Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260029 Година
25.08.2020 Град
С.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2133 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „К.“ Е. твърди в
исковата си молба, че на
01.08.2017 г. ответникът изненадващо позвънял на управителя му да го вземе
отново на работа, тъй като не можел да си намери друга и изразявал съжаление за
станалото и начина, по който бил Н.уснал предишния път. Тъй като към този
момент ищецът изпитвал остра нужда от шофьори, бил принуден да го наеме отново
на работа, но с уговорката, че този път нямало да има непредвидени ситуации,
породени от импулсивно взети решения от негова страна и нежелание за изпълнение
на трудовите му функции. На 02.08.2017 г. бил сключен трудов договор № 222
между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството му на
служител/работник на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни
превози). В договора било определено началото на трудовото правоотношение -
02.08.2017 г. и договорено основно месечно трудово възнаграждение 463 лева. В
чл. 8, ал. 1 бил определен и срок на предизвестие за прекратяването му от един
месец и за двете страни. На 02.08.2017 г. била издадена и подписана заповед №
112, с която ответникът бил командирован от 03.08.2017 г. до 14.08.2017 г. за
извършване на вътрешнообщностен автомобилен превоз с товарен автомобил рег. № -
до Република П. и обратно, като пътните, дневните и квартирните разходи се
поемали от работодателя, като предварително му била предоставена в тази връзка
сумата от 265.58 лева, за което бил подписан от него РКО за служебен аванс за
същата сума. Били му предоставени необходимите документи и парични средства за
изпълнение на превоза, като в периода 03.08.2017 г. - 04.08.2017 г. бил
натоварен, а на 05.08.2017 г. потеглил по Н.равление. Около 7 часа на
06.08.2017 г. се обадил по служебния телефон на ръководител транспортен оТ.ел К.Ч.,
че преустановявал управлението на МПС по своя инициатива и оставял камиона с
целия наличен товар на необозначен паркинг в района на В. и възнамерявал да се
прибере вкъщи. Уведомил, че на 05.08.2017 г. стигнал до Т. и без да уведоми
управителя на дружеството или друг служител решил самоволно да върне камиона
във В. и прекрати изпълнението на курса, без да споменава да имал здравословен
проблем, който да налага това. Н.ротив. Изтъкнал, че не ставал за шофьор, да си
търсел ищецът друг, защото той Н.ускал. Въпреки увещанията на служителката да
променял решението си, същият й отговорил, че се прибирал в С. и да се оправяли
както могат, което причинило на ищеца посочените подробно в исковата му молба
вреди. Нито на 7-ми, нито на 8-ми август 2017 г. ответникът се явил на работа,
за което управителят на ищеца бил уведомен с докладна записка с вх. №
1/09.08.2017 г. Поради това на 10.08.2017 г. била съставена покана с изх. № 12,
в която били описани неколкократните му нарушения на трудовата дисциплина и му
била дадена възможност да даде обяснения за тях. Тази покана му била връчена на
11.08.2017 г. Междувременно на 11.08.2017 г. ответникът писмено декларирал, че
щял да възстанови получените авансово пари във връзка с командироването му, в
размер на 265.58 лева, в срок до 15 дни, който изтекъл, а те не били възстановени
и представлявали получени с оглед на отпаднало основание парични средства, и
подлежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Със заповед №
204/16.08.2017 г. на ответника било наложено, на основание чл. 188, т. 3, във
вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение", като на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ бил прекратен и трудовият му договор. За
ответника възникнало на основание чл. 221, ал. 2 КТ задължението да плати на
ищеца обезщетение в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение в
размер на 463 лева, която сума до момента не била получена от ищеца, както и 265.58
лева получени на отпаднало основание парични средства, които полежали на
връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но към момента не били върнати нито по
банков път, нито в брой. До момента задължението на ответника за плащане на
тези суми не било изпълнено. Не било възможно да уредят отношенията си
доброволно. Неизпълнението му породило правото на ищеца да претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на закъснението от
10.11.2017 г., което било датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното по заявление на ищеца ч.гр.д. № 6260/2017 г. на СтРС, по което
съдът издал такава за посочените суми в общ размер от 728.58 лева и законна
лихва от 10.11.2017 г. до изплащането им, както и 326 лева разноски. Заповедта
за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 463 лева за неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и сумата
от 265.58 лева за неотчетен командировъчен аванс, и законна лихва върху тези
суми от 10.11.2017 г. до изплащането им, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6260 по
описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът З.Д.С.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебните заседания, чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, първоначално
моли съда да уважи частично само иска за съществуването на вземането от 265.58
лева, а впоследствие - исковете, с доводи, изложени подробно в същите
заседания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, пооТ.елно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 10.11.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 6260/2017
г. на СтРС, по което на 15.11.2017 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
30.04.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени
на 10.11.2017 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните
не спорят, а че на 02.08.2017 г. са сключили писмен трудов договор за
неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, с уговорен в него в полза на
работодателя срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който ответникът
е възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „шофьор, товарен
автомобил (международни превози)”, с основно месечно
трудово възнаграждение от 463 лева, с 0,6 % за всяка година трудов стаж, с
уговорено едномесечно предизвестие и за двете страни за прекратяване на този
договор (л. 13-14).
Със заповед №
112/02.08.2017 г. ответникът е командирован до П. и обратно в периода от
03.08.2017 г. до 14.08.2017 г. за извършване на вътреобщностен автомобилен
превоз с посочения в заповедта товарен автомобил (л. 21).
Със същата заповед е наредено пътните, дневните и квартирните разходи да са за
сметка на ищеца, като на ответника се предостави аванс в размер на 70 лева и
100 евро. Със същата заповед ответникът е задължен в 5-дневен срок от приключване
на командировката да представи доклад за извършената работа и финансов отчет.
На 03.08.2017 г. е получил за тази командировка аванс от 265.58 лева, видно от
представения РКО (л. 22). От т. 4 и 5 на
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което
съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие
с останалите доказателства, се установява още, че ответникът не е изпълнил
командировъчната заповед и не е довършил командировката, като не е отчел и получения
за същата аванс от 265.58 лева до приключване на съдебното дирене, въпреки
даденото в обяснителното му писмо от 11.08.2017 г. обещание да го възстанови в
срок до 15 дни от същото писмо (л. 25 и 190).
Поради неявяването му
на работа на 07.08.2017 г. и 08.08.2017 г., на същият ищецът е наложил на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратил на същото основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, без предизвестие,
трудовия му договор, с връчената му на 16.08.2017 г. заповед № 204/16.08.2017
г. – чл. 195, ал. 3 КТ (л. 26-27).
По делото няма данни това уволнение да е било отменено до приключване на
съдебното дирене. Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищеца искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК са основателни и следва да се уважат. Според р. III
от длъжностната характеристика на ответника, същият се явява отчетник/материално
отговорно лице по смисъла на чл. 207 КТ и дължи документиране на разходите и връщане
на предоставените авансово командировъчни пари от 265.58 лева, които е следвало
да отчете в срок от 48 часа от завръщането му в ищцовото предприятие съгласно
приложимия чл. 14 от НСКШСЧМАПТП (Р 153-2013-III
г.о.). Същият обаче не е отчел този аванс до приключване на
съдебното дирене, без по делото да има данни за причината за това (т.
4 и 5 ЗСИЕ, л. 190). Поради това същият представлява липса (вреда
с неустановен произход), за която ответникът,
като отчетник, носи имуществена отговорност в пълен размер на тази липса от
265.58 лева, заедно със законната лихва от деня 11.08.2017 г. на установяването
й от ищеца от обяснителното му писмо от същата дата, видно и от т. 5 на ЗСИЕ,
л. 190 (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и Опр. 438-2011-IV
г.о.). Ето защо съдът намери, че това вземане на ищеца за същата
липса със законната лихва, е възникнало от 11.08.2017 г. и съществува към
датата на приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Ето защо този иск на ищеца за неговото съществуване със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащането му, се явява основателен и следва да се
уважи (чл. 422, ал. 1 ГПК). Вярно е, че ищецът е
посочил в заявлението и исковата си молба, че претендира връщането му на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Но също така е вярно, че това не е основанието, а
само една правна квалификация от страна на ищеца на това процесно вземане,
която поради това не обвързва съда.
Основателен е и иска за
съществуване на другото процесно вземане по чл. 221, ал. 2 КТ. Основателността му
зависи от наличието на дисциплинарно уволнение, което не е отменено, при
наличие на каквото, работникът или служителят дължи на работодателя си
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово възнаграждение (Р
247-2011-III г.о.). В случая по делото се
установи, че ответникът е дисциплинарно уволнен на 16.08.2017 г., на която дата
му е връчена заповедта за това му уволнение от ищеца (чл. 195, ал. 3 КТ и Р
67-2019-III г.о.). По делото няма данни
това уволнение да е било отменено след това до приключване на съдебното дирене.
При това положение от същата дата е възникнало и съществува за ищеца вземане да
получи от ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на уговореното в безсрочния им трудов договор
срок на предизвестие от един месец за прекратяването му или в размер на 463
лева (т. 1 ЗСИЕ, л. 190), в който и ищецът го
претендира с исковата си молба (чл. 221, ал. 2 КТ и Р
247-2011-III г.о.). По делото няма данни
и това обезщетение ответникът да му е платил до приключване на съдебното дирене
(чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това съдът
намери, че и искът на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК за неговото съществуване, е
основателен и следва да се уважи, заедно с петендираната законна лихва върху
същото вземане от подаване на заявлението му в съда до изплащането й (чл. 422,
ал. 1 ГПК).
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 860 лева (от които 25 лева
внесена държавна такса за производството, 15 лева внесена държавна такса за
частната му жалба, 370 лева внесено възнаграждение на вещото лице, 150 лева
внесено възнаграждение на особения представител на ответника и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение) и в заповедното
производство разноски в общ размер от 325 лева (от които 25 лева
внесена за същото държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение),
които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Д.С., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
че дължи на „К.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 463
лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от
265.58 лева за главница от неотчетен служебен аванс по РКО от 03.08.2017 г. за
командировка по заповед № 112/02.08.2017 г., и законна лихва върху тези главници
от 10.11.2017 г. до изплащането им, за изпълнение на които парични задължения е
издадена заповед № 4044/15.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6260 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
З.Д.С. с п.с., да заплати на „К.“ Е. с п.а., сумата от 860 лева за разноски по делото
и сумата от 325 лева за разноски по ч.гр.д. № 6260 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: