Р Е Ш Е Н И
Е
№ 308
град
Горна Оряховица, 31.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на
втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ………………………………
………………………………
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………., като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1228 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е
иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.111 от ЗС във вр. чл.56 от ЗС /ревандикационен
иск/.
В условията
на евентуалност, е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС във вр. чл.111
от ЗС /негаторен иск/.
Ищцата М.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник - адвокат Т.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с констативен
нотариален акт № 927, том V, peг. № 3453, дело № 855/16.10.2014г. на нотариус
Иван Мазнев, е призната за собственик на новопостроена едноетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. Л., ул… …, състояща се от дневна, кухня, две спални,
санитарно помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ от 65,64 кв.м.,
построена в собствено дворно място, представляващо имот пл. № 1049, за който е
отреден УПИ XIX-1049, в квартал 89 по
ПУП на град Лясковец, с площ от 474 кв.м., при граници на дворното място: север
- улица, изток - имот № 1086 на М.Ц., юг - имот № 1050 на Т.Х., запад - имот №
1047 на М.Г.. Твърди, че на същата дата - 16.10.2014г., с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 928, том V, peг. № 3454, дело № 856/16.10.2014 г. на нотариус
Иван Мазнев, М.М.Г. дарява на дъщеря си Р.Р.К.и на сина си П. П. П., при равни
права, гореописаната едноетажна жилищна сграда, като запазва пожизнено правото
си на ползване и обитаване върху целия имот. Твърди, че с дарение, обективирано
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 891, том V, peг. № 3075, н. дело №
581/23.06.2015 г. на нотариус Иван Мазнев, Р.Р.К.дарява на П.Т.П. 1/4 идеална
част от описаната едноетажна жилищна сграда, както и с дарение, обективирано в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, peг. № 2008, н. дело №
368/05.05.2016 г. на нотариус Иван Мазнев, Р.Р.К.дарява на ищцата М.М.Г. 1/4
идеална част от описаната едноетажна жилищна сграда. Сочи, че ищцата М.Г. и
ответникът П.П. са живели във фактическо съжителство на семейни начала от
2001г. до 2014г., от което имат родено едно дете - П. П.П., роден на ***г.,
като в началото страните живеели съвместно в описаната едноетажна жилищна
сграда, заедно с общото си дете П. и дъщерята на ищцата – Р.К.. Заявява, че с
оглед правото на собственост, а впоследствие запазеното вещно право на ползване
на ищцата, ответникът е обитавал жилището с нейно съгласие и действията му
имали характера на търпими такива, но от началото на 2014г. са настъпили
сериозни противоречия в отношенията между съжителите Г. и П., които са се задълбочили
до степен, в която съвместното им съжителство е станало невъзможно и всякаква
комуникация между тях се е прекъснала. Сочи, че от 2014г. е настъпило пълно
отчуждение, което прераства в нетърпимост между страните, като от 2014г.
страните не съжителстват на съпружески начала и нямат връзка, наподобяваща тази
между съпрузи. Ищцата многократно е заявявала на ответника, че вече не желае да
съжителстват заедно и го е канила да напусне жилището. Въпреки това, ответникът
не напуска жилището и съжителството на страните в едно жилище води до ежедневен
стрес на ищцата. Твърди, че от повече от три години ответникът подлага ищцата
на системен психически и физически тормоз, като с течение на годините това се
задълбочава; често се случва П.П. да избухва, да не зачита личното й
пространство и лична неприкосновеност, да я обижда и унижава, като свидетел на
това става детето П.. Заявява, че не е подавала сигнали за упражняваното върху
нея насилие, поради страх от последваща агресия и защото не желае да обременява
детето и да влиза в допълнителни конфликти с ответника. Твърди, че на
31.12.2017г. П.П. за първи път е проявил физическо насилие спрямо нея, изразено
в удряне на шамар и заплюване в лицето на М.Г., в присъствието на детето. Твърди,
че е подала сигнал за претърпяно домашно насилие и е извършена проверка, в
резултат на което ответникът е предупреден на основание чл.65,ал.3 ЗМВР;
проведено е производство по ЗЗДН, издадена е Заповед за незабавна защита от
31.01.2018г. по гр. дело № 251/2018г. по описа на ГОРС, приключило със съдебно
спогодба, с която П.П. се задължава да се въздържа от извършването на домашно
насилие спрямо М.Г.. Сочи, че с многократното афиширане на несъгласието на
ищцата, отпада основанието на ответника да живее в описаното жилище съвместно с
нея, но въпреки изразената воля, поддържана в продължение на повече от 3
години, ответникът не се е изнесъл. Заявява, че е изпратила и писмена покана до
ответника, получена лично от него на 10.04.2018г., с която го кани в срок от 7
дни да изнесе вещите си от жилището и да преустанови ползването и владението му
за в бъдеще, но ответникът не е сторил това и продължава да живее в жилището
без съгласие на ищцата. Счита, че правото на ползване, като вещно право, е
абсолютно и е противопоставимо на всички, включително и на самия собственик,
поради което правото на собственост на П.П. върху 1/4 идеална част от имота не
може да бъде успешно противопоставено на предявения иск от носителя на правото
на пожизнено ползване на жилищната сграда. Счита, че са налице трите
кумулативни предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС във
вр. чл.111 от ЗС, тъй като ищцата е носител на вещно право на ползване върху
имота и ответникът владее този имот без правно основание.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че М.М.Г. притежава
вещното право на ползване по отношение на едноетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. Л. ул… състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65,64 кв.м., построена в собствено
дворно място представляващо имот планоснимачен № 1049, за който е отреден УПИ XIX-1049, в квартал 89 по ПУП на град Л. с площ от
474 кв.м. при граници на дворното място: север - улица, изток - имот № 1086 на М.Ц.,
юг - имот № 1050 на Т.Х., запад - имот № 1047 на М.Г., както и е носител на
право на собственост върху 1/4 идеална част от този имот. Моли съда да осъди П.П.
да прекрати по-нататъшното упражняване на фактическото владение върху имота,
като го предаде във владение на носителя на вещното право М.Г..
При
условията на евентуалност, моли съда да разгледа и да се произнесе по иск с
правно основание чл.109 във вр. чл.111 от ЗС, като има предвид, че от 2014г.
насам П.П. обитава и ползва описаното по-горе жилище; същият спи в едната от
двете спални, ежедневно ползва кухнята, дневната, санитарното помещение, коридора
и терасата. Сочи, че с извършването на тези действия ответникът пречи на ищеца
да упражнява своето вещно право на ползване пълноценно и в пълен обем. Счита,
че фактът на ползване на имота от ответника против волята на ищцата (без
съгласие), представлява противоправно посегателство върху правото на ползване
на ищцата върху имота. Заявява, че самото присъствие на ответника в имота,
който обитават съвместно с ищцата, е съпроводено със скандали и влошени
отношения, а това пречи на ищцата спокойно да упражнява правото си на ползване.
Сочи, че ползването от ответника представлява неоснователно действие,
нарушаващо правото на ищцата на ползване в пълен обем, спокойно и пълноценно.
Моли съда да осъди П.Т.П. да преустанови неоснователното действие, с което
пречи на ищцата да упражнява правото си на ползване по отношение на едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул. .., подробно описана по-горе, като
ответникът бъде осъден да преустанови неоснователното си ползване и да напусне
обитаваната от него жилищна сграда.
Моли съда
да осъди ответника да заплати направените от нея по делото разноски,
включително и адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание, лично и чрез пълномощника си – адв. Т.П. от ВТАК, ищцата поддържа исковите
претенции. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения
иск по чл.108 от ЗС, а в условията на евентуалност – иска по чл.109 от ЗС,
както и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът П.Т.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат П.С. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита, че в този вид
исковата молба е недопустима. Моли същата да бъде оставена без движение, като
бъдат дадени указания ищцата да заяви какви субективни материални права са й
нарушени и да посочи начина на защита. Счита, че ищцата следва да посочи кой от
двата иска предявява, което от своя страна да обоснове защитата на ответника, а
ако съдът счете исковата претенция за допустима, то заявява, че и двете искови
претенции, макар и предявени при условията на алтернативност, са неоснователни,
поради което следва същите да бъдат отхвърлени. Желае присъждане на направените
по делото разноски. Заявява, че ответникът е собственик на ¼ ид.ч. от
процесния имот, при тази квота е и правото на собственост на ищцата, като при
това положение страните по делото са съсобственици. Счита, че при това
положение ответникът има правото да владее, да ползва и да се разпорежда със
своята идеална част от процесния недвижим имот. Поради това счита, че искът по
чл.108 от ЗС е неоснователен само на това основание, т.е. не са налице
предпоставките за приложението на тази разпоредба. Оспорва твърдението, че
ответникът обитава и ползва процесния имот от 2014г. насам. Твърди, че страните
са построили и обзавели заедно процесния имот, и двамата живеят, ползват и
владеят същия от 2001г. до настоящия момент без прекъсване; в този имот живее
роденото от съвместното им съжителстване дете П. П. П. и двамата родители
съвместно полагат необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Посочва, че ищцата, действайки като родител и законен представител на
малолетното им дете, е предявила иск с правно основание чл.109 от ЗС, но с
влязло в сила решение по гр. дело № 1846/2014г. по описа на ГОРС, този иск е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Заявява, че няма промяна в
обстоятелствата, които са били налични към разглеждане на производството по
гр.д. № 1846/ 2014г. по описа на ГОРС и обстоятелствата по настоящото
производство. Счита, че ищцата не сочи никакви обстоятелства, от които да се
направи извода, че ответникът й пречи да упражнява своето ограничено вещно
право на ползване, което е учредено, без той да е бил уведомен за това,
въпреки, че същият има съществен принос по изграждането, обзавеждането и
функционирането на процесния имот. Сочи, че дори да са налице някакви
разминавания и влошени отношения между страните, то това е съвсем нормално във
всяко едно семейство или фактическо съжителстване и няма никаква връзка с
ограниченото вещно право на ползване, което ищцата сама си е учредила, върху
недвижимия имот. Твърди, че освен това, ответникът владее и ползва имота от
неговото изграждане до настоящия момент и същият е съсобственик на имота заедно
с ищцата, т.е. същият владее и ползва имота на годно правно основание. Сочи, че
ответникът заплаща всички необходими разноски по функциониране на имота;
извършва сам всички необходими поправки и ремонти; изплаща заеми, които са
изтеглени във връзка с изграждането и функционирането на този имот; участва в
общата домакинска работа; полага необходимите грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Счита, че липсват каквито и да са данни, че той е
извършил действия, които да пречат на ищцата да ползва пълноценно процесния
имот. Смята, че личните желания и емоции на ищцата и нейното личностно
отношение към него не следва да бъдат ,,обличани” с несъществуващи претенции,
основаващи се на недоказани твърдения. Твърди, че имотът е изграден по такъв
начин, щото позволява всеки един от собствениците да разполага с необходимата
жилищна площ, като чисто хипотетично страните да нямат допирни точки. Сочи, че
производството по ЗЗДН е във връзка с нежелание на ищцата съвместно да
празнуват Нова година и е вследствие на гняв, което няма нищо общо с учреденото
право на ползване на ищцата. Твърди, че не е получавал писмената покана от
10.04.2018г. Оспорва твърдението на ищцата, че е получил именно тази покана.
В
съдебно заседание, ответникът П.П., лично и чрез пълномощника си – адв. П.С.
от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмени бележки.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените
разноски.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения препис от нот. за собственост върху недвижим имот № 927,
том V, рег. № 3453, дело № 855/2014г. по описа на нотариус Иван Мазнев с район
на действие ГОРС, рег. №, М.М.Г. е призната за собственик на новопостроена
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул…, състояща се от дневна,
кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ
от 65.64 кв.м., построена в собствено дворно място, представляващо имот
планоснимачен номер 1049, за който е отреден УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП
на гр. Л., с площ от 474 кв.м., при граници на дворното място : север – улица,
изток – имот № 1086 на М.Ц., юг – имот № 1050 на Т.Х., запад – имот № 1047 на М..Г..
От приетото писмено доказателство - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 928,
том V, рег. № 3454, дело 856/2014г. по
описа на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, с рег. № 284 в
регистъра на НК, се
установява, че на 16.10.2014г. М.Г. е дарила на дъщеря си Р.К. и на сина си П.П., действащ
чрез назначения му особен представител – адв. В.П. от ВТАК, при равни права, а двамата
са приели с благодарност дарението, извършено от тяхната майка, на следния
недвижим имот, собственост на М.Г.,***, а именно : едноетажна
жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в собствено
дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 1049, за който е отреден
УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Л., с площ от 474 кв.м., при граници на
дворното място, описани по-горе, като дарителката е запазила пожизнено правото
си на ползване и обитаване върху целия имот.
Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 891, том V, рег. № 9075, нот. дело 581 от 2015г. по описа
на нотариус Иван Мазнев, с рег. № 284, с район на действие ГОРС, на 23.06.2015г. Р.К. е дарила на ответника П.П.,
който е приел с благодарност извършеното дарение, на ¼ идеална част от
следния недвижим имот, находящ се в гр. Л. ул…, а именно : едноетажна
жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в дворно
място, кадастрален номер 1049, за който е отреден УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по
ПУП на гр. Л., с площ от 474 кв.м., при граници на дворното място, описани
по-горе.
Горепосочените
факти, както и фактите, че на 05.05.2016г. Р.К. е дарила на ищцата М.Г. 1/4 ид.част
от описания по-горе недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, обективирано в нот.
акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, peг. № 2008, н. дело №
368/05.05.2016 г. на нотариус Иван Мазнев, с рег. № 284, с район на действие
ГОРС, са приети за безспорни по настоящото дело.
Безспорни
по делото са и фактите, че ищцата Г. и ответникът П. са живели във фактическо
съпружеско съжителство на семейни начала от 2001г. до 2014г., от което имат
родено едно дете - П.П., роден на ***г., като страните са живеели съвместно в
описаната едноетажна жилищна сграда, заедно с общото си дете - П. и дъщерята на
ищцата – Р.К.
Безспорни
са и фактите, че от 2014г. до момента отношенията между ищцата и ответника са
влошени до нетърпимост и двамата са прекратили общото си съжителство на
съпружески начала.
Видно от
писмените материали по гр.дело № 1846/2014г. по описа на ГОРС, с Решение №
296/07.08.2015г. по цитираното дело, влязло в законна сила на 28.08.2015г.,
съдът е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл.109 от ЗС,
предявени от М.Г., действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете П.П., роден на ***г., чрез пълномощника им –
адвокат В.П. от ВТАК, против П.Т.П., за
осъждане на ответника П. да преустанови неоснователното си ползване и обитаване
на жилището и на дворното място, в което същото е построено, с административен
адрес : град Л., ул…, както и да напусне жилището и дворното място.
Съдът е
приел за безспорни и фактите, че по молба за защита по реда на ЗЗДН, предявена
от ищцата Г. срещу ответника П., е образувано гр. дело № 251/2018г. по описа на
ГОРС, в хода на което е издадена Заповед за незабавна защита № 2 от 31.01.2018г.,
а съдебното производство е приключило със съдебна спогодба, по силата на която П.П.
се е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Г.. Тези
факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства – протокол за
предупреждение от 11.01.2018г., декларация от 11.01.2018г., разписка от
11.01.2018г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
13.02.2018г. на ГОРП, Заповед за незабавна защита № 2 от 31.01.2018г. по гр.
дело № 251/2018г. по описа на ГОРС, съдебно-спогодителен протокол от
28.02.2018г. по гр. дело № 251/2018г. по описа на ГОРС.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства – покана и известие за доставяне,
удостоверяващо връчването й на 10.04.2018г., ищцата Г. е поканила ответника П.
в 7-дневен срок от получаване на поканата да изнесе вещите си от жилището и да
преустанови ползването и владението му за в бъдеще.
Безспорни
между страните по делото са и фактите, че процесният недвижим жилищен имот :
новопостроена едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул…., състояща
се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща
застроена площ от 65,64 кв.м., подробно описана по-горе, се намира във владение
на ищцата, на ответника и на детето П., като тримата продължават заедно да
ползват гореописаното жилище.
По делото е
приложена социално-психологическа оценка на М.Г., изд. от Сдружение «Център
Мария» гр. Горна Оряховица, видно от която поведението на ответника в общия им
дом прави тежко и непоносимо съжителството между ищцата и П., който отказва да
се разделят; Г. е регистрирана като жертва на насилие в посочения център.
Видно от
показанията на свидетеля Р.К. /дъщеря на ищцата/, П.П. *** в едно жилище. Свидетелката твърди, че между двамата има
непоносимост от около 2014г., когато майка й е разбрала, че той не е такъв, за
какъвто се представя. Посочва, че ответникът се грижи за дома, поправя всичко,
но налага психически и физически тормоз върху нея. Видно от показанията на св.
К., преди години, когато била в шести клас, майка й била свидетел на едно
физическо насилие спрямо нея – опипване; майка й влязла, видяла и реагирала остро,
но ответникът я убедил, че не е това, което вижда. Свидетелката твърди, че майка
й повярвала на П., защото тя отрекла; не си позволила да й сподели, защото той бил
пример за мъж, а и двамата имат общо дете, и това продължило до 18-та - 20-та й
година. Видно от показанията на св. К., преди две години решила да каже на
майка си, която била смазана, изпитала още по-голямо отвращение към П. и иска
той да напусне къщата. Свидетелката знае, че П. обитава всички стаи, без
спалнята на майка й. Св. К. установява, че майка й била в банята, къпела се, а
ответникът бързал за работа, влязъл в банята, хванал я за гушата; имало сблъсък
в банята, а детето е било там. Свидетелката заявява, че е дарила 1/4 ид.ч. от
жилището на П., което смята за голяма грешка. Видно от показанията на св. К., П.
е обиждал всички, дори сина си, но не крещи. Не е присъствала на физическо
насилие на П. над майка й. Посочва, че майка й има спалня, П. също си има
спалня, всички други помещения се ползват общо.
Видно от
показанията на свидетеля А.М. /колежка и приятелка на ищцата/, П. живее в тяхното общо жилище в Лясковец и
ползва всичко. Свидетелката забелязала от 2014-2015г., че у М. има промяна - станала
по-затворена, променила се, а в един момент споделила, че с П. нямат контакти,
има отчуждение и не общуват двамата. Знае, че страните нямат интимни отношения,
както и че Р. е споделила, че ответникът я е опипвал. Свидетелката М. посочва,
че това влошило отношенията; М. й споделила, че чувства отвращение; дни наред и
седмици М. била разстроена - плачела, чувствала се виновна, че не е разбрала. Видно
от показанията на св. М., М. е подтисната, не се чувства спокойна; М. е наела
ателие, в което работи, и казва, че само там е спокойна. Свидетелката знае, че
присъствието на П. я прави неспокойна; М. няма спокойствие да си ползва
помещенията; дъщеря й не може да ходи да вижда майка си. Видно от показанията
на св. М., М. посещава център „Мария” в края на 2017г., началото на 2018г. Счита,
че има нетърпимост между страните.
Видно от
показанията на свидетеля В. Г. /майка на ищцата/, тя живее в дома на страните от 4 години. Посочва, че с бащата на ищцата
дали 35000 лв. и всичко било записано на името на ищцата съзнателно. Свидетелката
Г. твърди, че П. построил къщата, а не бил упоменат като ползвател. Видно от
показанията на св. Г., дъщеря й решила, че не може да живее с него; иска
подкрепа от нея, като казала, че се е променила вече. Свидетелката твърди, че е
с онкологично заболяване, съпруга й е с операции, а П. много се е грижил за тях
през тези години. Казала на ищцата, че не може да я подкрепи и от тогава тя не
разговаря с тях. Видно от показанията на св. Г., всички в този дом са психично
натоварени. Посочва, че П. направил портата, която щяла да падне; всичко той
оправя, никого не занимава, нито оспорва, нито казва да му дадат половината
сума. Свидетелката заявява, че те живеят долу като на отделен етаж, сутерен е,
условията са много добри, а страните живеят на горния етаж, П. ползва спалнята,
кухнята, баня, тоалетна. Посочва, че детето го изнервя тази ситуация, то си
тъгува и за двамата, привързан е и към двамата; притеснява го, че баща му може
да си излезе.
Видно от
показанията на свидетеля М.Ц. /съсед на страните/, двамата – М. и П. събаряли стара къща и от първия камък до последната
керемида двамата всичко заедно правели. Посочва, че миналата седмица П. правил
ограда, но не знае материалното поддържане кой го прави. Свидетелката заявява,
че страните влизат вечер в къщата, паркират колите, сутрин излизат. Не е чувала
да си повишават тон. Не знае в какви отношения са двамата с М..
Видно от
показанията на свидетеля Р.Т. /съсед на страните/, страните взели стара къща, съборили я и построили наново;
виждал е и двамата да работят. Свидетелят не е чувал да са се карали страните.
Не знае кои помещения ползва П.. Видно от показанията на св. Т., М. му
споделила преди година за неща, които са се случвали между П. и Р. в интимно
отношение; когато му го казала, М. плакала много. Свидетелят сочи, че сега М.
се чувства много зле. Не е виждал конфликти между страните, не е чувал за
такива. Свидетелят Т. установява, че страните имат общо дете, заедно живеят, той
вижда детето с баща си, вижда детето с майка си, но не ги е виждал тримата
заедно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.111 от ЗС
и чл.56,ал.1 от ЗС /ревандикационен иск/ - за защита на вещното право на
ползване на ищцата срещу носител на правото на собственост – ответникът по
делото, се явява процесуално допустим. С
определението си от 05.11.2018г., съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за недопустимост на исковата претенция,
предявено с писмения отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му – адв. П.С. от ВТАК. В тази насока, съдът
взе предвид и Решение № 204 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2008 г., II г.о., ГК, и Решение № 938 от 12.07.2007 г. на ВКС по гр. д. № 692/2006г., V г.о., с които, във връзка с
правото на ползване, е прието, че нормално учредяването на правото на ползване се
съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт, даваща възможност
да се упражнява вече прехвърленото право. В тези случаи, както и когато правото
на ползване се учредява чрез запазването му от досегашния собственик при
прехвърляне на правото на собственост, у собственика остават определена част от
възможностите, които е имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и
да предявява исковете за защита на собствеността (чл.108 и чл.109 ЗС), тъй като
с посегателството върху вещното право на ползване обикновено се засяга и
правото на собственост върху вещта. Макар че съгласно чл.58 ЗС е длъжен да
съобщи на собственика за посегателствата върху имота, ползвателят и сам може да
си служи с вещните искове – ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата
на чл.111 от ЗС (предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се
прилагат и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява
друго) и липсата на текст, ограничаващ ползвателят да предявява исковете за
защита на своето вещно право.
Разгледан
по същество, този иск се явява основателен по изложените по-долу съображения.
Няма спор в
правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на
иска по чл.108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ,
и 3) това владение да е без правно основание. Предвид търсената в случая защита
на вещно право на ползване срещу носител на правото на собственост, обаче, съдът
счита, че ищцовата
страна следва да установи фактите относно наличието на запазено право на
ползване и обитаване върху целия имот в полза на ищцата М.Г., както и че
собственикът на вещта – ответникът П. дължи предаване /отстъпване/ на
владението върху процесния недвижим жилищен имот, на нея – като носител на
правото на ползване и обитаване върху целия имот, а в тежест на ответната
страна е да установи, че ответникът П.Т.П. разполага с правото да продължи да ползва,
да обитава и да владее процесния недвижим жилищен имот.
Въз основа на приетото по делото по делото писмено доказателство - препис
от нот. акт за собственост върху недвижим имот № 927, том V, рег. № 3453, дело
№ 855/2014г. по описа на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, рег. №
284 в регистъра на НК, нот. акт за дарение на недвижим имот № 928, том V, рег. № 3454, дело 856/2014г. по описа на нотариус Иван
Мазнев с район на действие ГОРС, с рег. № 284 в регистъра на НК, писмените
материали по гр. дело № 1846/2014г. по описа на ГОРС, се установяват фактите,
че ищцата М.Г. е притежавала право на собственост върху
новопостроена едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л. ул…, състояща се
от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща
застроена площ от 65.64 кв.м., построена в нейно собствено дворно място,
представляващо имот планоснимачен номер 1049, за който е отреден УПИ-XIX-1049 в
квартал 89 по ПУП на гр. Л., с площ от 474 кв.м., при граници на дворното място,
описани по-горе, с което се е разпоредила на 16.10.2014г., когато е дарила на дъщеря си Р.Р.К.и на
сина си П. П. П., действащ чрез назначения му особен представител – адвокат В.П.
от ВТАК, при равни права, гореописания недвижим жилищен имот. Цитираните
писмени доказателства удостоверяват по несъмнен начин и фактите, че при
осъществяване на безвъзмездната правна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 928, том V, рег. № 3454, дело
856/2014г. по описа на нотариус Иван Мазнев, дарителката М.Г. е
запазила пожизнено правото си на ползване и обитаване върху целия имот, което право
ищцата притежава и към момента на приключване на съдебното дирене по делото. Съдържанието на вещното
право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта
съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя
съществено нейната субстанция. Законът определя, че погасяването на това вещно
право се осъществява при смъртта на субекта – негов носител, при погиване на
вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години,
т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна
последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта, каквото в
случая не се установява от събраните писмени и гласни доказателства.
Наред с това, от цитираните писмени доказателства се установяват и фактите,
че ищцата М.М.Г. притежава и право на собственост върху ¼ идеална част
от на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Л., ул…, представляващ новопостроена
едноетажна жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно
помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., придобито на
основание безвъзмездна правна сделка, сключена с дъщеря й Р.Р.К./дарител/ на 05.05.2016г.,
обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, peг. № 2008, н. дело №
368/05.05.2016 г. на нотариус Иван Мазнев, както и притежава право на
собственост върху цялото дворно място с площ от
474 кв.м., пл. № 1049, за който е отреден УПИ XIX-1049 в кв. 89 по ПУП на гр. Л.,
в което е построена процесната сграда, придобито на основание осъществена на
01.03.2006г. възмездна правна сделка /покупко-продажба/, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том I, рег. № 620,
дело № 30/2006г. по описа на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС, с
рег. № 252 в регистъра на НК.
Съгласно чл.55 от ЗС,
ограничените вещни права, доколкото са предвидени в законите, могат да се
придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в
закона. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл.56 – чл.62 от ЗС. По своя характер, правото на
ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено /чл.56 от ЗС/. Доколкото
имотът, върху който ищцата е запазила пожизненно правото си на ползване и
обитаване, е жилище (новопостроена едноетажна жилищна сграда с принадлежности), и с оглед уговорката, обективирана в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 928, том V, рег. № 3454, дело
856/2014г. по описа на нотариус Иван Мазнев, ползването на целия недвижим жилищен имот съобразно
предназначението му и в този случай означава да се живее в процесната къща. Поради
това, съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна, че след като при
сключването на безвъзмездната правна сделка, обективирана в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 928, том V, рег. № 3454, дело 856/2014г. по описа на нотариус Иван
Мазнев, изрично
е написано (уговорено), че правото на ползване и обитаване е запазено пожизнено
за носителя на правото на собственост М.Г., то същото означава и обуславя правото
на ищцата да живее в процесната къща. В този смисъл е Решение № 372 от 26.10.2012г. на ВКС по гр. д. № 336/2012
г., I г.о., ГК. Наред с това, според разясненията, дадени
в Решение № 561 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009г., I г.о., правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено вещно
право в закона и поради това не представлява такова. По своя характер,
съобразно разясненията, дадени в ТР № 47/1961г. правото на обитаване е вещно
право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя, т.е. като
ограничено вещно право, правото на обитаване съставлява по естеството си право на
ползване. Възможността това право да се притежава отделно от правото на
собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата
собственост от прехвърлителя - собственик. Без значение за съдържанието и обема
му е дали е учредено чрез правна сделка или придобито по давност, или е
запазено от собственника – прехвърлител, какъвто е и процесният случай. И в
трите случая то се ползва с право на защита и задължава всички трети лица,
включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него.
Действително, въз
основа на приетото писмено доказателство - заверен препис от нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 891, том V, рег. № 9075, нот. дело 581 от 2015г. по описа
на нотариус Иван Мазнев, с рег. № 284 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, се установяват и твърдените от
ответната страна факти, че ответникът П.П. е придобил право на собственост
върху ¼ идеална част от процесния недвижим жилищен имот, находящ
се в гр. Л., ул…, а
именно : едноетажна жилищна сграда, подробно описан по-горе, по
силата на безвъзмездна правна сделка – дарение, извършено в негова полза на 23.06.2015г. от Р.К.
/пълнолетна дъщеря на ищцата Г./, както и че от този момент ответникът П.
владее и ползва този имот на посоченото правно основание. Страните по делото не спорят и
относно фактите,
че процесният недвижим жилищен имот се намира във владение на ищцата, на
ответника и на детето П.П., като тримата продължават заедно да ползват
гореописаното жилище.
Съдът намира за
основателни и почиващи на доказателствата по делото, обаче, твърденията,
изложени в исковата молба, че с осъществяваното от ответника владение върху
процесното жилище, същият пречи и създава затруднения за ищцата да упражнява
правото си на ползване върху горепосочения имот в пълния му обем. В тази
насока, ищцата излага в исковата си молба твърденията, че от около 2014г. са настъпили
сериозни противоречия в отношенията между съжителстващите лица М.Г. и П.П., които са се задълбочили до степен на
нетърпимост, в която съвместното съжителство е станало невъзможно; двамата са преустановили
интимната връзка помежду си, комуникацията между тях е прекъсната, освен по въпроси, отнасящи се
до роденото от съжителството им малолетно дете П. и засягащи поддръжката и
разходите за процесния имот. Тези факти се установяват по безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К., А.М. и В.Г., кореспондиращи
на приетите писмени доказателства /протокол за предупреждение от 11.01.2018г., декларация от
11.01.2018г., разписка от 11.01.2018г., Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 13.02.2018г. на ГОРП, Заповед за незабавна защита № 2
от 31.01.2018г. по гр. дело № 251/2018г. по описа на ГОРС, съдебно-спогодителен
протокол от 28.02.2018г. по гр. дело № 251/2018г. по описа на ГОРС, покана,
известие за доставяне/, сочещи, че от 2014г.-2015г. отношенията между страните са силно влошени,
двамата живеят в процесния недвижим имот, но не осъществяват фактическо
съжителство на съпружески начала, при което ищцата М.Г. живее в постоянен стрес и притеснения, и поради това желае и кани ответника да напусне общото им жилище. Цитираните по-горе писмени и гласни доказателства,
писмените материали по гр. дело № 1846/2014г. по описа на ГОРС, както и
изявленията на страните по реда на чл.176 от ГПК, обосновават категоричен извод,
че през продължителен период от около 4-5 години, ищцата се противопоставя на
правото на ответника П. да живее и да ползва процесното жилище в гр. Л. ул…, на което
ответникът се опитва да противопостави факта, че владее имота на годно правно
основание - притежаваното от него право на собственост върху ¼ идеална
част от този имот, както и твърденията, че е участвал и продължава да участва
активно с лични средства и труд в построяването и в поддръжката на процесната
едноетажна къща, последните – ирелеватни по отношение настоящия правен спор.
Предвид изложеното дотук,
преценявайки съображенията на ищцовата страна, подкрепени с убедителни писмени
и гласни доказателства, че ответникът пречи на ищцата да ползва имота
необезпокоявано, поради което дължи освобождаването на същия, съдът намира
същите за основателни. В тази насока съдът взе предвид и установената съдебна
практика, съгласно която ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и
на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограничено вещно право на ползване по предвидения за това
ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на
трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на
семейството си. Запазеното право на ползване, какъвто се явава и процесният
случай, изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик –
ответникът П., да упражнява правомощието си да ползва собствеността и
предполага от страна на новия собственник /съгласил се да сключи сделката при
тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на
имота, който не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. В този смисъл
е Решение № 14 от 20.03.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК. Поради това, съдът намира за основателни
твърденията на ищцовата страна, че правото на собственост на ответника П. върху
¼ ид.част от имота не може да бъде противопоставено на ищцата Г. като
носител на правото на ползване и обитаване върху процесната жилищна сграда,
съответно – ответникът, като носител на т.нар. гола собственост върху идеална
част от имота, може да продължи да ползва имота само и доколкото е налице
съгласие от носителя на ограниченото право на ползване – ищцата Г..
Не на последно място, настоящия съдебен състав намира, че установените по
делото факти относно задълбочаване на противоречията между страните в
съжителството им в общото жилище, прекъсване на комуникацията между тях и влошаване
на отношенията им до степен на взаимна нетърпимост, наличието на съмнения
относно осъществени блудствени действия от ответника със св. Р.К., обусловили
силен стрес и тревоги за ищцата – нейна майка, отправянето на покана от нея до
ответника да напусне общото жилище, обосновават извод за липсата на съгласие и
за пълното противопоставяне от носителя на правото на ползване и обитаване на
имота – ищцата Г., за ползването и обитаването на жилищната сграда от ответника
П..
С оглед
изложените съображения, съдът счита, че в случая са налице кумулативно дадените
предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен, ведно със законните последици. Съдът следва да приеме
за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава пожизненно право
на ползване и обитаване, както и е собственик на 1/4 идеална част от процесния
недвижим имот, подробно описан по-горе, като заедно с това ответникът П. бъде
осъден да предаде владението и ползването на горепосочения недвижим имот на ищцата Г..
Предвид
изхода по предявения ревандикационен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС,
иск с правно основание чл.109 от ЗС.
При този
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело съдебни
разноски в общ размер от 690 лв. за платени от нея държавни такси /общо 90 лв./
и за платено адвокатско възнаграждение /общо 600 лв./, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Т.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, че ищцата М.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, притежава вещното право на
ползване върху недвижим имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в гр. Л., ул…, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно
помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ от 65,64 кв.м., построена в
собственото й дворно място представляващо имот планоснимачен № 1049, за който е
отреден УПИ XIX-1049, в квартал 89 по
ПУП на град Л. с площ от 474 кв.м., при граници на дворното място: север -
улица, изток - имот № 1086 на М.Ц., юг - имот № 1050 на Т.Х., запад - имот №
1047 на М.Г., както и че ищцата М.М.Г.
с ЕГН ********** е СОБСТВЕНИК на 1/4 /една четвърт/
идеална част от същия недвижим жилищен имот, подробно описан в констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 927, том V, рег. № 3453, дело 855/2014г. по описа на
нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 928, том V,
рег. № 3454, дело 856/2014г. по описа на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с
район на действие ГОРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, рег. № 2008, дело 368/2016г. по описа на
нотариус Иван Мазнев с рег. №
284, с район на действие ГОРС.
ОСЪЖДА П.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ОТСТЪПИ И ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО И ПОЛЗВАНЕТО на процесния недвижим
имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. Л., ул…,
състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и
тераса, с обща застроена площ от 65,64 кв.м., построена в собственото й дворно
място представляващо имот планоснимачен № 1049, за който е отреден УПИ XIX-1049, в квартал 89 по ПУП на град Л…с площ от 474
кв.м., при граници на дворното място: север - улица, изток - имот № 1086 на М.Ц.,
юг - имот № 1050 на Т.Х., запад - имот № 1047 на М.Г., на носителя на правото на ползване и обитаване на този недвижим имот М.М.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА П.Т.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА
в размер на 690 лв. /шестстотин и деветдесет
лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за
платени държавни такси /общо 90 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /600
лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………