№ 11187
гр. С., 28.06.2*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110144346 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „П. И. Б.“ АД срещу Л.
А. Г., Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на
солидарност следните суми: 6260,07 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
18.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 191,62 лв., представляваща
непогасена договорна лихва, начислена за периода 01.02.2018 г. – 01.11.2020 г.,
претендирана на основание раздел II, т. 4 от договора за кредит, сумата от 937,58 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020
г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит, сумата от 22,05
лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г., сумата от 416,35 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 14.05.2020 г. до 17.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 18.12.2020 г. по ч.гр. д. № 57239/2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2012 г. между „П. И. Б.“ АД и
ответницата Л. А. Г. бил сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-012***, по
силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит в размер на 13 950
лева с краен срок за погасяване 01.11.2020 г. Сочи, че на 30.10.2012 г. между ищеца и
другите две ответници - Е. Н. Г. и Н. Ж. Р., били сключени договори за поръчителство,
по силата на които всяка от тях се задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя за неизпълнение на задълженията му по договора за кредит.
Твърди, че кредитът е изцяло усвоен на 02.11.2012 г., както и че същият е в просрочие,
считано от 02.12.2017 г., като към момента на подаване на заявлението е настъпил
крайният падеж на същия. Въз основа на горното иска от съда претенциите да бъдат
1
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който излагат становище за недопустимост на претенцията поради неотстраняване на
нередовност в указания срок – исковата молба да бъде подписана от юрисконсулт
Калоян Колев, респективно, че подадената впоследствие подписана искова молба от
друг пълномощник на ищеца се явява нова такава, от което следва да не е спазен
преклузивният едномесечен срок по чл. 422 ГПК. Поддържа още, че исковете са
неоснователни, като се позовава на изтекъл 6-месечен преклузивен срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД по отношение на поръчителите. Сочи, че наказателните лихви се претендират
въз основа на нищожна клауза като противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Въз основа на
горното искат от съда претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства – че между ищеца и
Л. А. Г. е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г., както и
че между ищеца и Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. на същата дата са сключени договори за
поръчителство, въз основа на които последните са поели задължение да отговарят
солидарно с кредитополучателя по процесния договор за кредит.
Наличието на договор за банков кредит между ищеца и Л. Г., който е обезпечен
с поръчителството на Е. Г. и Н. Р. се установява и от представения по делото договор
за банков кредит, и представените договори за поръчителство. Съгласно раздел I, т. 1
от договора за банков кредит банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 13 950 лв., като срокът за погасяване на кредита е до 01.11.2020 г. Съгласно
раздел II, т. 4 от договора за ползвания банков кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в лева,
увеличен с надбавка от 5 /пет/ пункта. Съгласно представения погасителен план,
кредитът е следвало да бъде погасен за периода 30.10.2012 г. – 01.11.2020 г. на 96
месечни вноски, всяка от които в размер на 242,36 лв. Съгласно раздел II, т.10 от
договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на
просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или
да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.
Съгласно раздел IV, т. 12 за обезпечаване вземанията на банката по предоставения
кредит – главница, лихви, такси, комисионни и разноски, банката приема
поръчителство от лицата Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. съгласно договорите за поръчителство,
сключени между тях и банката, които са неразделна част от договора. Л. Г. е
декларирала, че са й представени и е запозната с Общите условия на банката за кредити
на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея
и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора за банков кредит.
Съгласно раздел I, т. 1 от представения договор за поръчителство между ищеца
и ответницата Е. Г. последната се е задължила пред банката да отговаря за
изпълнението на задължението на Л. Г. за главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 13 950 лв., съгласно
договор № 000LD-R-012***/30.10.2012 г. Съгласно раздел II, т. 2 от договора
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от
2
неизпълнение на главното задължение, включително за лихвите и разноските.
Съгласно раздел I, т. 1 от представения договор за поръчителство между ищеца
и ответницата Н. Р. последната се е задължила пред банката да отговаря за
изпълнението на задължението на Л. Г. за главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 13 950 лв., съгласно
договор № 000LD-R-012***/30.10.2012 г. Съгласно раздел II, т. 2 от договора
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от
неизпълнение на главното задължение, включително за лихвите и разноските.
Съгласно чл. 1.1, т. „а“ от Общите условия на „П. И. Б.“ АД за кредити на
физически лица базов лихвен процент е променлив лихвен индекс, който банката
използва като база при изчисляване на лихвения процент по кредита. Базовият лихвен
процент се утвърждава от управителния съвет на банката и изчислява за всеки отделен
вид валута по обявена от банката методика на база съотношението между планираните
разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към
кредити в национална и чуждестранна валута.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, непогасената част от главницата по договора за банков кредит е
в размер на 6 260,07 лв., непогасената договорна лихва, начислена за периода
01.12.2017 г. – 01.02.2020 г. вкл. е в размер на 191,62 лв., изчислената наказателна
лихва по раздел II, т. 10 от договора е в размер на 1 375,98 лв., от които 937,58 лв. за
периода 02.12.2017 г. – 12.03.2020 г., 22,05 лв. за периода от 13.03.2020 г. – 13.05.2020
г. и 416,35 лв. за периода 14.05.2020 г. – 17.11.2020 г. Според заключението
приложеният от банката размер на наказателната лихва по раздел II, т. 10 от договора е
сбор от следните компоненти: договорения базов лихвен процент по чл. 4 от договора
+ 5 пункта + 10 %. Законната лихва за претендирания период е в размер на 1064,53 лв.
Наказателната лихва за периода 02.12.2017 г. – 12.03.2020 г. е в размер на 937,58 лв., за
периода 14.05.2020 г. – 17.11.2020 г. е в размер на 416,35 лв., или общо 1353,92 лв.
Общият размер на събраната наказателна лихва е 217,04 лв., като за същия период
законната лихва е 133,42 лв., съответно разликата събрана от ответницата в повече
наказателна лихва би била 83,62 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице,
което обуславя разглеждане на исковата претенция по същество.
Отговорността на ответниците Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. като поръчители не е
погасена с изтичане на 6-месечния преклузивен срок от падежа на последната вноска,
доколкото падежът настъпва на 1.11.2020 г., а заповедното производство е образувано
на 18.11.2020 г. Ето защо исковете следва да се разгледат срещу тримата ответници.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 6260,07 лв., представляваща незаплатена
главница по договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г.:
По исковете с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр.
3
чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение
по договор за кредит, сключен при общи условия, и договори за поръчителство, по
силата на които в тежест на ответниците е възникнало задължение за връщане на
заетата сума в сочения размер, както и за заплащане на лихви в сочените размери и
изискуемост на задълженията.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Доколкото процесният договор за банков кредит е сключен с потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за
потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (30.10.2012 г.) приложение
по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Сключването на процесния договор за банков кредит между страните, който е
обезпечен с поръчителство, освен като неоспорен факт, се установява и от
представените договор за банков кредит и договори за поръчителство. Неразделна част
от договора са представените по делото общи условия.
Падежът на последната погасителна вноска по договора за банков кредит е
настъпил на 01.11.2020 г.
Регулирането на отношенията, породени от процесния договор за кредит от
разпоредбите на ЗПК и следващата от това по-засилена защита на потребителите в
областта на кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за
съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по чл. 26
ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за нищожност както на
целия договор, така и на отделни негови разпоредби служебно и без въведен довод в
тази насока от страна на ответника, както и да приложи последиците на нищожността,
когато същата произтича пряко от твърденията и доказателства по делото.
Проверката на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона предполага съпоставяне на съдържанието му с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9 ЗПК,
доколкото предвид препращащата норма на чл. 22 ЗПК, когато същите не са спазени,
договорът за потребителски кредит е нищожен. Наред със специалните предпоставки
за нищожност на договора за кредит в неговата цялост, ЗПК регламентира и специални
хипотези на нищожност на отделни клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна; всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
4
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В случая, според раздел II, т. 4 от договора за потребителски кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката в лева, увеличен с надбавка от 5 /пет/ пункта. Според чл. 1, т. 1, б.
а“ от Общите условия на банката базовият лихвен процент е променлив лихвен индекс,
който банката използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита.
БЛП се утвърждава от Управителния съвет на банката и изчислява за всеки отделен
вид валута по обявена от банката методика на база съотношението между планираните
разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към
кредити в национална и чуждестранна валута. Базовият лихвен процент се прилага като
референтен лихвен процент за договорите за кредит, сключени преди 23.07.2014 г.
Съгласно чл. 4, т. 4 от общите условия при промяна на приложения лихвен референтен
процент договорният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има право
едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в
погасителния план, за което уведомява кредитополучателя.
В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в клаузите на раздел II.т.
4 от договора. чл. 1.1, б. „а“ и чл. 4.4 от Общите условия се установява, че е предвидена
възможност за банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя, да промени /увеличи или намали/ размера на базовия лихвен
процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата
от кредитополучателя възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна
вноска. Упражняването на това право зависи единствено от волята на кредитора, който
е и по-силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с
кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква, а той само се уведомява
за извършените изменения в съдържанието на неговата основна престация по този
договор, направени от банката.
При съпоставката на сумите, дължими за договорната лихва в приложения към
договора погасителен план, и приложение № 1 от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, в което се съдържат данни за погасените по договора суми за
договорна лихва, се установява, че банката не е упражнила правото си едностранно да
повишава лихвения процент. Като съобрази горното, съдът приема, че клаузата на
раздел II, т. 4 не е неравноправна и съответно нищожна.
Настоящият договор за потребителски кредит съответства на изискванията на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България, в сила от 01.07.2012 г. и приложима по
отношение на договора за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г. Към датата
на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10 %
при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта, а
размерът на ГПР по кредита е 14,98 %. В случая определеният в договора размер на
ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /арг. от чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Същевременно, в разпоредбата на чл. 1.1, б. „б“ от Общите условия годишният
процент на разходите е определен като общите разходи по кредита за
кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисионни
и други разходи съгласно ЗПК), свързани с договора за потребителски кредит, които
5
кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита.
При така установеното съответствие на договора за банков кредит с
императивните разпоредби на ЗПК, следва да се изследва въпроса за размера на
незаплатената част от главницата, която се дължи по него.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, непогасената
част от главницата по кредита е в размер на 6260,07 лв., поради което искът за
главница следва да бъде уважен в пълен размер. Върху тази сума се дължи и законна
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По претенцията с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 191,62 лв., представляваща непогасена
договорна лихва, начислена за периода 01.02.2018 г. – 01.11.2020 г., претендирана на
основание раздел II, т. 4 от договора за кредит:
На основание раздел II, т. 4 за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за лева,
увеличен с надбавка от 5 пункта. Към датата на сключване на договора базовия лихвен
процент на банката е в размер на 8,7907 %.
Съгласно заключението по ССчЕ непогасеният размер на договорната лихва,
начислена за заявения период от 01.02.2018 г. до 01.11.2020 г. възлиза на сумата от
191,62 лв. (съдът съобрази, че в заключението на различни места са посочени различни
дати на периода, като отчита, че същите представляват техническа грешка).
Предвид горното искът с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД се явява доказан по основание и размер за
сумата от 191,62 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за
периода 01.02.2018 г. – 01.11.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 4 от
договора за кредит.
По претенцията с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 22,05 лв., представляваща непогасена
договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.:
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено на база
счетоводни данни на ищеца, непогасеният размер на вземанията включва сумата от
22,05 лв., представляваща договорна наказателна лихва за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.
Видно от заявлението и исковата молба договорна лихва се претендира на
основание раздел II, т. 10 от Договора за кредит, съгласно който плащания, дължими,
но неизвършени в срок по разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в
просрочие и се олихвяват с наказателна лихва в размер на договорения в т. 4 от
договора за кредит лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа. Така начислената лихва има
мораторен, а не възнаградителен характер.
Съгласно първоначалната редакция на чл. 6 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (по-нататък ЗМДВИП) (обн. - ДВ, бр.
28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
6
Съгласно последващото изменение на чл. 6 ЗМДВИП (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г.) до отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки
и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително
когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети
лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може
да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
С последната редакция на чл. 6 ЗМДВИП (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е предвидено до два месеца
след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от
банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Ноторно е обстоятелството, че извънредното положение в Република България
поради пандемия от Ковид-19 е обявено за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., съгласно действалите
в този период редакции на чл. 6 ЗМДВИП не се начислява предвидената договорна
наказателна лихва за просрочие, за която съгласно заключението по ССчЕ се
установява, че възлиза на претендираната от ищеца сума от 22,05 лв.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1
и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 22,05 лв., представляваща
непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 937,58 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., претендирана
на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит, и за сумата от 416,35 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 17.11.2020
г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит:
Съгласно раздел II, т. 10 от процесния договор за кредит плащания, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в
раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Следователно, като противоречаща на чл. 33,
ал. 2 ЗПК, клаузата на II, т. 10 от процесния договора за кредит е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не
води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде
сключена и без недействителните й части. В случая, е налице първата от посочените
хипотези, тъй като клаузата за т.нар. наказателна лихва по т. 10 от раздел II може да
7
бъде заместена по право от императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК и съответно
лихвата за просрочване на погасителните вноски да бъде опредЕ. в размер на
законната лихва.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на
законната лихва за релевирания период от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г. възлиза на
сумата от 744,58 лв., а за периода от 14.05.2020 г. до 17.11.2020 г. – 310,95 лв.
На следващо място от заключението се установява, че от плащанията,
извършени за погасяване на задълженията по кредита, сумата от 217,04 лв. е отнесена
за погасяване на наказателна лихва. Вещото лице е изчислило, че за периода, за който е
начислена платената наказателна лихва, законната лихва възлиза на сумата от 133,42
лв. Получената разлика на стойност 83,62 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на
задълженията, като се приложи реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсва избран друг
ред за погасяване на задълженията. Сумата от 83,62 лв. следва да бъде прихваната от
задължението за начислена мораторна лихва в установения от заключението размер от
744,58 лв. за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., при което се получава дължим
остатък от 660,96 лв.
Следователно първият иск за мораторна лихва с правно основание чл. 79 ал.1
ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи за сумата от 660,96 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., претендирана на основание
раздел II, т. 10 от договора за кредит, като за разликата над сумата от 660,96 лв. до
пълния предявен размер от 937,58 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Вторият иск за мораторна лихва с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 319,95 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
14.05.2020 г. до 17.11.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от договора за
кредит, като за разликата над сумата от 319,95 лв. до пълния предявен размер от 416,35
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното.
Ищецът е направил разноски за исковото производство, както следва: 156,55
лв. за държавна такса, 450 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в размер на 150
лв., или общо 756,55 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски,
както следва: 156,55 лв. държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, или
общо 206,55 лв. В производството по ч.гр.д. 10474/2021 г. на СГС, е направил разноски
в размер на 50 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 718,17 лв. разноски в исковото
производство, сумата от 196,07 лв. разноски в заповедното производство и сумата от
47,46 лв. разноски в производството по ч.гр.д. 10474/2021 г. на СГС.
Процесуалният представител на ответниците претендира заплащане на
разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. ал. 1, т. 2 ЗА по
отношение на всяка от трите ответници за исковото, за заповедното производство и за
производството по ч.гр.д. 10474/2021 г. на СГС. Настоящият съдебен състав счита, че
8
възнаграждението по чл. 38 ЗА цели да възнагради труда на адвоката и изгубеното му
време в полза на общественополезната цел да се защитават лица, които не могат сами
да осигурят защитата си в съда. Поради това, адвокатите в тези случаи получават
възнаграждение съобразно труда си, а не съобразно броя на лицата, които защитават.
По настоящото дело и трите ответници са представлявани от адвокат В. И., който е
изготвил един отговор на исковата молба. Поради това, няма как да се приеме, че
защитата на тримата ответници е отнела допълнително време и усилия, което от своя
страна да обосновава присъждане на възнаграждение на адвоката в троен размер.
Поради това, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на адвокат В. И.
следва да бъде определено възнаграждение от 1 082,77 лв. за исковото производство.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната,
която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова,
когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство
това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от
50 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., ТК).
На основание чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата за производството по ч.гр.д.
10474/2021 г. на СГС следва да се определи възнаграждение от 360,92 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на адв. И. следва да му
бъде присъдено възнаграждение в размер на 54,93 лв. за исковото производство, в
размер на 2,54 лв. за заповедното производство и в размер на 18,31 лв. в
производството по ч.гр.д. 10474/2021 г. на СГС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 907, вх. В, ет. 8, ап.
67, Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 907, вх. В, ет. 8, ап. 67 и Н.
9
Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С. Г.“, дължат в условията на солидарност
на „П. И. Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № 37, следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 138
ЗЗД сумата от 6260,07 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г., ведно със законна лихва от
18.11.2020 г. до изплащане на вземането;
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД сумата от 191,62 лв., представляваща непогасена договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода 01.02.2018 г. – 01.11.2020 г., претендирана на
основание раздел II, т. 4 от договора за кредит;
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД 660,96 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., претендирана на основание раздел II,
т. 10 от договора за кредит;
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 319,95 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 14.05.2020 г. до 17.11.2020 г., претендирана на основание
раздел II, т. 10 от договора за кредит,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020 г. по ч.гр.д. 57239/2020 г.
по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П. И. Б.“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № 37 положителни установителни искове за
признаване на установено, че Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
907, вх. В, ет. 8, ап. 67, Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 907, вх.
В, ет. 8, ап. 67 и Н. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С. Г.“, дължат в
условията на солидарност следните суми:
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД за сумата от 22,05 лв., представляваща непогасена договорна лихва,
начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., като неоснователен,
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 660,96 лв. до пълния предявен
размер от 937,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от
договора за кредит, като неоснователен;
на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138
ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 319,95 лв. до пълния предявен
размер от 416,35 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
14.05.2020 г. до 17.11.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от
договора за кредит, като неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020 г. по ч.гр.д. 57239/2020 г.
по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. А. Г., ЕГН **********, Е. Н. Г.,
ЕГН ********** и Н. Ж. Р., ЕГН ********** да заплатят на „П. И. Б.“ АД, ЕИК
********* сумата от 718,17 лв. разноски в исковото производство, сумата от 196,07
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 47,46 лв. разноски в
производството по ч.гр.д. 10474/2021 г. на СГС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА вр. чл. 78, ал. 3
ГПК „П. И. Б.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. Б. И., личен номер №
10
1700004***, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., пл. „Райко Даскалов“ № 4,
сумата от 54,93 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответниците Л. А. Г., Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. в исковото
производство, сумата от 2,54 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на длъжниците Л. А. Г., Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. в
заповедното производство, и сумата от 18,31 лв. за оказана безплатна правна помощ на
Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. в производството по ч.гр. д. 10474/2021 г. на СГС съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11