Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.07.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9583 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Й.С.К., И.С.К., Е.Б.М., С.Б.Х. и В.Й.П. с предявен против „Р.к.А.“ ЕООД ***, Б.П.Ц., И.П.Ц., Г.Н.М. и Р.З.М. положителен установителен иск по чл.124 ГПК вр.
чл.54, ал.2 ЗКИР за право на
собственост върху Нива от 1.178 дка, находяща
се в строителните граници на Драгалевци
в местността „Креков Герен“, съставляваща имот пл.№ 259, кад.л. № 700 от кадастрален план изработен през 1956г. и представляваща поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1977.2710 с площ
1178 кв.м. със съседи: имоти с идентификатори 68134.1977.1151; 68134.1977.286;
68134.1977.2649; 68134.1977.2711; 68134.1977.128; 68134.1977.2701;
68134.1977.2702 и 68134.1977.2713.
Ищците сочат, че са наследници
на Й. Д.М., който бил собственик на посочения имот
въз основа наследство, делба и давностно владение с издаден НА № 196, том IX, дело № 1796/1958г. на нотариус при Софийски
народен съд, възстановен с Решение №
10172/19.06.2020г. на ОСЗГ-Западна гр.София
в стари реални граници по реда
на ЗСПЗЗ. Във връзка с процедура по изменение на
кадастралната карта и кадастрален регистър по ЗКИР ответниците подали възражения, тъй като всеки
от тях считал,
че исканото изменение засяга правото им на
собственост-ответното дружество
1145кв.м. от имот с идентификатор 68134.1977.129, вторият
и третият ответници 4 кв.м. разположени по границата на
имот с идентификатор
68134.1977.2713, а четвъртият и петият
ответници 38 кв.м. попадащи в имот с идентификатор 68134.1977.128. С оглед
възникналия спор за материално право
ищците поддържат да са собственици
на имота, като оспорват ответниците
да имат права
по отношение посочените части. Твърдят, че праводателят
на ответното дружество В.Р.К.не е станал собственик на имота по
давностно владение, защото не е упражнявал
фактическа власт върху него, която
да е послужила като основание за изтекла придобивна
давност, както и неавтентичност на положените за продавачи
от В. М. и Е.М. подписи в договор за продажба
от 1988г.
Ответникът „Р.к.А.“ ЕООД не е подал писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в съдебно заседание не се явява или представлява и не изразява становище.
Ответниците Г.М. и Р.М. считат иска за неоснователен.
Навеждат, че решението на ОСЗГ за възстановяване
правото на собственост е нищожно. Твърдят, че реална
част от процесния
имот с площ от 38 кв.м. е била
присъединена към собствения им имот
с приложена регулация, която е проявила вещно-прехвърлителен ефект.
Ответниците И.Ц. и Б.Ц. изразяват становище за неоснователност
на иска по
съображения, че ОСЗГ не е имала
законово основание да възстанови правото
на собственост върху нивата.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно и видно от
представеното удостоверение за наследници № РВТ20-УГ01-2381/26.02.2020г. на
Столична община ищците са наследници по закон на Й. Д.М., починал на
02.11.1978г.
С Решение № 10172/19.06.2020г. на
ОСЗГ-Западна, гр.София на наследниците на Й. М. е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1178
кв.м., находяща се в строителните граници на
Драгалевци в местността „Кереков герен“,
съставляващ имот пл.№ 259, кад.л.№ 700 от
кадастралния план изработен 1956г., съответстващ на поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1977.2710 от КККР на гр.София, район Витоша, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 68134.1977.1151; 68134.1977.286; 68134.1977.2649;
68134.1977.2711; 68134.1977.128; 68134.1977.2701; 68134.1977.2702;
68134.1977.2703 и 68134.1977.2663.
По заявление на един от ищците е
образувано административно производство пред АГКК-София за изменение на
кадастралната карта и кадастрален регистър чрез нанасяне на възстановения имот
с проектен идентификатор 68134.1977.2710. Констатирано е, че изменението засяга
поземлени имоти с идентификатори 68134.1977.129; 68134.1977.2713 и
68134.1977.128 по скица проект № 15-615991/13.07.2020г. /приложена по делото/, с
постъпили възражения от записаните собственици съответно „Р.к.А.“ ЕООД за
първия, И.П.Ц. и Б.П.Ц. за втория и Г.Н.М. и Р.З.М. за третия, поради което и
при наличието на спор за материално право е постановен отказ.
От представените писмени доказателства се
установява, че през 1942г. е извършена делба на недвижими имоти по гр.д.№
3164/1942г. на Софийски околийски съд с одобрена спогодба, по силата на която нива
с площ 9 дка в землището на с.Драгалевци, местността „Кереков
герен“ при съседи: от три страни път, В.С. Ч.и М.Я.,
остава в съсобственост на С., Й. и С.Д.М.. По-късно през 1954г. между тримата е
постигната съдебна спогодба за делба по гр.д.№ 5436/1954г. на Софийски народен
съд, с която в дял на Й. М. е възложена реална част от 3 дка от посочената нива,
при граници на тази част: от изток-С. М., от запад- С.М. и от север и юг-път. Видно
от представения Протокол от 25.07.1956г. на СГНС част от този имот с площ 446
кв.м. се придава по регулация към парцел II от кв.95, собственост на Т.. и Й. И.Ч.. С нотариален акт № 196, том IX, дело № 1796/1958г.
Й. М. е признат за собственик на 2300 кв.м. от нива в местността „Кереков
герен“ в с.Драгалевци, цялата от 9 дка, при съседи: от три страни път, В.Ч.
и В.Я., която владее и ползва в следните граници: Т..-Й. И.Ч., Б.К., С. М., С.М. и път.
Заедно с други имоти на Й. М., процесната нива от 2300 кв.м. в м.“Кереков
герен“ в Драгалевци е заявена за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ със заявление вх.№ Д-438/26.02.1992г. под № 17, подадено от един
от наследниците Б.Й.Д./починал през 2019г./. За собствеността са представени посочените документи.
Видно от материалите по
приложената преписка, за имота е било издадено Решение № 1127/24.01.1995г. на
ПК-София за възстановяване, но с решение от 22.01.2003г. по гр.д. № 7984/2002г.
по описа на СРС, 45 състав, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е прогласено
за нищожно. Преди издаване на решението от 19.06.2020г. на ОСЗГ са представени
Заповед № РВТ19-РД09/193/02.12.2019г. на кмета на Район „Витоша“-Столична
община, удостоверение изх.№ РВТ19-ГР94-1590/9/17.12.2019г. на гл.архитект на
Район „Витоша“ по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и скица от 17.12.2019г. на техническата
служба на СО-Район „Витоша“ по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. В тях е посочено, че нивата
представлява бивш имот пл.№ 259 от стар кадастрален план емисия преди 1956г. и
попада в границите на урбанизирана територия, определена с регулационен план на
м.“Драгалевци-разширение-Север“, одобрен със Заповед № РД-09-5-195/01.04.1999г.
на гл. архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по протокол №
56/06.08.2003г. на СОС, ИПР за кв.95, одобрено със Заповед № РВТ17-РА50-137/28.07.2017г.
на гл.архитект на Район „Витоша“-СО. Площта на бившия имот по графични данни е
1705 кв.м. и попада в ПИ с идентификатор 68134.1977.128 /УПИ XXV-282/-38 кв.м.; в ПИ с идентификатор 68134.1977.129 /УПИ ХХVI-129/-1136 кв.м., в ПИ с идентификатор 68134.1977.286
/УПИ V-286/-321 кв.м.; в ПИ с
идентификатор 68134.1977.1151 /УПИ IV-1151/-115
кв.м.; в ПИ с идентификатор 68134.1977.2649 /УПИ VII-1977, 124, 1977, 287/-91 кв.м. и в ПИ с идентификатор 68134.1977.2663 /УПИ
XXVIII-280/-4 кв.м. Налице е
застрояване на 527 кв.м. с редовни строителни книжа до 01.03.1991г. и свободна
от застрояване площ от 1178 кв.м., представляващи УПИ ХХVI-129 и части от УПИ
XXVIII-280 и XXV-282,
която е и възстановена с решението.
В преписката по възстановяването
се съдържа удостоверение № 35/06.12.1991г. на Об.НС, кметство с.Драгалевци,
според което Й. М. се води собственик на
земеделската земя в книгата азбучник на
всички декларации в ТКЗС на земеделски
имоти буква 1, № 324 с посочване на обща площ на ниви, ливади, градини и др. с
отбелязването, че 5 дка от ливади са продадени. Удостоверението е издадено на
заявителя Б.Д.за да послужи пред Поземлената комисия.
Ответникът „Р.к.А.“ ЕООД придобил
от В.Р.К.и съпругата му А.Г.К.с договор за покупко-продажба от 20.03.2018г., обективиран в НА № 57, том I-1, рег.№ 1126, дело № 31/2018г., ПИ с идентификатор 68134.1971.129, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ул.И.*****, целият с
площ 1145 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.1977.1151;
68134.1977.286; 68134.1977.2649; 68134.1977.128; 68134.1977.130 и
68134.1977.2663, с номер по предходен план 281, парцел XXVI. От своя страна В.Р.се легитимирал с НА № 119, том II, рег.№ 10167, дело № 274/2017г. от 29.12.2017г. на
нотариус с район на действие СРС, издаден по реда на чл.587, ал.2 ГПК по
обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на този имот на
основание давностно владение. Видно от приложения препис
от нотариалното дело за имота не е бил съставен АОС, АДС, не е бил отчуждаван
за жилищно строителство, а според удостоверение на АПК „Средец“ от 10.04.1989г.
мястото на В.К.в Драгалевци, м.“ Кереков герен“ от 1150 кв. не влиза в блок на стопанството. След
разпит на свидетели и събиране на документи в постановление от 28.12.2017г.
нотариусът приел, че В.Р.владее имота в продължение на повече от 20 години,
считано от 1988г., когато на 27.12.1988г. сключил договор за продажба с
наследниците на Й. М..
Този договор е представен по
делото и видно от съдържанието му на посочената дата 27.12.1988г. В.Й. М. и Е.Й.
М. отстъпват възмездно собствеността и владението на В.Р.К.върху своята част от
наследствения си имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ около
1150 кв.м., с пл.№ 259, отразен в кад.л.№ 700
гр.София, м.“Кереков герен“,
при съседи: имот с пл.№ 258, имот с пл.№ 256а, имот с пл.№ 260, имот с пл.№ 273
и път срещу сумата 4500лв. Наследничките на Й. М.
признават досегашното владение и стопанисването на имота от страна на В.К.още
от смъртта на наследодателя им, което владение продължава без прекъсване до сега. Договорът
е в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Във връзка с оспорване
авторството на изявленията за продавачите в рамките на откритото производство
по чл.193 ГПК по делото е изслушано заключение на вещо лице по СГр.Е, според което подписите за прехвърлители
не са изпълнени от Е.М. и В.П. /М./.
Ответниците Б.Ц. и И.Ц. се легитимират като
собственици с НА № 9, том IV, рег.№ 9034, дело № 556/2019г. и
НА № 8, том IV, рег.№ 9032, дело № 555/2019г.,
вписани в службата по вписванията на 17.10.2019г., на имот с идентификатор
68134.1977.2703 с площ 386 кв. м. и на имот с идентификатор 68134.1977.2663 с
площ 1141 кв.м. в гр.София, Район „Витоша“, ул.И.*****, съответно по предходен план с №1125 от кв.95 и
№ 258 от кв.95, въз основа сключени с А.И.и В.М.договори за продажба. След
сделките със Заповед № РВТ20-РА50-29/26.02.2020г. на гл.архитект на Район
„Витоша“ e одобрено изменение на плана за
регулация и тези имоти са обединени в едно ново УПИ XXXII-2663, 2703, след което новообразувания имот с обща площ 1527 кв.м. е
нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.1977.2713. Съгласно
одобрения проект за създаване на новото УПИ към заповедта имотната граница между този имот и съседния с
идентификатор 68134.1977.129 съвпада с регулационната линия /стр.15/.
По отношение последните двама ответници е представен НА № 174, том VI, рег.№ 9875, дело
№ 1046/2017г. за сключен между М.Н.и Г.М. договор за покупко-продажба, с който
на последния е прехвърлено правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.1977.128 в гр.София, район „Витоша“, ул.И.*****, с площ 1463 кв.м., по
предходен план № 282, парцел XXV, при съседи: имоти с
идентификатори 68134.1977.2649; 68134.1977.124; 68134.1977.288; 68134.1977.127;
68134.1972.24; 68134.1977.130 и 68134.1977.129, представляващ по документ за
собственост неурегулирано дворно място с
площ 1550 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 282 нанесен в кад.л.№
700 по неодобрения кадастрален план. Издаден е и НА № 62, том I, рег.№ 933, дело № 57/2019г., с който по реда на чл.587,
ал.1 ГПК Г.М. и Р.М. са признати за собственици на имота без да е посочено
основанието за това, но с оглед представените пред нотариуса документи по
извършената продажба и акт за граждански брак съдът приема да се касае за
съпружеска имуществена общност.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по СТЕ, според което имотът с пл.№ 259 по кадастралния план емисия
преди 1956г. е с графично определена площ 1705 кв.м. по него. За територията на
Драгалевци са налице няколко плана. Първият регулационен план е одобрен със
заповеди 4779 и 4780- дворищна и улична регулация на селото, копие от който
обхващащ процесния имот не е бил установен.
Регулация, която го засяга е одобрения със Заповед № 795/19.02.1959г. план, с
който част от пл.№ 259 попада в рамките на УПИ III-273 от кв.95 и в него е видно къде е извършено уреждането на сметки по
регулация по протокола от 1954г. /стр. 30/. Имот с пл.№ 259 е извън регулация.
Следващия план е одобрен през 1970г. и
по него имотът отново не е в регулация. Границата на обхвата на плана се
запазва по плана от 1959г., а имот с пл.№ 273 е вече с № 780. Действащия и
първи за процесния имот регулационен план е одобрен
със Заповед № РД-09-50-196/01.04.1999г. на гл.архитект на София, Решение № 85
по протокол № 56/06.08.2003г. на СОС. Отделянето на имот 281 /част от имот 259
по плана от 1956г./ в самостоятелно УПИ е извършено с ЧИПР със Заповед №
РВТ17-РА50-137/28.07.2017г., като изменението е по имотни граници. За
територията е наличен неодобрен кадастрален план изработен през 1987г. Съгласно
него частта от имот с пл.№ 259 по кадастралния план от 1956г. оставаща извън
регулация е отделена в имот с пл.№ 281, като с тези граници е влязъл в първия
регулационен план и по тях е отразен в кадастралната карта за територията. Кадастрална
карта и кадастрални регистри за Район „Витоша“ са влезли в сила със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011г. на изп.директор на АГКК. Имот с
пл.№ 281 е отразен в кадастъра като ПИ с идентификатор 68134.1977.129 с площ
1145 кв.м. На база обследването на имот 259 по плана от 1956г. и разположението
му спрямо съседните имоти, респ. първия и единствен регулационен план с
действащото от 2017г. частично изменение касаещо
съседа от север, дава заключение, че 4 кв.м. в ПИ с идентификатор
68134.1977.2713 са в рамките на допустимата грешка и не е налице застъпване,
защото грешката в положението на точки графично определено е под 20 см., а
площта е значително под допустимата по чл.19 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Разликата в границата с ПИ с идентификатор
68134.1977.128 е 28 кв.м.-10 кв.м. се обособяват в самостоятелен имот 2711,
произлизащ от ПИ с идентификатор 68134.1977.129 и би следвало да се придадат
към съседа, а 38 кв.м. попадат в северната част. Разликата се получава
вследствие разминаването между границите на имот с пл.№ 259 по кадастралния
план от 1956г. и имот с пл.№ 281 по плана от 1987г. Уреждане на сметки по
регулация по действащия план на УПИ XXVI-129 със
съседните имоти /изключая този от север/ не следва да
има, защото регулацията минава по имотни граници по последния кадастрален план.
Въз
основа така събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно т.4 от ТР № 8/23.02.2016г.
по тълк.д.№ 8/2014г., ОСГК на ВКС, иск за собственост
на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или
изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за
поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, или иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР/. Спорът
за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Затова искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. Прието е, че спорното право и
неточното отразяване обема му се установява към момента на предявяване на иска,
респ. до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, тъй като само
по този начин може да се изпълни изискването на чл.51 ЗКИР кадастралната карта
да отразява актуално правото на собственост.
Предмет на разглеждане в случая е
иск за собственост, породен от спор за материално право в хипотезата на чл.54,
ал.2 ЗКИР във връзка с нанасянето в кадастралната карта имот на ищците, чиято
площ и местоположение попадат в заснет на първия ответник имот и частично
застъпва имоти на останалите ответници.
Ищците основават правото си на Решение
№ 10172/19.06.2020г. на ОСЗ-Западна, гр.София в производство по ЗСПЗЗ за
възстановяване в качеството им на наследници на Й. М. правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1178 кв.м.,
понастоящем попадаща в строителните граници на Драгалевци в местността „Кереков герен“, съставляваща имот
пл.№ 259, кад.л.№ 700 от кадастралния план изработен
1956г. По скица-проект имотът е с проектен идентификатор 68134.1977.2710 и
разположен между поземлени имоти 68134.1977.1151; 68134.1977.286;
68134.1977.2649; 68134.1977.2711; 68134.1977.128; 68134.1977.2701;
68134.1977.2702; 68134.1977.2703 и 68134.1977.2663.
От своя страна ответниците се легитимират като собственици с нотариални
актове въз основа договори за покупко-продажба сключени с трети лица-през
2018г. „Р.к.А.“ ЕООД придобил от В.К.имот с идентификатор 68134.1971.129 от 1145
кв.м.; през 2019г. Б. и И. Ц.придобили от А.И.и В.М.два отделни имота с
идентификатори 68134.1977.2703 от 386 кв.м. и 68134.1977.2663 от 1141 кв.м.,
впоследствие обединени в един УПИ с обща площ 1527 кв.м. и нанесен в кадастъра с идентификатор 68134.1977.2713;
през 2017г. Г.М. и Р.М. продибили от М.Н.в режим на
съпружеска имуществена общност имот с идентификатор 68134.1977.128 с площ 1463
кв.м. В тази връзка е изяснено, че имот 68134.1971.129 попада с цялата си площ
от 1145 кв.м. във възстановения на ищците, а границите на останалите два, които
са съседни, се застъпват с него, конкретно имот 68134.1977.2713 с 4 кв.м. и
имот 68134.1977.128 с 38 кв.м.
По наведените възражения на ответниците за нищожност на решението на ОСЗГ и материалната
му незаконосъобразност съдът съобрази следното:
Съгласно чл.18ж ППЗСПЗЗ влязлото
в сила решение на общинската служба по земеделие, с което се възстановява правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, придружено
със заверена скица, а за имоти в урбанизираните територии и със скица от
техническата служба на общината, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Това решение има
конститутивно действие и с него лицата, в чиято полза
е издадено се легитимират като собственици на възстановени по ЗСПЗЗ имоти /ТР №
1/1997г. по тълк.д.№ 11/1997г., ОСГК на ВКС/.
Но това решение е непротивопоставимо на трети лица, които не са участвали в
производството по реституция, каквито са ответниците.
В ТР № 5/14.01.2013г. по тълк.д.№ 5/2011г., ОСГК на
ВКС, е разяснено, че производството по възстановяване по ЗСПЗЗ е
административно и едностранно, тъй като се развива между ОСЗ и направилия
искане за реституция. В него не участват заинтересовани лица и не се разрешават
спорове за собственост. Затова при постановено и влязло в сила решение за
възстановяване, представляващо индивидуален административен акт, трети лица,
които считат правата им засегнати от него разполагат с правната възможност да
оспорят валидността и материалната му законосъобразност в рамките на дело по
предявен от тях или срещу тях иск за собственост на основание чл.17, ал.2 ГПК
по реда на косвения съдебен контрол, освен когато върху акта е осъществен пряк
съдебен контрол и в това производство те са участвали.
Постановеното в полза на ищците
решение за възстановяване на имота от 19.06.2020г. на ОСЗ-Западна не е било
предмет на съдебен контрол, поради което следва да бъдат разгледани
възраженията за законосъобразността му.
Решението е постановено от
компетентен орган, в рамките на предоставените в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ правомощия,
в предписаната от закона форма и съдържание съгласно изискванията на чл.18ж,
ал.1 ППЗСПЗЗ, както и подписано от всички членове на комисията, чието авторство
не е оспорено. Придружено е от удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ
предвид това, че имотът е в урбанизирана територия, отразяващи предвидените в
тези правни норми обстоятелства.
Възражението на част от ответниците, че общинската служба не е била валидно
сезирана, тъй като в заявлението от 26.02.1992г. липсва подпис на подателя Б.Й.Д.е
неоснователно. В приложената по делото преписка действително се констатира, че
заявлението е неподписано, но същевременно съдържа множество подадени и
подписани именно от Б.Д.молби, декларации, документи, жалби и др. във връзка с
реституцията на всички земеделски имоти, предмет на заявлението, поради което няма
никакво съмнение относно факта на подаването му, момента и лицето направило
това, а формалния пропуск да го подпише не може да обуслови извод за нищожност
на решението.
Неоснователно е възражението за нищожност
поради издаване на решението не в предвидения в ЗСПЗЗ срок, а години след
подаване на заявлението. При приемането на ЗСПЗЗ през 1991г. чл.14, ал.1 е
предвиждал едномесечен срок за произнасяне от поземлената комисия по искане за
възстановяване, но редакцията на нормата е изменена през 1995г. /ДВ
бр.45/16.05.1995г./ без да е визиран срок, т.е. той е отпаднал и това правно
регламентирано положение е запазено и понастоящем с оглед многократните последващи изменения на закона. От приложената по делото
преписка е видно, че още през 1995г.,
при действието на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията до тази година, е било издадено
решение за възстановяване на имота, но впоследствие с влязло в сила съдебно
решение е било прогласено за нищожно. Отделно от това, срокът за издаване на
индивидуален административен акт, какъвто
характер имат решенията за отказ или за възстановяване по ЗСПЗЗ, не е
решаващ за упражняване възложената със закона на комисията компетентност и
неспазването му не ги прави недействителни.
Неоснователно е и наведеното
възражение, че решението от 19.06.2020г. не е произвело реституционен ефект за
ищците, защото няма доказателства имотът да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други
селскостопански организации и не е бил отнеман на някое от другите предвидени в
чл.10 ЗСПЗЗ основания, поради което не подлежи на възстановяване. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците или на техните наследници
върху земеделските земи, които са
притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали
са били включени
в тях или в други образувани въз основа на
тях селскостопански организации. Доказателствата по делото установяват, че преди
колективизацията имотът е бил притежаван от Й. М. и е имал земеделски характер,
а от приложеното по реституционната преписка удостоверение № 35/06.12.1991г. на
Об.НС, кметство с.Драгалевци, може да се направи извод, че този имот, заедно с
другите, за които е поискано възстановяване, са били декларирани като негови
собствени в ТКЗС и това е достатъчно за наличие основанието по чл.10, ал.1
ЗСПЗЗ, поради което съдът намира да е произвело реституционен ефект.
За възстановения с решението
на ОСЗ-Западна имот са предприети постъпки за отразяването му в кадастралната
карта с изготвена скица-проект за изменение на КККР като поземлен имот с
проектен идентификатор 68134.1977.2710, който засяга съществуващия ПИ с
идентификатор 68134.1977.129 и промяна в границите на съседните с
идентификатори 68134.1977.2713, съответно 68134.1977.128.
Правото си на
собственост върху ПИ 68134.1977.129 от 1145 кв.м. „Р.к.А.“ ЕООД основава на
договор за покупко-продажба от 20.03.2018г., обективиран
в НА № 57/2018г., сключен с В.К.и съпругата му А.К.. По делото е установено, че
след смъртта си Й. М. /1978г./ е наследен
от низходящите дъщери В.П. и Е.Д. и син Б.Д., всеки от които получава по равен
дял от наследството /1/3 ид.ч./. През 1988г. двама от
наследниците В.П. и Е.Й. с писмен договор за продажба прехвърлили на В.К.своите
наследени части от процесния имот, тогава с пл.№ 259,
кад.л.700 в Драгалевци, м.“Кереков
герен“ с площ от 1150 кв.м. с вписаното, че признават
купувачът да го владее от смъртта на наследодателя и към деня на договора
17.12.1988г. По оспорване авторството на изявлението за продавачите със
заключението на вещо лице по СГр.Е е установена
неавтентичност на положените подписи. С издадения по-късно през 2017г. НА №
119/2017г. по обстоятелствена проверка В.К.е признат за собственик по давностно владение на имота, посочен в акта с площ 1145
кв.м. и идентификатор 68134.1977.129, като едно от отчетените от нотариуса
обстоятелства за начало на владението е именно посочения договор от 1988г.
При тези обстоятелства съдът
намира, че договора от 1988г. не е произвел прехвърлителен
ефект, съответно праводателят на дружеството не е
придобил правото на собственост по давностно
владение. Предмет на договора е не целия имот, а наследените от В.П. и Е.Д. идеални
части от него, доколкото в сделката не е участвал третият наследник, и е обективиран в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, съответстваща на предвидената за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД. Тази форма е приложима само, когато наследник се разпорежда със своята част
от наследството като съвкупност от права
и задължения, но не и с отделна вещ от него, освен ако тя не изчерпва цялото
наследство, данни за което липсват. Следователно в случая не се касае за
продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД, а на идеални части от наследен
недвижим имот, за прехвърлянето на които чл.18 ЗЗД изисква да бъде извършено с
нотариален акт. Неспазването на предвидената в закона форма влече нищожност на
договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. На самостоятелно основание,
договорът не е произвел правно действие и поради доказаната неистинност на подписите
за продавачите В.П. и Е.Д., което по аргумент за противното от чл.180 ГПК
означава, че обективираното в него изявление не е
направено от тях. В този случай, според Решение № 121/17.11.2021г. по гр.д.№ 4630/2019г.
на ВКС, ІVг.о., обобщаващо съдебната практика, установената
неавтентичност на подпис на страна по договор не е нищожност по чл.26, ал.2,
пр.2 ЗЗД-липса на съгласие, а нищожност по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.576 ГПК обосновано с това, че ако при нотариалното
удостоверяване не са спазени изискванията на закона то е нищожно, което влече
нищожност и на самата сделка /спрямо процесния
договор с нотариална заверка на подписите правилата на чл.485, ал.2 вр. чл.472 ГПК-отм./. След като договора е недействителен В.К.не
е придобил идеалните части на посочените наследници от имота.
На следващо място, съгласно чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да
тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила-21.11.1997г. Нормата има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила
изтекла вече давност. Според
установената съдебна практика не може да бъде придобит по давност имот, за
който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
В хипотезата, при която решението на административния орган за възстановяване
на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давностният срок за придобиване на имота започва да тече от
момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От
този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика чрез
предприемане на съответни действия спрямо трети лица, упражняващи владение
върху имота. С разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се предвижда незачитане
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява и започване течението й от деня на влизане нормата
в сила, но когато към този момент не е завършен фактическия състав на
земеделската реституция относно имота, началният момент, от който може да тече придобивна давност е възстановяването на собствеността.
Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за
възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното
производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством
възражение за придобивна давност /Решение №
547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. на ВКС, II г.о.; Решение № 11/15.03.2016г. по гр.д.№ 3119/2015г. на ВКС, II г.о.; Решение № 288/18.03.2014г. по гр.д.№ 2058/2013г. на
ВКС, I г.о. и др./.
В случая с НА № № 119/2017г.,
съставен по реда на чл.587, ал.2 ГПК, В.К.е признат за собственик на имота по давностно владение,
към който момент процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ не е завършена.
Започнала е с подаване на заявлението през 1992г. и по отношение процесния имот приключила с влизане в сила на решението на
ОСЗ-Западна през 2020г., като по силата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и съобразно
цитираните решения на ВКС изтеклия период не се зачита за придобивна
давност. Следователно към 2017г. В.К.не е придобил правото на собственост по
чл.79 ЗС, поради което не е могъл да го прехвърли на ответника „Р.к.А.“ ЕООД с
договора за продажба през 2018г.
По изложените съображения съдът
намира, че заснетият ПИ с идентификатор ПИ 68134.1977.129 с площ от 1145 кв.м.
по одобрената през 2011г. кадастрална карта и регистри не принадлежи на посочения
ответник, а на ищците въз основа решението по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и попада с
цялата си площ във възстановения имот от 1178 кв.м. с проектен идентификатор
68134.1977.2710. Поради това в тази част искът по чл.54, ал.2 ЗКИР вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и следва да се уважи.
По отношение останалите ответници искът е неоснователен. Имотът на Б.Ц. и И.Ц. с
идентификатор 68134.1977.2713 от 1527 кв.м. е съседен от север и нанесен в
одобрената кадастрална карта след обединяването на предходно съществуващи имоти
68134.1977.2703 и 68134.1977.2663 в едно УПИ XXXII-2663, 2713, чиято имотна граница с имот 68134.1977.129 съвпада с
регулационната линия. Според заключението на вещото лице по СТЕ площта от 4
кв.м. е разположена на границата между двата имота и е значително под
допустимата по чл.19 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
поради което не е налице застъпване и в този смисъл няма основание за промяна
на границата.
По отношение имот 68134.1977.128
на Г. и Р. М. според експертното заключение разликата в границата с ПИ 68134.1977.129
е вследствие разминаването между границите на бивш имот пл.№ 259 по
кадастралния план от 1956г. и имот пл.№ 281 по кадастралния план от 1987г. По скицата-проект площ от 10 кв.м. се
обособяват в самостоятелен имот 2711, произлизащ от 68134.1977.129 и би
следвало да се придадат към съседа, а 38 кв.м. попадат в северната част. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че настоящата граница е по кадастралния
план от 1987г. , която е съществувала на
място и по този начин отразена в този план, който е първи регулационен и за
двата имота и послужил за основа на действащия регулационен план, т.е.
регулацията минава по имотни граници по последния кадастрален план за
територията, поради което няма основание за уреждане на сметки по регулация.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Р.к.А.“ ЕООД следва да заплати на ищците
разноски от 1869.87лв. съобразно уважения по отношение на него иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищците следва да заплатят на ответниците Г. и Р. М.
разноски от 1500лв. с оглед отхвърлянето на иска срещу тях.
Ответниците Б. и И. Ц.не са направили
разноски по делото, поради което в тяхна полза по чл.78, ал.3 ГПК такива не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Й.С.К., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********, Е.Б.М., ЕГН **********,
С.Б.Х., ЕГН **********, и В.Й.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх.********, против „Р.к.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, че са собственици на имот с проектен
идентификатор 68134.1977.2710 с площ 1178кв.м. съгласно скица-проект №
15-615991/13.07.2020г., при граници по скицата-проект: имоти с идентификатори 68134.1977.1151;
68134.1977.286; 68134.1977.2649; 68134.1977.2711; 68134.1977.128;
68134.1977.2701; 68134.1977.2702 и 68134.1977.2713, който по действащия план
представлява имот с идентификатор 68134.1977.129 с площ 1145кв.м., заключен между
точки 1, 2, 6, 4, 5, 1 по скицата-проект, неразделна част от настоящото решение,
като
ОТХВЪРЛЯ иска
против Б.П.Ц., ЕГН **********, и И.П.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за
право на собственост върху 4 кв.м., като част от възстановен с Решение 10172/19.06.2020г.
на ОСЗГ-Западна, гр.София недвижим имот от 1178 кв.м., с проектен идентификатор
68134.1977.2710 по скица-проект № 15-615991/13.07.2020г., разположени на
границата с имот идентификатор 68134.1977.2713 и означени по точки 2 и 6 от
скицата-проект, както и против Г.Н.М., ЕГН **********, и Р.З.М., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, за право на собственост върху 38 кв.м., като част от възстановения имот,
разположени между точки 1, 3 и 5 по скицата-проект и заснети като част от имот
с идентификатор 68134.1977.128.
ОСЪЖДА „Р.к.А.“
ЕООД, ***, да заплати на Й.С.К., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********, Е.Б.М.,
ЕГН **********, С.Б.Х., ЕГН **********, и В.Й.П., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес ***, Търговски дом, вх.********, разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК от 1869.87лв.
ОСЪЖДА Й.С.К.,
ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********, Е.Б.М., ЕГН **********, С.Б.Х., ЕГН **********,
и В.Й.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Търговски дом, вх.********, да
заплатят на Г.Н.М., ЕГН **********, и Р.З.М., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 1500лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: