Определение по дело №819/2019 на Окръжен съд - Варна

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…….11.2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на    ………………….ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 819 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по т.д.№ 819/2019г. по описа на ВОС е образувано по молба на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД ЕИК ********* със седалище  и адрес на управление гр.Варна, ул.Ал.Дякович 45, представлявано от С.С.Т., чрез пълномощник адв.А.Х., с която в условията на евентуалност са предявени следните искове:

1.              Главен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответницата М.Н.П. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца :

сумата от 16 500 евро, представляваща невърната на падежа 17.01.2016 г. главница по предоставен й от ищеца кредит, дължима по Договор за предоставяне на кредит №170714/17.07.2014 г., подписан между „Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ал. Дякович" №45 и М.Н.П., ЕГН: **********, удостоверен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №109, т.2, peг. №4752, д. №284/2014 г. на нотариус № 196 Орлин Стефанов с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията гр. Варна, с вх.рег. №15368/01807.2014 г., акт. №179, т. IV, дело №8038, двойно входящ регистър №15210, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозирана на заявлението в съда – 18.02.2019г. до окончателното плащане на дълга и

сумата от 5171.23 евро, представляваща мораторна /законна/ лихва за забава в плащането на главницата за периода от 18.01.2016 г. до 18.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. № 2637/19г. по описа на ВРС, 43-ти състав.

2.     Евентуален осъдителен иск за същите вземания.

Настоява се за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответната страна М.Н.П. е  депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал отговор на ДИМ, в който репликира твърденията по ДИМ, с което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на предявените искове:

Предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК се намира от съда за допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК. Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2637/2019 год. на ВРС – 40-ти състав.

Ищецът следва да конкретизира правен интерес от предявяване на евентуалния иск като въведе ясно, пълно и точно повода за завеждането му и обоснове приложимата хипотеза за обединяването им в едно производство : - искове, които имат идентичен петитум, но се обосновават с различни конкуриращите се основания, - искове, които се основават на едно и също основание, но имат различен петитум, - искове, които се основават на различни основания и имат различен петитум.

 

По доказателствените искания на страните

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Представените документи представляват относими и допустими доказателства, и следва да бъдат допуснати.

Всяко от страните по делото е направила искане за назначаване на ССчЕ, като поставените задачи съдът намира за допустими и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл.78, ал.9 ГПК.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД ЕИК ********* със седалище  и адрес на управление гр.Варна, ул.Ал.Дякович 45, представлявано от С.С.Т., чрез пълномощник адв.А.Х., в условията на евентуалност следните искове:

1.       Главен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответницата М.Н.П. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца :

сумата от 16 500 евро, представляваща невърната на падежа 17.01.2016 г. главница по предоставен й от ищеца кредит, дължима по Договор за предоставяне на кредит №170714/17.07.2014 г., подписан между „Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ал. Дякович" №45 и М.Н.П., ЕГН: **********, удостоверен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №109, т.2, peг. №4752, д. №284/2014 г. на нотариус № 196 Орлин Стефанов с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията гр. Варна, с вх.рег. №15368/01807.2014 г., акт. №179, т. IV, дело №8038, двойно входящ регистър №15210, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозирана на заявлението в съда – 18.02.2019г. до окончателното плащане на дълга и

сумата от 5171.23 евро, представляваща мораторна /законна/ лихва за забава в плащането на главницата за периода от 18.01.2016 г. до 18.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. № 2637/19г. по описа на ВРС, 43-ти състав.

2.       Евентуален осъдителен иск за същите вземания.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

 

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

 

Ищецът твърди, че по силата на Договор № 170714/17.07.2014 г., е предоставил на ответницата М.Н.П. паричен заем в размер на 16 500  евро, за срок от 18 месеца, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, при условията на договора. Паричните задължения по договора за кредит №170714/17.07.2014 г. са удостоверени в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №109, т.2, per. №4752, д. №284/2014 г. на нотариус № 196 Орлин Стефанов с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията гр. Варна, с вх.рег. №15368/01807.2014 г., акт. №179, т. IV, дело №8038, двойно входящ регистър №15210, по силата на който, длъжницата - кредитополучател и ипотекарен гарант М.Н.П., ЕГН: **********, е обезпечила вземането на кредитора „Варна Кредит Груп" ООД ЕИК ********* за дадената в заем сума, ведно с неустойката за забава, лихвите и другите вземания по договора за кредит. Кредитополучателят не е погасил задължението си за главницата от 16 500 евро на падежа 17.01.2016 г., поради което от изтичането му следва да се счита в забава, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответницата е изпаднала в забава от 18.01.2016г., като задължението за мораторна лихва от началото на периода до 18.02.2019  възлиза на 5 171.23 евро. Поради подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника, ищецът обосновава интереса си от предявяване на специалния установителен иск. В случай на отхвърляне на главния иск, настоява за разглеждане на осъдителен иск за същите суми. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна М.Н.П. е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на банков кредит, но счита, че Договор за предоставяне на кредит № 170714 от 17.07.2014г. е нищожен, тъй като клаузата относно годишния лихвен процент противоречи на добрите нрави, и същата не е проявила юридическо действие, което обуславя нищожност на кредитната сделка на основание чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Същият не съдържа императивните реквизити по чл.11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - потребителския договор за кредит не поражда правен ефект поради изначалната му недействителност. Сочи че, е заплатила дължимите за 18 месеца лихви в общ размер от 7 362.54 евро. Твърди, че след прекратяване на действието на договора е извършила още 16 плащания по 409. 03 евро в общ размер на 6544.48 евро, за които разполага с платежни нареждания само за 13 от плащанията или за 5317. 39 евро, тъй като останалите плащания е правила директно в касата на кредитора и същият не й е издал разписки.  Поради нищожността на договора за потребителски кредит, извършените от нея плащания на договорна лихва и плащанията след падежа на кредита  в общ размер на 13 907.02 евро, трябва да се отнесат за погасяване на предоставената в заем главница в размер на 16 500 евро. Съответно счита за основателен иска само за разликата на 13 907.02 евро до претендираните 16 500 евро, като настоява за отхвърляне и на претендирания иск за лихва за забава върху сумата от 13 907.02 евро. На следващо място счита, че уговорения месечен лихвен процент  от 2, 479 %, който се равнява на 29,75 % годишно, противоречи на добрите нрави, доколкото уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва, съобразно преобладаващатата съдебна практика. Сочи се, че ДПК е уреден като възмезден /арг. от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за последица изначална недействителност на кредитната сделка. Освен това се твърди, че ДПК е недействителен ab initio на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, т.к. в съдържанието му не е включен ГПР, както и поради незаписване в договора дали потребителят има или няма право на отказ от него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Позовава се на разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Настоява за отхвърляне на иска в съответната част и присъждане на разноски.

С допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на изложените в отговора възражения. Излага, че Разпоредбата на чл.19 от ЗПК в редакцията й към датата на сключване на договора 17.07.2014 г. ДВ бр.30/26.03.2013 г. дава легалното определение на ГПР на разходите по кредита и начина за неговото изчисляване. В чл.19 ЗПК не се съдържа законово изискване за максималния им размер, какъвто е въведен впоследствие с изменението на ЗПК в ДВ бр.35/22.04.2014 г. в сила от 23.07.2014 г. Счита, че при сключването на договора за страните е била налице свободата на договаряне, прогласена в чл.9 ЗЗД и не е съществувала императивна правна норма, на която тази договорна клауза да й противоречи. Излага, че, тъй като посоченото изменение на чл.19 ЗПК е много близко по време, тъй като е след сключването на договора за потребителски кредит между страните, новата разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК би могла да служи като ориентир досежно това, дали размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Годишният размер на уговорената в чл.5 ал.1 от договора възнаградителната лихва е само 29,75% на годишна база, което е много по-малко от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което налага правния извод, че уговорената между страните по спора възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и договорът не е нищожен.

На следващо място се излага, че за процесния случай към 17.07.2014 г., когато е сключен договора за потребителски кредит, действаща е била нормата на чл.4 ал.1 т.2 ЗПК в редакцията й преди изменението, т.е. в редакцията в ДВ бр.58/30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 година. Съгласно приложимата разпоредба -чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК от обхвата на приложение на разпоредбите на ЗПК са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека на недвижим имот, каквото обезпечение в случая е налице. Законодателят е предвидил изрично, че за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18, 25 и 33а от ЗПК, поради което разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК са неприложими в конкретния случай. Оспорват твърденията за извършени плащания за разликата над 4908.36 евро до 6544.48 евро. Оспорват се твърденията на ответницата, че с извършените вноски след прекратяването на договора е погасявана главницата. Позовава се на TP 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г.,  съгласно което „когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД т.е. погасяват се първо разноските и лихвата, а след това главницата.

С отговора на ДИМ ответницата изразява становище за неоснователност на възраженията, въведени с ДИМ, като сочи, че в ГПР се включва както лихвите, така и други компоненти по кредита, като именно размера на ГПР не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва. Счита се за несъстоятелен довода, че тъй като процесния договор е сключен преди измененията на закона от 23.07.2014г. то липсва основание да бъде прогласена неговата нищожност поради невключване в съдържанието му на ГПР. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК в редакцията в ДВ, бр. 35 от 22.04.2014г., която е приложимата материалноправна норма към процесната кредитна сделка, разпоредбите на ЗПК не намират приложение спрямо договорите за предоставяне на кредит, обезпечени с ипотека, като за този вид договори се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, 6, чл. 9. ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1 - 7, 9 - 20 и 22 - 27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5 - 8, чл. 33, 33а и § 1 от допълнителните разпоредби. По силата на тази норма, договорите за кредит, обезпечени с ипотека следва да включват в съдържанието си приложимия в правоотношението ГПР. Сочи се, че това тълкуване по приложението на нормите на чл.22 и чл.23 се потвърждава и обстоятелството, че в приетия Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.) се съдържат, абсолютно идентични разпоредби на тези на Закона за потребителския кредит.

           

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на действително договорно правоотношение, произтичащо от процесния договор; дължимост на вземането си по договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера.

Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.

В едноседмичен срок от съобщаването ИЩЕЦЪТ следва да конкретизира правен интерес от предявяване на евентуалния иск като въведе ясно, пълно и точно повода за завеждането му и обоснове приложимата хипотеза за обединяването им в едно производство : - искове, които имат идентичен петитум, но се обосновават с различни конкуриращите се основания; - искове, които се основават на едно и също основание, но имат различен петитум; - искове, които се основават на различни основания и имат различен петитум.

 

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на представените от страните с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА провеждането на сЪдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с представените по делото писмени доказателства и счетоводството на ищеца да даде заключение, като отговори на въпросите, поставени с отговора на исковата молба и допълнителната искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., от които 100 лева, вносими от ищеца и 150 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението по сметка на ВОС.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде определено след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в сроковете по чл.199 от ГПК, ЕДНА СЕДМИЦА преди съдебно заседание.

 

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 05.12.2019г. от 15.30часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                

    

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: