№ 58
гр. гр. Добрич, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20233200900016 по описа за 2023 година
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.Добрич,ул.“***
„№4,представлявано от *** ,чрез адв.И. С.,ДАК,съдружник в
Адвокатско дружество“С. и ***“,със съдебен
адрес:гр.Добрич,ул.“***“№3,ет.3 срещу Р. С. Ф. ЕГН ********** с
адрес с.Банковски,обл.Добрич за сумата от 150 000 лв.-задължение по
запис на заповед ,издаден на 11.07.2022г.,в полза на ищцовото
дружество.Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът не е подал отговор на предявения иск.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 11.07.2022г. ответникът е поел менителнично задължение към
ищеца с издаването на запис на заповед,като на определения в ценната
книга падеж не е заплатил задължението си.
Ищецът завел заповедно производство в РС гр.Добрич,като било
1
образувано ч.гр.д.№ 3210/2022г.по описа на съда.Съдът издал Заповед
за изпълнение №1402/07.11.2022г. и изпълнителен лист.Длъжникът е
осъден да заплати сумата 150 000 лв.въз основа на представения запис
на заповед.
Образувано е изпълнително дело №1017/2022г.по описа на ЧСИ
Л.***,като след връчване на поканата за доброволно изпълнение
,ведно с копие от заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист,длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК на
23.11.2022г.На основание чл.415 ал.1 от ГПК заповедният съд е указал
на поемателя ,като заявител в заповедното производство,да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок.
Искът е заведен в указания от съда срок и е допустим.
Сам по себе си записът на заповед е абсолютна търговска
сделка.Ищецът черпи правата си директно от формално редовната
ценна книга ,без да е длъжен да установява връзката й с конкретно
каузално правоотношение.
Независимо от това ищецът описва в исковата молба конкретните
взаимоотношения с ответника,наложили издаване на ценната
книга,която има обезпечителен характер по отношение на
задълженията по сделката ,с която същият е свързан.
Записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение
,свързано със сключен на 11.07.2022г.договор за покупко- продажба
на царевица,по силата на който ответникът се е задължил да продаде
на ищеца по делото 300т.царевица ,реколта 2022 г.при цена 500лв.за
тон.Ищецът е превел 50 000 лв.-авансово,представляващи част от
дължимата цена на зърното.Срокът за изпълнение на задължението на
ответника е изтекъл,а продавачът по договора е предал само
100т.царевица и към настоящия момент отказва да предаде останалото
договорено количество.
Срокът за предаване на стоката е определен от 01-31.10.2022г.
2
,поради което ответникът е изпаднал в забава.
Съгласно договора при неизпълнение,продавачът дължи
обезщетение за всеки тон неизпълнение,равняващо се на разликата
между договорената цена по този договор и пазарната цена към
момента на неизпълнението,но не по-малко от 30 % от договорената
цена на тон неизпълнено количество стока.С оглед неизпълнението
продавачът дължи сумата от 30 000 лв.,представляваща 30 % от
стойността на недоставените 200т.царевица по 500 лв.за тон или общо
30 % от сумата 100 000 лв.
Поради това,че считано от 01.11.2022 г.продавачът е в забава,той
дължи на купувача обезщетение в размер на 91 %- за деветдесет и
един дни до 31.01.2023г.,равняващи се на 91 000 лв.,от които се
претендират само 20 000 лв.
Платената от купувача авансово цена на част от стоката е уговорена
като капаро,съгласно чл.93 от ЗЗД,поради което при неизпълнение се
дължи връщане на двойния й размер-100 000лв.
Така ищецът обосновава правния си интерес да претендира сумата
от общо 150 000 лв.,от която 20 000 лв.,частично от 91 000лв.-
неустойка за забава за периода от 01.11.2022г.до 31.01.2023г.,съгласно
чл.7.2/1/ от договора,сумата от 30 000лв./неустойка за неизпълнение
на 200т.царевица,съгласно чл.7.2/2/ от договора за продажба и сумата
от 100 000 лв.,представляващи двойния размер на заплатената като
задатък сума от 50 000 лв.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск изцяло.
Ответникът оспорва иска,чрез заявени в първо съдебно заседание
правоизключващи факти,без да спори по изложените факти в исковата
молба,а именно:
-Твърди,че каузалното правоотношение,обезпечено чрез издаването
на ценната книга-Договор за покупко-продажба на царевица,реколта
2022г. .,сключен на 11.07.2022г. между страните ,съдържа нищожни
3
клаузи,а именно клаузите на чл.7.2 ал.1 и чл.7.2. ал.2 от
договора,поради противоречие на уговорената неустойка с добрите
нрави,които нарушават правилата на добросъвестност в търговските
правоотношения и принципа на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
По-конкретно клаузата на чл.7.2./1/ от договора е уговорена без
краен предел,с което сумата не е ограничена по размер.
Неустойката,уговорена в клаузата на чл.7.2/2/ също е нищожна
,поради противоречие с добрите нрави,като надхвърля присъщите на
неустойката обезпечителна,обезпечителна и санкционна функции.
Правят се и възражения относно характера на преведената авансово
сума от 50 000 лв.,която ответникът не счита за задатък,за да се
претендира връщането й в двоен размер,а като авансово платена
цена,въз основа на съглашението между страните в чл.6.2. от
Договора.Твърди се също ,че договорът не е развален,съобразно
уговорката на чл.7.1. ,за да се претендират последиците от
развалянето му.
Всички тези съображения ответникът излага в първо открито
заседание по делото,чрез депозирана и поддържана от пълномощника
му писмена молба.
От своя страна ищецът счита,че съдът не следва да обсъжда
възраженията ,свързани с каузалното правоотношение,обезпечено с
ценната книга,доколкото не са направени своевременно в сроковете
по чл.367 ал.2 и ал.3 от ГПК и са преклудирани от разпоредбата на
чл.370 от ГПК.
Съдът,като се запозна със становището на страните и представените
по делото писмени доказателства,намира за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№3210/2022г.на РС гр.Добрич,в което
по заявление на ищеца вх.№19225/04.11.2022г. и въз основа на
представен формално редовен от външна страна запис на
4
заповед,издаден от ответника на 11.07.2022г.,с падеж 31.10.2022г.,по
силата на който ответникът безусловно се задължава да заплати на
ищеца,като поемател по ценната книга сумата от 150 000 лв.,е
издадено Разпореждане №6161/07.11.2022г. по силата на което
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.-
задължение по представения ЗЗ ,ведно със законна лихва,считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главницата,както и сумата от 3000 лв.-съдебно деловодни разноски в
заповедното производство.С възражение от 23.11.2022г.длъжникът е
оспорил вземането,предвид на което с
Разпореждане№6525/25.11.2022г. Районният съд е указал на ищеца в
едномесечен срок да предяви настоящия иск.
В процеса няма спор относно редовността и авторството на ценната
книга,връзката й с каузалното правоотношение,а именно Договор за
покупко-продажба на царевица,реколта 2022г.,сключен на
11.07.2022г. между страните ,както и по факта,че по ценната книга
липсва плащане на задължението от страна на ответника по делото.
Съдът намира,че представения Запис на заповед отговаря на
изискванията на чл.535 от ТЗ и от него ищецът може да черпи
директно права,без да обосновава връзката с каквито и да е каузални
правоотношения между страните,свързани с издаването му.Въпреки
това ищецът е посочил ,въз основа на кое каузално правоотношение е
поето менителничното задължение ,като е въвел в предмета на спора
сключения между страните Договор за покупко-продажба на
царевица,реколта 2022г. .,сключен на 11.07.2022г.
Не се спори по твърденията в исковата молба,а именно,че сумата от
50 000 лв.е авансово преведена на ищеца за покупката на 300
т.царевица,реколта 2022 г.по 500 лв./т.,че ответникът е изпълнил
задължението си само за 100т. царевица,а не е доставил договореното
количество от 200 т.
Правят се описаните по-горе възражения срещу действителността на
5
уговорените с чл.7.2/1/ и чл.7.2/2/неустойки ,възраженията срещу
дължимостта на сумата от 100 000 лв.,представляващи двоен размер
на преведената като аванс сума от 50 000 лв.,както и по
законосъобразното прекратяване на договора.
Съдът намира,че част от възраженията на ответника са действително
преклудирани,като незаявени с отговора на исковата молба ,а именно
възраженията ,свързани с недължимостта на сумата от 100 000 лв.-
капаро ,както и изобщо възраженията ,свързани с прекратяването на
договора.Тези възражения не подлежат на обсъждане в настоящото
производство,предвид разпоредбата на чл.370 от ГПК,която отрича
правото на ответника,който не е подал в срок отговор на исковата
молба да вземе становище по иска,да направи възражения,да оспори
истинността на представен документ и да представи доказателства.С
отговора на исковата молба ответникът е длъжен да направи всички
свои правоизключващи,правоунищожаващи,правонамаляващи или
правопогасяващи възражения,факти и обстоятелства,което не е
сторено в конкретния случай.
Съдът следва да обсъди само възраженията ,свързани с нищожността
на двете неустоечни клаузи.Съгласно ТР №1/2020 г. от 27.04.2022г. на
ОСГТК по т.д.№1/2020г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи по тях,които са от значение за решаване на правния спор,без да
е направено възражение от заинтерсованата страна,само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.По-конкретно при нарушение на добрите
нрави,обективирано в самия договор,например клауза за
неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна
и санкционна функции,съдът е длъжен да установи нищожността и без
възражение.Следователно,макар и несвоевременно заявено
възражението за нищожност на клаузите на чл.7.2/1/ и чл.7.2/2/ от
договора,то следва служебно да се разгледа от съда.
6
По отношение на уговорената неустойка за забавено изпълнение на
задължението ,договорена в чл.7.1./1/от договора съдът намира,че
неустойка от 1% на ден просрочие от стойността на заявеното и
непредадено в срок количество стока,без да е налице краен предел на
неустойката противоречи на добрите нрави и добросъвестността,тъй
като може да нарасне до размери,изключващи обезщетителния и
обезпечителен характер на неустойката като институт на
гражданското и търговско право и да доведе до неоснователно
обогатяване на изправната страна,която е ищецът в настоящия
случай.Така в претенцията на ищеца за забава от 91 дни се претендира
91% неустойка върху стойността на недоставените 200 т.царевица
или сумата от 91 000 лв.Тази санкция се предвижда наред със
санкцията за неизпълнение на договора,която е в размер на 30 % от
договорената цена на тон върху неизпълненото
количество.Кумулирането на двете неустойки би довело до
нарушаване на принципа на добросъвестността в търговските
взаимоотношения и превръщането на неустойката в неоправдано
висока санкция за неизпълнението на договора.От друга страна
неустойката за забава не може да се претендира ведно с неустойката
за пълно неизпълнение.
По тези съображения съдът намира ,че клаузата на чл.7.2./1/ е
нищожна и претенцията на ищеца,основана на нея е неоснователна.С
тези мотиви искът за установяване на дължимостта на сумата от
20 000 лв.,частично от общо 91 000лв.,следва да се отхвърли.
Що се отнася до неустойката,уговорена в чл.7.2./2/от договора
,според решаващия състав на съда тази уговорка е действителна.Тя е
израз на свободата на договаряне между страните,прокламирана в чл.9
от ЗЗД,уговарянето й не противоречи на императивни законови
норми ,нито на добрите нрави.Това е така,тъй като и двете страни са
търговци,а общо известно е ,че неизпълнението на задължения по
търговски сделки е свързано с невъзможността на изправната страна
7
да изпълни свои задължения,които са част от търговския оборот,който
се характеризира с динамика и бързина,поради което неизпълнението
на задълженията причинява сериозни вреди на изправната
страна.Израз на това разбиране е и разпоредбата на чл.309 от
ТЗ,която забранява да се намалява поради прекомерност
неустойка,дължима по търговска сделка ,сключена между
търговци.Уговорената в чл.7.2/2/ от договора неустойка за
неизпълнение не излиза извън присъщите си
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция,поради което е
действителна.
С тези мотиви претенцията за сумата от 30 000лв.-неустойка за
неизпълнение следва да бъде уважена.
По отношение на сумата от 100 000 лв.-представляваща заплатена
като задатък сума от 50 000 лв.,претендирана в двоен размер съдът не
излага съображения,тъй като възражението в тази насока е
преклудирано,по гореизложените съображения.
В обобщение искът е основателен и доказан за сумата от 130 000
лв.,а неоснователен за сумата от 20 000 лв.,частично от 91 000 лв.-
неустойка за забава по чл.7.2/1/ от Договора за продажба на царевица
,реколта 2022г.,сключен между страните на 11.07.2022г.,обезпечен с
издаване на ЗЗ от 11.07.2022г.,с падеж 31.10.2022г.,въз основа на
който е издадено Разпореждане и Заповед за незабавно изпълнение
№1402/07.11.2022г.по ч.гр.д.№3210/2022 г.на РС гр.Добрич.
Дължат се сторените в заповедното производство съдебно
деловодни разноски ,пропорционално на уважената част от иска ,а
именно сумата от 2 600 лв.
В настоящото производство се претендират 3 000 лв.-съдебно
деловодни разноски,а пропорционално на уважената част от иска се
присъждат 2 600 лв.разноски.
Пропорционално на отхвърлената част от иска се дължат сторените
съдебно деловодни разноски от ответника по делото.Те са в размер на
8
14 350 лв.-адвокатско възнаграждение,а пропорционално на
отхвърлената част от иска-1 913,33 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от *** и Р. С. Ф.
ЕГН ********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич,че Р. С. Ф. ЕГН
********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич дължи на
„КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от *** сумата от
130 000 лв./сто и тридесет хиляди лева/-задължение по запис на
заповед ,издаден на 11.07.2022г.,с падеж 31.10.2022г.,в
гр.Добрич,ведно със законна лихва върху главницата,считано от
04.11.2022г.до окончателното й изплащане,за която е издадена
Заповед за изпълнение №1402/07.11.2022г.по ч.гр.д.№3210/2022г.по
описа на РС гр.Добрич.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 20 000 лв.,предявен като
частичен от 91 000лв.
ОСЪЖДА Р. С. Ф. ЕГН ********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич
да заплати на „КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от ***
сумата от 2 600 лв./две хиляди и шестстотин лева/-разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. С. Ф. ЕГН ********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич
да заплати на „КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от ***
сумата от 2 600 лв./две хиляди и шестстотин лева/-разноски в
настоящото исково производство.
9
ОСЪЖДА „КАРИМА“ЕООД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес
на управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от *** да
заплати на Р. С. Ф. ЕГН ********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич
сумата от 1 913,33 лв./хиляда деветстотин и тринадесет лева и
тридесет и три ст./-сторени в настоящото производство съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10