Р Е Ш Е Н И Е
№
05.05.2021 година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
с участието на
секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н.дело № 42 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на ЕТ „С.Ф. 54“, ЕИК: *********, срещу
Наказателно постановление № 36-0000760 от 24.11.2020 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация " - гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 178а, ал.10, пр. 1 ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв., за нарушение на чл. 42, т. 1, пр.
2, във вр. чл. 14, ал. 4, изр. 2, пр. 2 от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че административнонаказващият
орган е дал неправилна правна квалификация на нарушението, не е разграничил
понятията председател и технически специалист, с което било нарушено правото на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. При
налагане на наказанието не били съобразени промените в цитираната наредба, с
които се удължавал срокът на издадените удостоверения за периодично обучение от
четири на пет години, с което бил нарушен принципът на чл. 3, ал. 2 ЗАНН за
прилагане на по-благоприятния закон.
Позовава се на обстоятелства от обективен характер, свързани с въведеното
в страната извънредно положение, във връзка с разпространение на Ковид 19 и преустановяване на периодичните обучения. Счита,
че нарушението представлява маловажен случай, тъй като преди издаване на
наказателното постановление председателят и техническият специалист са
преминали допълнително периодично обучение, за което им е издадено
удостоверение.
В съдебно заседание,
чрез адв. Добрев-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Органът издал,
обжалваният акт, в писмено становище, счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди.
Жалбата е подаден в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя
на 12.01.2021 г., а жалбата е подадена на 19.01.2021 г./,от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
От представените
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена
комплексна проверка, на 05.11.2020 г. в Пункт за извършване на технически
прегледи на превозни средства, находящ се в гр. Сърница, стопанисван от ЕТ „С.Ф.-54“,
притежаващ разрешение № 424/20.05.2020 г., служителите на РД „Автомобилна
администрация“ Пловдив-свидетелите старши инспектор И.М. и старши инспектор И.С.,
установили, че А. С.Ф., в качеството на
председател на комисия и С.А.Ф., в качеството на технически специалист, на
същия ден 05.11.2020 г., са извършили периодичен технически преглед на лек
автомобил и са издали протокол преминат такъв на лек автомобил „АУДИ А 4“, с
рег. № РА7075АМ, без да са преминали периодично обучение и без да притежават, към
момента на извършване на прегледа, на валидно удостоверение за преминато периодично
обучение. Притежаваните от двамата удостоверения били с изтекъл срок на
валидност на 25.01.2020 г. Към датата на проверката не било подадено заявление от жалбоподателя за
включването им в курс за „Извършване на периодични прегледи за проверка на техническа
изправност на ППС“ към висше училище, акредитирани по специалности по букви
"А" и "Б" на приложение № 1 по реда на Закона
за висшето образование, или от организации, оправомощени в друга държава -
членка на Европейския съюз, за такава дейност. Заявление за зачисляването им в
посочения курс било подадено на 09.11.2020 г. до Център за развитие и
квалификация към Технически университет София, а периодичното обучение е
завършило на 13.11.2020 г., за което са им издадени удостоверения съответно
рег. № 324338/16.11.2020 г. и 32437/16.11.2020 г.
Констатирали са, че за
периода от 25.01.2020 г. до 05.11.2020 г. в пункта са извършени общо 1221 броя
технически прегледа.
Ограничения
при провеждането на обучения по всички курсове, провеждани от Центъра за
развитие на квалификация при Технически университет София, свързани с разпространението на Ковид 19, е имало за периода от 09.03.2020 г. до 15.05.2020
г., за който превеждането на обучения е преустановено.
Проверяващите приели, че ЕТ „С.Ф.-54“ не е контролирал извършването на
периодичния технически преглед в съответствие с реда и условията на Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на МТИТС при извършването на периодичен
технически преглед с протокол № 23914409/05-11.2020 г. на МПС с рег. №
РА7075АМ-Ауди А4, с VIN WAUZZZ8DZTA146386 и срок на валидност до 05.11.2021 от С.
А. Ф., като технически специалист и председател А. С.Ф. с ЕГН, които не се
преминали допълнително обучение на всеки четири години от предходните
удостоверения за допълнително обучение с № 27863/25.01.2016г. и №
27862/25-11.2016 г. и тяхната валидност е до 25.01.2020 г. и 26.01.2020 г. за
председателя и за техническия специалист.
Приели са, че с това е
нарушил изискванията на чл. 42, т. 1, пр. 2 , във вр. чл. 14, ал. 4, изр. 2,
пр. 2 от Наредба Н-32/16.12.2011 на МТИТС.
На същата на жалбоподателя бил съставен АУАН
Серия А № 255548 за това, че на 05.11.2020 г. ЕТ „С.Ф.-54“ не е контролирал
извършването на периодичния технически преглед в съответствие с реда и
условията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС при
извършването на периодичен технически преглед с протокол № 23914409/05-11.2020
г. на МПС с рег. № РА7075АМ-Ауди А4, с VIN WAUZZZ8DZTA146386 и срок на валидност до 05.11.2021 от С.
А. Ф. с ЕГН: **********, като технически специалист и председател А. С.Ф. с
ЕГН: **********, които не се преминали допълнително обучение на всеки четири
години от предходните удостоверения за
допълнително обучение с № 27863/25.01.2016г. и № 27862/25-11.2016 г. и тяхната
валидност е до 25.01.2020 г. и 26.01.2020 г. за председателя и за техническия
специалист-нарушение на чл. 42, т. 1, пр. 2 , във вр. чл. 14, ал. 4, изр. 2,
пр. 2 от Наредба Н-32/16.12.2011 на МТИТС .
Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен, който е
посочил, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН са депозирани писмени
възражения, в които е изложено, че лицата са записани за обучение, но след като
разбрали, че от м. ноември удостоверението още важи за по-дълъг срок се
презаписали за месец ноември.
Административнонаказващият орган приел възражението за неоснователно,
поради което, въз основа на съставения АУАН, на 24.11.2020 г., било издадено
обжалваното наказателно постановление № 36-0000760, в което фактическите
обстоятелства и дадената правна квалификация на нарушението са посочени по
идентичен начин с тези в акта. С него на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗАНН.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите И.Д.М. и И.Г.С., както и от представените
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията служителите на РД АА
Пловдив, като последователни, логични и взаимно допълващи се, дадени от
позицията им на незаинтересовани от изхода на делото лица. Съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя, че е подал заявление за включване в курс за „Извършване
на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС“ и че провеждането му е отлагано на
три пъти, тъй като противоречат на представената от „Център за развитие и
квалификация“ към Технически университет София справка за подадени от него заявления
и за отлагане на провежданите обучения. Предвид двойствената природа на
обясненията като доказателствено средство и като средство за защита, същите
следва да бъдат ценени, ако кореспондират на останалия събран по делото
доказателствен материал, какъвто не е настоящият случай.
При така установена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актът за установяване на административното
нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП, във чл. чл. 50, ал. 1 чл. 51 от
наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и чл. 189, ал.1, във вр. чл. т. 6 от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 42 т. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС лицето, притежател на разрешение за
извършване на дейността по осъществяване на годишни технически прегледи
организира и контролират извършването на прегледите за техническа изправност в
съответствие с условията и реда по Наредбата. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от
Наредбата повелява периодичните прегледи и проверките на ППС да се извършват от
комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист, а
ал. 2, че председател на комисия може да
бъде всеки технически специалист, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал.
3, във вр. с ал. 1, т. 2-6 от Наредбата. Съгласно
чл. 14, ал. 4 от Наредбата и по 13, ал.1, т. 5 /ред. ДВ бр. 38 от 8 Май 2018г./-председателят и техническият специалист трябва да
се преминали допълнително първоначално обучение преди вписването им в регистъра
на председателите на комисии и техническите специалисти, които ИААА води и да
притежават удостоверение за допълнително обучение за извършване на периодични
прегледи и проверки на ППС. По тези съображения е неоснователно възражението на
жалбоподателя за смесване на понятията председател на комисията и технически
специалист, водещо до неяснота и невъзможност на жалбоподателя да организира
защитата си. Доколкото изискването за притежаване на удостоверение за допълнително
обучение е поставено и към председателя и към техническия специалист, а според Наредбата
председателят е също технически специалист, не е налице твърдяната неяснота.
Безспорно ЕТ „С.Ф.-54
притежава Разрешение № 424 от 20.05.2020 година на МТИТС за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Наличието на
разрешението го определя като лице по чл. 16 от Наредба №Н-32/2011 година,
следователно и като субект на задължението по чл. 42, т. 1, предл.1 от Наредба
№Н-32/11 година да организира и контролира извършването на периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с условията и
реда, определени в наредбата. Нормата на чл. 42, т. 1, предл.1 от Наредба № Н-32/2011
година препраща към отделните норми, регламентиращи условията и реда за
извършване на прегледите. Едно от условията, изрично предвидени в Наредбата е
това на чл. 14, ал. 4, изискващо председателя на комисията и техническият
специалист, извършващи периодични прегледи да са преминали допълнително
обучение и да притежават удостоверение за това.
От приложените към административнонаказателната
преписка и приобщени към доказателствата по делото-справки за издадени удостоверения
за допълнително обучение за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническа изправност на ППС на С. А. Ф. и А. С.Ф., Удостоверение № 27863/25.01.2016 г.,
Удостоверение № № 27862/25.01.2016 г., Удостоверение № 32438/16.11.2020 г.,
Удостоверение № 32437/16.11.2020 г., справка изх. № 3/23.03.2021 г. от
Технически университет София „Център за развитие и квалификация“, е видно, че С.Ф.
и А. Ф. към 05.11.2020 г. не са притежавали валидни удостоверения за допълнително
обучение за извършване на периодични прегледи и проверки на ППС, тъй като не са
преминали допълнително обучение. Издадените на 25.01.2016 г., удостоверения, съгласно приложимата редакция на чл. 14, ал. 4
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с § 49 от ПЗР
на ЗИД на № Н-32 от 2011 г. /
обн. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ , са валидни до 25.01.2020
г.. След този срок на лицата е следвало да се издадат нови такива, след
провеждане на допълнително обучение, на каквото те не са се явили. Неоснователно е възражението, че не е
съобразено създаването на новата ал.5, т. 1 на чл. 14, с което е предвиден
петгодишен срок на валидност, защото преди
влизане в сила на цитираната разпоредба валидността на удостоверенията вече и изтекла
и няма срок, който да бъде продължен.
Към датата на проверката за лицата не са подавани
заявления за включването им в периодични обучения.
Видно
от приобщените протокол от извършен периодичен преглед на техническа изправност
на ППС и резултати от технически преглед
на ППС е, че лицата А. С.Ф., в качеството й на председател и С. А. Ф., в качеството
му на технически специалист, на 05.11.2020
са извършили технически преглед
на ППС - л.а. с рег. № РА7075АМ, без да са притежавали удостоверения за
допълнително обучение за извършване на съответните периодични прегледи и
проверки на ППС.
С оглед гореизложеното,
следва да се приеме, че въззивникът в качеството си на лице по чл. 16 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, получил разрешение за извършване на
периодични прегледи на ППС, не е организирал извършването на периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност, в съответствие с условията и
реда, определени в Наредбата. Нормата на чл. 42, т. 1, предл.1 от Наредба №
Н-32/2011 година, препраща към отделните норми, регламентиращи условията и реда
за извършване на прегледите, едно от които е това на чл. 14, ал. 4 ДВ.
бр. 38 от 8 Май 2018г., във вр. § 49 от ПЗР на ЗИД на Наредба Н-32 от 16.12.2011
г. бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г - техническите специалисти
на всеки четири години, преминават периодично обучение. Категорично установен и необорен факт е участието на
лицата А. С.Ф. като председател и на С. А.
Ф. като технически специалист при извършване на преглед на 25.11.2020 г. на МПС
„Ауди А4“ с рег. № РА7075АМ, без да са преминали
периодично обучение. Ето защо съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 42, т. 1 от
Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. чл. 14, ал.4, изр. 2 от
Наредбата.
В случая обаче, при
правилно установени факти, неправилно е приложена санкционната норма и е наложено
наказание на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, която има субсидиарен
характер и е приложима само в случаите, когато за конкретното нарушение липсва
друга санкционна норма. Настоящият случай не е такъв, тъй като в чл. 178а,
ал. 6 от ЗДвП е предвидена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. за лице,
което рамките на своите задължения, съобразно изискванията на наредбата по
чл. 147, ал. 1, не упражни контрол
за спазване на нейните изисквания. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП изрично
посочва, че условията и реда за извършване на годишните технически прегледи на
ППС се определят именно с Наредбата, издадена от МТИТС, в която е предвидено задължението на лицето по чл. 16 от
наредбата да обезпечи законосъобразното протичане на процедурата по извършване
на прегледите - в съответствие с всички изисквания на наредбата.
Следователно,
специалната норма на чл. 178а, ал. 6 ЗДвП изключва приложението на общата
разпоредба на 178а, ал. 10 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските за
процесуално представителство, съдът намира за неоснователна претенцията на ЕТ „С.Ф.-54“
за заплащането им.
Съгласно указанията в
т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване, и то ако е извършването им е доказано. В договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В случая обаче, в
сключения между жалбоподателя и процесуалния представител Договор за правна
помощ от 12.01.2021 г.-л. 42, не е уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение-в
брой или по банков път, поради което не може да послужи като доказателство за
извършено плащане.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000760 от
13.08.2020 г., издадено Директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - гр. Пловдив, с което на ЕТ „С.Ф.-54“, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Сърница, ул. „Пушкин“ № 1, на основание чл. 178а, ал.
10 от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 500, 00 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл. 42, т.1,
пр. 2 , във вр. чл. 14, ал.41 изр. 2,
пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТ „С.Ф.-54“, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Сърница, ул. „Пушкин“ № 1,
за заплащане на разноски по а. н. дело № 42/2021 г. на Районен съд
Велинград.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева