Решение по дело №1796/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 92
Дата: 17 февруари 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20223330101796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Разград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101796 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и
Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Кей Би Си Банк България" ЕАД (преди „Райфайзенбанк (Бя)"
ЕАД)със седалище гр.София, с която са предявени обективно съединени искове срещу З. Н.
С. за установяване, че ответникът дължи на ищеца изискуема главница към 24.02.2022г. в
размер на 1 500,00 лева;изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 84,81 лева,
начислена за периода от 1 6.07.2020г. до 15.10.2020 г. включително; изискуемо обезщетение
за забава в размер на 3,37 лева (три лева и тридесет и седем стотинки), начислено за периода
от 16.08.2020г. до 15.10.2020г. вкл.; изискуеми такси в размер на 74,00 лева (седемдесет и
четири лева и нула стотинки) съгласно чл. 36, чл. 37, чл. 49 от Рамков договор Ns 1
90917261 871 1 305 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic от 08.1 0.2019г., начислени за периода от
11,08.2020г. до 24.09.2020 г. вкл. законна лихва за забава за периода от датата на депозиране
на заявлението до изплащане на вземането. Претендира и за разноските в настоящото, както
и по заповедното производство.
Твърди, че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД по ч.гр.дело №635 по описа за 2022г . на Районен съд -
Разград срещу „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за горепосочените суми, както и че със
свое Разпореждане №2354/24.08.2022г. по ч.гр.дело №635 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Разград връчено на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД на 08.09.2022 г., съдът е указал,
че в едномесечен срок, съгласно чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, може да
предявят иск за установяване вземането срещу длъжника. Сочи, че между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и физическото лице - З. Н. С. е подписан На 08.10.2019 г. между „Кей Би
Си Банк България (преди „Райфайзенбанк (България)" ЕАД) и
кредитополучателя/картодържателя З. Н. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Разград, ул.
„Места" N° 16, е сключен Рамков договор N° 1909172618711305 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic, c
който е отпуснат кредитен лимит в размер на 1500,00 лева, че като краен срок за погасяване
е уговорен 3-годишен срок, считано от датата на подписване на същия. (чл. 168, 170 и сл.
във вр. с чл. 1 4. от Договора), че в договора са записани и дължимите такси, лихвите, както
и това, че при неизпълнение на условие по Договора съгл чл. 59, буква „а" от Договора (в
случая неплащане на дължими суми) може да бъде обявена предсрочна изискуемост с
изрично волеизявление на кредитора, адресирано до длъжника. Също така твърди, че
съгласно чл. 202. от Договора страните са уговорили материално правна фикция за
получаване на всички уведомления и изявления, които следва да бъдат направени в писмена
1
форма ще се считат за валидно получени от Кредитополучателя, ако чрез лично доставяне
или изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса
му, посочен в Искането за кредитна карта, в случай че адресатът не е намерен на посочения
адрес, че „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ е изпратила представените по делото писма до
Кредитополучателя/картодържателя З. С. за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита с изх.№ 305-45/27.05.2021 г. и изх.№ 305-46/27.05.2021 г., възложени за връчване
съответно чрез ЧСИ Васил Николов и ЧСИ Георги Стоянов, след което е подадено
заявление №4816 на 24.02.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл, 41 7
от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 635/2022 г. по описа на Районен съд -
Разград, като са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В условията на евентуалност /при неуважаване на главните искове/ предявява осъдителни
искове за изискуема главница към 06.10.2022г. в размер на 1 500,00 лева,изискуема редовна
възнаградителна лихва в размер на 84,81 лева, начислена за периода от 16.07.2020г. до
15.10.2020 г. включително, обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за
периода от 10.08.2020г. до 26.09.2021г. в размер на 106,50 лева и изискуеми такси в размер
на 74,00 лева, както и разноските по делото.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита исковете за недопустими и
неоснователни. Сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, т.к.
изявлението на банката за това не е връчено на ответника преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. Оспорва всички твърдения на ищеца в исковата
молба, както и извлечението от счетоводните книги. Сочи, че липсват доказателства кога е
връчена безконтактната карта, дали е усвоен кредита и кога е станало това, че липсва
методика за изчисляване на дължимите лихви, че не следва да се начисляват лихви за забава
за периода на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна. Счита, че не
следва да се начислява обезщетение за забава до датата на депозиране на исковата молба, т.к.
до този момент не е съществувал главен дълг. Иска от съда да прогласи нищожността на
клаузите в рамковия договор, както и да бъдат отхвърлени осъдителните искове за
възнаградителната и наказателната лихви, както и за таксите. Сочи, че предсрочната
изискуемост е настъпила едва с връчването на исковата молба, поради което преди тази дата
ищецът не може да претендира наказателна лихва. По отношение на претендираната
възнаградителна лихва счита, че клаузите, които уреждат същата са нищожни, т.к. са
неравноправни и са в противоречие със Закона за защита на потребителите.
Предвид постановената заповед за изпълнение и обстоятелството, че същата е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като е установено, че същият не живее на адресите,
регистрирани като постоянен и настоящ, предявеният установителен иск е допустим.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.09.2019 г. между „Райфайзенбанк (Бя)" ЕАД , сега „Кей Би Си Банк България" ЕАД от
една страна и З. Н. С. от друга е сключен Рамков договор № 1909172618711305 за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa
Visa Classic. С този договор в т.1 Банката се е задължила да издаде основна безконтактна
кредитна карта с чип на името на ответника с Персонален идентификационен код /ПИН/,
известен само на него, за използване на кредитен лимит , одобрен съгласно вътрешните
правила на банката на основание подписано Искане за издаване на Карта. Съответно в т.4 е
посочено, че картата представлява средство за отдалечен достъп по ел. път до сметката
и/или одобрен кредитен лимит за извършване на платежни и неплатежни операции в
страната и в чужбина. В следващите текстове е уговорен реда за предоставяне на картата и
ПИН – само лично, със задължение да съхранява картата, която остава собственост на
банката. В т.12 е записано, че картодържателят получава лично издадената му карта и
запечатан плик с ПИН не по-късно от три месеца от одобрението на искането за издаване на
карта. Съответно валидността на картата е 3 години /т.14/, кредитния лимит – 1500 лв.
/т.31/годишната лихва – 18,9% или 17,9% в зависимост от вида на картата, респ. 14,9% и
18,9% /т.33/, ГПР – между 15,96% до 20,63%
В договора /т.59/ е записано, че Банката има право едностранно, с писмено уведомление до
кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми – вноски, такси
и лихви и комисиони за предсрочно и незабавно изискуеми при неизпълнение.
В същия договор е записано задължението на ответника да заплаща такси за обслужване на
картата /т.24 и т.25/, както и задължението за заплащане на месечни погасителни вноски – в
размер не по-малък от минималната погасителна вноска, чийто размер според кредитния
2
лимит на договора е 30 лв. /т.41, т.42 и т.43/, както и сроковете за плащане /т.44 и т.45/.
За получаване на банковата карта – пластика и ПИН ответникът се е подписал на 08.10.2019
г. /л.174/.
С уведомление от 27.05.2021 г. ответникът З. Н. С. е уведомен от „Райфайзенбанк (Б-я)"
ЕАД, че за периода 03.08.2020 г. – 25.05.2021 г. не е платил дължимите минимални
погасителни вноски по кредита в пълен размер и в дължимия срок, което представлява
неизпълнение на договора и банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими по договора суми и го кани незабавно да плати целия дълг.
Посочени са конкретните размери на задълженията : 1500 лв. главница и 162,18 лв.
изискуема лихва. Това уведомление е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК от ЧСИ /л.30 и сл./. Последният е установил от извършената справка, че З. Н. С. няма
сключен трудов договор за да му бъде връчено по месторабота уведомлението.
Със заявление от 24.02.2022 г. ищецът „Райфайзенбанк (Б-я)" ЕАД е поискал и РС – Разград
по ч.гр.д.№635/2022 г. е издал заповед за изпълнение, като е разпоредил З. Н. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Р. ******, да заплати на кредитора “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, общ.
Столична, обл. София, район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
представлявано от изпълнителните директори А. В. А. и Н. В. М., чрез пълномощника им
адв. М. С. Д., съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“ № 8, ет. 3 следните суми: 1500
лева (хиляда и петстотин лева), представляваща неплатена главница по Рамков договор
№1909172618711305 за издаване и използване на безконтактна кредитна карта „RaiCard
Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/ BILLA Classic“, сключен на 08.10.2019 г. между заявителя
и длъжника; 84,81 лв., представляващи изискуема редовна възнаградителна лихва за периода
от 16.07.2020 г. до 15.10.2020 г.; 3,37 лв., представляващо изискуемо обезщетение за забава
върху редовно падежирали главници за периода от 16.08.2020 г. до 15.10.2020 г.; такса в
размер на 10,00 лева за преразглеждане на кредитоспособност, начислена на 12.08.2020 г.;
такса в размер на 10,00 лева за преразглеждане на кредитоспособност, начислена на
10.09.2020 г.; такса в размер на 10,00 лева за надвишаване на кредитен лимит, начислена на
17.08.2020 г.; годишна такса в размер на 44,00 лева, начислена на 28.09.2020 г.; обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението на
25.02.2022 г. до окончателното плащане; разноски по делото в размер на 33,24 лв. за
държавна такса и 60,00 лв. за адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна
защита.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№635/2022 г. е образувано
изпълнително дело и заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза Ha
08.10.2019 г. Банката е предоставила кредитен лимит в размер на 1 500,00 лева / хиляда и
петстотин лева/ по с/ка с IBAN BG21 RZBB 9155 1011 1284 70 и кредитна карта RaiCard
Fix//Visa Classic/MasterCardGold/Billa Visa Classic. Начислените суми за възнаградителни
лихви върху използваните суми са в размер на 243,82 лева. От тях са платени 159,01 лв. и
остават дължими суми в размер на 84,81 лева. Общият размер на платените в изпълнение на
договора суми е 547,47 лв. В т.ч. за главница 317,04 лв., възнаград.лихва
151,97 лв. , наказателни лихви 0,31 лв. и такси за теглене ATM
78,15 лв. След вноската на 03.08.2020 г., няма повече погасявания и кредитополучателят е
изпаднал в забава по отношение на заплащане на погасителните вноски . В счетоводството
на Банката предсрочната изискуемост /главница и лихви/ е осчетоводена на 25.05.2021 г.
Размерът на просрочени суми, отразени в счетоводство са: главница - 1 500,00 лв.; лихва
редовна - 84,81 лв., наказателна лихва – 3,37 лв. и 74 лв. такси. Тези суми са
отразени в счетоводството и 24.02.2021 г. и към 24.01.2023 г. При тези изчисления лихвения
процент за редовната лихва е 18,90%, а този за обезщетентие за забава – 10%.
Ако се използва законната лихва при изчисляване, тези суми биха били: 50,56 лв.
възнаградителна лихва и 3,37 лв. обезщетение за забава.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна
/възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по потребителски кредит. Същите са
допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу
която поръчителят е депозирал възражение и в срока по чл.415 от ГПК са предявени
установителните искове.
По отношение на задължението за заплащане на сумата 1500 главница по договора за
кредит, съдът намира, че договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията,
3
е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма
и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено
след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ
да отпусне паричната сума, както и задължението да предостави на ответника банкова карта
и ПИН, за да се разпорежда с тази сума. Използвайки тази карта и ПИН ответникът е теглил
парични суми, в резултат на което по силата на договора за него като кредитополучател е
възникнало задължението да върне тази парична сума в уговорените в договора срокове,
ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. със ЗПК/.
Предвид вида на предоставения кредит ответникът е следвало да връща усвоените суми,
заплащайки месечни погасителни вноски. След неизпълнение, продължило почти година /от
м. септември 2020 г./, банката е упражнила уговореното потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на ответника по реда на чл.47 от
ГПК чрез ЧСИ. И след обявяването на предсрочната изискуемост, ответникът не е заплатил
дължимата по договора за кредит главница.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 84,81
лв. просрочена възнаградителна лихва за периода 16.07.2020 г. – 15.10.2020 г., съдът
намира, че в договора ясно е посочено по какъв начин е формирана същата. След тегленето
на сумите, в за ответника по силата на договора е възникнало задължението да върне
паричната сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
във вр. със ЗПК/. Съответно в договора е уговорен размера на ГПР и същият е в пъти по-
малко от пределно допустимия, регламентиран в чл.19, ал.4 от ЗПК. Приложеният при
изчисляването лихвен процент съответства на посочения в договора.
Предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на сумата 3,37 лв.
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 16.08.2020 г. – 15.10.2020 г. е
основателен. Тази лихва е изчислена в размер на законната такава, с което е съобразена
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 74 лв. такси
е основателен. Размерът на таксите за обслужването на кредитната карта и за извършените с
нея тегления и плащания е регламентиран в договора и ответникът не е заплатил същите,
както към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и
към датата на приключване на съдебното следствие по настоящото дело.
Предвид основателността на исковете основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
заплащане на направените от ищеца разноски, които са в размер на 959,76 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Същият следва да заплати и разноските, направени по ч.гр.д.№708/2022 г. по описа на РС –
Разград, а именно 33,24 лв. държавна такса и 60 лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
РИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Н. С. с ЕГН: ********** с
настоящ и постоянен адрес: гр. Р.******, че същият дължи на „Кей Би Си
Банк България“ЕАД със седалище гр.София, район Лозенец, бул.“Никола
Вапцаров“, №55, Експо 2000, ЕИК ********* по Рамков договор
№1909172618711305 за издаване и използване на безконтактна кредитна
карта „RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/ BILLA Classic“, сключен на
08.10.2019 г. , сключен между “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с
ЕИК ********* и З. Н. С. с ЕГН: **********
сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ ) изискуема главница , ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2022 г. до окончателното
й изплащане,
сумата 84,81 лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки),
представляващи изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 15.10.2020 г.
сумата 3,37 лв. (три лева и тридесет и седем стотинки), представляващо
4
изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за
периода от 16.08.2020 г. до 15.10.2020 г.;
сумата 74 лв. /седемдесет и четири лева/ изискуеми такси по договора,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ №421/20.04.2022 г. по ч.гр.д.№635/2022 г. по описа на РС-
Разград
ОСЪЖДА З. Н. С. с ЕГН: ********** с настоящ и постоянен адрес: гр.
Р.******, ДА ЗАПЛАТИ на „Кей Би Си Банк България“ЕАД със седалище
гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“, №55, Експо 2000, ЕИК
********* сумата 959,76 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и седемдесет
и шест стотинки/ разноски по делото и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело, както разноски в размер на 33,24 лв.
(тридесет и три лева и 66 стотинки) за държавна такса и 60,00 лв. (шестдесет
лева) за адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна защита по
ч.гр.д.№635/2022 г. по описа на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№635/2022 г. по описа на РС - Разград.



Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5