№ 41
гр. Айтос, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20242110200042 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Й. Т., ЕГН **********, чрез адв.Г.В., съд.адрес: ***, против
Наказателно постановление (НП) № 23-0237-000099/18.05.2023г., издадено от Началник група в
ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн.
чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли за отмяна на атакуваното НП, считайки го за
неправилно и незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в жалбата. Претендира
разноски.
АНО, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С
атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.06.2022 г. в 14:26 ч. в общ.Айтос
на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при
ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В
26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява собственият си л.а. „Мерцедес
МЛ 350“, с рег. № В 8297 СА с наказуема скорост 85 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр.№
1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване северозапад, като по случая бил изготвен
снимков материал, показан на водача. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието
е било извършено в условията на системност, като е отразено наличието и на попълнена
декларация от водача по чл.188 ЗДвП от 20.03.2023г. За установеното нарушение е съставен
АУАН по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Въз основа
на АУАН е издадено атакуваното НП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания.
1
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата
е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните
реквизити. По мнение на състава неизпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, каквото се
твърди да е извършено в жалбата, т.к. АУАН и НП са връчени на жалбоподателя чрез ССЕВ, не
може да се приеме за съществено нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяна на НП.
Действително се касае за порок и приложение на норми, влизащи в сила на 31.03.24г., докато
жалбоподателят е изтеглил НП на 12.01.24г., който обаче не е ограничил правото на защита на
жалбоподателя. В случая се твърди последният сам да е изтеглил НП от ССЕВ, а не същото да му е
било изпратено по този ред и в тази връзка не може от това поведение на жалбоподателя същият
да извлича благоприятни за себе си правни последици, още повече, че правото му на жалба срещу
издадено НП е пълноценно реализирано в настоящото производство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване давностните срокове по
чл.34 ЗАНН - pроцесното нарушение е от 11.06.2022 г., поради което и очевидно при изготвяне на
АУАН на 07.04.2023г. предвиденият 1-годишен срок за съставянето му, считано от датата на
извършване на нарушението не е бил изтекъл, като в случая декларацията по чл. 188 ЗДвП е
попълнена на 20.03.2023г., а АУАН е съставен на 07.04.23г. /Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. №
267/2015 г. и Р. № 1705 от 10.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2118/2018 г., двете на АдмС – Бургас/.. В
случая жалбоподателят е санкциониран с НП, т.к. ЕФ се издава, само когато за установеното
нарушение е предвидено налагане на наказание глоба /арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/, докато за
извършване на установеното административно нарушение, наред с наказанието глоба, в чл. 182,
ал.5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на управление на МПС /Р.№ 1336 от
13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н.д. № 267/2015 г., двете на
АдмС – Бургас/. По тази причина в АУАН са вписани свидетели по см. на чл. 40, ал. 3 ЗАНН,
които не са свидетели на извършване на нарушението, т.к. последното е установено от АТСС. В
случая установяването на нарушението времево е изместено от неговото извършване, когато не се
изисква свидетелят да е очевидец на извършеното нарушение, а единствено да участва при
неговото установяване. Доколкото актът е подписан от свидетел, участващ при установяване на
нарушението, то не е налице административнопроизводствено нарушение /Р.№ 591 от 4.06.2020 г.
на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 590/2020 г./. От доказателствата /л.13 от делото/ се установява, че с
покана №18812/2022 е извършено призоваване на собственика на л.а.„Мерцедес“, с рег. № В 8297
СА, за попълване на приложена в писмото декларация по чл. 188 ЗДвП и връчване на покана по
чл. 40, ал. 1 ЗАНН, като поканата №18812/2022 /ведно с приложенията/ е получена от
жалбоподателя на 20.03.23 г., от когато е налична и попълнената от същия декларация по чл. 188
ЗДвП /л.12 от делото/, от който момент нарушителят е открит. В случаите на установяване на
превишена скорост с автоматизирано техническо средство в закона е въведена презумпция, че
водач на автомобила, респ. субект на нарушението е собственикът на МПС. Презумпцията е
оборима, но тежестта за оборването й е върху собственика на МПС, който разполага с възможност
чрез подаване на декларацията по чл.188 ЗДвП да посочи друго лице, на което автомобилът е бил
предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и
свидетелството му за управление. При тази законодателна уредба не може да се възлага на
наказващият орган той да прави разследване кой именно е бил водачът на автомобила. Когато
собственикът не стори това /както е в случая с посочването от жалбоподателя, че той е управлявал
процесното МПС в декларацията по чл. 188 ЗДвП/, законовата презумпция не се счита
опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от собственика. След като
2
касаторът не е оборил презумпцията чрез средствата, предоставени му от закона, то правилно му е
съставен АУАН, в който той собственоръчно е записал, че няма възражения – л.10 от делото /Р. №
1862 от 04.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2003/2019 г. на АдмС-Бургас/. Така описаните обстоятелства
водят до извод, че нарушителя е бил поканен за съставяне на АУАН, а неговото неявяване
обуславя АУАН да се състави по чл. 40, ал. 2 ЗАНН /както е сторено в случая/, т.е. не е налице
твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение. Отделно от това, след като съставеният
АУАН е надлежно връчен на лицето на 19.04.23г., то е имало възможност да направи възражения
срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /каквито обаче не е заявило/, поради което правото на
защита на лицето не е нарушено /Р.№ 30 от 10.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2709/2021 г., Р.№ 2001 от
15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2400/2021 г., Р.№ 2222 от 20.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2712/2019 г., всички
на АдмС - Бургас/.
Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът
намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно –
същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със
скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на
нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето
процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и
изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания
на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП съдържат необходимите реквизити -
нарушението е надлежно описано, като е посочено времето и мястото на извършването му /път и
точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града
и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице
забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26,
установяващо се и от представените по делото писмени доказателства/, както и точно
установената от АТС скорост. Фактическата обстановка, отразена в АУАН, ползващ се с
доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта
на АТС /л.9/, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която
ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на
извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от
50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. При отчетена скорост от 88 км/ч, с която се е движил л.а. на
жалбоподателя, същата правилно е редуцирана на 85 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к.
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление
на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За
нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на осн.чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4
ЗДвП. В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е системно. Съгласно
§ 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в
3
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В случая в АУАН и в НП са посочени два електронни фиша, като първият издаден ЕФ
Серия К № 4314491 е вpъчен на 12.06.2021 г. (влязъл в сила на 28.06.2021 г.), а вторият ЕФ Серия
К № 4898497 е връчен на 12.06.2021 г. (влязъл в сила на 28.06.2021 г.) за същото по вид нарушение,
т.е. и двата ЕФ са влезли в сила в един и същи момент. За да е налице системно нарушение именно
след тази дата /28.06.2021 г./ другите три нарушения (или повече) трябва да са били извършени в
рамките на една година, т. е. до 28.06.2022 г. В случая обаче само деянието по настоящото дело е
било извършено след 28.06.2021 г. и в този едногодишен срок, а именно на 11.06.2022 г. Не са
посочени в НП и в АУАН други нарушения в този срок, поради което и не е налице
квалификацията по чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Съставът не следва да обсъжда дали в случая е налице
„повторност“, т.к. същата е елемент от обективната страна на нарушението, а санкционираното
лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на
нарушението то не може да се защитава против него. Въпреки това съдът намира, че е осъществен
състава на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба
300 лв.; т.к. процесното превишение на скоростта възлиза на 35 км/ч, обуславящо извод за
налагане на посочената санкция, предвиждаща глоба в размер на 300 лв. В производството по чл.
58д и сл. ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/,
поради което атакуваното НП следва да се измени в горния смисъл /на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл.
63, ал. 2, т.4 вр. чл. 58д, т.1 ЗАНН, а в т.см. е и т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на
ВАС, както и актуалната практика на горестоящата инстанция – Р.№ 1046 от 03.11.2023 г. по
к.а.н.д. № 1882/2023 г. и Р. № 793 от 25.07.2023 г. по к.а.н.д. № 1164/2023 г., всички на АдмС-
Бургас/. Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите
причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както в
случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод
за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0237-000099/18.05.2023г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя А. Й. Т., ЕГН **********,
за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4
ЗДвП, и НАМАЛЯВА наложеното наказание на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лв., като ОТМЕНЯ
наказателното постановление в частта му, с която е наложено наказание "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5