РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 63 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Наказателно постановление № 33-6, издадено на 18.01.2019 г. от началника
на РУ-Пирдоп при ОДМВР- София, с което на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. за нарушение на
чл.264, ал.1 ЗМВР, изразяващо се в това, че на 19.12.2018 г., около 17.10 часа,
в с.Антон, на ул. „България“, противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, като извършеното не съставлява престъпление.
В
самата жалба жалбоподателят заявява единствено, че не е извършил
административното нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно
постановление.
В съдебните
заседания жалбоподателят Т.Б. не се явява, но се представлява от адв. В.Т. от
САК, която поддържа жалбата. Адв. Т. в хода по същество на делото иска от съда
да постанови съдебен акт, с който да приеме, че жалбата на нейния доверител е
основателна, като я уважи и отмени обжалвания административен акт. Адв.Т. сочи,
че от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че нейният
доверител не е извършил административното нарушение, за което са го
санкционирали. Счита, че се установява друга, различна фактическа обстановка, а
именно: че по време на полицейската проверка е бил обект на непредизвикано
полицейско насилие от страна на актосъставителя и свидетеля по акта, което само
по себе си е неправомерно. Адв.Т. заявява, че техните действия се явяват
злоупотреба с власт и че жалбоподателят не е извършил никакво административно
нарушение, а напротив: съобщил е, че не разполага с документ за самоличност и
не се е противопоставил по никакъв начин на полицейската проверка. Според адв.Т.
твърденията на полицейските служители се опровергават от липсата на врата в
подхода към плевнята от страната на улицата, поради което Б. няма как да е
могъл да прекрачи и да влезе в плевнята – както твърди свидетеля П., нито би
могъл през въображаемата врата да се опита да избяга. На следващо място, адв. Т.
твърди, че АУАН-а е бил издаден в нарушение на нормата на чл.40, ал.1 ЗАНН,
който изисква актът да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
като свидетелите винаги трябва да са повече от един, а вписването само на един
свидетел прави АУАН-а негоден да породи правни последици, от какъвто порок
страдало и писменото полицейско разпореждане, издадено от актосъставителя Ф.К..***
не изпращат представител в съдебните заседания и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
33-6/19.12.2018 г., на основание на който е издадено обжалваното наказателно
постановление /НП/ № 33-6/18.01.2019 г. , се добива информация за
обстоятелството, че според актосъставителя на същата дата - 19.12.2018 г.,
около 17.10 часа в с.Антон, на ул. „България“, срещу дом №51, лицето Т.И.Б.
многократно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си и не изпълнява
писмено разпореждане с №347р-8954/19.12.2018г., като: не представя документ за
самоличност и се опитва да напусне обсега на проверката, с което е нарушил
чл.264, ал.1 ЗМВР. В акта не са вписани възражения от соченото за нарушител
лице, като на мястото за възражения е записано „нямам“. Соченото за нарушител
лице е положило подпис на самия АУАН и видно и от разписката е получило
екземпляр.
Видно
от заповед за задържане на лице с рег. №347зз-768/19.12.2018г. жалбоподателят Т.И.Б.
е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, тъй като
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задълженията си по служба.
Прието
е по делото като писмено доказателство цитираното в АУАН разпореждане с
№347р-8954/19.12.2018г., издадено от Ф.Г.К. – полицай ООР при РУ на МВР-Пирдоп.
Според текста на същото, на Т.И.Б., на 19.12.2018г. в гр.Пирдоп, в 17:10 часа е
било разпоредено да представи документ за самоличност или заместващ го такъв,
необходим за установяване и проверка на самоличността му; да спазва всички
законно-установени норми; да не напуска периметъра на извършваната му проверка;
да не пречи противозаконно на полицейския орган да изпълнява задълженията си по
служба. Разписката към разпореждането не е попълнена, а е удостоверено с
подписа на свидетеля И.И.П., че лицето е отказало да получи екземпляр от
разпореждането.
Като
свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН – полицейските
служители Ф.Г.К. и И.И.П., както и синът на жалбоподателя – непълнолетният И.Т.Б.,
а също и лицето Л.С. ***.
Разпитаните
двама полицейски служители поддържат версия, според която са се опитали да
извършат проверка на лицето Т.И.Б., но със своите действия Б. се е опитал да
осуети проверката и се е държал неуважително. Актосъставителят К. разказва, че
събитието се е развило в следобедните часове- около 17-18 ч., когато с колегата
му И.П. са били назначени като наряд дневна смяна до 20.30 часа. Спомня си, че
следели автомобилния и пешеходния поток в с.Антон, когато покрай тях преминал
автомобил, управляван от видимо непълнолетно лице, облечено с ярко оранжево яке
и незабавно тръгнали след него, последвайки го по ул. „България“ докато
автомобилът спрял срещу един магазин, пътникът слязъл от дясната врата, а
водачът седнал на мястото на пътника, като шофьорското място останало празно.
Сочи, че слезли от служебния автомобил, поискали на двете лица документите за
самоличност и да се представят, но господинът, който слязъл първи започнал да
се държи арогантно – да ги обижда, да им налита, заявил, че „ще раздава
шамари“. Попитали го кой управлявал автомобила, а той заявил, че никой не го е
карал, при което му било обяснено от полицейските служители, че са забелязали,
че лицето, което седнало до шофьорското място управлявал автомобила. Свидетелят
сочи, че тогава господинът станал още по-невъздържан– започнал да се бута в
двамата полицаи, което наложило да го предупредят устно, а впоследствие го
предупредили и писмено да преустанови саморазправа и да не осуетява
полицейската проверка. Според свидетеля К. близо до тях имало една плевня, като
лицето отворило вратата и започнало да се хвърля в плевнята, казвайки да не го
„закачат“, тъй като си има работа и иска да си товари сено. Запитан на кои
точно полицейски функции е попречил Т.Б., свидетелят К. заявява, че многократно
е осуетил тяхната проверка, като те му поискали документ за самоличност и го
попитали от къде идват, а лицето започнало да крещи, да вика, да нарежда на
сина си да не излиза от колата, да не говори с полицейските служители и да не
дава никакви документи. Казали му още да стои на място и да не се бута в тях,
но той продължил, а накрая тръгнал да влиза в плевнята. Наложило се да го
гонят, поради което му поставили помощни средства. Свидетелят К. заявява, че не
си спомня много ясно всички факти, но доколкото помни лицето е имало в себе си
документи и след като му били поставени помощни средства и бил отведен в
РУ-Пирдоп, си дал документа за самоличност. Свидетелят К. сочи, че първоначално
Т.Б. отказал да подпише писменото разпореждане, но впоследствие се поуспокоил и
дори се обадил на сина си, за да му каже, че всичко е наред, подписал АУАН-а,
получил и екземпляр от него. Свидетелят К. заявява, че писменото полицейско
разпореждане е съставил в РУ-Пирдоп, тъй като обстановката на мястото на
нарушението била много динамична, съпроводена и с нанасяне на физическо
нараняване на колегата му П., нямало как да състави там разпореждането, но със
сигурност още там бил предупреден устно.
Подобна
фактическа обстановка описва и свидетелят И.П.. Според неговите обяснения за
събитията, на процесната дата изпълнявали служебните си задължения по
осъществяване на пътен контрол в с.Антон, в района на площада, когато
забелязали движещ се автомобил „Нисан“, управляван от непълнолетно лице. При
което го последвали, без да го изпускат от поглед и на ул. „България“ пред дом
51 автомобилът спрял пред една плевня и лицето, което било водач се прехвърлило
от другата страна, а пътникът слязъл и те му извършили проверка. При проверката
свидетелят твърди, че лицето многократно ги е обиждал, псувал, завил им да се
махат и разпоредил на сина си да не представя никакви документи. Според
свидетеля П., след многократно предупреждение, че осуетява полицейска проверка
и за това осуетяване ще бъде задържан, проверяваният бутнал колегата му по
рамото и се оттеглил към една „отлакана“, като я прескочил и с единия крак
влязъл вътре, опитвайки се да напусне мястото на проверката и да се укрие.
Свидетелят заявява, че мястото, където е искал да влезе жалбоподателят е било
доста мръсно и затова те самите не са се опитвали да влизат вътре, но от
вратата, която отворил Б. се виждало, че може да се влезе там и през някакъв
двор да се излезе. Твърди, че двамата с колегата му го хванали преди да успее
да влезе. Свидетелят П. твърди, че на него Б. е нанесъл лека телесна повреда в
областта на ръката, което е освидетелствано в болница. За това си поведение
лицето било задържано, отведено в РУ-Пирдоп, където му били съставени необходимите
документи, включително АУАН. Спомня си, че колегата му К. издал писмено
разпореждане на лицето. Твърди, че самоличността на жалбоподателя установили
когато го отвели в РУ-Пирдоп. Твърди, че по време на събитията, за които
разказва, непълнолетният син на Т.Б., се намирал в автомобила, където баща му
казал да стои.
Разпитаните
двама свидетели, доведени от жалбоподателя Т.Б., излагат различна фактическа
обстановка от тази, възпроизведена и разказана пред съда от полицейските служители.
Свидетелят Л.С. твърди, че му е известен инцидент, който е станал с Т.Б. и сина
му през декември месец. Заявява, че е бил в магазина на центъра на с.Антон
когато Т. минал покрай него с колата и се виждало, че не му свети един от
задните стопове. Видял, че Т. кара, а синът му е от дясната страна. От там той
продължил в посока училището, което е на 350-360 м. от центъра, където били
спрели и полицаите, които когато го видели тръгнали след него. Свидетелят си
спомня, че Т. спрял пред място, където имал бали със сено – в една плевня под
училището, а полицаите, които го последвали отишли при него, когато спрял.
Свидетелят твърди, че е бил на 30-40 метра от тях и видял, че започнали някакви
кавги, полицаите го сбутали, сритали и той паднал, като едната от джапанките, с
които бил обут паднала настрани. Заявява, че не е чул точно какво са искали от Т.Б.
полицейските служители, но видял как го сбутали, той паднал, поставили му
белезници, качили го в полицейската кола и го откарали в РУ-Пирдоп. След това
свидетелят твърди, че той самият се качил и закарал колата и момчето до тях.
Свидетелят описва вратата на плевнята, като твърди, че наподобява прозорец, тъй
като е на известно разстояние от земята и не стига до нея. Синът на жалбоподателя-
И.Б., който е бил пряк очевидец на процесните събития, твърди, че с баща му
отивали да товарят бали и минали през центъра на с.Антон, където била спряла
полицейската кола, от която единият полицай бил навън и тъкмо се качвал.
Подминали полицейския автомобил и след 5-10 минути когато спрели, слезли от
автомобила и започнали да товарят бали, при тях дошли полицаите, които без да
се представят започнали да ги бутат и да им искат документи. Свидетелят Б.
твърди, че него го бутнали до джипа и той седнал вътре на предната седалка,
след което другият свидетел бутнал баща му на земята и го ритнал в крака, при
което баща му си загубил едната обувка, след което го изправили и го закопчали
до стената. После полицаите качили баща му в полицейския автомобил, а на него
не казали нищо и той останал на мястото, където дошъл Л.С., закарал го и
прибрал джипа до тях. Впоследствие баща му се обадил, че полицаите ще отидат да
говорят нещо с него и да стои в джипа, но когато дошли само свалили номерата и
си заминали. Момчето е категорично, че баща му с нищо не е предизвикал грубото
отношение на полицейските служители и не се е опитвал да избягва проверката,
тъй като нямало къде да избяга. Твърди, че единственото, което са поискали от
тях полицаите, са лични документи, а баща му обяснил, че когато ходят по полето
не носят документи, за да не ги загубят. Свидетелят Б. твърди, че той самият не
е говорил с полицаите, но при свалянето на номерата на джипа, когато бил сам,
те го заплашили, като му казали, че ще направят така, че да не изкара шофьорска
книжка и да не може да започне работа никъде. Твърди, че не е управлявал
автомобила на баща си. Този свидетел също описва вратата на плевнята, през
която полицейските служители сочат, че се е опитал да избяга Т.Б.. Момчето
твърди, че плевнята е на улицата и има един прозорец, през който товарят
балите, но от там не може да се влезе, тъй като е високо около 1.20 м., а
входът е от към двора и с баща му прехвърлят балите през прозорчето, а влизат
през двора само когато собствениците им дадат разрешение.
Представено е по делото съдебномедицинско удостоверение №V-415/2018г., издадено от съдебен лекар, според което при преглед
на Т.И.Б., осъществен на 21.12.2018г. е установено, че същият има охлузвания в областта
на темето на главата в ляво, по двете предмишници и по китката на дясната ръка,
оток по меките тъкани в областта на дясното коляно, които се дължат на
притискане и тангенциално действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха
могли да бъдат получени по време и начин, както твърди освидетелствания, а
именно: от полицейските служители, които са го притискали с колена, ръце и му
поставили белезници.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 14.03.2019
г., а жалбата е входирана на 19.03.2019 г.) от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
Представени
са доказателства за компетентността на актосъставителя К. и издателя на
наказателното постановление – началника на РУ-Пирдоп. С представената заповед №8121з-1098/25.08.2017г.
на министъра на вътрешните работи се определя, че оправомощени да съставят
актове по ЗМВР са всички полицейски органи на областните дирекции на МВР и
районните управления, какъвто в случая е актосъставителят Ф.К.. С
другата представената Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на
вътрешните работи същият оправомощава началниците и зам.началниците на
районните управления в ОДМВР, какъвто е началникът на РУ-Пирдоп, да издават
наказателни постановления по ЗМВР.
Спазени
са сроковете, предвидени в ЗАНН за издаване на НП. АУАН е издаден на 19.12.2018г.,
а НП е от дата 18.01.2019г.,
поради което съдът намира, че издаването на санкционния акт е осъществено в
рамките на сроковете по чл.34, ал.3 ЗАНН и чл.52 ЗАНН и след като
административно-наказващият орган е изчакал изтичането на законоустановения
3-дневен срок за възражения, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН.
Съдът
обаче, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
процесуални нарушения, които са до такава степен съществени, че не могат да
бъдат преодолени и предопределят отмяна на обжалваното наказателно НП.
Сред
пороците, които се установяват в административнонаказателната процедура не е
броят на свидетелите по АУАН, както се твърди. Съдът не се солидаризира със
становището на адв.Т. в тази връзка. Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на
установяване на нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не
води до опорочаване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели
законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта. В чл. 40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица
се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да присъстват
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели -
очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на
констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой
на тези свидетели, който извод не
се променя от употребата на множествено число „свидетели“ в разпоредбата. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи
в АУАН. В настоящия
случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото
доказателства, че АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно
постановление, е съставен в присъствието само на един свидетел, който обаче е
очевидец на извършване и установяване на нарушението, поради което включването
на втори свидетел в АУАН не е било необходимо.
Независимо от горния извод за спазване
процедурните правила, що се касае до института на „свидетелите“, съдът счита, че както в обжалваното НП, така и в процесния АУАН, са налице други съществени нарушения от процесуално и
материално естество, обуславящи отмяна на санкционния акт.
На първо място, липсва описание на фактическата обстановка. Словесното
описание в НП на извършеното от нарушителя съвпада дословно с текста на
нормата на ЗМВР, която се
твърди, че е нарушена, но не са изложени никакви конкретни факти. Под факти, които следва да залегнат в описанието на нарушението, се
разбира развитие на събитията, така че от самия документ да става ясно, дори за
непричастно към тези събития лице, какво точно е извършил нарушителят. В
настоящия случай не може да се установи от НП-то какви действия на
жалбоподателя органите на МВР са счели, че пречат на функциите им, на кои точно
функции и по какъв начин тези действия са рефлектирали върху възможността им да
осъществят задълженията си. В АУАН актосъставителят е вписал по-обширно
изложение на нарушението, което обаче също не е достатъчно за установяване на
фактите. За първи път в съдебното заседание се установява фактическа обстановка
по случая и биват изяснени твърденията на полицейските служители относно
значимите обстоятелства. Излагането на фактическа обстановка е съществен
реквизит и на АУАН и на НП, предвиден като задължителен такъв в текста на чл.
42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а непосочването на фактическата обстановка не
може да бъде санирано от последващо установяване на фактите в съдебна фаза по
проверка законосъобразността на обжалвания акт. За да се
приеме, че е налице нарушение по чл. 264, ал. 1
ЗМВР, следва да се
установи, че: 1/орган на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и
2/лицето, сочено като нарушител,
му е пречило противозаконно. Видовете дейности, които се осъществяват от
органите на МВР, както и правомощията им,
са уредени в ЗМВР и за да може да бъде
извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал
възложени му функции, следва да бъде описано в АУАН какви точно задължения е
изпълнявал той. Касае
се за непълнота в АУАН-а
и най-вече в НП-то относно обстоятелства,
които са съществени и липсата на които не дава възможност на съда да прецени
дали изобщо е налице нарушение и ако е налице такова - на коя законова
разпоредба. Недопустимо е обстоятелствата да бъдат допълвани
впоследствие, включително
и чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат
използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН-а и в НП-то, но не и за
допълването им.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установи, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
наказателното постановление, е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът установи противоречие между
словесното и цифрово описание на нарушението, посочено в АУАН-а и НП-то и
действително извършените от жалбоподателя нарушения, в случай че бъде счетено за
доказано, че такива има осъществени.
Самите свидетели-полицейски служители заявиха, че
жалбоподателят не е изпълнил тяхно разпореждане за предоставяне на документ за
самоличност, като освен това се е държал грубо, арогантно, обиждал е, викал е и
е заплашвал. Свидетелското описание
на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, сочат на няколко отделни противоправни деяния - непредставяне на документ за самоличност на контролен
орган и действия /обиди, ругатни, съпротива/, нарушаващи обществения ред, демонстриращи явно
незачитане на установения правов ред. Тези деяния
обаче са квалифицирани като нарушения по ЗМВР от наказващия орган, макар и да засягат съвсем различни обществени отношения.
Непредставянето на документ за самоличност е нарушение, санкционирано от чл.80, т.5 ЗБЛД, а не нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР.
Останалите
описани действия от страна на Т.Б. са хулигански прояви
- такива, които осъществяват нарушение
по УБДХ, но не осъществяват състава на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМВР. За да е налице последното,
следва нарушителят да е извършил действия и то противозаконни, които да
доведат до невъзможност на органите на МВР да изпълняват функциите си по охрана
на обществения ред, разкриване на престъпление и др., каквото в случая не е
налице, доколкото жалбоподателят е бил установен и неуважителното му
поведение е било неутрализирно чрез използване на помощни средства, с което служителите на МВР са изпълнили функциите си по опазване
на обществения ред. Поведението на Б.,
както свидетелите го описват – като неизпълнение на полицейски разпореждания /включително
писмени такива/, може да се подведе и под състава на чл. 257 ал.1 ЗМВР, предвиждащ санкция за този, който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, но не и под
състава на чл.264, ал.1 ЗМВР. Не без значение е посочването на относимия състав
на нарушение, доколкото това е в пряка връзка с възможността за защита на
наказаното лице и липсата на правилно посочване на нарушените текстове е
равносилно на липса на реквизит в АУАН и НП, какъвто е „законните разпоредби, които
с били нарушени виновно“ /чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН/. Освен това, цитираните
разпоредби предвиждат различни граници на отговорността, като глобата за
нарушителя е различна. Съдът
не може да измени основанието за налагане на административното наказание в
случаите, в които наказващият орган е определил неправилно приложимия материален
закон, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В
конкретната хипотеза съдът установи наличие на пороци от формално естество,
които опорочават санкционния административен акт и съдът дължи отмяната му, без
да дължи обсъждане дали вмененото на административно-привлеченото лице
нарушение е било извършено. Въпреки това, следва да се посочи, че
доказателствата по делото са изключително противоречиви, доколкото всяка от
групите свидетели изгражда своя версия по фактите. В този смисъл, дори при
обсъждане на спора по същество, трудно биха могли да се кредитират с
несъмненост едните или другите показания, от което пък следва, че не би могло
да се счете за безспорно доказано извършването на нарушението. В наказателното
и административно-наказателното право, отговорността на дееца би могла да се
ангажира единствено при несъмнено доказване на извършено противоправно деяние,
като всяко възникнало съмнение в евентуалното извършване на такова
противоправно деяние води до отпадане на отговорността на дееца.
По изложените съображения, съдът намира, че обсъдените пороци на наказателното постановление
съществено засягат
правото на защита на жалбоподателя и се явяват
от категорията на неотстранимите в съдебния контрол, налагащи
отмяна на наказателното постановление, поради което и на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-6, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на
18.01.2019 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН на Т.И.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 500 лв. за нарушение на чл 264, ал.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: