№ 822
гр. Плевен, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20234430106437 по описа за 2023 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. Й. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв. Л. А. Г.
от САК, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „*** №***, с ЕИК ***, представлявано
от ***.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2018г. ищцата е сключила с
"***" АД, ЕИК: ***, Договор за заем *** № ***/11.04.2018г. По силата на
договора, кредитополучателят е получил потребителски кредит в размер на
1700 лева, за който се сочи, че се усвоява чрез банков превод. Твърди се, че
кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 30.94%. Сочи
се, че кредитът се погасява на 18 вноски съгласно погасителния план към
договора, като крайният падеж е на 11.10.2019г. Сочи се, че годишният
процент на разходите (ГПР) е в размер на 50.00%. Сочи се, че е начислена
административна такса за оценка на риска в размер на 119 лева. Твърди се, че
1
общата дължима сума по договора е в размер на 2146,32 лева.
Ищецът сочи, че в чл. 3 от договора е уговорено ползването на
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка при посочените
условия - 18 месечни вноски в размер на 85 лева при падежна дата 18-то
число на месеца. В тази връзка, ищецът твърди, че на 11.04.2018г. е сключена
Застрахователна полица за застраховка „Защита" № ****** със
застрахователна компания „***" АД чрез застрахователния посредник „***"
АД. Твърди се, че размерът на застрахователната премия е 1530 лева.
Сочи се в исковата молба, че процесното задължение е прехвърлено с
Приложение № 1/10.06.2019г. към Договор за цесия от 16.01.2015г. на
ответника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Твърди се, че размерът на
задължението към 03.02.2022г. е 947,12 лева.
Твърди се, че административната такса за оценка на риска в размер на
119 лева е начислена и претендирана. Сочи се, че клаузата, въз основа на
която е начислена въпросната административна такса, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът се позовава на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Сочи, че към момента на сключване на
договора за кредит претендираната еднократна такса за разглеждане на
кредита в размер на 119 лева е била фиксирана по размер и по същество
съставлява 9,00% от главницата и цели недължима облага на кредитора.
Излага доводи, че Законът допуска събиране на такси и комисионни, които
касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко
касаят действия по разглеждане на договора, риск и други.
Излага доводи, че клаузата за предоставяне на допълнителни услуги,
включваща претенция за дължимост на сума за застрахователна премия също
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че клаузата е
уговорена във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Развива
съображения, че уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга
поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му
2
като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение,
още повече, че клаузата за заплащане на застраховка била уговорена в размер
близък до размера на предоставената в заем сума. Сочи, че уговорките за
заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Сочи, че на осн. чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е
получил при начална липса на основание - нищожна клауза за заплащане на
административна такса за оценка на риска и нищожна клауза за предоставяне
на допълнителна услуга финансиране и/или разсрочване на сключена
застраховка.
В заключение, Моли на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да бъде
прогласена за нищожна клаузата от Договор за заем *** № ***/11.04.2018г.,
сключен между "***" АД, ЕИК: ***, като кредитор и В. Й. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Плевен, жк. „***“, бл. *** като кредитополучател, с
която е уговорено начисляването и заплащането на административна такса за
оценка на риска в размер на 119 лева;
Моли на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да бъде прогласена за
нищожна клаузата на чл. 3 от Договор за заем *** № ***/11.04.2018г.,
сключен между "***" АД, ЕИК: ***, като кредитор и В. Й. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Плевен, жк. „***“, бл. *** като кредитополучател, с
която е уговорено предоставяне на допълнителна услуга финансиране и
разсрочване на сключена застраховка.
Моли ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***", № ***, офис -
сграда ***, представлявано от *** (в качеството му на правоприемник на
"***" АД, ЕИК: ***) да бъде осъден да заплати на В. Й. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Плевен, жк. „***“, бл. *** сумата от 119 лева, представляваща
получена без основание сума за административна такса за оценка на риска по
Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ***,
3
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***", № ***, офис -
сграда ***, представлявано от *** (в качеството му на правоприемник на
"***" АД, ЕИК: ***) да бъде осъден да заплати на В. Й. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Плевен, жк. „***“, бл. *** сумата от 100 лева, представляваща
получена без основание сума за предоставяне на допълнителна услуга по
финансиране и разсрочване на сключена застраховка по Договор за заем ***
№ ***/11.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор на искова молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба рег.№***/23.04.2024г. ищецът чрез адв. Л. Г. от САК сочи, че не
възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на ищеца. Излага доводи,
че поддържа исковата молба по изложените съображения, няма възражения
по проекта за доклад, моли да бъде допуснато изменение на единия
осъдителен иск, предявен за сумата от 100 лева, на осн. чл. 214 ГПК, като
същият да се счита предявен за сумата от 1530 лева. С молба рег.
№13527/16.05.2024г. ищецът чрез адв. Л. Г. от САК сочи, че не възразява да
бъде даден ход на делото в отсъствие на ищеца, че няма възражения по
отношение на изготвената експертиза и моли заключението да бъде прието.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява. С молба рег.№10387/12.04.2024г. ответникът, чрез *** А.П.
сочи, че не възразява делото да бъде разгледано в отсъствие на процесуален
представител на ответника. Изразява становище, че претенцията е
неоснователна и недоказана. С молба рег.№***/10.05.2024г. ответникът, чрез
*** А.П. сочи, че не възразява делото да бъде разгледано в отсъствие на
процесуален представител на ответника. Ответникът не твърди нови факти и
обстоятелства, не ангажира нови доказателства по делото. Моли, в случай че
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца, и последното е над
минималния такъв, същото да бъде намалено до нормативно установения
минимален размер. Претендират се разноски.
С Протоколно определение №946/***.04.2024г. на осн. чл.214 ГПК е
4
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като
същият се счита предявен за сумата от 1530 лева, вместо за сумата от 100
лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Установява се от приложеното копие на Договор за заем *** №
***/11.04.2018г., че е сключен между В. К. и „***“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №*** на 11.04.2018г.
Установява се, че по силата на договора, кредитополучателят е получил
потребителски кредит в размер на 1700 лева /посочен като чиста стойност на
заема/. В договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 30.94%.
В договора е предвидено, че кредитът се погасява на 18 месечни вноски с
посочена дата на първо плащане 11.05.2018г. Посочен е годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 50.00%. Предвидена е еднократна
административна такса в размер на 119 лева. Посочена е обща дължима сума
по договора в размер на 2146,32 лева. Към копието на договора е приложено
и копие на погасителния план към същия, от който е видно, че са предвидени
18 броя вноски, всяка по 119,24 лева.
Установява се, че на 11.04.2018г. на ищеца е предоставен Стандартен
европейски формуляр.
Установява се от чл. 3 на договора, че е уговорено ползването на
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка при посочените
условия - 18 месечни вноски в размер на 85 лева при падежна дата 11-то
число на месеца. Посочено е, че допълнителната услуга не е задължителна
предпоставка за отпускане на заем.
Установява се от приложеното копие на Застрахователна полица за
застраховка „Защита" № ****** със застрахователна компания „***" АД чрез
застрахователния посредник „***" АД, че е сключена на 11.04.2018г. с ищеца
В. К., като застрахователната премия е 1530 лева, а застрахователната сума е
1700 лева.
Не се спори между страните, че вземането е прехвърлено с договор
за цесия. Установява се от уведомление до В. К., на л. 10 от делото, че към
дата 03.02.2022г. ответникът уведомява ищеца, че дължи сума в размер на
5
947,12 лева и предлага погасителен план.
Установява се от заключението по назначената и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, че на кредитополучателя е предоставена заемна сума
по Договор №***/11.04.2018г. в размер на 1700 лева, като е извършено
рефинансиране на заем №*** на стойност - 764,52 лева и банков превод в
размер на 816,48 лева по посочена сметка. Съгласно заключението,
задълженията по Договор №***/11.04.2018г. са погасени чрез извършени
плащания към „***“ АД и към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
следните размери: към „***“ АД- 1838,16 лева; към „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД - 1999,29 лева, като общо погасената сума е в размер на
3837,45 лева, представена в табличен вид, по пера. Вещото лице дава
заключение, че сумата за предоставяне на допълнителна услуга по
финансиране и разсрочване на сключена застраховка в размер на 1530 лева е
изцяло платена, като към „***“ АД са извършени общо девет вноски по 85,00
лева на обща стойност 765 лева, отразено по дати в констативната част; а към
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са извършвани плащания в периода
от 19.09.2019г. до 20.04.2023г. Дадено е заключение, че платените суми са в
различни размери - 30 лева, 40 лева, 50 лева или 100 лева, като погасената
сума за застраховки е 765 лева. Вещото лице се позовава на справка за
дължима сума към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че с платените
вноски е погасена законна лихва в размер на 161,13 лева и към 16.04.2024г.
по Договор за заем №***/11.04.2018г. и дава заключение, че всички
изискуеми задължения са погасени. Дадено е заключение, че в сключения
договор за заем *** №***/11.04.2018г. е договорен годишен процент на
разходите по кредита /ГПР/ - 50%, като при изчисляване размера му са
включени следните параметри: договорена главница в размер на 1700 лева;
договорен фиксиран годишен лихвен процент върху главницата - 30.94%;
еднократна административна такса от 119 лева. Вещото лице уточнява в
открито съдебно заседание, че изложеното в представеното заключение, в
т.3, че „не се установява извършено плащане на сумата от 119,00 лв.,
представляваща еднократна административна такса за оценка на риска“, е
грешка на експертизата. В открито съдебно заседание вещото лице прави
уточнение и представя в писмен вид заключение по т.3, че еднократната
административна такса от 119 лева е платена чрез приспадане от дължимия
размер на заемната сума, преведен по банкова сметка на заемополучателя.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и
компетентно, с направените уточнения в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП
вр. чл. 26 ЗЗД.
6
Конкретните условия по застраховката, както и пълната стойност на
еднократната застрахователна премия, са съгласно индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от
клиента. Бенефициер по застраховката обаче е не длъжникът, а „***“ АД. В
случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по
смисъла на чл. 383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за
обезпечение по чл. 382 от КЗ.
Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на
дължимата застрахователна премия от „***“ АД сама по себе си
представлява част от договора за потребителски кредит, а с уговарянето
дължимото възнаграждение за застрахователната премия като отделен
договор се заобикаля задължението да се включи в размера на погасителните
вноски, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по сключен договор за застраховка следва да се приеме за такава.
На следващо място обсъжданата клауза е уговорена във вреда
на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума / 1530
лева застрахователна премия при 1700 лева застрахователна сума/, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Никъде
не е предвидено, че цената на застраховката не се дължи от потребителя
в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ
от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и
когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или
прекратяване на договора. Така формулирана клаузата налага на потребителя
да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или
7
доставчикът не изпълни своите задължения. Таксата за тази услуга, дължима
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит,
представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност
или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността
или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението по
застраховката е следвало да се включат в ГПР, а това не е сторено по
изложените по-горе съображения.
С оглед на така изложеното, Съдът стига до извод, че разпоредбата на
чл.3 от Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., сключен между "***" АД,
ЕИК: ***, като кредитор и В. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, жк.
„***“, бл. *** като кредитополучател, с която е уговорено предоставяне на
допълнителна услуга финансиране и разсрочване на сключена застраховка, се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск по чл.
26, ал.1 ЗЗД.
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК
разкрива волята на законодателя да раздели таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и
таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като
разрешава първите и забранява вторите. Таксата за разглеждане на искането
за кредит / посочена в договора като „еднократна административна такса“, а
в Стандартния европйески формуляр „ еднократна административна такса за
оценка на риска“/ не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй
като предхожда сключването му. Тази такса не спада и към допълнителните
услуги.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива
са издаването на различни удостоверения от банката, включително заверени
копия от договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за
получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези
действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на
8
страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им кредитодателят да въведе такса, тъй като
не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит.
Начинът на посочване на таксата в самия договор, като „еднократна
административна такса“, дори не предполага за какъв вид услуга са дължи
същата. В стандартния европейски формуляр същата е посочена като
„еднократна административна такса за оценка на риска“. В тази връзка Съдът
намира, че тази такса няма пряко отношение към съществените престации
при договора за кредит и от тази гледна точка може да бъде определена като
допълнителна услуга. Но тъй като предхожда по време сключването на
договора и по същността си е цена за разглеждането на самото искане за
кредит, тази услуга не е свързана с договора за потребителски кредит. Когато
е предвидил връзката между договора и услугата, като елемент от
фактическия състав на нормата, законодателят е имал предвид съществуващ
договор. Същевременно, предвиждането на такава клауза влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя. Преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация,
получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. При
вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити
кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра,
при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.
С оглед на така изложеното, Съдът стига до извод, че разпоредбата на
Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., сключен между "***" АД, ЕИК: ***,
като кредитор и В. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, жк. „***“, бл.
*** като кредитополучател, с която е уговорено начисляването и заплащането
на административна такса за оценка на риска в размер на 119 лева, се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск по чл.
26, ал.1 ЗЗД.
9
По предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД съдът намира следното:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга
и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключване на
договора с посочените клаузи, плащане по договора - разместването на
благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело
до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а
съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от
ответника, размер на претенцията си.
Съобразно изхода на предявения иск за нищожност на клаузата от
Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., с която е уговорено начисляването и
заплащането на административна такса за оценка на риска в размер на 119
лева, установяването на нейната нищожност съставлява пречка за възникване
на задължение за заплащането на сумата. Поради изложеното, заплатената на
основание нищожната клауза сума в размер на 119 лева се явява платена при
начална липса на основание и подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен в
предявения си размер от 119 лева.
Съобразно изхода на предявения иск за нищожност на клаузата на чл. 3
от Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., с която е уговорено предоставяне
на допълнителна услуга по финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по застраховка, установяването на нейната нищожност съставлява
пречка за възникване на задължение за заплащането на сумата. Поради
изложеното, заплатената на основание нищожната клауза сума в размер на
1530 лева се явява платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, поради което
искът следва да бъде уважен в предявения си размер от 1530 лева, след
допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 260
лева за държавна такса и 200 лева за съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, ответникът по
делото следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л. А. Г. от САК, вписан с
личен номер ***, сумата в общ размер от 1653 лева адвокатско
възнаграждение за предоставената в производството безплатна правна помощ
10
в минималния размер по Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважените искове.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата на
Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., сключен между В. Й. К., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** и "***" АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №***, ет.*** с която е
уговорено начисляването и заплащането на еднократна административна
такса за оценка на риска в размер на 119 лева, поради противоречие на
горепосочената клауза с добрите нрави и закона / ЗЗП и ЗЗД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“
№***, с ЕИК ***, представлявано от *** да заплати на В. Й. К., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** сумата от 119 лева,
представляваща платена без правно основание еднократна административна
такса за оценка на риска по Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., сключен
между В. Й. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** и "***" АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №***,
***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-16.11.2023г., до окончателно изплащане на сумата.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата на
чл. 3 от Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., сключен между В. Й. К.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** и "***" АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №***, ет.*** с която е
уговорено начисляването и заплащането предоставяне на допълнителна
услуга финансиране и разсрочване на сключена застраховка, поради
противоречие на горепосочената клауза с добрите нрави и закона / ЗЗП и
ЗЗД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“
№***, с ЕИК ***, представлявано от *** да заплати на В. Й. К., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** сумата от 1530 лева,
представляваща платена без правно основание сума за допълнителна услуга
по финансиране и разсрочване на застрахователна премия по застраховка по
Договор за заем *** № ***/11.04.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба-16.11.2023г., до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК „Агенция за събиране на вземания“
11
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №***, с ЕИК
***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. К., ЕГН **********, от
гр.Плевен, жк. „***“ №*** разноски в размер на 260 лева за държавна такса
и 200 лева за депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „***“ №***, с ЕИК ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Л. А. Г. от САК, вписан с личен номер ***, адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1653 лева за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12