Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание
на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 7339 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на С.Б.М. срещу Решение № 78926 от 29.03.2019г., постановено по гр.
дело № 27067/2018г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав, в частта, с която е
прекратен бракът между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по
взаимна вина на съпрузите; в частта, с която е постановено след прекратяване на
брака жената да носи предбрачното си име
- П.; в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище съвместно от
двамата съпрузи.
В
жалбата се сочи, че решението в тези му части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както и че същото е постановено в нарушение на процесуалните
правила и норми, при неправилно прилагане на материалния закон, като са
изложени съображения за това.
Моли
се да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което
да се прекрати бракът между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителна вина на ищеца; да се предостави на С.Б. самостоятелно ползването
на семейното жилище - АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се в град София, Столична
община, район „Надежда", ж.к „*******като се осъди ищецът да го напусне;
да се постанови след прекратяване на брака въззивницата за запази брачното си
име М.. Заявена е претенция за разноски.
Въззиваемият М.Б.М. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение, а атакуваното решение в обжалваните части относно
вината, възлагане на семейно жилище и разноските, да бъде потвърдено, като
относно оплакванията на въззивницата във въззивната ѝ жалба досежно
фамилното име, предоставя на съда.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Доводите на процесуалния представител на
въззивницата адв. Ч. за недопустимост на
постановения съдебен акт, поради обстоятелството, че в първа инстанция за
пълномощник на ищеца – процесуален негов представител бил конституиран синът
Богдан М., се явяват несъстоятелни, доколкото във всички съдебни заседания пред
СРС ищецът М.М. се е явявал и лично, като съдът е снел самоличността и на
двамата съпрузи по представените от тях лични карти, а съгласно разпоредбата на
чл. 321 ГПК в първото съдебно заседание за разглеждане на делото по иск за
развод страните трябва да се явят лично, като при неявяване на ищеца без
уважителни причини производството се прекратява.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
С Решение № 78926 от 29.03.2019г., постановено
по гр. дело № 27067/2018г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав, е прекратен бракът,
сключен на 26.07.1970 г. с Акт за граждански брак № 922/26.07.1970 г., издаден от
Коларовски районен народен съвет, на М.Б.М. и С.Б.М., като дълбоко и
непоправимо разстроен по взаимна вина на съпрузите, на основание чл. 44, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК; постановено е след прекратяване на брака С.Б.М. да
носи предбрачното си фамилно име - П., на основание чл. 53 СК; семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, след прекратяване на брака е
предоставено за ползване на двамата съпрузи, както следва: М.Б.М. да ползва
едната стая, С.Б.М. да ползва другата стая, като дневната, кухнята и
обслужващите помещения да се ползват от двамата съпрузи; оставени са без
уважение исканията на страните за разноски, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК;
всяка от страните е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лв. – ДТ
при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведени са и доводи за допуснати
процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията във въззивната жалба са
основателни относно частта, с която е
постановено след прекратяване на брака С.Б.М. да носи предбрачното си
фамилно име - П., на основание чл. 53 СК, както и в частта, с която семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, след прекратяване на брака е
предоставено за ползване на двамата съпрузи.
Действително в насрещната си искова
молба С.Б.М. е заявила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното
си фамилно име – В.. В последното съдебно заседание, проведено на 18.03.2019 г.
обаче, първоинстанционният съд е
предоставил възможност на страните да предоставят писмени защити в 10 дневен
срок от датата на съдебно заседание. На 28.03.2019 г., ответницата и ищца по
насрещния иск, е депозирала писмена защита, в която е посочила, че желае да
запази брачното си име М., като първоинстанционният съд не е взел предвид това
нейно искане, а е уважил искането ѝ, отразено в насрещната искова молба.
Настоящият съдебен състав намира, че като не е взел предвид искането на ответницата
и ищца по насрещния иск, за запазване на брачното й име М., Софийският районен
съд е процедирал незаконосъобразно. Независимо от обстоятелството, че това
искане е направено в писмената защита, първоинстанционният съд е следвало да го
вземе предвид, тъй като от една страна това изявление представлява оттегляне по
реда на чл. 539, ал. 1 ГПК на молбата, заявена в насрещната искова молба за
възстановяване на предбрачното фамилно име на жената, а от друга страна, същото
е своевременно направено, доколкото писмената защита замества пледоарията на
страната, за която законът дава възможност по време на устните състезания
/така в Решение № 476 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 720/2009 Г., ГК, ІV ГО на
ВКС/. При оттеглена молба по чл. 53 СК, очевидно е, че не е налице желание за
възстановяване на предбрачното фамилно име, поради което следва да се счита, че
жената запазва брачното си фамилно име.
С оглед изложеното, атакуваното решение в частта, с която е постановено,
че след прекратяване на брака С.Б.М. ще носи предбрачното си фамилно име - П.,
на основание чл. 53 СК, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови,
че след прекратяване на брака съпругата С.Б.М. ще носи брачното си фамилно име М..
Относно оплакванията във въззивната жалба досежно вината за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е субективното психическо
отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и
техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че страните са направили изрично искане при решаване на делото съдът да се
произнесе и по въпроса за вината, довела до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. От писмените доказателства по делото е установено, че и
двамата съпрузи са с влошено здравословно състояние, като от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели е установено, че същите не си
оказват взаимна помощ, дезинтересирали са се един от друг. Съпругата не е оказвала
необходимата грижа за съпруга, както и съпругът не се е грижил за нея, като
същият дори има неуважително и обидно поведение спрямо съпругата си, взаимно
съпрузите изпитват непоносимост един спрямо друг. Не се е установило обаче нито
съпругът, нито съпругата, да са направили дори и опит да разговарят помежду си
с намерение да заздравят брачната си връзка, да направят отстъпки и компромиси
за нейното възстановяване, за разрешаване на проблемите помежду им, за скрепяване
на брака и съхраняване на семейството. Поради изложеното и доколкото по делото
не се установило който и да е от съпрузите да е направил отстъпки и компромиси
за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им,
скрепяване на брака и съхраняване на семейството, правилно СРС е намерил, че
това поведение на страните през релевантния за делото период обуславя извод за
вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им.
Въззивният съд изцяло споделя този
извод на първоинстанционния съд, като счита, че с поведението си двете страни
са нарушили изискванията на чл. 14 и чл. 15 от СК, поради което правилно е
обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обща.
Относно семейното жилище – между страните липсва спор че семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. *******, е дарено от страните на тяхната дъщеря Л.М.М.,
като същите са запазили правото си да живеят и ползват целия имот пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно.
Съпругата е със запазено право на
ползване и по отношение на апартамент, дарен
от страните на техния син Б.М.М.,***. Апартаментът
в кв. „*******/сега кв.”Мусагеница”/, който с нот.акт за дарение от 08.10.1990г
са дарили на сина си Б.М.М. като са запазили правото на ползуване върху имота
до края на живота си.
По време на процеса по делото пред
първата инстанция, ищецът е представил Декларация, с която на 27.08.2018 год.
пред нотариус се е отказал от запазеното пожизнено право на ползване по
отношение на апартамента в кв.”Мусагеница”.
Съгласно
чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. По правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде
променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, искането
за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то
следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. В случая въпросът за
ползване на семейното жилище е въведен от ищеца със самата искова молба,
който е поискал съвместно ползване на семейното
жилище, а ответницата – с отговора на същата и насрещната искова молба, която е
поискала предоставяне ползването на семейното жилище само на нея, като и
двамата съпрузи имат здравословни проблеми, видно и от представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства и са в напреднала възраст, поради което неговото разглеждане е допустимо в настоящото
производство.
Съобразно ППВС № 12/1971 год.,
семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че
жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без
преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали
отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за
двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но
само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. В практиката на
Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК е разяснено, че когато е
възможно да бъдат обособени части за отделно ползване без помещения за общо
ползване, търпимостта в отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а
когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо
ползване на едно или повече помещения, отношенията трябва да са търпими в
степен, която отговаря на вида на помещенията за общо ползване /в този смисъл
Решение №306/06.10.2011г. по гр.д. №1365/2010г. на ВКС, III г.о./
Ето защо, на първо място следва да се направи
преценка дали семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи - в случая, видно от представения пред първата
инстанция препис от нотариален акт за
дарение № 7/1997
г., застроената площ на апартамента е 89.43 кв. м., като и броят на
помещенията, от които се състои същият – две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения, би позволил, при търпими отношения, при общо ползване на обслужващите
помещения, семейното жилище да се ползва от двамата съпрузи, т.е. с оглед обстоятелството, че семейното
жилище представлява апартамент, не е
възможно обособяването на реални части в него, без общо ползване на сервизните
помещения или казано по друг начин - в случая се касае за семейно жилище, чието
разположение не позволява неговото обособяване в реални части, тъй като
жилищните и сервизните помещения не може да се обособят в самостоятелни отделни
жилища без съответни преустройства и изменения. За да бъде предоставено за ползване семейното жилище и на двамата
съпрузи, чрез обособяване на части за отделно ползване от
всяка от страните, при общо ползване на
едно или повече помещения, трябва да е доказано, че между страните е налице
търпимост в отношенията.
Настоящата въззивна инстанция, намира че в настоящия случай е налице непоносимост и нетърпимост в
отношенията между страните, което се установява от показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели – С.С., В.М., Н.В., Ц.Д., съгласно които между
страните са налице скандали, конфликти, размяна на обиди, а и двамата съпрузи
са със сериозни здравословни проблеми. Всичко това води до извод, че неправилно първостепенният съд е предоставил за ползване семейното жилище
на двамата съпрузи.
Съдебният състав приема, че семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
*******, следва да бъде предоставено за ползване на С.Б.М., тъй като жилищната
нужда на М.Б.М. може да се покрие от недвижимия
имот, находящ се в село Доброславци, върху който си е запазил пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване, както и от недвижимия имот, представляващ
ателие с площ от 46.80 кв. м., върху който му е учредено пожизнено вещно право
на ползване, които обстоятелства са видни от нотариален акт за замяна № 25, том
1, от 01.04.2019 г. на Б.Н.– нотариус с район на действие СРС, препис от който
е представен пред настоящия съд с молба от С.Б.М., депозирана в СГС на
17.05.2019 г.
Ето защо, Решение № 78926 от 29.03.2019г., постановено по гр. дело №
27067/2018г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав,
в частта, с която е предоставено
ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи, следва да
се отмени, като вместо това жилището се предостави за ползване на въззивницата С.Б.М.,
ЕГН **********, а въззиваемият М.Б.М., ЕГН **********, следва да бъде осъден да
освободи същото жилище.
По разноските – претенция за присъждане е предявила въззивницата, но съгласно
чл. 329, ал. 1 ГПК, въззивният съд оставя без уважение искането ѝ за
присъждане на направените разноски по делото – след като съдът е постановил, че
и двамата съпрузи са виновни, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 78926 от 29.03.2019г., постановено по гр.
дело № 27067/2018г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри
състав, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
ОТМЕНЯ
Решение № 78926 от 29.03.2019г., постановено по гр. дело № 27067/2018г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав, в частта, с която е постановено че след
прекратяване на брака С.Б.М., ЕГН **********, ще носи предбрачното си фамилно
име - П., на основание чл. 53 СК, както
и в частта, с която семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******,
след прекратяване на брака е предоставено за ползване на двамата съпрузи, като вместо това постанови:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С.Б.М., ЕГН **********, да носи
брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ
на С.Б.М., ЕГН **********, ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. София, ж.к. „*******, КАТО ОСЪЖДА
М.Б.М., ЕГН **********, да освободи същото жилище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Б.М.,
ЕГН **********, да бъде предоставено съвместно на двамата съпрузи - М.Б.М., ЕГН ********** и С.Б.М., ЕГН **********, ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Б.М., ЕГН **********, за присъждане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.