№ 89
гр. Харманли, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.-Г.А
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-Г.А Административно
наказателно дело № 20235630200115 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Димитровград, ****
против Наказателно постановление № 002198 от 09.01.2023г., издадено от директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от К. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Посочва се, че процесният АУАН е издаден на дата предхождаща
извършване на нарушението. Същевременно жалбоподателят нямал качеството нито на
ползвател, нито на собственик на процесното МПС. Оспорва твърдението жалбоподателят
да е признал, че е управлявал процесното МПС на датата посочена в АУАН. В нарушение на
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП било прието, че той е управлявал МПС, а не собственика или
ползвателя му. Твърди се, че описанието на извършеното нарушение не отговаря на
изискванията на закона. На следващо място се посочва, че за процесното МПС е имало
закупена винетка, но с погрешен регистрационен номер като вместо „62“ е било записано
„26“. Било подадено заявление по чл. 10а, ал. 3 от ЗП за промяна на данните за МПС, за
което е закупена винетка. Подробно се излагат съображения за съставомерността на
деянието от субективна страна. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.. В хода на съдебните прения
излага подробни мотиви за отмяна на процесното НП, като моли същото да бъде отменено, а
в полза на доверителя й да бъдат присъдени направените разноски по делото, за които
представя списък.
Въззиваемата страна директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призовани, се представляват от юрк. Стоянова. В хода на
съдебните прения пледира за потвърждаване на процесното НП. Представя подробни
1
писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.07.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 002198/03.07.2022 от свидетеля С. Г. С. на длъжност
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане – Пловдив“ в присъствието на свидетеля К.
И. К., за това, че на 03.07.2022г. в 16:02:30 часа по път А-4, км. 62+476, пътен участък
А-4L:554/A-4L-05/A-4L управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №
****, за което била дължима, но не била платена пътна такса по чл. 10, ал. 1,т. 1 от ЗП.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 17.07.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 002198 от
09.01.2023г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 30,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП.
На 26.07.2022г. било подадено заявление за промяна на допусната техническа грешка
при деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано или неговата категория по реда на чл.
10а, ал. 3б от ЗП от Христина Табальова, с която е заявила, че погрешно са изписани
последните две цифри от регистрационния номер на притежавания от нея автомобил в
закупената годишна винетна такса. Към заявлението били приложени разписка за закупена
винетна такса и касов бон.
В съдебно заседание представителя на административнонаказващия орган изрично
заявява, че заявлението е одобрено и е извършена корекция.
Видно от свидетелство за регистрация част I лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № **** е собственост на Христина И. Табальова.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С. Г. С. и свидетеля К. И. К.. Изложените от
свидетелите факти и обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени
при преценка за осъществяване на процесното административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 15.02.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 06.02.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
2
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на председател на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Атанасов Темелков-началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление е бил оправомощен да издава НП за
налагане на административни наказания за нарушения на чл. 179, ал. 3 – ал. 3в от ЗДвП. Със
заповед № РД-11-760 от 19.08.2022г. на председател на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е изменена горепосочената заповед, като длъжността началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление е заменена с „.директор
на“. Видно от заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г. на председател на управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Темелков към датата на издаване на процесното
НП е заемал длъжността директор в отдел Национално ТОЛ управление. Разпоредбата на
чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП предвижда, че наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.
Следователно процесното НП е издадено от компетентен орган.
Със заповед № РД-11-486 от 20.04.2021г. на председател на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ са определени длъжностните лица, които имат право да
издават актове за установяване на административни нарушение по чл. 179, ал. 3 – ал. 3в от
ЗДвП. Сред тези лица изрично е посочен и актосъставителят С. Г. С..
Съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 -
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
На 17.07.2022г. при извършване на проверка е установен нарушителя, като на същия
ден е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване
на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН
очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на
нарушението, което е осъществено на 03.07.2022г..
Процесното НП е издадено на 09.01.2023г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел присъствал
единствено на съставянето на процесния АУАН.
Нарушението е било извършено на 03.07.2023г. и тогава е било установено. На
17.07.2022г. процесният лек автомобил е спрян целенасочено, тъй като свидетелите С. и К.
са получили информация за извършено нарушение за неплатена винетна такса, тоест същите
нито са присъствали на извършването му, нито на установяването му, а единствено са
издали АУАН.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
3
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал
единствено при съставяне на акта, а в хипотезата, в която АУАН се съставя при отсъствие
на свидетели очевидци или такива по установяване на нарушението, законът изисква
присъствието на двама свидетели, тоест налице е нарушение на правилата за издаване на
АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 17.07.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Налице са и други нарушения при издаването на процесния АУАН и НП.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за установяване на нарушенията по чл. 179, ал.
3 - 3в се използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на
моторните превозни средства. Съгласно представените по делото писмени доказателства
/два броя снимки и извадка от електронната система за събиране на пътни такси/ и от
свидетелските показания на свидетелите С. и К. се установява, че процесното
административно нарушение е установено чрез извършване на заснемане на МПС с рег. №
****.
Нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП изрично предвижда за доказването на кои факти и
обстоятелства служат статичните изображения във вид на снимков материал за извършени
нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно - пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Същите не могат да се ползват за установяване на водача на МПС.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения на чл. 179, ал. 3-3б
от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, се счита, че пътното
превозно средство е управлявано от собственика му, тоест установена е оборима
презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик. Едва след подаване на
декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП презумпцията се счита за оборена и може да се
ангажира отговорността на друго лице.
Ето защо съдът намира за неправилно издаването на акт за установяване на
административно нарушение против жалбоподателя, който от доказателствата по делото се
установява, че не е собственик на процесния автомобил, независимо от изявленията му при
извършване на проверката. Следвало е при извършване на проверката след като са
4
установили, че собственик на автомобила е друго лице, да издадат АУАН на него.
На следващо място според чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно дължи се такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7 от ЗП, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. С разпоредбата на чл. 139, ал.
6 от ЗДвП пък е вменено задължение на водачите на пътни превозни средства преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да заплащат такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение
съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП се наказва с глоба в размер на 300 лева.“
Следователно за да е осъществено нарушението трябва да бъде установено, че
жалбоподателят е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без
да е заплатил за това дължимата се такса.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.07.2022г.
в 16:02:30 часа, пътно превозно средство (ППС) с рег. № **** – лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Астра“ се движи по по път А-4, км. 62+476 , пътен участък А-4L:554/A-4L-
05/A-4L, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
По безспорен начин от приетите писмени доказателства се установява, че е била
заплатена винетна такса за ППС с рег. № **** за период от 04.02.2022г. до 03.02.2023г.
Предвид на това, че подаденото заявление за промяна на допусната техническа грешка при
деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано или неговата категория по реда на чл.
10а, ал. 3б от ЗП е било одобрено, следва изводът, че в Република България не съществува
регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във
винетката регистрационен номер, държава на регистрация или категория.
В чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (за краткост наричана „Наредбата“) е
предвидено, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата
винетна такса.
Действително по делото се установява, че неправилно са декларирани данните
относно регистрационния номер на превозното средство, за което заплаща винетна такса, но
тази декларация е била извършена от собственика на МПС, а не от жалбоподателя.
За да бъде едно деяние, административно нарушение, трябва да бъде извършено
виновно. Законът обявява за административни нарушения както такива извършени при
форма на вината – умисъл, така и при непредпазливост. За по-леката форма на вината обаче
се изисква наказването да бъде изрично предвидено – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Процесното
нарушение може да бъде извършено само при умисъл, доколкото не е предвидено
наказването при извършването му по непредпазливост.
Нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към тези на НК досежно въпросите за вината.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици.
5
От събраната доказателствена съвкупност не може да се направи извод, че
жалбоподателят е действал виновно. За субективното отношение на дееца към деянието се
съди от обективно изразеното поведение. Безспорно е, че жалбоподателят не е собственик
на процесния лек автомобил, и не той е заплатил винетна такса за процесния период. Не се
установява съществуването на друго превозно средство с рег. № ****, с което да се обясни
закупуването на винетна такса за него от собственика. Напротив собственикът е заплатил
винетна такса със съзнанието, че я закупува за притежавания от него лек автомобил с рег. №
****. Със съзнанието, че е изпълнил задължението си за заплащане на такса за управление
на пътно превозно средство на път, включен в платената пътна мрежа, собственикът на
лекия автомобил го е предоставил за ползване.
С оглед тези изводи следва да се приеме, че нито собственикът на процесния лек
автомобил, нито жалбоподателят са съзнавали общественоопасния характер на управлението
на процесния лек автомобил, нито са предвиждали общественоопасните му последици, а
още по-малко пък са ги искали или допускали. Допускането на грешка при деклариране на
данните изключва възможността да се ангажира административнонаказателната отговорност
на лицето, тъй като грешката изключва умисъла. На още по-голямо основание се изключва
умисъла на лицето, което ползва автомобила и не то е заплащало винетната такса.
При липсата на вина не може да се приеме, че процесното деяние е административно
нарушение. Наличието на административно нарушение е необходимо условие за налагане на
административно наказание.
С оглед на това и при наличието на вече посочените процесуални нарушения съдът
намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Единствено за пълнота съдът намира, че следва да посочи, че не споделя изложените
твърдения за нарушение за изискването на посочване на дата на издаване на процесния
АУАН. В процесния АУАН е посочена дата 17.07.2022г., а в номера на същия е включена
03.07.2022г. Това става видно и от описанието на процесния АУАН в НП.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева е платено „в брой“,
съответно същият служи за разписка за реалното му заплащане.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две
предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е
направено искане от насрещната страна.
6
В хода на съдебните прения е направено изрично възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от представителя на административнонаказващия орган.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно постановление и процесуално
представителство при наложено административно наказание в размер на 300 лева е 400 лева.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение съответства на фактическата и правна
сложност по делото и надвишава установения от закона минимален размер със 100 лева,
поради което не следва да бъде намалявано.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002198 от 09.01.2023г., издадено от
директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
К. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Димитровград, **** на основание чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на К. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Димитровград,
**** сума в размер на 500,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7