Р Е Ш
Е Н И Е
/неприсъствено/
№ 260957 21.10.2020 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4817 по описа
на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса
на труд, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата е
предявила срещу „Премиум Фармаси“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Д. талев № 80, ет. 6, ап. 14 обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса
на труда, член 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да й
заплати общата сума от 1067,89 лева,
представляваща сбор от следните суми: сумата от 439,83 лева неплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019 година; 586,44
лева неплатено ТВ за 12 дни през м. декември 2019 година; 17,84 лева мораторна
лихва върху неплатеното обезщетение за отпуск за периода 12.12.2019г. –
05.05.2020г.; 23,78 лева мораторна лихва върху неплатеното ТВ за периода 12.12.2019г
– 05.05.2020г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците
от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2020г. до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на
основание сключен трудов договор на длъжност „******”, на пълно раб. време, с
място на работа в гр. П., с основно трудово възнаграждение 2078,50 лева, което
било прекратено със заповед на р., считано от ******* г.
При прекр.
на ТПО ищецът имал право на ПГО – 7 дни за 2018 г. и 2 работни дни за 2019г.. Не
му била платена и заплатата за м. декември 2019г..
Тези суми
не му били платени от ответника. Поради забавеното им плащане му се дължала
мораторна лихва върху неплатените суми за посочените периоди. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 11.06.2020г.,
чрез п. му Б. В., като писмен отговор не
е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, по
реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като
със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и
сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си е поискал на основание чл. 238, ал.
1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – трудов договор, заповед за прекр. на
ТПО, копие от трудовата книжка, доп. споразумение от ******** г., може да се направи извода за вероятната
основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК
следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат
изцяло.
П. на ищцата а. И.Н. претендира присъждане на а. възнаграждение по реда на
член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Същите възлизат на 600 лева, по 300 лева за
всеки от двата главни иска, като за акцесорните искове такова не се дължи. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза
общо на 200 лева (двеста лева), от които 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска
по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 100 лева
- ДТ за исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, и 50 лева
(петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Премиум Фармаси“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Д. Талев № 80, ет. 6, ап. 14 да заплати на Л.Р.М., ЕГН ********** общата сума от 1067,89 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата
от 439,83 лева неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018
и 2019 година; 586,44 лева неплатено ТВ за 12 дни през м. декември 2019 година;
17,84 лева мораторна лихва върху неплатеното обезщетение за отпуск за периода
12.12.2019г. – 05.05.2020г.; 23,78 лева мораторна лихва върху неплатеното ТВ за
периода 12.12.2019г – 05.05.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2020г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Премиум
Фармаси“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на а. И.Н.Н.,*** а. възнаграждение по
член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА „Премиум Фармаси“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/А.Трайкова
Вярно с оригинала.
И.Б.