РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200375 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН ********** от *** против
Наказателно постановление № 20-0938-004661 от 27.10.2020 г. на *** сектор
“ПП” към ОД на МВР - Плевен, С-Р “Пътна Полиция” – Плевен, с което на
основание 53 от ЗАНН и по чл. 178, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***
глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
1
Моли съда да отмени издаденото му наказателно постановление, тъй като не
счита, че е извършил вмененото му с АУАН-а, а и впоследствие в издаденото
НП нарушение.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално
основание без да се разглежда спора по същество.
Атакуваното наказателно постановление № 20-0938-004661 от
27.10.2020 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 315184 от 17.10.2020 г., в който е отразено,
че:
На 17.10.2020 г. в 18:15 часа в община Плевен, на път II-35 /Плевен-
Пелишат – гр. общ. /Плевен-Пордим/ - Вълчитрън-Борислав/LOV1065/.
На общинки път 1065 /Плевен – Пелишат, непосредствено преди табела
гр. Плевен, с посока на движение към гр. Плевен, като водач и управлява лек
автомобил „***“, с рег. № *** извършва следното:
Не избира скоростта на движение съобразно релефа на пътя /остър
2
денес завой/ и ограничава видимост, губи контрол над автомобила, навлиза в
лявата част на пътното платно, като частично излиза от него, като удря под
ъгъл насрещно движещ се лек автомобил „***“, с рег. № ***. Реализира ПТП
с материални щети по двата автомобила. Спрян от двишение поради щети от
ПТП.
Водачът заявява, че не е съобразил завоя.
Нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя *** на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
Плевен.
Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 178, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя,
глоба в размер на 200 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следните правни изводи:
СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена
сила. Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в
Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение или не .
3
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала
не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателката нарушение.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира
никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП,
респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и
процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена
фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно
вината на жалбоподателката.
От свидетелските показания на актосъставителя *** се установява, че
АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта –
свидетел ***, също не е очевидец на нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на
нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като не са посочени
имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението.
С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно
имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.
Съдът констатира, че в настоящият случай изключително грубо е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН от страна на полицейските
служители , изразяваща се в следното :
4
Разпоредбата на чл. 40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването
на кои точно лица се съставя всеки един акт.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
свидетелите присъствали при извършване или
установяване на нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/
какъвто не е настоящият случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3
от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не
са очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало и е бил длъжен да осигури присъствието
5
на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение,
което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е
сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – в случая е без
абсолютно никакво значение.
При внимателен прочит с оглед на гореизложеното се констатира и, че
актосъставителя изрично е подчертал в АУАН-а съставен от него на мястото
на ПТП, че колегата му *** е свидетел единствено и само при установяване
на нарушението, но същият не е очевидец на същото.От това следва ,че още
към момента на съставяне на първоначалният акт с който е започнато
административното производство то е нарушено от АНО , чрез действията на
полицейските му служители .
В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да
присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв
установил нарушението за да е спазено буквално изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН и акта да придобие своята законова тежест .
Съдът намира, че и при описание на извършеното нарушение, както в
АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 42 и 57 от ЗАНН, задължителен реквизит, както на АУАН,
така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства при които
е извършено нарушението.
В процесния случай това не е сторено с необходимата конкретност,
изисквана от спецификите на нарушената правна норма- чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че
6
съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“
по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени,
както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства:
1.Каква е била скоростта на движение на МПС.
2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с
които водача е трябвало да се съобрази.
При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се
прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само
при описание в АУАН-а, каква е била конкретната скорост на движение и
какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има
възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не,
тоест съставомерно ли е деянието или не.
В процесните АУАН и НП е посочен само правния извод на
административно наказващия орган, че дееца не е съобразил скоростта с
особеностите на пътната обстановка.
Посочени са и какви са били конкретните условия на пътната
обстановка, с които е следвало да се съобразява водача- мокра и хлъзгава
пътна настилка.
Липсва обаче посочване каква е била конкретната величина на
скоростта, с която се е движил жалбоподателят.
При непосочване на съответните правно релевантни факти, съдът се
оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на
административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП.
В случая при липса на посочване каква е била скоростта на движение
съдът е в невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с
конкретната пътна обстановка.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
7
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса.
АУАН-а очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани.
В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото
нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото
на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито
фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне
на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа
на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не
санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на
нарушителя с АУАН.
Необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е
още по-голяма при АУАН-и, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189,
ал.2 ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест
нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения,
с които дори не е наясно какви са.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато
при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са
установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и
неговата вина.
От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може
да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде
извършването именно на деянието, което е описано в АУАН,
характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола
8
на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето
естество и характер, време и място на извършване.
От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен
начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението.
При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на
деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН
не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се
провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и
това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца.
Това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес
и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице,
за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може
да се защитава.
Приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН следва да се сведе до липса в
АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните
признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като
нарушение.
С оглед изложеното по горе, и допуснатите процесуални нарушения от
административно наказващия орган, изобщо не следва да се обсъждат
доводите по същество на делото и останалите направени със жалбата
възражения от страна на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004661 от 27.10.2020
г. на *** сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, С-Р “Пътна Полиция” –
Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 178, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е
9
наложил на ***, с ЕГН ********** от *** глоба в размер на 200 лв., за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10