№ 30
гр. Варна, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Радослав Кр. Славов
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000679 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Д. Д. М., ЕГН **********,
ЕЛ. Х. М., ЕГН ********** и Ф. Х. М., ЕГН **********, и тримата от
гр.Варна против определение № 1206/20.09.21г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 523/21г., с което производството
по делото е прекратено като недопустимо, в която се изразява недоволство от
изводите на първоинстанционния съд и се иска обжалваното определение да
бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Частните жалбоподатели твърдят, че като ищци са кредитори на
банката не в типичния смисъл на чл.134 ЗЗД, а на притезанието към банката
за парични суми. Като единствени законни наследници на починалия Х. М.,
съдлъжник по договора за банков кредит, са приели наследството и са
солидарно отговорни. А това според тях означава, че дори и при пълна
изрядност на плащащото към момента лице – „Дафне“ ЕАД до окончателното
изплащане на кредита, то би имало вземане за част или изцяло за изплатените
суми по кредита към ищците, съобразно с вътрешните уговорки между
страните, а ако такива не са постигнати – на половината от платеното.
Банката – съищец, като ползващо се по договора за застраховка „Живот“
лице, не желае да упражни правата си на иск, тъй като застрахователят
1
отказва плащане, видно от приложените по делото доказателства. При
положителен изход от делото, ответникът ще бъде осъден да заплати на
съищеца сумата от 100 000лв, представляваща застрахователно обезщетение,
с която сума ще бъде намалено кредитното им задължение, по което те
отговарят съобразно наследствените си права. В това се състои и техният
правен интерес от предявяване на иска – да се намали общата тежест на
кредита, като се увеличи стойността на наследствения дял на всеки от тях.
Тъй като застрахователното обезщетение е дължимо към датата на настъпване
на застрахователното събитие, в случай, че междувременно кредитът бъде
погасен изцяло или бъде намален под сумата от 100 000лв, то банката ще
дължи на изплатилото лице вноските след настъпването на погашението.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. М., ЕЛ. Х.
М. и Ф. Х. М., и тримата от гр.Варна иск срещу „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, ЕИК *********, гр.София за заплащане
на сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователна сума по групов
застрахователен договор за „Застраховка на ключови лица на
кредитополучатели на Инвестиционен кредит по полица №1003“, сключен
между ответното по иска дружество и Х. М.. Направено е искане„Банка ДСК“
АД да бъде конституирана като съищец по делото и в негова полза да се
присъди исковата сума.
Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“
кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен
интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на
2
банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл.134 отЗЗД, а
именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на
кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т.е. че има вземане към това
лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът
/процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата,
които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява
имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на
ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния;
4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира
осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията /в този
смисъл решение №138/05.01.2015г. по т.д.№1727/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./
В процесния случай ищците твърдят, че са кредитори на притезанието
към банката за парични суми. Техният наследодател е съдлъжник на
кредитополучателя „Дафне“ ЕООД по смисъла на чл.101 ЗЗД и „ключово
лице“ по договора за застраховка с ответника. Те са единствените му
наследници по закон и са приели наследството. Т.е. – те не са наследници на
кредитополучателя.
От изложението в исковата молба става ясно, че кредитополучателят
обслужва редовно кредита си. Следователно качеството им на кредитори на
банката, според твърденията им, би било придобито в сочените от тях
хипотези в един последващ предявяването на иска момент. Или – липсва
твърдение в исковата молба, че ищците са кредитори на банката към момента
на подаване на иска. Предвид на това извода на първоинстанционния съд за
липсата на твърдение, че ищците, като процесуални субституенти имат
качеството на кредитор спрямо банката, т.е. да имат вземане към това лице,
възникнало на договорно или извъндоговорно основание, което представлява
основанието за упражняване на чужди права и съответно е първата от
горепосочените предпоставки за допустимост на иск по чл.134 от ЗЗД, следва
да бъде споделено.
По изложените съображения обжалваното определение се потвърждава.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1206/20.09.21г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 523/21г., с което
производството по делото е прекратено като недопустимо.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4