№ 828
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росен Д.
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20211100112131
по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС предявен от К. Д. В.,
ЕГН **********, против Р. Р. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 31 477 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 3, находящ се в
гр. София, район „Подуяне“, ул.“******* *******, на първи жилищен етаж, със застроена
площ от 80.68 кв.м., заедно с 8.378% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата , съставляващ УПИ–V–595 от квартал 7 по плана на гр. София,
местността „Хаджи Димитър“, за периода от 07.10.2016 г. – 06.10.2021 г. / датата на
подаване на исковата молба /.
В исковата молба се твърди, че ищецът К. Д. В. е собственик на описания по – горе
недвижим имот. Родителите на ищеца дарили на същия къща с дворно място, като в
последствие К. Д. учредил право на суперфиция в полза на „К.“ ООД, което дружество
построило жилищна сграда върху дворното място. С апартамент № 3 ищецът бил обезщетен
след построяване на сградата.
Ищецът излага, на следващо място, че недвижимият имот бил продаден от него на
04.09.2012 г. на ответника Р. Р. М. с нотариален акт № 147, том I, рег. № 7226, дело №
143/2012 г. на помощник - нотариус по заместване М.Г.. Така сключената разпоредителна
сделка била унищожена по съдебен ред на основание чл. 31 от ЗЗД с влязло в сила Решение
от 16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 9935/2013 г. на СГС, ГО, I – 12 състав.
Имотът бил във фактическа власт на ответника, считано от 19.06.2013 г., когато бил
извършен въвод във владение по изпълнително дело № 20137830400170 по описа на ЧСИ
1
И.Ч.. След постановяване на решението за унищожаване на сделката, ищецът си извадил
обратен изпълнителен лист и образувал изпълнително дело по описа на ЧСИ Р. М. за въвод
във владение на взискателя В. в апартамент № 3 на ул. „******* *******. Изпълнително
дело № 20157900401292 по описа на ЧСИ М. било спряно.
В исковата молба ищецът сочи също, че е предявил иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС срещу
настоящия ответник, тъй като същият продължавал да бъде във владение на имота и да го
държи без да го предава на ищеца. Образувано било по този иск гр.д. № 12249/2016 г. по
описа на СГС, което към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело, било
все още висящо, тъй като с Определение от 04.10.2021 г. по гр.д. № 2207/2021 г. на ВКС е
допуснато до касационно обжалване постановеното по в.гр.д. № 3349/2020 г. на Апелативен
съд - София съдебно решение, с което искът по чл. 73, ал. 1 от ЗС е уважен за периода от
19.06.2013 г. до 07.10.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и
направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност,
ответникът Р. Р. М. оспорва иска. Поддържа, че за исковия период не е упражнявал
фактическата власт върху имота. Излага и възражения, че не е недобросъвестен владелец по
смисъла на закона. Сочи, че презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС не била
оборена. Изтъква още, че решението на СГС, с което договора за покупко – продажба на
апартамента, е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД е влязло в сила едва на 17.05.2018 г.,
когато с Определение № 445 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 760/2018 г. на IV Г.О. на ВКС не е
допуснато до касационно обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решението
на СГС.
При условията на евентуалност заявява възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представени три нотариални акта, както следва: Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 152, том LLLLXXXVII, дело № 46737/1997 г. на нотариус А. Ч., I-ви
нотариус при СРС; Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване № 32, том III, рег. № 4219, дело № 405/2008 г. на нотариус А.Г., рег. № 031 при
НК, с район на действие СРС и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том I,
рег. № 7226, дело № 143/2012 г. на помощник - нотариус по заместване М.Г. при П. П. –
нотариус с района действие СРС, рег. № 157 при НК; се установява, че на ищеца и неговият
брат А. Д. В. е дарен при равни части недвижим имот, представляващ югоизточна част на
едноетажна жилищна сграда – близнак, застроена на площ от около 66 кв.м., заедно с
масивен гараж на площ около 22 кв.м. както и ½ ид.ч. от дворното място съставляващо
парцел V–595. Надарените, учредяват право на строеж на „К.“ ООД върху дарения
недвижим имот, като е договорено за обезщетение на К. Д. В. да бъде апартамент № 3 на
2
първи жилищен етаж на сградата с площ 80.68 кв.м., заедно с 8.387% ид.ч. от общите части
на сградата. Апартаментът е продаден на ответника Р. Р. М. с договор сключен с
горепосочения нотариален акт № 147 от 04.09.2012 г.
Не е спорно между страните и се установява, че с влязло в сила Решение № 5009 от
16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 9935/2013 г. по описа на СГС, ГО, I – 12 състав е
унищожен по иск на К. Д. В. с правно основание чл. 31 от ЗЗД договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том I,
рег. № 7226, дело № 143/2012 г., касаещ апартамент № 3 на ул. „******* *******.
От приети като доказателства по делото писмени документи се установява, че в по –
ранен момент от влизане в сила на горното решение ответникът Р. М. въз основа на издаден
му по гр.д. № 7523/2013 г. на СРС изпълнителен лист е въведен във владение на апартамент
№ 3, на 19.06.2013 г., видно от Протокол за принудително отнемане и предаване на
недвижим имот по и.д. № 20137820400179 на ЧСИ И.Ч..
На ищеца е издаден обратен изпълнителен лист на 17.09.2015 г. по ч.гр.д. №
7523/2013 г. на СРС, 46-ти състав, с който е осъден Р. Р. М. да предаде на К. Д. В.
владението на апартамент № 3, находящ се в гр.София, ул.“******* *******. Въз основа на
така издадения обратен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20157900401292 по описа на ЧСИ Р. М., което е спряно по молба на Р. М. и въз основа на
издадена му обезпечителна заповед. Същата е представена по делото и е издадена по гр.д. №
13709/2015 г. на СГС, IV-Д състав.
От представено Решение от 06.07.2020 г. постановено по гр.д. № 12249/2016 г. на
СГС се установява, че ищецът К. В. е предявил срещу Р. М. иск с правно основание чл. 73,
ал. 1 от ЗС. С Решение № 165 от 25.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3349/2020 г. на
Апелативен съд – София, ГО, 12 състав, е уважен така предявения иск, като е осъден Р. Р. М.
на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС да заплати на ищеца сумата от 16 290 лева – обезщетение за
лишаване от правото на ползване на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „*******
*******, за периода от 19.06.2013 г. до 07.10.2016 г. С Определение от 15.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2207/2021 г. на II Г.О. на ВКС е допуснато до касационно обжалване
въззивното решение на Апелативен съд – София.
Настоящият състав на съда след извършена проверка, констатира, че по гр.д. №
2207/2021 г. на ВКС е постановено Решение № 15 от 20.12.2022 г., с което е оставено в сила
решението на Апелативния съд за периода от 01.01.2014 г. до 07.10.2016 г. и за сумата от
14 073 лева.
Прието е заключение на съдебно – оценителна експертиза /СОЕ/, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице, за да определи пазарния наем на процесния апартамент за исковия период –
07.10.2016 г. – 06.10.2021 г., е използвало метода на сравнителната стойност. Заключението
на СОЕ е, че пазарната стойност на правото на ползване на имота е в размер на 31 477 лева.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на
3
свидетелите на страните – св. К. В.а – съпруга на ищеца и св. Д.Г. – доведен от ответника.
Св. В.а дава показания, че познава ответника от 2013 г., от момента на въвода във владение
на апартамента в „Хаджи Димитър“. Свидетелят В.а установява, че след 2016 г. в техния
апартамент на ул.“******* ******* живее Р., като лично го е виждала през годините да
влиза и излиза от кооперацията. От съседи знае, че присъствал на общите събрания на
кооперацията. През м. март – април 2022 г. апартаментът им е върнат и влезли във владение.
Когато им върнали апартамента, ответникът Р. не присъствал лично- бил упълномощил
други лица. В момента на въвода в апартамента имало жена, дете и едно кученце.
Съдът, след преценка на показанията на св. В.а по реда на чл. 172 ГПК, дава вяра на
тези показания, тъй като са лични и непосредствени и не се опровергават от останалия
доказателствен материал, като не ги кредитира в частта, в която възпроизвеждат
преразказано на свидетеля от съседи в кооперацията.
Свидетелят Г. дава показания, че ответникът Р. първоначално се прехвърлил да живее
в апартамента в „Хаджи Димитър“, после започнала сагата. Свидетелят заяви, че не може да
каже до кога точно Р. е бил в този апартамент, но сочи, че през последните 5 години
ответникът живее в жк.“Люлин“ 7, както и че малко са им се разделили пътищата.
Свидетелят мисли, че до преди 5 години Р. е живял в този апартамент, но не е сигурен. Дава
показания също така, че със сигурност ответникът ходи до апартамента в „Хаджи Димитър“,
защото се оплаквал на свидетеля, че има проблеми. Св. Г. заяви, че не знае кой е живял в
апартамента.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел – същите са неконкретизирани,
колебливи и вътрешно противоречиви – свидетелят не е сигурен; не може да каже до кога
със сигурност ответникът е живял в апартамента в „Хаджи Димитър“. Показанията на св. Г.
не се подкрепят от данните по делото – така съгласно разписка на гърба на съобщение на л.
71 от делото при посещения на адреса на ответника в жк.“Люлин“ 7, първото от които
осъществено от връчител при СГС на 22.10.2021 г., а последното – на 16.01.2022 г., е
удостоверено, че по информация от живущи във входа търсеното лице – ответникът Р. М., е
непознато. Ето защо в тази им част относно заявеното, че ответника през последните 5
години си живеел в жк.“Люлин“ 7, показанията на св. Г. са недостоверни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Успешното провеждане на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС предполага ищецът, чиято е и
доказателствената тежест затова, да установи пълно и главно че е собственик на процесния
недвижим имот за исковия период; че ответникът е владял собствения на ищеца имот през
релевантния период и размера на обезщетението, което претендира. В негова тежест е и
оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС.
Пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС е
недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическа власт върху имота
без да има правно основание затова, през периода, за който собственикът претендира
4
обезщетение. За да се освободи от отговорност, ответникът следва да докаже, че е предал
имота на ищеца - собственик.
Разпоредбата на чл. 68 ЗС определя владението като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От тази
дефиниция следва, че владелецът, без да е носител на правото на собственост, упражнява за
себе си действия, за които е оправомощен собственикът на имота.
В процесния случай, предвид обсъдената доказателствена съвкупност по делото –
влязлото в сила Решение № 5009 от 16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 9935/2013 г. по
описа на СГС, ГО, I – 12 състав, с което е унищожен на основание чл. 31 от ЗЗД договора за
продажба на процесния недвижим имот, се установява по безспорен начин, че ищецът е
собственик на имота за процесния период.
С влязлото в сила Решение № 15 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 2207/2021 г. на ВКС по
обвързващ начин - съобразно с обективните и субективни предели на действие на сила на
пресъдено нещо, спрямо ищеца и ответника в настоящия спор, са установени следните
факти и са разрешени следните спорни въпроси: считано от 19.06.2013 г. ищецът В. е бил
лишен от ползването на апартамента, който е преминал във фактическата власт на ответника
М., приобретателят по договор, който впоследствие е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, се
ползва от правата по чл. 71 ЗС за периода от време от момента, в който (след сключване на
договора) е установена фактическата власт до узнаването на обстоятелството, послужило за
отпадане на основанието; фактическата власт е установена на 19.06.2013 г. и до
предявяването на исковата молба за унищожаване на договора ответникът М. е имал право
да ползва процесния имот, без за това да дължи заплащането на обезщетение; с
предявяването на исковата молба за унищожаване на договора за продажба на процесния
апартамент, добросъвестността на ответника М. по отношение правото му да ползва вещта
като собственик е отпаднала; точната дата на предявяването на исковата молба по чл. 31 от
ЗЗД не е установена, но доколкото делото е образувано през 2013 г. (гр.д.№ 9935/2013 г. на
СГС ), то този факт се е осъществил най-късно на 31.12.2013 г.; искът по чл. 73, ал. 1
ЗС,според ВКС, е доказан по своето основание за времето от 01.01.2014 г. до предявяването
му на 07.10.2016 г.
Предвид така установеното, владението на апартамента, находящ се на ул.“*******
*******, собственост на ищеца В., се е трансформирало на 01.01.2014 г. в недобросъвестно,
съобразно с което, възражението на ответника Р. М., че е добросъвестен владелец, е
неоснователно. Презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС е оборена.
Обезщетението за лишаване от правото на ползване, се дължи до предаването на
фактическата власт на ищеца. За времето от 01.01.2014 г. до 07.10.2016 г. обезщетение е
присъдено с горното Решение. Исковият период в настоящия процес обхваща времето, от
07.10.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2021 г., за който период
следва ищецът да докаже, че ответникът продължава да владее имота му, от чието реално
ползване правоимащия собственик К. В. е лишен.
5
От свидетелските показания на св. В.а, които съдът по изложените по – горе
съображения е намерил за достоверни, по категоричен начин се установява, че ответникът за
времето след 2016 г. е упражнявал фактическата власт върху апартамента, както и че
въводът на ищеца във владение на този имот е осъществен едва през м.март – април 2022 г.
Възражението си, че не е упражнявал фактическата власт върху процесния имот, ответникът
Р. М. не доказва пълно и главно по делото. Ето защо искът по чл. 73, ал. 1 от ЗС се явява
доказан по основание.
Относно размера на претенцията е прието по делото заключение на СОЕ, съгласно
което за времето от 07.10.2016 г. до 06.10.2021 г. размера на дължимото обезщетение
възлиза на исковата сума от 31 477 лева. Или искът е доказан и по размер.
Възражението на ответника, че вземането на ищеца В. е погасено по давност е
неоснователно, тъй като искът е предявен един ден преди настъпване на 5-годишната
давност, установена с чл. 110 ЗЗД. С подаване на исковата молба в съда на 06.10.2021 г.
давностния срок е спрял да тече.
Съобразно с изложените мотиви предявения по чл. 73, ал. 1 от ЗС иск е основателен и
доказан, и като такъв следва да се уважи изцяло за сумата в размер на 31 477 лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в общ размер от 1660 лева – за държавна такса и депозит за вещо лице. Искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар е недоказано – на л. 61 от делото е налице
единствено пълномощно за адвокат Л., което не съдържа уговорки за размер на
възнаграждение и платена сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН ********** да заплати на К. Д. В., ЕГН **********, по иск
с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, сумата от 31 477 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на апартамент № 3, находящ се в гр. София, район „Подуяне“,
ул.“******* *******, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 80.68 кв.м., заедно с
8.378% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ–V–
595 от квартал 7 по плана на гр. София, местността „Хаджи Димитър“, за периода от
07.10.2016 г. – до 06.10.2021 г.- датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Р. М., ЕГН **********, да заплати на К.
Д. В., ЕГН **********, сумата от 1660 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
6
съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7