ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№7/07.01.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 621/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.М.Н., чрез процесуален представител адв. М.
против разпореждане № 1576/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 3607/2012г. на
ОС – Варна, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх.
№ 38195/31.12.2018г. срещу определение № 3259/10.12.2018г. за оставяне без
уважение молба с правно основание чл.248 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност
на обжалваното разпореждане. Твърди се, че същото не съдържа изискуемите се по
чл.254 ГПК реквизити, съставляващи условие за неговата валидност, както и че е
постановено от незаконен състав, доколкото съдията-докладчик с процесуалните си
действия по делото е показал, че не е безпристрастнен. Навеждат се аргументи за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, в т.ч. и на правото на
Европейския съюз. Отправеното до настоящата инстанция искане е за прогласяване
нищожността на обжалвания съдебен акт, евентуално неговото обезсилване като
недопустимо, евентуално отмяната му поради неправилност и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на върнатата
жалба. Направено е и искане за спиране на настоящото производство и отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с формулирани в седем
пункта въпроси, както и искане за разглеждане на частната жалба в открито
съдебно заседание със събиране на гласни и писмени доказателства.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Не са налице основания за насрочване на открито съдебно заседание доколкото
направените от жалбоподателя доказателствени искания са неоснователни.
Представените писмени доказателства са част от материалите по
първоинстанционното дело, поради което и не следва да се приемат като самостоятелни
доказателства, обстоятелствата, за които е поискано събирането на гласни
доказателства са неотносими, а за установяването на обема на представителната
власт на адв.М. свидетелските показания са недопустими.
Не са налице и основания за отправяне на преюдициално запитване с
посочените от жалбоподателя въпроси вр. тълкуването на чл.47 от Хартата на
основните права на ЕС, тъй като формулираните в т.1, 3, 4, 5, 6 и 7 са
неотносими към разрешаването на настоящия правен спор. С оглед приложимото национално
право вр. поставения в т.2 въпрос цитираната норма не се нуждае от нарочно
тълкуване.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че в даденият му срок
жалбоподателят не е изпълнил в цялост указанията на съда по отстраняване
констатирани нередовности на подадена въззивна жалба с вх. № 38195/31.12.2018г.
Изрично е посочено, че със заявления вх. № 5564 и вх. № 5566 от 20.02.2119г. не
са представени изискуемите се съобразно броя на ответниците преписи от частната
жалба, както и че подобно поведение съставлява злоупотреба с право, за което
страната е била изрично предупредена.
Така постановения съдебен акт е валиден и допустим.
Същият съдържа изискуемите се по см. на чл.254 ГПК реквизити и ясно изразена
воля на съда, постановен е от компетентен съдебен състав в съответствие с
правомощията му на администриращ подадената частна жалба орган.
Оплакванията за незаконност на съдебния състав също са неоснователни.
Несъгласието на страната с извършените от съда процесуални действия само по
себе си не обуславя извод за пристрастност на съдията-докладчик. В същото време
липсват данни за наличието на обстоятелства, сочещи за основания за отвод по
см. на чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
Видно от материалите по делото е, че подадената от жалбоподателя Н.М. жалба
с вх. № 38195/31.12.2018г. срещу постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК
определение № 3259/10.12.2018г. не е отговаряла на изискванията за редовност,
тъй като същата е била депозирана в непълен вариант /само първа страница, без
формиран петитум и подпис на жалбоподателя/, без представени доказателства за
заплатена държавна такса по обжалването и преписи за ответниците. С оглед на
това с разпореждане № 116/04.01.2019г. първоинстанционният съд е дал ясни
указания за отстраняване на тези нередовности, вкл. с изрично указание, че
следва да се представят два броя преписи за връчване на ответниците. Същото е
редовно връчено на процесуалния представител адв.М. на 09.02.2019г., която в
срок е депозирала молби /заявление вх.№ 5564/20.02.2019г. и заявление вх.№
5566/20.02.2019г./, подадени по пощата на 18.02.2019г., с които са били
представени доказателства за заплатена държавна такса от 15 лева, пълен
комплект на жалбата и само един препис от нея.
При така установената фактическа обстановка изводът за неизпълнени в цялост
указания, респ. за неотстраняване на нередовностите на частната жалба
/наименована въззивна жалба/ в указания от съда срок е законосъобразен.
Правилни са констатациите за нередовност на жалбата, вкл. и досежно
изискуемия се брой преписи за връчване на ответниците. Производството по чл.248 ГПК е двустранно, поради което и безспорно е, че препис от жалбата срещу
произнасянето на съда по искането за изменение на решението в частта относно
разноските следва да бъде връчен на насрещната страна /в случая ПРД и ОД на
МВР, доколкото молбата по чл.248 ГПК касае присъдените в тяхна полза разноски/.
Наведените от жалбоподателя оплаквания за нередовно връчване на
разпореждане № 116/04.01.2019г. са неоснователни. По делото е налично
пълномощно от 20.09.2018г. /л.731/, представено с молба от 09.11.2018г. именно
по повод отпочнатото производство по чл.248 ГПК и установяващо представителната
власт на адв.М.. Ограниченията са единствено по отношение процесуалното
представителство за открити съдебни заседания. Това пълномощно не е оттеглено
към дата 09.02.2019г. /оттегляни са други предходни упълномощавания/. Наред с
това, адв. М. е майка на жалбоподателя, живееща на адрес гр.Шумен,
ул.“Козлодуй“ № 6, на който адрес е връчено съобщението за оставяне на частната
жалба без движение и който адрес многократно е посочван от жалбоподателя като
негов съдебен адрес по делото, вкл. и в периодите, когато пълномощията на адв.М.
са били оттеглени /напр. заявление вх. № 4581/12.02.2018г. на л.572/.
Неоснователни са и доводите за неправилност на обжалваното разпореждане,
основани на твърдения, че с оглед направено искане за предоставяне на правна
помощ още от 06.03.2018г. всички срокове по делото са спрели да текат. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателят няколкократно е отправял искания за
предоставяне на правна помощ, първите от които /от 06.03.2018г., 18.04.2018г. и
06.06.2018г./ са оставени без уважение с влязло в сила протоколно определение
от 06.07.2018г., а последващите - без
разглеждане, като срещу последните актове са подавани частни жалби, по три от
които производствата не са приключили с влязъл в сила акт. Независимо от това,
настоящият състав намира, че тези молби не са насочени към упражняване правото
на защита на жалбоподателя, а са израз на недобросъвестно процесуално
поведение, предпоставящо образуване на паралелни производства, с цел изчакване
приключването на производствата по искането за правна помощ – в нито една от молбите не са наведени
основания по см. на чл.23 ал.3 ЗПП, а исканията са бланкетни и
неконкретизирани. В същото време самият жалбоподател е адвокат, както и
упълномощеният от него процесуален представител, депозираните жалби са
просторни, с изчерпателно посочване на правни аргументи, а основните указания,
дадени от първоинстанционния съд по отстраняване на нередовностите на
подадените множество частни жалби са за извършване на фактически действия
/внасяне на държавна такса, представяне на жалба в цялост и на преписи от нея/,
а не за действия, предпоставящи правни познания. По всяка една от тези частни
жалби жалбоподателят е предприемал действия по частично изпълнение на
указанията на съда, като неизпълнението се свежда до непредставяне на
изискуемия се брой преписи за ответниците или непълен екземпляр от
жалбата.
Неоснователни са и оплакванията, че обжалваното разпореждане е постановено
при наличието на депозирана молба за продължаване на срока по см. на чл.63 ГПК,
по която първоинстанционният съд не се е произнесъл. Действително такова искане
е направено в последния ден на срока /молба с вх.№5510/20.02.2019г., подадена
на 18.02.2019г./, но по нея съдът се е произнесъл и продължаване на срока не е
допуснато. Друго искане, след началото и в рамките на срока за отстраняване на
нередовностите на жалбата няма.
Не е основание, обуславящо законосъобразността на обжалваното разпореждане
и подадената молба за възстановяване на срок по чл.64 ГПК. Висящността на
производството по чл.64 ГПК не е преюдициално, тъй като предмет на преценка в
настоящото е дали срокът е пропуснат или не. Обусловеността е обратна, тъй като
на възстановяване подлежи само пропуснат срок.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба
срещу разпореждане № 1576/05.03.2019г., с което е върната подадената от
жалбоподателя жалба с вх. № 38195/31.12.2018г. поради неотстранени в срок
нередовности е неоснователна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н.М. за отправяне на преюдициално запитване към
Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Хартата за основните права на
Европейския съюз.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1576/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 3607/2012г. на ОС
– Варна.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на
страните, по арг. от чл.248 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.