№ 5436
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100101696 по описа за 2022 година
Ищецът В. С. Р. излага в исковата молба, че с ответницата М. С. Р. са
единствените законни наследници на своя баща С. Р. С., починал на
02.11.2020г. Приживе, С. е дарил на ответницата недвижим имот –
апартамент в гр. С.. Поддържа, че посочената сделка за дарение е нищожна
като противоречаща на закона – чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като е
сключена чрез пълномощник и липсва изрично съгласие за договаряне на
пълномощника по същата сам със себе си – чл.38, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да
прогласи тази нищожност. Евентуално, ако съдът отхвърли този иск, да
възстанови запазената част на В. Р. от наследството на баща му като намали
на осн. чл.30 от ЗН процесното дарение, както и да отмени нотариалния акт, с
който същото е извършено, до размера на запазената част на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата подава писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Сочи, че в текста на пълномощното, чрез което е
сключена оспорената сделка, е било изрично предвидено, че упълномощеният
има правата по чл.38, ал.1 от ЗЗД. Оспорва същата да накърнява запазената
част на ищеца от наследството на техния баща. Посочва имущества, влизащи
в състава на наследствената маса, извън вече посочените от ищеца в исковата
молба апартамент в гр. С. и две ниви, а именно – 1/9 ид.част от шест ниви и
вземане по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.
1
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са главен иск с пр.осн. чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.38, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на процесното дарение и евентуално
съединен иск с пр. осн. чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на същото до размера,
необходим за допълване на запазената част на ищеца от наследството на
неговия баща.
По иска с пр. осн. чл.26, ал.1, предл. 1 вр. чл.38, ал.1от ЗЗД:
Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, че с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per №6421, дело
№350 от 2020г. на нотариус Р.Р., рег. №203 на НК, С. Р. С., представляван от
М. С. Р., е дарил на М. С. Р. следния недвижим имот: Апартамент №11-А,
находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в гр. С.,
бул.“Инж.Иван ****“ **, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-
А с площ от 1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.301.571.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С..
Представителната власт на ответницата Р. за сключване на процесната
сделка произтича от упълномощаване, извършено с нотариално заверено на
28.04.2020г. пълномощно /нотариална заверка на подписа и съдържанието/, с
което С. Р. С. упълномощава дъщеря си М. С. Р. да го представлява пред
нотариус, като подпише от негово име нотариален акт за дарение и дари сама
на себе си подробно описания в пълномощното недвижим имот, а именно –
процесния апартамент №11А, ведно с мазето.
Установява се от ангажираните по делото доказателства, че С. Р. С., с
ЕГН ********** е починал на 02.11.2020г. и е оставил законни наследници –
своите деца – страните по делото.
Ето защо, като законен наследник на починалия дарител, ищецът
има правен интерес от предявения иск за прогласяване нищожността на
процесната сделка. Искът е допустим, но разгледан по същество –
неоснователен.
При сключването на процесната сделка е налице представителство при
договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата включва две
2
различни хипотези – 1.същинското договаряне сам със себе си и 2.
представителят да договаря с друго лице, което също представлява. И в двете
хипотези е постановена забрана за представителя да договаря сам със себе си,
която не е абсолютна и може да се преодолее по волята на самия
представляван. Съгласието му следва да е дадено изрично и не може да се
извежда чрез тълкуване.
С оглед съдържанието на обсъденото по-горе пълномощно от
28.04.2020г., съдът намира, че такова изрично съгласие е дадено от
представлявания С., поради което и не се установява процесната сделка за
дарение да страда от сочения в исковата молба порок. Искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При този изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
предявения като евентуален иск.
По иска с пр. осн. чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на процесното
дарение до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца от
наследството на неговия баща:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза
завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право,
представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника
с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните и
дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с
който напълно се удовлетворява неговата запазена част.
В тежест на ищеца по евентуално съединения иск е да докаже, че е
наследник на починалия с право на запазена част, нейния размер и стойността
на наследствената маса към датата на откриване на наследството.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
3
наследствената маса включва и активите, посочени в отговора на исковата
молба, при което стойността на имуществото, което получава ищецът,
превишава неговата запазена част от наследството.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както
и размерът на запазената част на наследника, се образува маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време
на подаряване - за движимите.
С определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2023г. са определени имуществата, включени в наследствената маса,
както следва:
1. Апартамент №148 в град С., ж.к. ****;
2. Нива в местността Юрдеклията, област Русе с площ 13.790 дка;
3. Нива в местността Хотанско, област Русе с площ 7,250 дка;
4. 1/9 ид.ч. от 6 ниви в село Опицвет, община Костинброд;
5. Сумата от 5 271,57 лева по банкова сметка в банка „ДСК“.
Принадлежността на посочените имущества към наследството не е
спорна между страните. Не са посочени задължения на наследството, които да
се извадят от стойността на активите, нито увеличение на наследството по чл.
12, ал. 2 от ЗН.
За остойностяване на чистия актив на наследството, по делото е
изслушано заключението на съдебно-оценителна експертиза, която
компетентно и пълно е отговорила на поставените й задачи, и не е била
оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.
От заключението се установява, че към датата на откриване на
наследството, включените в същото имоти са имали следните пазарни
стойности:
1. Апартамент №148 в град С., ж.к. **** - 90 460 лв.
2. Нива в местността Юрдеклията, област Русе с площ 13.790 дка -
4
37 817 лв.
3. Нива в местността Хотанско, област Русе с площ 7,250 дка - 17 893
лв.
4. 1/9 ид.ч. от 6-те ниви в село Опицвет, община Костинброд - обща
стойност 3 656,35 лв.
Така, ведно с наличните суми по банковата сметка на починалия,
общата стойност на чистия актив на наследството е 155 097,92 лв.
От така получената стойност, стойността на наследствената квота на
ищеца, съгласно правилото на чл.5, ал.1 от ЗН, е ½ или 77 548,96 лв.
Тази стойност следва да се съпостави със стойността на запазената част
на наследника. Ако стойността на имуществото, което той ще получи от
чистия актив е по-висока от размера на запазената част, то няма превишение
и запазената част не е накърнена. Ако стойността на имуществото, което ще
се получи от чистия актив е по-ниска от размера на запазената част, то е
налице превишение и дарението подлежи на намаление за възстановяване на
накърнената запазена част.
За да се определи стойността на запазената част на наследника – ищец,
по реда на чл.31 от ЗН към стойността на наследствената маса към датата на
откриване на наследството, мислено се прибавя стойността на дарения имот.
Съгласно правилата на чл.31 от ЗН и утвърдената съдебна практика
стойността следва да се определи според състоянието на имота към момента
на дарението, по пазарни цени към момента на откриване на наследството.
За установяване състоянието на имота към момента на дарението по
делото е разпитан свидетеля С.О. – син на ответницата и племенник на ищеца.
При разпита в о.с.з същият заявява, че към момента на дарението
апартаментът е бил в лошо състояние, наводняван, с изгнили дървени
дограми, изгнили кухненски мебели, входна врата в лошо състояние.
Уточнява, че не е сигурен дали наводнението се е случило преди или след
дарението. Заявява, че след дарението майка му е започнала основен ремонт,
който той довършва. Към момента апартаментът е с подменена дограма, нова
желязна входна врата, нов ламинат в спалнята, нова шпакловка,
пребоядисване на някои стени, сменени плочки в банята и др.
От заключението на СОцЕ се установява, че пазарната стойност на
5
дарения апартамент към датата на дарението, както и към датата на откриване
на наследството, като периодът между двете дати е около 6 месеца, е 117 760
лв. Така, стойността на наследствената маса по чл.31 от ЗН възлиза на
272 857, 92 лв.
Запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. При две деца,
запазената част е 2/3 от имуществото на наследодателя /по 1/3 за всяко дете/,
а разполагаемата – 1/3. Следователно, запазената част на ищеца е 1/3 от
272 857, 92 лв. или 90 952,64 лв.
Видно е, че запазената част на наследника – ищец от 90 952,64 лв.
превишава стойността на имуществото, което той е получил от наследството -
77 548,96 лв., със сумата от 13 403, 68 лв. Следователно, искът е основателен,
като дарението ще следва да бъде намалено. Размерът на намалението е равен
на размера на превишението /накърнението/ за наследника с право на
запазена част, който е поискал възстановяването й. Следвателно, дарението
следва да бъде намалено с дробна част от 13 403,68/117 760 или стойността на
превишението, съотнесена към стойността на имота към датата на откриване
на наследството – необходима за допълването на запазената част на ищеца от
наследството.
Искането за отмяна на нотариалния акт, с който е извършено дарението,
е неоснователно. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №3/2012г.
на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които
се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
В последното заседание по делото, ответникът е направил искане по
чл.36, ал.2 от ЗН съдът да постанови задържането на имота от ответницата. В
хода на устните състезания поддържа, че паричен иск от насрещната страна
не е предявен, поради което тя не следва да се компенсира с пари, но ако
съдът счете, че такъв е налице, следва да приеме, че ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 13 727, 40 лв. – сумата, необходима за
допълването на запазената му част.
Съгласно чл.36, ал.2 от ЗН когато заветникът или надареният е
наследник със запазена част, той може да задържи целия имот, ако стойността
му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
6
Трайно е възприето в съдебна практика, че нормата на чл.36, ал.2 от ЗН не е
императивна. Тя създава само една възможност за надарения/заветника, което
личи от употребения израз „може да задържи“. Ето защо постановяване
задържането на имота по реда на чл.36 от ЗН може да бъде направено от съда
само при отправено изрично искане в тази насока. Искането брани правото на
наследника със запазена част, който е и надарен или заветник, да задържи
получения с атакуваното дарение/завет недвижим имот, като изплати на
наследника със запазена част необходимата сума за допълването й. Целта на
разпоредбата е да се избегне възникването на съсобственост по отношение на
имота по силата на конститутивното съдебно решение за намаляване на
дарението/завета. Няма спор в съдебната практика, че при приложението на
чл.36, ал.2 от ЗН, надареният също дължи да възмезди наследника с пари
според цената на имота по време на намаляването, както се предвижда в
хипотезата на ал.1 на същата норма от ЗН, като осъждането му да заплати
съответната сума е законна последица от постановяването на задържането на
имота и не е необходимо наследникът с накърнена запазена част да отправя
изрично искане в тази насока.
Именно поради изложеното, съдът намира, че искането за задържане на
имота не може да бъде валидно направено и да ангажира съда в последното
по делото открито съдебно заседание, непосредствено преди хода на устните
състезания. Искането е следвало да бъде направено с отговора на исковата
молба, за да бъде включено в предмета на делото и доклада по чл. 146 от ГПК
като насрещно право на ответника, да бъде разпределена доказателствената
тежест във връзка със същото, да бъдат събрани необходимите доказателства,
а именно – за актуалната стойност на дарения имот към датата на
приключване на съдебното дирене, защото ищецът следва да бъде възмезден с
пари според цената на имота към момента на намаляването на дарението, а не
според стойността му към момента на откриване на наследството.
Разглеждането на искането, направено на този етап от делото, би било в
пълно противоречие с основни принципи на ГПК / в сила от 01.03.2008 г./ - за
концентрационното начало и разглеждане и решаване на делата в разумен
срок, т.к. допускането му до разглеждане би наложило изготвянето на
допълнителен доклад и отлагането на делото за събирането на нова съдебно-
оценителна експертиза, каквато не е била своевременно поискана от
заинтересованата страна, а поради липса на своевременно релевиране на
7
самото искане – не е допусната и служебно от съда.
Ето защо, съдът намира, че искането на ответника по чл.36, ал.2 от ЗН
не следва да се приема за разглеждане и по същото съдът не дължи
произнасяне. Отношенията между страните във връзка с възникналата по
силата на настоящото съдебно решение съсобственост по отношение на
процесния недвижим имот следва да се уредят извън настоящия процес.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноските за адвокатско възнаграждение, както са
посочени в договора за правна помощ по делото – в размер на 400 лв.
Предвид отхвърлянето на главния иск, но уважаването на евентуалния, на осн.
чл.78, ал.1 на ищеца следва да се присъдят половината от разноските за
платено адвокатско възнаграждение – в размер на 200 лв.
Ответникът също претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от
ГПК – за платено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. Възражението на
ищеца за прекомерност на същото, съдът намира за неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, предвид отхвърлянето
на главния иск, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски в размер на половината от заплатения адвокатски хонорар, а именно
– 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Р., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.
**** срещу М. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „Инж. ****“ №****
иск с пр. осн. чл.26, ал.1, предл. 1 вр. с чл. 38, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №198, том II, peг. №6421, дело №350 от
2020г. на нотариус Р.Р., рег. №203 на НК.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН дарението, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per №6421, дело
№350 от 2020г. на нотариус Р.Р., рег. №203 на НК, с което С. Р. С., ЕГН
8
**********, починал на 02.11.2020г., е дарил на дъщеря си М. С. Р. следния
недвижим имот: Апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в
четириетажна жилищна сграда в гр. С., бул.“инж.Иван ****“ **, със
застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-А с площ от 1,94 кв.м.
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.301.571.1.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., с 13 403,68/117 760
ид. ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищеца В. С. Р., ЕГН
********** от наследството на неговия баща С. Р. С., ЕГН **********,
починал на 02.11.2020г.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. **** да заплати
на М. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „Инж. ****“ №**** сумата
от 600 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „Инж. ****“
№**** да заплати на В. С. Р., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. **** сумата
от 200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9