№ 3714
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100504224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба за отмЯ. на неприсъствено решение от 17.11.2022 г. по
гр.д. № 74330/2021 г. по описа на СРС, 55 състав, подадена от ответника по делото Я.
Б. Х..
Молителят - Я. Б. Х., поддържа, че поради процесуални нарушения при
връчването на исковата молба, допуснати от първоинстанционния съд, не е могъл да
участва по делото, както и не е бил представляван от особен представител, въпреки че
са били налице предпоставките затова. Ето защо, моли неприсъственото решение да
бъде отменено.
Насрещната страна – етажните собственици в етажна собственост, намираща се
в гр. София, ул. „*******, оспорват молбата, като считат, че не са налице
предпоставките за отмЯ. на постановеното неприсъствено решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените в молбата основания за отмЯ., достигна
до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
1
въззивния съд неговата отмЯ., ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или пР.ките за съдебното
заседание.
Видно от приложеното гр.д. № 74330/2021 г. по описа на СРС, 55 състав, на
17.11.2022 г. е поставено неприсъствено решение спрямо ответника Я. Б. Х., с което
исковете с правно основание чл. 422 ГПК са уважени изцяло. Същото е връчено на
ответника Х. на 29.11.2022 г., като молбата за отмЯ. е подадена на 23.12.2022 г.
Следователно, същата се явява допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в
предвидения в закона срок.
Разгледана по същество молбата е основателна.
За да приеме, че е редовно връчена исковата молба по гр.д. № 74330/2021 г. по
описа на СРС, 55 състав, първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 41, ал.
2 ГПК.
На основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ГПК, страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има
страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
Съгласно т. 11г от ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
4/2013 г. в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното
производство, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната
следва да е била предупредена от съда.
В случая, по гр.д. № 74330/2021 г. по описа на СРС, 55 състав е разгледан иск по
чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч.гр.д. № 44822/2021 г. по описа на СРС,
55 състав. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на адрес: гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. *******, като длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Във възражението си срещу заповедта за изпълнение длъжникът е посочил
същия адрес. Както беше посочено, за да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК, в
исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК страната следва да е
била предупредена от съда за възможността връчването да бъде извършено по този
начин.
2
В случая, нито в заповедта за изпълнение, връчена на длъжника, нито в
съобщението, с което е връчена, му е указано, че ако отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е
длъжен да уведоми съда за новия си адрес, като в противен случая връчването се
извършва по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК с прилагане на съобщението по делото.
Следователно, неправилно районният съд е приел за редовно връчването на исковата
молба на ответника (длъжник в заповедното производство) на основание чл. 41, ал. 2
ГПК, предвид отсъствието му от адреса, на който е получил редовно съобщението, с
което му е връчена заповедта за изпълнение.
По делото не са налице доказателства и за надлежно удостоверено обстоятелство
за отсъствие на страната за повече от един месец по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. Във
върнато в първоинстанционното производство съобщение, с което е изпратена
исковата молба на ответника за отговор, е налице отбелязване, че никой не е открит на
адреса при посещения на 29.03.2022 г., 07.04.2022 г. и 26.04.2022 г., но това не е
достатъчно за прилагане на последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК, независимо, че са
удостоверени общо три посещения. Съгласно трайната съдебна практика, при
удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира
адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължително време, за
приложение на фикцията следва да бъдат удостоверени най-малко три посещения на
адреса в продължение на един месец по различно време, поне едно от които е в
неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса (така решение №
66/15.07.2020 г. по гр. д. № 4885/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО). В случая и трите удостоверени
посещения са в работни дни и не са в рамките на пълен месец.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
връчването на препис от исковата молба и пР.аването на ответницата в
първоинстанционното съдебно производство е извършено в нарушение на
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което същата е била лишена от възможност
да участва в делото лично или чрез упълномощен процесуален представител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са били
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвид липсата
на редовно изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК и редовно пР.аване за съдебно
заседание - отменително основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ето защо, постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав
на съда.
По разноските:
Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от Тълкувателно решение №
3
6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски в настоящото
производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение от 17.11.2022 г. по гр.д. № 74330/2021 г. по
описа на СРС, 55 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4