Решение по дело №192/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№169    

15.06.2020 г.   гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 27.05.2020 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 192 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Решение № 1626 от 15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1034 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. С обжалваното Решение Районният съд е признал за установено, че Ц.К.И., с ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата от 18,40 лв., представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *** (***) от *** за отчетен период от 27.07.2016 г. до 25.11.2016 г., както и сумата от 1056 лева, представляваща незаплатена продажна цена мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6” по договор за продажба на изплащане № *** от ***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07422 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. С обжалваното Решение е отхвърлена като неоснователна исковата претенция за разликата от 1056 лв. до предявения размер от 1 242 лв. представляваща незаплатена продажна цена на мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6” по договор за продажба на изплащане № *** от *** Осъдил е страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител обжалва Решението на Районния съд само в отхвърлителната част и в частта за присъдените в полза на ответницата разноски. Развива съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Конкретно поддържа, че решаващия състав неправилно е приел, че продажната цена на мобилния апарат по договора за продажба на изплащане от *** възлиза на 1110 лв., а не 1296 лв., както се твърди в исковата молба. Допълва, че съдът не е обсъдил клаузите по договора в съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.

 С оглед изложеното моли въззивният съд за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на предявеният иск в пълен размер. Претендира разноски.

Не се твърдят нови обстоятелства и не се сочат и представят доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Ц.К.И. е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата И. се представлява от адв. В., който моли в обжалваната му част първоинстанционното Решение да бъде потвърдено. Представя списък по чл. 80 от ГПК. „А1 България“ ЕАД е депозирало молба, с която поддържа своето становище.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

 Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. В частта, с която предявените искове са уважени Решението на Районният съд не е обжалвано от страните, поради което и същото в тази му част е влязло в сила. При това положение предмет на доказване по делото е парично вземане на въззивника (ищец в първоинстанционното производство), произтичащо от договор за продажба на изплащане № *** от *** на вещ - мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6”.

 По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищецът, сега жалбоподател е било да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание, че е изпълнил своето основно договорно задължение да е предал вещта, поради което неговото вземане е възникнало по основание и размер.

Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложената по делото Допълнителна декларация от 30.12.2016 г.

 Окръжен съд Перник приема за установено, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключеният между тях договор за продажба на изплащане № *** от *** Договора и приложенията към него (приложение № 1 - приемо - предавателен протокол и приложение № 2 погасителен план) приети като доказателства по делото, съдържат конкретни уговорки, по които страните са постигнали съгласие. Така „А1 България“ ЕАД се е задължил да продаде вещ мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6”, a Ц.К.И. се е задължила да заплати цена на предоставената вещ, съгласно посочената в чл. 4 стойност на вещта, а именно 1296 лв. В чл. 6 е договорено ответницата да заплати първоначална вноска 54 лв., а останалата част от сумата на 23 равни месечни вноски, всяка една от тях също в размер на 54 лв., както и, че първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта. От приемо – предавателния протокол се установява, че Ц.И. е получила мобилното устройство, като с оглед клаузата в т. 6 на договора и подписването на приемо – предавателния протокол, е безспорно установено, че ответната страна е заплатила първоначалната вноска, като са останали за плащане следващите 23 вноски по 54 лв. или общо 1242 лв. Според настоящият състав на въззивния съд, неправилно Районният съд е приел, че стойността на мобилния телефон е 1110 лв., като се е мотивирал, че валидно договорената цена е тази посочена в приемо – предавателния протокол, където е посочена цена 925 лв. без ДДС. Действително в протокола е посочена цена на устройството от 925 лв. без ДДС или 1110 лв. с ДДС, но само и единствено на това основание не може да бъде прието, че волята на страните е цената на устройството да бъде 1110 лв. Следва да се има предвид, че пПри неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.

При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.

При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.

ри неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Като се имат предвид клаузите на сключения договор, които са задължителни за страните, така както са били уговорени е безспорно, че в случая е уговорено заплащане на 23 равни месечни вноски на сумата от 1242 лв. В подкрепа на горния извод на въззивния съд е и приетият като доказателство по делото и неоспорен от ответницата погасителен план (Приложение № 2 от ***), където са описани размерите на оставащите 23 месечни вноски – всяка по 54,00 лв. или общо 1242,00 лв.

При обсъждане на доказателства следва също така да се вземе под внимание, че основната цел на подписването на приемо-предавателен протокол към договор за продажба е да докаже обстоятелството, че продавачът действително е предал владението на вещта на купувача. Сам по себе си той не е източник на права или задължения. Дори в него да са посочени други обстоятелства, касаещи самия договор за продажба (като например продажната цена, както в случая), това не следва да обвързва по никакъв начин страните, тъй като правата и задълженията им произтичат от самия договор.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е основателна, като обжалваната част на Решението на РС Перник е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото следва да се отмени и решението на ПРС в частта му, с която в полза на ответницата са присъдени разноски в размер на 59,03 лв. – направени разноски в исковото производство и сумата от 171,91 лв. – направени разноски в заповедното производство.

При този изход на спора Ц.К.И. дължи на дружеството жалбоподател сумата от 128.62 лв. разноски по делото, от които 38,68 лева лв. д.т. в заповедното производство, 63.84 лв. д.т. пред първата инстанция и 26.10 лв. д.т. пред въззивната инстанция.

С оглед на цената на исковете, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от правилото на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като правният интерес в настоящото производство е в размер до 5000 лева.

Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1626 от 15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1034 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. В ЧАСТТА, с която отхвърлена като неоснователна предявената от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Ц.К.И., с ЕГН: **********, с адрес ***, исковата претенция за разликата от 1056 лв. до предявения размер от 1242 лв. представляваща незаплатена продажна цена на мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6” по договор за продажба на изплащане № *** от ***, както и в частта с която на ответницата са присъдени разноски в размер на 59,03 лв. – направени разноски в исковото производство и сумата от 171,91 лв. – направени разноски в заповедното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.К.И., с ЕГН: **********, с адрес ***  ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сума в размер на още 186 лв. (сто осемдесет и шест лева), разликата от уважената сума от 1056 лв. до предявения размер от 1242 лв., представляваща продажна цена на телефонен апарат – марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6”, по договор за продажба на изплащане № *** от ***

ОСЪЖДА на основание чл. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Ц.К.И., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 128.62 лв. разноски по делото, от които 38,68 лева лв. д.т. в заповедното производство, 63.84 лв. д.т. пред първата инстанция и 26.10 лв. д.т. пред въззивната инстанция.

ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ в останалата необжалвана част е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.