. За 2013 г. не са начислени осигурителни вноски тъй като при извършена ревизия на ЕТ „Меги - А.К.“, приключила с PA № Р-16001618007340 091-001/24.06.2019 г. са определени осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход. Изчислена е основа за облагане, равна на облагаемия доход и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие, предмет на настоящата жалба.
За периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. органите по приходите са определели облагаем доход на лицето по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ равен на получените суми по банковата му сметка. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ са изчислили дължимия данък за ревизираните периоди с прилежащи лихви за закъснение, предмет на жалбата.
Жалбоподателят е оспорил гореописаните констатации пред ответника по административен ред с мотиви в следните насоки:
Твърди, че всички средства, които са постъпили по банковата му сметка са или върнати заеми или постъпления по фактури, издадени от едноличния търговец, на който е собственик. Ревизиращият екип неправилно не се е съобразил с дарителската декларация на З. Д., че е дарила сумата от 20 000,00 лв. на съпругата му С. К.. Изрично било отбелязано, че сумата е предоставена от сем. Д. — родители на съпругата. Изследвани били само доходи на З. Д. и то за годините, следващи дарението /2013 г. - 2017 г./. Според жалбоподателя периодите на 2012 г. и предходните такива въобще не са отчетени. В тази връзка представя операционна бележка от Банка „ДСК“ ЕАД от 12.11.2009 г. от която е видно, че Д. е изтеглила на 12.11.2009 г. сумата от 3000,00 лв. — разполагаеми в брой. Според жалбоподателя неправилно и в противоречие със закона е становището на органите по приходите, че паричните заеми не са били получени, аргументирано с липсата на достоверна дата в съставените документи и че договорът за паричен заем не е формален, а реален договор, поради което за неговото сключване и за възникване на заемното правоотношение е необходимо и достатъчно предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. По отношение на определеното несъответствие на имущественото му състояние с получените доходи за 2013 г. според жалбоподателя би следвало да се вземе предвид установената при предходната ревизия за дейността на ЕТ допълнителна основа за облагане в размер на 39 212,12 лв. Ако тази цифра за годината е вярна, то очевидно тя покрива установения в настоящото производство недостиг. Освен това жалбоподателят твърди, че годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ през данъчната година се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Намаление с дължимите вноски по ЗЗО не е извършено от органите по приходите, а от друга страна с предходния РА са определени дължими такива за периодите 2014 г. - 2016 г. включително.
Ответникът се е произнесъл с Решение № 463/24.08.2020 г. , в което е изложил мотиви, че доказателствата, събрани при извършване на ревизията на лицето показват, че са налице данни то да е придобило доходи/получени преводи от различни физически лица/, които не е декларирало през всички периоди от обхвата на ревизията. Тъй като приходоизточникът на дохода не е изяснен, органите по приходите са приели, че са реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като действията им в тази насока били правилни и обосновани. Мотивите на лицето относно дадени и върнати заеми били неоснователни. Извършени били насрещни проверки на лицата, посочени като заемополучатели. Връчени са искания за представяне на обяснения и доказателства за сключените заемни договори и за документи за предаването на сумите. Констатациите от насрещните проверки били, че заемополучателите, които са потвърдили вземането на заем, не разполагат с документи за предаването на сумите. В този контекст правилно било твърдението на органите по приходите, че договорът за заем е реален договор, което предполага и предаването на сумата в собственост на получателя. Този извод следва императивно от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и трайната практиката на ВАС. От събраните доказателства обаче, не можело да се направи извод, че сумите по разглежданите договори за заем реално са били предоставени. При съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства се формирал обоснованият извод, направен и от органите по приходите, че твърденията за получени заеми са възникнали за целите на ревизионното производство. Органите по приходите са анализирали твърденията на А.К., че част от постъпленията в банковата му сметка представляват плащане по фактури за продажба на стока от ЕТ. Не са представени първични счетоводни документи - приходни касови ордери, документиращи постъпването на сумите, изтеглени от банковата сметка на А.К. в касата на ЕТ. В счетоводството на ЕТ е отразено плащането на цялата стойност на фактурата към датата на касовия бон и не са взети сторно операции за неплатените суми. Видно било, че при наличните данни органите по приходите са направили правилни изводи. Доказателствата, събрани при извършване на ревизията показвали, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за периода 2013 г., а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. След установяване на основания по т. 7 от чл. 122. ал. 1 на ДОПК е спазена процедурата, като лицето е уведомено, че основата му за облагане е данъци ще се определи по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК, дадена е възможност за представяне на обяснения и доказателства. С оглед изложеното по-горе, доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА и в частност относно определеното начално салдо към 2013 г. била изцяло върху ревизираното лице. Твърдението за получени други средства от жалбоподателя не било подкрепено с документи.
Според ответника мотивите в жалбата по отношение на получените парични средства от родителите на съпругата на РЛ били неоснователни. Първо те касаели доходи, евентуално получени от тях в отдалечен период от време. Не били представени конкретни доказателства, че тези доходи действително са били получени, не било ясно къде са били съхранявани, как са били предавани на ревизираното лице, дали са били разходвани, като се имало предвид изминалите години от придобиването им до ревизирания период. Освен това се касаело за дарение на движимо имущество - пари, направено чрез предаването им. В този частен случай на първо място следвало да се установи факта на предаване на парите, размера им, както и фактическото наличие на тези средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер. Нито един от тези факти не бил установен, с каквито и да било доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на административното производство. Освен това А.К. и родителите на съпругата му били „свързани лица” по смисъла на ДОПК и с оглед на това, доказателствата се преценявали от органа по приходите заедно с всички други данни.
По отношение на определената основа за облагане на лицето като едноличен търговец в хода на предходната ревизия, органите по приходите правилно не са я посочили като възможност за покриване на нарастването на имущественото състояние, установено в обжалвания понастоящем акт. Тази основа за облагане била формирана и изчислена от ревизиращия екип по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО и била една имагинерна величина, определена за целите на облагането. При съпоставката се включвали действително реално получени средства и доходи, а въпросните не били такива.
По отношение на твърденията, че годишната данъчна основа за доходите от други източници следва да се определи като облагаемият доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ трябва да се намали е с дължимите вноски по ЗЗО, определени с предходния РА, също били неоснователни. С оглед изложените мотиви, ответникът е потвърждил ревизионен акт № 16001319006694-091-001/27.05.2020 г., издаден на А.А.К., в обжалваната част за допълнително установените задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 9 591,94 лева главница и 4 620,37 лева лихва. Подадена е жалба в срок и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси. Задачите на експертизата са:
1. Налице ли е изменение на имущественото състояние на лицето през процесиите периоди /сделки с имоти, автомобили, екскурзии, значителни разходи и др. подобни/, респ. отговаря ли на декларираното и писмените му обяснения.
2. С оглед данните от насрещни проверки на трети лица, превеждали суми по банковата сметка на жалбоподателя, да съобрази съответната част, като заемни такива, съобразно отговорите на лицата.
3. Да извърши проверка в счетоводството на ЕТ „Меги-А.К.” за внесени и осчетоводени суми от ФЛ, постъпили по банковата му сметка във връзка с дейността на ЕТ.
4. Да изчисли паричния поток за периода 2013-2017г., като съобрази декларираните доходи като ЕТ, без заемите по т.2 и варианти с признато или не дарение от З. Д..
5. Като съобрази предходните отговори да изчисли, какви биха били данъчната основа и данък по чл.17 от ЗДДФЛ за процесните периоди, ако има такива.
6. Да се изчисли размерът на началното салдо към 01.01.2013 г.
7. На база на документално доказаните разходи за този период 2013-2017 г., вещото лице да отговори дали доказаните разходи на жалбоподателя превишават размера на получените от него средства и ако да - в какъв размер е това превишение?
По първа задача :
ВЛ е приело, че при проверката от страна на данъчните органи в информационните масиви на НАП не са установени данни за фактури, издадени на А.К. от регистрирани по ЗДДС лица. Съгласно данните предоставени от проверяваното лице и от Община Велинград, отдел МДТ, на 13.05.2013 г. е закупил МПС - Мерцедес 270, което съгласно Договора за покупко-продажба е на стойност 700.00 лв. Автомобилът е закупен след продажба на стария, следователно не може да се говори за изменение на имущественото състояние, като количество, а само като качество и това твърдение е много относително, имайки предвид стойността на новото МПС - 700.00лв. На основание на гореизложеното, експертизата смята, че не е налице изменение на имущественото състояние на А.А.К. през процесния период 2013 г. – 2017 г. и това отговаря на декларираното от А.А.К., на писмените му обяснения и на извършената проверка от страна на данъчните органи.
По втора задача :
При направените насрещни проверки на трети лица, превеждали суми по банковата сметка на жалбоподателя в банка ДСК, съгласно РД № Р-16001319006694-092-001/09.04.2020 г. и Протокол № ПФ-16001319000133-073-001/03.10.2019 г. и съгласно изисканите от експертизата Договори за заем между жалбоподателя и трети лица, експертизата констатира, че съгласно постъпилите парични средства в банка ДСК, по банковата сметка на А.А.К., предоставените договори за заем и констатациите съдържащи се в РД и Протокол № ПФ-16001319000133-073-001/03.10.2019 г., като заемни средства предоставени от А.А.К. на трети лица и впоследствие възстановени, могат да бъдат отнесени по мнението на експертизата, както следва :
1. Договор за заем от 17.03.2014 г. с лицето К. А. Г. за предоставяне на сума в размер на 9245.00 лв. Сумите постъпили от К. А. Г. са: на 19.08.2014 г. в размер на 3024.00 лв. и на 25.08.2014 г. в размер на 6218.50 лв., общо 9242.50 лв. Относно предоставянето и връщането на посочените суми К. А. Г. е дал обяснение, че сумата е получена в брой в гр.Карлово и че е върнало сумата с два превода на 19.08.2014 г. и 25.08.2014 г.
2. Договор за заем от 09.02.2015 г. с лицето С. Т. Д. за предоставяне на сума в размер на 7340.00 лв. Сумите постъпили от С. Т. Д. са: на 10.06.2015 г. в размер на 2640.00 лв. и на 08.08.2015 г. в размер на 4700.00 лв., общо 7340.00 лв. С. Т. Д. е дала обяснение, че сумата е получена в брой в гр.Айтос и че е върнало сумата.
3. Договор за заем от 07.01.2013 г. с лицето В. Я.Н. за предоставяне на сума в размер на 5000.00 лв. Сумата, постъпила от В. Я.Н. е на 13.02.2014 г. в размер на 5000.00 лв. В. Я.Н. е дал обяснение, че сумата е получена в брой в гр. Велинград и че е върнало сумата с превода на 13.02.2014 г.
4. Договор за заем от 09.02.2015 г. с лицето В. Я. В.за предоставяне на сума в размер на 4000.00 лв. Сумата, постъпила от В. Я. В.е на 08.09.2015 г. в размер на 4000.00 лв. В. Я. В.не е дало отговор на поисканите обяснения. ВЛ счита, че липсата на отговор от страна на В. Я. В.не може да води до непризнаване на декларираните договорните взаимоотношения между страните, договорения заем и върната сума по него.
5. Договор за заем от 20.02.2017 г. с лицето Б. В.С. за предоставяне на сума в размер на 2000.00 лв. Сумата, постъпила от Б. В.С. е на 27.06.2017 г. в размер на 2000.00 лв. Не са изискани обяснения относно предоставянето и връщането на посочената сума, защото не е записано ЕГН на лицето в договора и това е било пречка за данъчните органи да изискат информация по договора от Б. В.С.. ВЛ счита, че може да се приемат договорните отношения между страните като реални, защото няма данни, които да оспорват декларираните договорни взаимоотношения, договорения заем и върнатата сума по него.
По трета задача :
При извършената проверка в счетоводството на ЕТ „Меги-А.К.“ за внесени и осчетоводени суми от ФЛ, постъпили по банковата сметка на жалбоподателя А.А.К., във връзка с дейността на ЕТ, експертизата не е намерила осчетоводени суми, които да отговарят на поставените условия.
По четвърта задача :
Въз основа на направения анализ по т.2 и т.3 от експертизата и съгласно поставеното условие в задача 4, да се представят варианти с признаване на дарението на З. Р. Д. от месец 11.2012 г. - 20 000.00 лв. и с непризнаване на дарението, експертизата е дала отговор на поставената задача, както следва:
Първи вариант - с признаване на дарението на З. Р. Д..
Втори вариант - с непризнаване на дарението на З. Р. Д..
Съгласно констатациите на данъчните органи, лицето не е представило годни доказателства относно основанието за направените преводи от физически лица по банковата сметка на лицето, поради което се приема, че същите представляват доходи от друг източник, които не са декларирани от А.А.К..
По години преводите са както следва :
3а 2013 г. - общо 1740.00 лв.
За 2014 г. - общо 21574.50 лв.
За 2015 г. - общо 45833.50 лв.
За 2016 г. - 2074.00 лв.
За 2017 г. - 2000.00 лв.
По пета задача :
Данъчната основа и данъкът по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2017 г. по първи вариант с признаване на дарението на З. Р. Д. по години е както следва:
2013 г. Годишна данъчна основа - 9434.49 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 943.45 лв.
2014 г. Годишна данъчна основа - 7332.00 лв.
Данък по чл.17 от ЗДДФЛ - 733.20 лв.
2015 г. Годишна данъчна основа - 34493.50 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 3449.35 лв.
2016 г. Годишна данъчна основа - 2074.00 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 207.40 лв.
2017 г. Годишна данъчна основа - 3311.64лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 331.16 лв.
Общо данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. - 2017г. в размер на 5664. 56 лв.
Данъчната основа и данъкът по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2017 г. по втори вариант с непризнаване на дарението на З. Р. Д., по години е както следва:
2013 г. Годишна данъчна основа - 24434.49 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 2443.45 лв.
2014 г. Годишна данъчна основа - 7332.00 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 733.20 лв.
2015 г. Годишна данъчна основа - 34493.50 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 3449.35 лв.
2016 г. Годишна данъчна основа - 2074.00 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 207.40 лв.
2017 г. Годишна данъчна основа - 3311.64 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 331.16 лв.
Общо данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. – 2017 г. - 7164.56 лв.
По шеста задача :
А.А.К. в своите обяснения декларира, че разходите за издръжката на семейството са от съпругата, която има трудови доходи от трудови възнаграждения. Анализът на доходите на съпругата за 2011 г. - 1556.79 лв., 2012 г. - 2370.02 лв., 2013 г. - 2516.15 лв., 2014 г. - 999.47 лв., 2015 г. - 3444.82 лв., 2016 г. - 4047.94 лв. и 2017 г. - 4959.10 лв. показва, че от тези суми не може да се генерира остатък, който да бъде деклариран от А.К., като налични парични средства в брой от семейни спестявания. Експертизата смята, че данъчните органи правилно са приели, като налични парични средства в брой сумата от 5000.00 лв., към началото на ревизията, без доказване на произхода на средствата.
По седма задача :
Според направения анализ за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните разходи през този период, по първи вариант, с признато дарение, съгласно анализа на експертизата, разходите са както следва:
2013 г. - 29250.00 лв.
2014 г. - 5631.35 лв.
2015 г. - 6240.00 лв.
2016 г. - 13277.00 лв.
2017 г. - 22837.48 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 77235.83 лв.
Според направения анализ за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните приходи през този период, по първи вариант, с признато дарение, съгласно анализа на експертизата, приходите са както следва:
2013 г. - 21740.00 лв.
2014 г. - 7332.00 лв.
2015 г. - 34493.50 лв.
2016 г. - 2074.00 лв.
2017 г. - 0.00 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 65639.50 лв.
Следователно доказаните разходи на жалбоподателя превишават размера на получените от него приходи с 11596.33 лв. / 588.20 + 7694.49 + 2.00 + 3311.64/ по първи вариант с признато дарение.
Според направения анализ за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните разходи през този период, по втори вариант, без признато дарение, съгласно анализа на експертизата, разходите са както следва:
2013 г. - 29250.00 лв.
2014 г. - 5631.35 лв.
2015 г. - 6240.00 лв.
2016 г. - 13277.00 лв.
2017 г. - 22837.48 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 77235.83 лв.
Според направения анализ за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните приходи през този период, по втори вариант, без признато дарение, съгласно анализа на експертизата, приходите са както следва:
2013 г. - 6740.00 лв.
2014 г. - 7332.00 лв.
2015 г. - 34493.50 лв.
2016 г. - 2074.00 лв.
2017 г. - 0.00 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 50639.50 лв.
Следователно доказаните разходи на жалбоподателя превишават размера на получените от него приходи с 26596.33 лв. /588.20 + 22694.49 + 2.00 + 3311.64/ по втори вариант без признато дарение.
В съдебно заседание като свидетели бяха разпитани Б. В. С. и З. Р. Д..
Свидетелката С. заяви, че познава А.К. от 10-15 г., колеги били, занимавали се с дървен материал. В началото на 2017 г. му поискала 2000 лева назаем, когато жалбоподателят бил в Ямбол по работа, той ѝ услужил и през лятото му ги върнала. Имали договор. В гр. Ямбол ѝ дал парите А.К.. Лятото му ги върнала по банков път. Заяви, че в техния бранш е нормално да си услужват. В тази връзка посочи, че познава К. Г.- колега от Карлово, а Величко Н. и Велико В. само ги е чувала, не ги познава.
Свидетелката Д. заяви, че А.К. ѝ е зет. Помагала на семейството на дъщеря си и на зет си. През 2012 г. на края на годината с 20 000 лева им помогнала за бизнеса. Имала спестявания, теглила и потребителски кредити преди това. Освен това в тази сума имало спестени пари и от съпруга ѝ. Парите ги предали в дома си на ул. „Христо Ваянов“ № 4 в гр. Велинград. Дали ги на двамата – и на А., и на дъщеря им, които били заедно. Не са сключвали договор, не са изготвяли документи за заем. Заявява, че от 2019 г. работи в Брюксел като чистачка. Не си търси дадените пари като заем обратно, не са говорили за това.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон в една част, поради което следва да бъде частично отменен.
Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато
необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното
производство и създава условия за попълване или направо заместване на
липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на
задълженията. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен
случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени
случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията
на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с
допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест лежи върху
органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само
предполагаемо наличие на основание. За да се приложи презумцията на чл. 124, ал.
2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите
по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен
случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания
субект. От събраните по делото доказателства е видно, че ревизията срещу
жалбоподателя е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като в хода на същата е установено наличие на хипотеза
по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите
на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни
източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От
разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва
разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото
лице. Ревизиращите са извършили анализ на паричните потоци в началото и края на
ревизирания период, като е установено превишение на направените разходи над
доказаните приходи за 2013 г. Превишението на направените разходи над
доказаните приходи за 2013 г. сочи, че е налице хипотезата на чл. 122, ал.
1, т. 7 ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната
основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста
на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. Изготвянето на съпоставка на
извършените от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за
съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи,
при липса на други доказателства. Съществената отрицателна разлика между
доказано извършените разходи и декларираните и установени като получени от
ревизираното лице средства е безспорно доказателство за получени, но
недекларирани доходи. Действията на органите по приходите като подход в тази
насока са правилни и обосновани. Проверката за имуществени несъответствия се
извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото
на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в
брой и банкови сметки в края на периода. В случая установения недостиг на
парични средства е с неустановен произход, поради което тези средства могат да
се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с
изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък. Освен
това разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща
към чл.122 – 124 ДОПК
„съответно“, поради което особеностите на препращащата норма следва да се
приспособят към прилаганата норма. Това в означава, че за целите на
задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият
облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от
КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите
материални закони.
В конкретния случай тези обстоятелства се доказаха по несъмнен начин по отношение на първия проверяван данъчен период – за 2013 г. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от заключението на счетоводно-икономическата експертиза.
За периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. органите по приходите са определели облагаем доход на лицето по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ равен на получените суми по банковата му сметка. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ са изчислили дължимия данък за ревизираните периоди с прилежащи лихви за закъснение, предмет на жалбата.
Основния
въпрос, касаещ данъчен период 2013 г., е дали РЛ е получило заем от З.
Р. Д. в края на 2012 г. в
размер на 20 000 лв. В тази връзка от събраните писмени доказателства,
между които и договори за кредит, както и показанията на свидетелката Д. съдът
счита, че тази сума действително е била дадена в заем на К.. Видно е например,
че на 24.07.2007 г. Д. е изтеглила потребителки кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД в
размер на 10 150 лв., а на 24.06.2008 г. е получила кредит от
„Райфайзенбанк“ ЕАД в размер на 20 000 лв. В същото време се установи, че
тя е работила, получавала е и трудови възнаграждения. Няма никаква пречка, тя и
нейният съпруг да са спестила към края на 2012 г. сумата в размер на
20 000 лв., която да се предоставили на К.. В тази насока свидетелката
изнесе конкретни данни за мястото и обстоятелствата по предаването на сумата.
По делото не се събраха каквито и да е било други доказателства, които да
оборват твърденията на свидетелката и представените от нея като доказателства
догори за кредит. Няма как нейните показания да не бъдат ценени, само защото РЛ
е неин зет.
1. Договор за заем от 17.03.2014 г. с лицето К. А. Г. за предоставяне на сума в размер на 9245.00 лв. Сумите постъпили от К. А. Г. са: на 19.08.2014 г. в размер на 3024.00 лв. и на 25.08.2014 г. в размер на 6218.50 лв., общо 9242.50 лв. Относно предоставянето и връщането на посочените суми К. А. Г. е дал обяснение, че сумата е получена в брой в гр. Карлово и че е върнало сумата с два превода на 19.08.2014 г. и 25.08.2014 г.
2. Договор за заем от 09.02.2015 г. с лицето С. Т. Д. за предоставяне на сума в размер на 7340.00 лв. Сумите постъпили от С. Т. Д. са: на 10.06.2015 г. в размер на 2640.00 лв. и на 08.08.2015 г. в размер на 4700.00 лв., общо 7340.00 лв. С. Т. Д. е дала обяснение, че сумата е получена в брой в гр. Айтос и че е върнало сумата.
3. Договор за заем от 07.01.2013 г. с лицето В. Я.Н. за предоставяне на сума в размер на 5000.00 лв. Сумата, постъпила от В. Я.Н. е на 13.02.2014 г. в размер на 5000.00 лв. В. Я.Н. е дал обяснение, че сумата е получена в брой в гр. Велинград и че е върнало сумата с превода на 13.02.2014 г.
4. Договор за заем от 09.02.2015 г. с лицето В. Я. В.за предоставяне на сума в размер на 4000.00 лв. Сумата, постъпила от В. Я. В.е на 08.09.2015 г. в размер на 4000.00 лв. В. Я. В.не е дал отговор на поисканите обяснения. ВЛ счита, че липсата на отговор от страна на В. Я. В.не може да води до непризнаване на декларираните договорните взаимоотношения между страните, договорения заем и върната сума по него. Съдът също споделя този извод.
5. Договор за заем от 20.02.2017 г. с лицето Б. В.С. за предоставяне на сума в размер на 2000.00 лв. Сумата, постъпила от Б. В.С. е на 27.06.2017 г. в размер на 2000.00 лв. Не са изискани обяснения относно предоставянето и връщането на посочената сума, защото не е записано ЕГН на лицето в договора и това е било пречка за данъчните органи да изискат информация по договора от Б. В.С.. ВЛ е счело, че може да се приемат договорните отношения между страните като реални, защото няма данни, които да оспорват декларираните договорни взаимоотношения, договорения заем и върнатата сума по него. В подкрепа на този извод всъщност са показанията на самата С. в съдебно заседание. Тя заяви, че в началото на 2017 г. е поискала 2000 лева назаем от РЛ, когато жалбоподателят бил в Ямбол по работа, той ѝ услужил и през лятото му ги върнала. Имали договор. В гр. Ямбол ѝ дал парите А.К.. Лятото му ги върнала по банков път. Заяви, че в техния бранш е нормално да си услужват.
В тази връзка свидетелката също даде показания, че познава К. Г.- колега от Карлово, а В. Н. и В. В. само ги е чувала, не ги познава, но нейните показания в тази насока също дават основание съдът да счита, че договорите за заем с тези лица следва да бъдат зачетени.
При преценка на така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че неправилно ревизиращите органи не са приели като достоверни и доказани твърденията на горепосочените лица за това, че са предоставили на РЛ цитираните суми, предвид на което не може същите да се считат като доходи на физическото лице. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. В настоящото производство обаче жалбоподателят ангажира доказателства, които обосновават друг правен извод, различен от този на органа по приходите що се касае до дадените и върнати заеми на лицата К. А. Г., С. Т. Д., В. Я.Н., В. Я. В.и Б. В.С.. Според чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане предаването на сумите, т. е. реалното изпълнение на договора, следва да бъде установено по безспорен начин. Договорът за заем е реален договор и желаните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите вещи. Представените договори за заем са подписани от двете страни и служат и за разписка за предаване на сумата. Формално те отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка на създаденото между страните облигационно отношение са годни да породят правни последици. В случая страните по тях – жалбоподателят от една страна и от друга - К. А. Г., С. Т. Д., В. Я.Н. и Б. В.С. – потвърждават тези договори за заем и постигнатите с тях договорки, включително и реалното предаване на сумата. Изключение прави само С. Т. Д., но съдът счита, че липсата на отговор от страна на В. Я. В.не може да води до непризнаване на декларираните договорните взаимоотношения между страните, договорения заем и върната сума по него. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на трети лица в производството по ревизия се преценяват с оглед всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултатите от ревизията, съответно качеството на свързани лица с ревизираното лице, което в настоящия случай е налице само дотолкова, доколкото Д. е майка на съпругата на РЛ, но за всички останали няма данни за свързаност. Самата С. заяви, че са просто колеги с К., както и с Г., Н. и В. и затова си правят услуги, като си помагат взаимно с различни суми назаем.
По отношение на останалите получени суми по банковата сметка на РЛ изводите на органите по приходите са правилни. В този смисъл липсват доказателства, които да потвърждават твърденията на К. както за това, че това също са върнати суми, дадени в заем, така и, че са получени суми във връзка с дейността на ЕТ „Меги-А.К.“. В тази насока ВЛ е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на ЕТ „Меги-А.К.“ за внесени и осчетоводени суми от ФЛ, постъпили по банковата сметка на жалбоподателя А.А.К., във връзка с дейността на ЕТ, експертизата не е намерила осчетоводени суми, които да отговарят на поставените условия. Част от лицата, за които са твърди, че връщат заеми на РЛ (например Р. Р. Р.) твърдят, че не познават А.К. и не са получавали заемни средства от него.
С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за частично основателна. Съгласно заключението на ВЛ и гореизложените мотиви, съдът намира, че за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните разходи през този период, по първи вариант, с признато дарение, съгласно анализа на експертизата, разходите са както следва:
2013 г. - 29250.00 лв.
2014 г. - 5631.35 лв.
2015 г. - 6240.00 лв.
2016 г. - 13277.00 лв.
2017 г. - 22837.48 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 77235.83 лв.
Според направения анализ за периода 2013 г. – 2017 г., документално доказаните приходи през този период, по първи вариант, с признато дарение, съгласно анализа на експертизата, приходите са както следва:
2013 г. - 21740.00 лв.
2014 г. - 7332.00 лв.
2015 г. - 34493.50 лв.
2016 г. - 2074.00 лв.
2017 г. - 0.00 лв.
Общо за периода 2013 г. – 2017 г. - 65639.50 лв.
Следователно доказаните разходи на жалбоподателя превишават размера на получените от него приходи с 11596.33 лв. / 588.20 + 7694.49 + 2.00 + 3311.64/ по първи вариант с признато дарение.
На
основа на посоченото и съгласно заключението на ВЛ по вариант първи се определят
допълнително установени следните задължения:
Данъчната основа и данъкът по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2017 г. по първи вариант с признаване на дарението на З. Р. Д. по години е както следва:
2013 г. Годишна данъчна основа - 9434.49 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 943.45 лв. и лихва 581.94 лв.
2014 г. Годишна данъчна основа - 7332.00 лв.
Данък по чл.17 от ЗДДФЛ - 733.20 лв. и лихва 377.75 лв.
2015 г. Годишна данъчна основа - 34493.50 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 3449.35 лв. и лихва 1425.91 лв.
2016 г. Годишна данъчна основа - 2074.00 лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 207.40 лв. и лихва 64.70 лв.
2017 г. Годишна данъчна основа - 3311.64лв.
Данък по чл. 17 от ЗДДФЛ - 331.16 лв. и лихва 69.73 лв.
В същото време обаче в атакувания РА, потвърден с решението на ответника, е посочено, че данъкът по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. е в размер на 200 лв. и 42,11 лева лихва. Като резултат от жалбата обаче не следва да се утежнява положението на жалбоподателя и да се увеличава този размер, поради което за 2017 г. следва да се потвърди РА в тази му част - в размер на 200 лв. данък и 42,11 лева лихва. За 2016 г. пък размерът на данъка и лихвите в РА и в заключението на ВЛ съвпадат, поради което за 2016 г. също следва да се потвърди административния акт.
Така общия данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2017 г. се получава в размер на 5533. 40 лв. и лихви общо в размер на 2492,41 лева.
Размерът на лихвите е изчислен на база заключението на вещото лице за размера на данъка по чл.17 ЗДДФЛ с калкулатор за изчисляване на лихви, наличен в Портал за ел. услуги на НАП.
За така посочените задължения - данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. - 2017 г. общо в размер на 5533. 40 лв. и общо лихви в размер на 2492,41 лева - жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност, съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 1290 лв., от които 580 лв. адвокатско възнаграждение, 700 лв. за СИЕ и 10 лв. ДТ, за които са представени и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие и вносни бележки. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед обстоятелството, че така заплатено е дори под минимално определеното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По съразмерност на жалбоподателя се дължат 560,86 лв. съгласно уважената част от жалбата. Ответникът претендира минимално възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което в случая е в размер на 956,37 лв. и по съразмерност му се дължат 540,32 лв. Или по компенсация ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 20,54 лв. съдебни разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, Ревизионен акт № Р – 16001319006694-091-001/27.05.2020 г., потвърден с Решение № 463/24.08.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, в която са определени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. в размер над 943.45 лв. и лихва над 581.94 лв., за 2014 г. в размер над 733.20 лв. и лихва над 377.75 лв., за 2015 г. в размер над 3449.35 лв. и лихва над 1425.91 лв., или общо данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2017 г. в размер над 5533. 40 лв. и общо лихви в размер над 2492,41 лева, като
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 20,54 лв. (двадесет лева и петдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)