Решение по дело №2268/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1921
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20217040702268
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1921

 

  Бургас, 02/12/2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                             

                                                                                 Съдия Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар В.С.

като разгледа административно дело  номер  2268   по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Бел уейс“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Одрин“ №106, представлявано от Г.П.Я., против ревизионен акт/РА/ №Р-02000220007430-091-001 от 03.06.2021 г. на началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение № 115 от 24.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за периода 01.03.2020 г.-31.08.2020 г.,  в размер на 2202.19 лева - главница и лихва в размер на 185.59 лева.

Жалбоподателят редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени ревизионния акт в потвърдената част. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директор на  дирекция „ОДОП” Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000220007430-020-001 от 02.12.2020 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас и обхваща задължения за ДДС за периода  24.02.2020 г. - 10.08.2020 г., със срок на ревизията до два месеца от датата на връчване/връчена на дружеството по електронен път на 08.12.2020 г., л.252 и 253 от делото/; изменена със заповеди /ЗИЗВР/ № Р-№Р-02000220007430-020-002 от 22.12.2020 г.;  № Р-02000220007430-020-003 от 05.02.2021 г. и №Р-02000220007430-020-004 от 05.03.2021 г.  003 от 17.07.2020 г.  като ревизията следва да завърши до 08.04.2021 г. /л.106- 107; 155-156 и 236-237 от делото/. Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им/л.265 от делото/.

Ревизионният доклад/РД/№ Р-02000220007430-092-001 от 22.04.2021 г. е съставен от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.269 и 273 от делото/ и е връчен на дружеството по електронен път на 10.05.2021 г./л.58, гръб, от делото/. 

Срещу ревизионния доклад, задълженото лице е подало възражение, вх.№ИТ-00-4278 от 25.05.2021 г., което не е уважено от органа по приходите/л.37 и 38 от делото/.

На 03.06.2021 г., въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000220007430-091-001, от компетентен орган, съобразно чл.119, ал.2 ДОПК; подписан е с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.267 и 269 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред. С него са установени задължения за ДДС, за периода 24.02.2020 г. - 10.08.2020 г., в размер на 2 286.02 лева - главница и лихва в размер на 193.22 лева. Същият е обжалван по административен ред и е потвърден частично с решение № 115 от 24.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, със задължения общо за периода 01.03.2020 г.-31.08.2020 г. в размер на 2 202.19 лева-главница и лихва- 185.59 лева. В него се съдържат следните констатации и правни изводи на органът по приходите:

Основна дейност на „Бел уейс“ООД, ЕИК/Булстат *********, е търговия на дребно в нает търговски обект - магазин за дрехи, обувки и чанти, находящ се в гр.Бургас, ул. „Александровска“ №93. Извършените продажби са документирани с издаване на фискални касови бележки от регистриран в обекта ЕКАФП.

Установено е, че „Бел уейс“ООД, ЕИК/Булстат202460175; „Хаус кауф“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* и „Туит уйес“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, са свързани лица и като такива последователно осъществяват търговска дейност в магазин за дрехи, обувки и чанти в гр.Бургас, ул. „Александровска“ №93. За периода 01.02.2019 г.-31.03.2019 г. търговският обект е стопанисван от „Хаус кауф“ЕООД, за който дружеството е реализирало оборот в размер на 3 260.17 лева. За периода 03.04.2019 г.-31.01.2020 г. обектът е стопанисван от жалбоподателя, който е реализирал оборот в размер на 46 357.04 лева по касов апарат и 4 500.00 лева от издадени фактури, платени по банков път, а за периода 13.08.2019 г.-31.01.2020 г. магазинът е стопанисван от „Туин уейс“ЕООД с реализиран оборот - 39 401.09 лева.

Констатирано е, че посочените три дружества не са променяли търговското наименование на обекта - магазин „Бока“; извършват еднородна дейност-търговия; предлагат един и същ асортимент стоки; в един и същ обект с едно и също оборудване; с един и същи персонал, преназначен от предшестващите в заместващото дружество.

Органът по приходите е приел изпълнение на условията, предвидени в чл.96, ал.10 и 11 ЗДДС, и тъй като на 31.01.2020 г. реализираният оборот на „Бел уейс“ООД е бил в размер на 89 018.30 лева за него е възникнало основание за регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС.

На 07.08.2020 г., по инициатива на органа по приходите, на „Бел уейс“ ООД, на осн. чл.96, ал.1 ЗДДС, е издаден акт за регистрация №020422002524803, връчен на дружеството на 11.08.2020 г., от която дата последното се счита за регистрирано по ЗДДС, съобразно чл.103, ал.1 ЗДДС. Актът за регистрация не е обжалван от ревизираното лице.

Въз на тези констатации, на основание чл.102, ал.3,т.1, вр.чл.67, ал.2 и ал.3 ЗДДС, за периода 24.02.2020 г.-10.08.2020 г. е определен размера на дължимия от дружеството ДДС на база на отчетените продажби по ЕКАФП в търговския обект и издадените фактури, платени по банков път в общ размер на 2 286.02 лева и лихва -193.22 лева.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Актът за регистрация по ЗДДС, връчен на задълженото лице на 11.08.2020 г. е влязъл в сила, поради което основанията за регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС във вр. с чл.96, ал.10 ЗДДС не следва да се обсъждат в настоящото производство. Спорът се свежда до това, правилно ли са определени задълженията на дружеството по реда на чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, тъй като, посочената според жалбоподателя правна норма е неприложима в конкретния случай.

В жалбата си дружеството твърди, че не е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като собственият му оборот не попада в хипотезата на чл.96, ал.1 ЗДДС. Също така, според жалбоподателя, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл.96, ал.10 ЗДДС, последната неправилно била приложена във връзка с чл.96, ал.1 ЗДДС.

Изложените от жалбоподателя възражения се отнасят до факти и обстоятелства, установяващи липсата на законови предпоставки за регистрация по ЗДДС които, както бе посочено, не са предмет на настоящото производство, тъй като актът за регистрация по ЗДДС подлежи на самостоятелно обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове, съгласно чл.144 ДОПК. При липса на такова обжалване, представлява индивидуален административен акт влязъл в сила с всички произтичащи от това последици.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.02.2020 г. на основание чл.96, ал.1 ЗДДС във вр. с чл.96, ал.10 ЗДДС, като от 22.02.2020 г. да се счита регистрирано по ЗДДС. Тъй като задълженото лице не е подало заявление за регистрация в посочения срок, то задълженията му за периода от 24.02.2020 г. до 10.08.2020 г. са определени по реда на чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС. Правилно органът по приходи е определил датата на данъчното събитие на извършените облагаеми доставки в съответствие с чл.25, ал.1 и 2 ЗДДС, както и данъчната основа при доставки, съгласно чл.26, ал.1 ЗДДС. Размерът на задълженията по ЗДДС е правилно определен по правилата на чл.67, ал.2 и 3 ЗДДС, т.е прието е, че данъкът е включен в продажната цена на стоките. Поради дължимостта на установените задължения по ЗДДС, правилно и законосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с нормата на чл.175, ал.1 ДОПК, във вр. с чл.1 ЗЛВДТДПДВ.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и предвид направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 397.00/триста деветдесет и седем/ лева, съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/2004 г./. 

Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.7 ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750.00 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000.00 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. В случая, с обжалвания ревизионен акт са установени публични задължения за ДДС на дружеството в общ размер на главниците 2 202.19 лева, тоест под установения от закона праг за обжалваемост за юридическите лица, поради което настоящото решение е окончателно.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бел уейс“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Одрин“ №106, представлявано от Г.П.Я., против ревизионен акт/РА/ №Р-02000220007430-091-001 от 03.06.2021 г. на началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение № 115 от 24.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за периода 01.03.2020 г.-31.08.2020 г.,  в размер на 2 202.19 лева - главница и лихва в размер на 185.59 лева.

ОСЪЖДА „Бел уейс“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Одрин“ №106, представлявано от Г.П.Я. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, разноски в размер на 397.00/триста деветдесет и седем/ лева.

Решението е окончателно.

                                     

СЪДИЯ :