Р Е Ш
Е Н И Е №424
гр. Пловдив, 06.02.2013г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на 6 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16583/2012г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.Е.И. ЕГН **********, като майка и законен представител
на малолетната Т.М.И. ЕГН **********, против М.А.И. ЕГН ********** ,на
основание чл. 142 – чл. 143 и чл. 149 от СК.
Ищцата
твърди, че с ответника са съпрузи и родители на детето Т., като до месец януари
2010г живеели заедно. Поради лошото отношение на ответника към ищцата,
предизвикване на скандали и упражняване на физическо насилие, майката и детето
напуснали семейното жилище. От тогава и към настоящия момент ,ответникът не полагал
грижи и не давал никакви средства за издръжка на детето си. Сочи се, че ищцата
не работи и е силно затруднена в осигуряване на средства за издръжка на детето.
Твърди
се, че ответникът е здрав,млад и
работоспособен и без затруднение може да дава издръжка на детето.
Ето
защо, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща
издръжка на дъщеря си в размер на 150лв месечно, начиная от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.10.2012г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Претендира се и издръжка в размер на 150лв месечно за минало време – считано за
период една година преди подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски по делото.
В
срока по 131 ГПК не е постъпил отговор
от ответника.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че Т.М.И. ЕГН ********** е дъщеря на А.Е.И. ЕГН ********** и М.А.И. ЕГН **********.
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св
Ш. А. К. /без родство/, се установява, че след фактическата раздяла майката и
детето живеят при родителите на същата. Твърди се, че ищцата не работи, не
получава дори детски надбавки. Бащата няма друго семество и други деца. Не е
предоставял средства за издръжка на детето, не му е купувал подаръци, не е
помагал при отглеждането на дъщеря си. Сочи се, че ответникът работи като
готвач.
При
отговор на допуснати въпроси по реда на чл 176 от ГПК към ответника, същият
потвърждава, че с ищцата са разделени от
месец януари 2010г, както и че не е предоставял средства за идръжка на детето.
Заявява, че се е опитвал да помага, но съпругата отказвала да приеме помощта.
Сочи, че е помощник – готвач в ресторант „Бразилия” и месечното му
възнаграждение е в размер около 500лв.
От
заключението на приетия по делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр П., се установява, че за момента майката полага адекватни
грижи за дъщеря си. В жилището има създадени подходящи условия за отглеждане и
възпитание на детето. Детето има изградена силна емоционална връзка с бабата по
майчина линия и поддържа контакти с роднините по майчина линия. За правилното
развитие на момичето и за посрещане на нарастващите му потребности е необходимо
да се определи адекватна издръжка.
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от
родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, липсата на
доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете, възрастта и
нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват ,обща месечна издръжка в размер на поне 230лв -за
храна, дрехи, задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага
ежедневни грижи за него.
Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява 140 лева месечна издръжка на детето, а
останалите 90 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за
фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за присъждане на издръжка
занапред се явява основателен за сумата в размер на 140лева месечно, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2012г, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този
размер.
От събраните по делото
доказателства се установи, че след фактическата раздяла ответникът не е
предоставял средства за издръжка на детето и е проявявал дезинтересираност
относно развитието му. Ето защо, основателна се явява претенцията на ищцата за
присъждане на издръжка в размер на 140 лв месечно и за изминал период от време
–за една година преди подаване на
исковата молба в съда – от 18.10.2011г до 18.10.2012г, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от
исковете. Същата възлиза на 201,60лв (двеста
и един лева и шестдесет стотинки ) ,
С оглед уважаването на иска,
основателна се явява претенцията на ищцовата страна за присъждане на направени
по делото разноски в размер на 200лв – заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.И. ЕГН **********
,да заплаща издръжка на дъщеря си Т.М.И.
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Е.И. ЕГН **********
,в размер на 140 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 18.10.2012г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер ,до
претендирания такъв от 150 лв месечно.
ОСЪЖДА М.А.И. ЕГН **********
,да заплати на дъщеря си Т.М.И.
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Е.И. ЕГН **********
,издръжка за изминал период от време – от 18.10.2011г до 18.10.2012 размер на по
140 (сто и четиридесет) лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер ,до претендирания такъв от 150 лв
месечно.
ОСЪЖДА М.А.И. ЕГН **********
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 201,60лв (двеста и един лева и шестдесет
стотинки ) – държавна такса върху
уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА М.А.И. ЕГН **********
да заплати на А.Е.И. ЕГН ********** сумата от 200,00 /двеста/ лева - направени
по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.