№ 6755
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря И.а Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511850 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7257/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 23913/2022 г.
по описа на СРС, 46 състав, е отхвърлен предявения от И. Г. К.,
ЕГН:**********, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ипотеките, учредени с нотариални актове №101, том III, рег.№6748, дело
437/2011 на нот. И.И., вписана с вх. рег. №44871/19.10.2011г., акт №169, том
XXIII, дело 24047/2011 по служба на вписванията и №102, том III, рег. №6748,
дело 438/2011 на нот. И.И., вписана с вх.рег. №44874/19.10.2011г., акт №170,
том XXIII , дело 24049/2011г., са погасени по отношение на частта, която се
обезпечава с ипотекирано паркомясто №67, находящо се в гр. ****, на втори
сутерен, кота – 5,90, с площ от 13.70 кв. м, при съседи: от две страни –
подземна улица, паркомясто №66, паркомясто №68, заедно с 1.11% идеални
части от общите части на подземни паркоместа и гаражи, заедно с
0.10%идеални части от поземления имот, в който е построена сградата,
представляващо Паркомясто № 67, с площ от 13.70 кв.м, представляващо
1.11% ид.ч. от подземните паркоместа и гаражи, находящо се в гараж с
идентификатор 68134.1006.340.1.58 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18- 108/13. 12. 2016г. на ИД на АГКК
на етаж -2 в жилищната многофамилна сграда с идентификатор
68134.1006.340.1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1006.340, с административен адрес гр. ****, ПМ – 67.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И. Г. К., в която се поддържа, че
решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че приетата по делото
експертиза е доказала, че вземането на ответника е погасено, като този факт е
потвърден и от приетата допълнителна експертиза. Сочи се, че по №101, том
III, рег.№6748, дело 437/2011 на нот. И.И. се обезпечават вземания на
кредитора до сумата от 1233480 лева за всички вземания на кредитора за
главница, лихви и други, независимо колко е цялата сума по дълга, при което в
полза на ипотекарния кредитор не било възникнало право за предпочитателно
удовлетворяване от стойността на ипотекираните имоти над посочената сума.
Поддържа се, че по договор за ипотека №102, том III, рег. №6748, дело
438/2011 на нот. И.И. обезпечението е до размера на сумата от 1233480 лева за
всички вземания на кредитора за главница, лихви и други, независимо колко е
цялата сума по дълга, при което в полза на ипотекарния кредитор не било
възникнало право за предпочитателно удовлетворяване от стойността на
ипотекираните имоти над посочената сума. Въззивникът твърди, че при
тълкуване на договорите следва да се стигне до извод, че страните са
установили лимита на задълженията по ипотечните кредити, като по тази
причина главницата по договорите за кредит е различна от обезпечената сума.
Поддържа се, че и по двата ипотечни договора погасените суми са над
уговорените в ипотечните актове – 1326267,48 евро по първия договор и
1637680,41 евро по втория договор, тоест много повече от размера на
обезпечените суми. Навежда се, че вписаната ипотека е противопоставима на
трети лица до размера на дълга, който е описан и вписан. Въззивникът сочи,
че поетата от заменителя декларация за липса на тежести е поредното
доказателство, че дългът е бил погасен към датата на прехвърлителната
сделка. Поддържа се, че дори да се приеме, че по отношение на ипотекарния
имот на ищеца ипотеката не следва да бъде заличена изцяло, то същата при
условията на пропорционалност по отношение размера на дълга, за който е
подновена същата, би следвало да бъде заличена частично като в
незаличенатаси част би следвало да обезпечава дълг не по-голям от 2250 лв.,
като при погасяване на същата от ищеца ипотеката да бъде изцяло заличена.
Твърди се, че ипотеките са заличавани по отношение на други обекти, които са
били обхванати от тях, което означавало, че имало такава уговорка, която
съответства на широката търговска практика. Въззивникът навежда, че е
физическо лице и прави възражение за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит и ипотечния договор, като поради
непротивопоставимостта на неизвестни за ищеца суми по дълга между трети
лица, произтичащи от техните договори, които не са били вписани и публично
оповестени, в това число дългът, който надхвърля договорения лимит по
ипотеката, което противоречи на изисквания в ЗЗД, така и по аналогия с чл.22
ЗПК. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК
относно реквизитите на договора за кредит и по – специално наличието на
погасителен план, което води до недействителност на договора и се дължи
2
връщане само на чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК, тоест
спрямо ищеца всички лихвени уговорки извън посочения по ипотеката лимит
не пораждат действие. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат
присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа, че в двете учредени договорни ипотеки
е уговорено, че същите са за обезпечение на всички вземания по договорите за
кредит, а не за част от тях. Оспорва се твърдението, че с погасяването на сума,
посочена като материален интерес се погасяват ипотеките, доколкото същите
обезпечават всички вземания по договорите за кредит. Твърди се, че
описаниоте на вземането е достатъчно за валидност на договора по арг. от
чл.167,ал.2 ЗЗД, като са спазени изискванията на чл.170 ЗЗД. Въззиваемият
сочи, че ипотеката е неделима и се разпростира върху целия имот и обезпечава
цялото вземане, като в случая не всички вземания на длъжника са погасени.
Оспорва се твърдението, че декларацията за липса на вещни тежести е
доказателство, че дългът е погасен към датата на замяната, като ищецът е
придобил подземно паркомясто 67, обременено с ипотека. Отделно се оспорва,
че при частично погасяване на дълга ипотеката следва да се заличи
пропорционално, доколкото липсва такова законово задължение. Въззиеамият
сочи, че е недопустимо възражението за неравноправни клаузи, доколкото
ищецът не е страна по договора за кредит. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Миртал“ ЕООД не
изразява становище по жалбата до приключване на устните състезания.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. Г. К.,
ЕГН:**********, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, иск с
3
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ипотечното право, учредено в полза на ответника с нотариални актове №101,
том III, рег.№6748, дело 437/2011 на нот. И.И., вписана с вх. рег.
№44871/19.10.2011г., акт №169, том XXIII, дело 24047/2011 по служба на
вписванията и №102, том III, рег. №6748, дело 438/2011 на нот. И.И., вписана с
вх.рег. №44874/19.10.2011г., акт №170, том XXIII , дело 24049/2011г., са
погасени по отношение на частта, която се обезпечава с ипотекирано
паркомясто №67, находящо се в гр. ****, на втори сутерен, кота – 5,90, с площ
от 13.70 кв. м, при съседи: от две страни – подземна улица, паркомясто №66,
паркомясто №68, заедно с 1.11% идеални части от общите части на подземни
паркоместа и гаражи, заедно с 0.10%идеални части от поземления имот, в
който е построена сградата, представляващо Паркомясто № 67, с площ от
13.70 кв.м, представляващо 1.11% ид.ч. от подземните паркоместа и гаражи,
находящо се в гараж с идентификатор 68134.1006.340.1.58 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18- 108/13. 12.
2016г. на ИД на АГКК на етаж -2 в жилищната многофамилна сграда с
идентификатор 68134.1006.340.1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1006.340, с административен адрес гр. ****, ПМ – 67, поради частично
погасяване на обезпечения дълг.
С определение от 30.01.2023 г. „Миртал“ ООД е конституиран като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Не се спори, че между „Банка Пиреос България” АД /чийто
правоприемник е ищецът/ и „Миртал“ ООД е сключен Договор за
инвестиционен кредит №675/2008 от 28.07.2008 г. и Договор за
инвестиционен кредит №676/2008 от 28.07.2008 г. Установява се и, че на
28.07.2008г. между „Банка Пиреос България” АД и „Миртал” ООД -
Кредитополучател и В.Ц.В., е сключен Договор за кредит № 675, по силата на
който е предоставен кредит в размер на 1 350 000 .00 евро. Кредитът е
отпуснат целево - до 550 000.00 евро за рефинансиране на кредит в „МКБ
Юнион Банк” АД, и до 800 000 евро за оборотни средства.Съгласно т.3(1) от
договора, средствата по кредита се предоставят от Банката след надлежно
учредяване на договорените обезпечения в съответствие с изискванията на
Банката.Лихвата се начислява и плаща ежемесечно на датата на падеж, като
кредитополучателят се задължава на падежната дата да осигури по
разплащателната си сметка необходимите парични средства за плащане на
начислените лихви и вноските по главницата. Главницата по кредита се
издължава еднократно в пълен размер в края на договорения период, но не по-
късно от 30.07.2009г. На 30.06.2011г. между страните е подписан Анекс № А8-
675/2010 към Договор за кредит № 675/2008, по силата на който срокът за
погасяване на част от просрочените задължения се определя до 30.07.2011г.
На 18.10.2011г. между страните е подписан Анекс № А9-675/2010 към
Договор за кредит № 675/2008, с подписването на който страните приемат и се
съгласяват, че ипотеката съгласно чл. 14.1. от Анекс А8- 675/2011 следва да се
учреди върху материален интерес в размер на 1 233 480.00 лв.
На 28.07.2008г. между „Банка Пиреос България” АД и „Миртал” ООД -
Кредитополучател, и Х.Р.Ш. и В.Ц.В. от трета страна /поръчители/, е сключен
Договор за кредит № 676, по силата на който е предоставен кредит в размер на
1 400 000 .00 евро. Кредитът е отпуснат целево -за рефинансиране на кредит в
4
„МКБ Юнион Банк” АД, и оборотни средства.Съгласно т.3(1) от договора,
средствата по кредита се предоставят от Банката след надлежно учредяване на
договорените обезпечения в съответствие с изискванията на Банката.
Представен по делото е Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №101, том III, рег. №26747, дело № 437/2011 на нотариус И.И.,
вписана с вх.рег. №244871/19.10.2011 г., акт №2169, том XXIII, дело
24047/2011 на Служба по вписванията – София. Видно от същия за
обезпечаване до размера на сумата от 1 233 480 лева на всички вземания на
кредитора „Банка Пиреос България“ АД за главница, лихви, неустойки,
разноски и други по Договор за инвестиционен кредит №676/2008 от
28.07.2008 г. и описани анекси към него, А.С.Д., С.М.Д. и „Миртал“ ООД
учредяват в полза на „Банка Пиреос България“ АД договорна ипотека върху
подробно описани в нотариалния акт имоти. С този нотариален акт „Миртал“
ООД е учредило договорна ипотека и върху процесния имот, а именно
подземно паркомясто №67, находящо се в гр. София, СО, район Триадица, с
административен адрес: ж.к. ****, на втори сутерен, кота -5.90 м. , с площ от
13.70 кв.м. С молба за подновяване на вписване на договорна ипотека,
отбелязана в книгите за вписване на СВ- гр. София на 02.09.2021 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството си на правоприемник на „Банка
Пиреос България” АД на основание чл. 172 ЗЗД е извършило подновяване на
вписаната договорна ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №101, том III, рег. №26747, дело № 437/2011 на нотариус И.И. върху
процесния имот, а именно подземно паркомясто №67, находящо се в гр.
София, СО, район Триадица, с административен адрес: ж.к. ****, на втори
сутерен, кота -5.90 м., с площ от 13.70 кв.м.
Представен по делото е Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №102, том III, рег. №6748, дело 438/2011 на нотариус И.И., вписана
с вх.рег. №44874/19.10.2011 г., акт №170, том XXIII, дело 24049/2011 на
Служба по вписванията София. Видно от същия за обезпечаване до размера на
сумата от 1 233 480 лева на всички вземания на кредитора „Банка Пиреос
България“ АД за главница, лихви, неустойки, разноски и други по Договор за
инвестиционен кредит №675/2008 от 28.07.2008 г. и описани анекси към него,
А.С.Д., С.М.Д. и „Миртал“ ООД учредяват в полза на „Банка Пиреос
България“ АД договорна ипотека върху подробно описани в нотариалния акт
имоти. С този нотариален акт „Миртал“ ООД е учредило договорна ипотека и
върху процесния имот, а именно подземно паркомясто №67, находящо се в гр.
София, СО, район Триадица, с административен адрес: ж.к. ****, на втори
сутерен, кота -5.90 м., с площ от 13.70 кв.м. С молба за подновяване на
вписване на договорна ипотека, отбелязана в книгите за вписване на СВ- гр.
София на 02.09.2021 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството си на
правоприемник на „Банка Пиреос България” АД на основание чл. 172 ЗЗД е
извършило подновяване на вписаната договорна ипотека с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №102, том III, рег. №6748, дело 438/201 1 на
нотариус И.И. в върху процесния имот, а именно подзе,но паркомясто №67,
находящо се в гр. София, СО, район Триадица, с административен адрес: ж.к.
****, на втори сутерен, кота -5.90 м. , с площ от 13.70 кв.м.
С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти с №40, том I, рег.
№700, дело №36/2012г. от 15.03.2012 г. на Нотариус М.П. с рег.№236
5
„Митрал“ ЕООД, ЕИК *********, е прехвърлило на И. Г. К. паркомясто №67,
находящо се в гр. София, СО, район Триадица, с административен адрес: ж.к.
****, на втори сутерен, кота -5.90 м. , с площ от 13.70 кв.м., при съседи- от две
страни подземна улица, паркомясто №66, паркомясто №68, заедно с 1.11 %
ид.ч. от общите части на подземни паркоместа и гаражи. В същия нотариален
акт В.Ц.В., действащ като представител на „Митрал“ ЕООД е декларирал, че е
единствен собственик на недвижимия имот, който не е обременен с вещни
тежести и ипотекарни задължения.
Фактическите твърдения на ищеца са, че понастоящем е собственик на
имот, който е ипотекиран в полза на ответника за обезпечаване на чужд дълг –
на „Миртал“ ООД. Интересът от иска за установяване несъществуването на
ипотечното право се обосновава с твърдението, че дългът на „Миртал“ ООД е
погасен до размера, до който е учредено обезпечението.
Собственикът на имот, върху който е учредена (вписана) ипотека за
обезпечаване на чуждо задължение (т. нар. ипотекарен длъжник) има правен
интерес да отрече със силата на пресъдено нещо ипотечното право на
обезпечения (ипотекарния) кредитор, изразяващо се най-общо във
възможността, при неизпълнение от страна на главния длъжник на
обезпеченото задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното
изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на
ипотекирания имот, независимо от промяната на собствеността върху него и
от това дали той е секвестируем. Без съмнение ипотекарният длъжник има
правен интерес от воденето на такъв иск когато вече е образувано
изпълнително производство или поне е издаден изпълнителен лист в полза на
ипотекарния кредитор срещу главния длъжник – чл. 429, ал. 3 от ГПК
(решение № 93/17.05.2021 г. по гр. дело № 2766/2020 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС). Такъв правен интерес е налице за ипотекарния длъжник, и преди
издаването на изпълнителен лист, както и след прекратяване на образувано
изпълнително производство, тъй като въз основа на влязлото в сила решение,
с което се уважава отрицателния установителен иск, и като последица от него,
той може да иска заличаване на вписаната ипотека – чл. 179 от ЗЗД, при което
имотът му вече няма да е обременен с тази тежест и безпрепятствано може да
бъде не само владян и ползван от него, а и прехвърлян на трети лица – без да е
налице дори и хипотетична възможност върху имота да бъде насочено
принудително изпълнение (респ. – без да е налице опасност от евентуална
евикция).
Без съмнение с отрицателния установителен иск за отричане на
ипотечното право на обезпечения кредитор, ипотекарният длъжник брани
пълния обем на своето право на собственост върху имота, т. е. защитава
своята правна сфера, която процесуална възможност му е дадена с общата
разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Този иск може да бъде основан както на
твърдения, с които се оспорва съществуването на самото ипотечно право –
предвид неговата относителна самостоятелност (например за
недействителност на ипотеката поради пороци при нейното учредяване), така
и на твърдения, с които се оспорва съществуването на обезпеченото вземане
/както е в конкретния случай – поради плащане и поради нищожност на
договора за кредит/, предвид акцесорния характер на ипотечното право. С
последната възможност ипотекарният длъжник разполага, тъй като, макар той
6
да не е страна по основното материално правоотношение между обезпечения
кредитор и главния длъжник, именно изричната разпоредба на чл. 151 ЗЗД му
дава възможност да противопостави на ипотекарния кредитор всички
възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи), с
които разполага главният длъжник. Настоящият съдебен състав намира, че в
тази хипотеза ипотекарният длъжник предявява от свое име чужди права пред
съда по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК, тъй като не само основава
отрицателния си установителен иск на чужди възражения съгласно изричната
разпоредба на чл. 151 от ЗЗД, а и тъй като по този начин той неизбежно
въвежда в предмета на спора по делото съществуването (респ. –
несъществуването) и на основното материално правоотношение между
ипотекарния кредитор и главния длъжник, по което ипотекарният длъжник –
ищецът – не е страна. С предявяването на този отрицателен установителен иск
ипотекарният длъжник се стреми да отрече със силата на пресъдено нещо
съществуването на чуждо право на вземане – обезпеченото такова на
ипотекарния кредитор, но също – и на чуждо задължение – това на главния
длъжник; т. е. – упражнявайки възраженията на последния, който бездейства и
не ги упражнява сам, ипотекарният длъжник брани с иска си не само своя
патримониум, а и правната сфера на главния длъжник – в хипотеза, напълно
сходна с тази по чл. 134 от ЗЗД, за която в съдебната практика никога не е
имало съмнение, че попада в приложното поле на чл. 26, ал. 2 ГПК.
Следователно, съгласно изричната разпоредба на чл. 26, ал. 4 от ГПК (и в
съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 134, ал.
2 от ЗЗД), при предявяването на отрицателния установителен иск в
хипотезата, когато ипотекарният длъжник основава същия на възраженията на
главния длъжник съгласно също изричната разпоредба на чл. 151 от ЗЗД, е
налице процесуална субституция от вида на процесуалното застъпничество,
поради което съдът следва служебно да конституира главния длъжник като
съищец на ипотекарния длъжник, т. е. – между тях е налице активно
задължително необходимо другарство в производството (а не е налице
пасивно такова – на страната на ответника – между обезпечения кредитор и
главния длъжник, които в такива процесуални качества – на ответници, не
биха и могли да бъдат обвързани помежду си от силата на пресъдено нещо на
решението, която се формира единствено между насрещните страни по делото
– ищец и ответник) - решение № 60143 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3830/2020 г., IV г. о., ГК. При това положение, започнатото от ипотекарния
длъжник исково производство е недопустимо да се развие без служебното
конституиране като съищец от съда и участието в него на задължителния
необходим другар на ищеца, какъвто се явява главният длъжник „Миртал“
ЕООД, като за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка съдът
(всяка от инстанциите по делото) следи служебно (в този смисъл са и
задължителните указания и разяснения, дадени с т. 6 от тълкувателно решение
(ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Правилата относно процесуалната
легитимация са императивни и не допускат отклонение, поради което и
обстоятелството, че длъжникът по облигационното вземане „Миртал“ ЕООД е
участвал като трето лице – помагач на страната на ищеца, не санира
допуснатото процесуално нарушение и неконституирането на „Миртал“
ЕООД като съищец по делото.
Първоинстанционният съд не е конституирал служебно „Миртал“ ЕООД
7
като ищец по делото съгласно чл. 26, ал. 4 от ГПК, поради което (съобразно
изложеното по-горе и също съгласно т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС) обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустими
и следва да бъдат обезсилено, като делото следва да се върне на
първоинстанционния съд – за ново разглеждане с участието на задължителния
необходим другар като съищец по делото.
По разноските, сторени от страните пред настоящата инстанция, следва
да се произнесе райoнният съд при повторното разглеждане на делото и
съобразно изхода от същото.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7257/10.05.2023 г., постановено по гр.д. №
23913/2022 г. по описа на СРС, 46 състав
ВРЪЩА гр.д. № 23913/2022 г. на СРС за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване на указанията, съдържащи се в
мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8